Искам да ти вярвам

96
ГЛАВА 10
Дженифър наблюдаваше как Шийла хвърля книгите на пода в две неравни купчини.
— Това, че му се размина само с общественополезен труд е добре, нали? — попита тя.
— Да, така няма да влезе в затвора, но като знам колко е твърдоглав, Рийс няма да си извлече поука.
Дженифър се опита да изрази оптимизъм, но Шийла продължи:
— И знаеш ли какво имаше дързостта да предложи наивният
Лайънъл? Масаж. При това не за мен, а за Рийс. Масажът понижавал нивата на агресивност. Лайънъл каза, че наказателната система в
Швеция прилагала тази мярка с много добри резултати.
Дженифър положи неимоверни усилия, за да не се засмее.
Типично за Лайънъл, който винаги искаше да помогне, но никога не намираше правилните средства. Беше истинско чудо, че Шийла не го беше наругала. Все пак, сега на Шийла не й се налагаше да търпи неговите замечтани усмивки и нежни погледи, когато работеха заедно.
От известно време Джен подозираше, че топлите чувства на Лайънъл бяха нещо повече от колегиалност между старши библиотекар и помощник-библиотекар. Усещането беше като да си обгърнат в мек,
удобен пуловер.
Все пак лошото настроение на Шийла и тромавата наивност на
Лайънъл я отвличаха от мислите за кафявите очи на Мат Харпър и потресеният му поглед. Снощи в леглото, докато закусваше тази сутрин и докато пътуваше към библиотеката, острата болка от тази първа неволна среща изплуваше като размътена тиня в езеро. Без съмнение при тяхната следваща среща той щеше да бяга от нея като от чумава или щеше да се опита да компенсира неудобството, като се държи прекалено дружелюбно и неуместно весело.
Не можеше ли Мат Харпър да е дебел и с неприятен дъх?
Дженифър насочи отново вниманието си към Шийла и нейната свирепа акция за сортиране на книги.

97
— Мога да те разведря с една любопитна клюка за Крес, ако искаш — каза тя и забеляза със задоволство, че техниката на хвърляне на книги стана някак по-мека. — Тя е спипала някакъв папарак в басейна си.
— Правилно ли разбирам „спипала“? — попита Шийла, видимо оживена.
— Не. Той паднал вътре.
— Как така?
— Ами така, буквално. Паднал от едно дърво. Те непрекъснато душат около нея, искат да изровят нещо за любовния й живот.
Шийла моментално потъна в предишното си мрачно настроение.
— Сигурно е приятно да имаш интересен любовен живот, в който хората да се ровят. — Тя вдигна една книга, така че Дженифър да може да я види. — Тази в кой куп отива — за рециклиране или за разпродажбата?
— За рециклиране, струва ми се, виж следите от зъби.
— Ти какво очакваш от биографията на Маргарет Тачър? Хей,
какво те води тук, Ли-Ли?
Лайънъл стоеше на вратата.
— Един млад мъж пита за теб — съобщи той. По извивката на устата му можеше да се предположи, че този факт не го радваше.
Дженифър видя кой беше нейният посетител още щом тръгна надолу по стълбите: Мат Харпър, с текстилна торба в ръка и тъмночервена раница на рамо. Тя се съсредоточи върху металните стъпала. Той й се усмихваше ведро с една от онези гипсирани усмивки,
които Джен ненавиждаше.
Тя можеше да се справи с това, да му покаже, че вчерашната случка не я беше засегнала и че изобщо не я беше грижа за него.
Единственият проблем беше, че в момента тя не можеше да вдигне брадичката си.
— Здравейте — каза той и Джен кимна на обувките му, чифт класически мъжки обувки с бомбе и връзки, навярно най-грозните в целия свят.
Лайънъл ги наблюдаваше тайно под предлог, че проверяваше състоянието на книгите и им поставяше печати с днешна дата с ненужна свирепост.
— Аз исках… — започна Мат Харпър, после замълча.

98
Джен почака и когато той не каза нищо повече, тя вдигна глава и видя тъмнокафявите му очи и разрошената коса, които му придаваха особено привлекателен вид.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: