Интернет на Нещата
Изтегляне 0.6 Mb.
|
Свързани:
Spisak Bio Agenti, Antimikrobna Rezistentnost 2021-bul
- Навигация на страницата:
- През 2004 г. в Scientific American е публикувана обширна статия [ 3 ]
|
Интернет на Нещата Интернет на нещата, е концепция за компютърна мрежа от физически обекти (устройства, превозни средства, сгради и други предмети и вещи), притежаващи вградени електронни устройства за взаимодействие помежду си или с външната среда. Тази концепция разглежда организацията на такива мрежи като явление, способно да преустрои икономическите и обществени процеси така, че да изключи необходимостта от участие на човека в част от действията и операциите [1].Концепцията е формулирана през 1999 г. като разширение на приложението на радиочестотна идентификация (RFID) при взаимодействието на физически обекти един с друг и с околната среда. Започвайки от 2010-те години, концепцията „Интернет на вещите“ се изпълва с многообразно технологично съдържание и се внедряват нови практически решения и тя се смята за възходяща тенденция в информационните технологии [2], преди всичко благодарение на повсеместното разпространение на безпроводните мрежи, появяването на облачните изчисления, развитието на технологиите за междумашинно взаимодействие, началото на активния преход към IPv6 и усвояването на програмно-конфигурируемите мрежи.История Концепцията и терминът за нея са формулирани за пръв път от основателя на изследователската група „Auto-ID“ при Масачузетския технологичен институт Кевин Аштън (Kevin Ashton) през 1999 г. на презентация пред ръководството на Procter & Gamble. В презентацията се разказвало за това как всестранното внедряване на радиочестотните маркери може да видоизмени системите за управление на логистичните вериги в една корпорация. През 2004 г. в Scientific American е публикувана обширна статия [3], посветена на „интернета на вещите“, нагледно демонстрираща възможностите на концепцията в бита: демонстрирано е как битови уреди (будилник, климатик), домашни системи (за поливане на градината, охранителни, за управление на осветлението), сензори (топлинни, за осветеност и за движение) и вещи (например лекарства, снабдени с идентификационен маркер) могат да взаимодействат един с друг и осигуряват напълно автоматично изпълнение на процесите (включват кафе-машината, регулират осветлението, напомнят за вземане на лекарства, поддържат температурата, осигуряват редовно поливане на градината, пестят електроенергия). За целта се използват различни комуникационни мрежи (инфрачервени, безжични, силови и слаботокови мрежи). Сами по себе си представените варианти на домашна автоматизация не са нови, но публикацията се фокусира върху обединяването на устройствата и предметите в единна компютърна мрежа, обслужвана от интернет-протоколи и разглеждането на „интернета на вещите“ като особен феномен. В доклад на Съвета за национално разузнаване на САЩ (National Intelligence Council) от 2008 г. „интернетът на вещите“ фигурира като една от шестте потенциално разрушителни технологии, защото повсеместното и незабележимо за потребителите превръщане в интернет-възли на такива разпространени предмети като опаковки на стоки, мебели, хартиени документи, може да представлява риск за националната информационна сигурност. Аналитиците на Cisco смятат периода 2008 – 2009 г. за „истинското раждане“ на „интернета на вещите“, тъй като по техни оценки, именно в този промеждутък от време броят устройства, включени към глобалната мрежа, е надминал броя на населението на Земята, с което „интернетът на хората“ е станал „интернет на вещите“. От 2009 г. при поддръжката на Еврокомисията в Брюксел ежегодно се провежда конференция Internet of Things, на която се представят доклади от еврокомисари и депутати от Европарламента, правителствени чиновници, ръководители на големи компании като SAP AG, SAS Institute, Telefónica, водещи учени. От началото на 2010-те години „интернетът на вещите“ става движеща сила на парадигмата за „изчисленията в мъглата“ (на английски: fog computing), разпростираща принципите на облачните изчисления от центровете за обработка на данни към огромния брой взаимодействащи си и географски разпределени устройства, която се разглежда като негова платформа. От 2011 г. насам Gartner поставя „интернета на вещите“ в общия цикъл на зрелост на новите технологии на етап „технологичен тригер“ с посочване срок на осъществяване над 10 години, а през 2012 г. е създаден специален цикъл на зрелостта за технологиите от „интернета на вещите“. Технологии Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|