Искам да ти вярвам

5
каишка, и дали щеше да се натъжи, ако научеше за това? Или пък щеше да се почувства свободно? И дали пръстенът около крачето на онзи гълъб означаваше, че той е женен? И ако беше женен, къде беше госпожа Гълъбица?
Мак знаеше, че положението можеше да е по-лошо: Габи можеше да го попита защо някои от ангелите на фасадата на абатството падаха от стълбата, по която би трябвало да се изкачват. Той не искаше да мисли за това. При всяко минаване покрай тях, те му напомняха за собственото му грандиозно падение, макар да не беше по стъпалата на стълба, а на журналистическа кариера, изхвърчаване през въртяща се врата и болезнено падане на паважа.
Оставяйки семейното положение на гълъбите на мира, те стигнаха до импровизирания постамент, смесиха се с италианците и разгледаха центуриона. В костюма му беше вложена известна доза художествена култура, тъй като той не се състоеше само от обичайния нагръдник и меч, вдигнат за поздрав, ала „Напред към победата“, но и нещо, което в предишен живот трябва да е било килим с претенции за тигрова кожа, но сега превърнато в плащ с помощта на златиста верига и тока. Дано да го предпазваше от мразовития въздух, помисли си Мак,
иначе под дебелия слой сребърна боя краката на центуриона сигурно бяха посинели. Не беше лесно да стоиш посред зима на постамент в
Бат, когато си свикнал с блаженството на топлия повей на Рим.
Мак видя как очите на центуриона се насочиха към него, бялото беше някак мътно на фона на сребърната боя. Да, в това лице определено имаше нещо познато.
— Позна ли ме? — почти незабележимо прошепнаха сребърните устни, после центурионът скочи от постамента, предизвиквайки бурно вълнение. Мечът се опря на каменния плочник и Мак усети как Габи се вкопчи в ръката му и се скри зад краката му.
— Шоуто свърши, стига толкова — съобщи високо центурионът и направи с ръце жеста, който в света на телевизията и киното означаваше „край“, съпроводен с онзи пронизителен вой, който векове наред бе подтиквал британците да се разселват в други страни.
Италианците се разпръснаха бавно, някои пуснаха монети в кутията в основата на постамента, докато други се направиха на разсеяни.
— Питър Крастър — каза центурионът и отново намигна, преди да свали шлема си. Странно, косата отдолу също беше покрита със

6
сребърен бронз. Той подаде шлема на Мак и се наведе да вдигне пластмасовата кутия, разкривайки своята принадлежност към онзи римски легион, белязан от предпочитание към изрязаните мъжки слипове пред боксерите.
Умът му защрака усърдно, опитвайки се да свърже името с образ и накрая измъкна персонажа на едно доста суетно момче от училище,
което играеше в отбора по ръгби. Преди десет години, когато Мак навярно го беше видял за последно, младежът се готвеше да завърши икономика в Уоруик.
— Разбира се — каза Мак. — Извинявай, че не те познах, обаче с толкова много боя и ъм… костюма. Доста време мина.
Питър Крастър обра по-едрите монети и ги прехвърли от кутията в кожено портмоне, което измъкна изпод плаща от тигрова кожа.
— Аз те познах веднага. — Той отново намигна. — Обзалагам се, че не очакваше да ме видиш така, а?
Как, боядисан с бронзова боя и дегизиран като центурион? Не,
напротив, това е най-естественото развитие в кариерата на един
икономист.
Мак се мяташе в безплодно търсене на учтив отговор, когато
Питър каза:
— Не си очаквал, разбира се. Да ти кажа честно, аз също не очаквах. Завърших Уоруик, после си намерих работа в Сити, но нали знаеш… — Мак предположи, че не само неговата кариера беше завършила с главоломно пикиране и забит в земята нос.
— Работата е там — понижи глас Питър, — че ме изритаха преди няколко месеца и аз пуснах котва тук, но то се оказа божи дар.
Този бизнес е златна мина. — Мак погледна коженото портмоне и
Питър явно схвана намека, защото се засмя весело, докато го прибираше. — Не, не. Нямам предвид висенето тук. Днес съм по заместване тук: едно от моите момчета си оперира разширените вени.
Страшна работа е да стоиш на пилона часове наред, без да мърдаш.
— Едно от твоите момчета?
— Да, то е по-скоро безродово обобщение — в екипа има и жени.
За момента по ведомост имам към двайсет човека. — Бронзовите ръце на Питър не спираха да се движат, докато той описваше изграждането на своята собствена малка Римска империя. — Те просто плачеха за някой, който да ги поведе. Искам да кажа, че човек може да изкара

7
малко пари, като виси някъде цял ден, доходът е стабилен, но големите пари падат от събитията. Да те наемат за партита, презентации на книги, такива неща. То не става само с центуриони, разбира се. —
Смехът му подсказваше, че подобна тясна специализация беше пълна нелепица. — Покриваме целия Регентски период
[1]
, туристите са луди по това, а господин Дарси е голям хит по сватбите.
Мак беше споходен от видение на Фицуилям Дарси, който се появяваше с мокра от пот риза точно когато викарият казва: „Ако някой тук знае причина, поради която…“
— Тюдорите, Норманите, Викторианците — продължаваше ентусиазирано Питър, — а отскоро нагазихме във водите на двойниците. Кинозвезди, поп звезди. — Той подсвирна. — Трябва да видиш моята Гага.
Мак по-скоро усети, отколкото чу кикотът на Габи и побързала каже:
— Радвам се, че ти е потръгнало… — Той не довърши, защото забеляза, че Питър се намръщи по начин, който заплашваше да напука боята му.
— А ти какво, за лятната ваканция ли си тук? — попита Питър.
— Ти нали стана журналист? В Лондон? Майка ми спомена, че пишеш за света на шоубизнеса? Сигурно е…
— Нищо не излезе от това. Сега съм на свободна практика. —
Мак подаде шлема на Питър, надявайки се с този жест да постави точка на разговора.
— Нищо ли не излезе? — попита Питър, напълно сляп за намека.
Мак се запита какво щеше да се случи с бронзовото покритие на
Питър, ако му кажеше истината.
Ето как стана, Питър, прибрах се вкъщи по-рано и заварих моя
редактор, негодник на име О’Дауд, в кревата с приятелката ми.
Затова за отмъщение вмъкнах номера на домашния му телефон в
една статия за някакъв импотентен тип. В редакцията се усетиха
чак на другия ден, когато разни зевзеци започнаха да звънят на жена
му с неприлични предложения, а другите вестници взеха да го
наричат „господин Удушена патица“. Тогава той побесня, заплаши
да ми отреже тестисите с нажежена лъжица и направи така, че да
не мога да си намеря работа в нито един национален вестник до края
на дните си.

8
— Разминаване в гледните точки — каза Мак, който умееше да си играе с истината. Когато Питър понечи да го засипе с нови въпроси,
Мак добави уморено. — Случи се преди три години.
— О, лоша работа. — Питър се превърна в олицетворение на загрижеността. — Особено когато човек има малки деца.
— Не, Габи е дъщеря на сестра ми, Тес, помниш ли я?
— Все същото. — В този миг ръката на Питър се озова върху рамото на Мак. — Може би аз мога да ти помогна — ти си идеален за двойник на пират. Обеци, превръзка на окото, ще си пуснеш косата по- дълга. Можеш ли да си пуснеш тридневна брада? — Мак още не бе успял да опише опита си с различните форми на окосмяване, когато му тикнаха в лицето визитна картичка. Той я пое от сребърните пръсти.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: