Искам да ти вярвам

350
оставят на мира. Всички очакваха той да се обезсърчи от нейното безразличие. Отхапа голямо парче от шоколада. Е, тук нейните близки грешаха. Мак нямаше представа как щяха да се развият нещата, може би щеше да посрещне старостта в този парк, но нямаше да се откаже.
Обаче липсата на средства се превръщаше в проблем. Мак не излъга Дъг, наистина не беше докоснал парите на О’Дауд, ако не се брои лечението на Филида. Тес и Джо му бяха заели пари, за да дойде тук. Дъг не му искаше наем, но Мак купуваше храна и си плащаше бензина. Питаше се дали тук някой не търсеше да наеме боядисани с бронз пирати, само за следобедите.
Той си допи кафето и се опита да чете книгата, но днес Алекс непрекъснато нахлуваше в мислите му. Неговият съперник беше станал подозрително кротък. Дали не беше прекалено зает да се домогва до благоразположението на Джен? Мак си представи как
Джен, препасана с домакинска престилка, простира прането, с вкопчено в полата й малко копие на Алекс, и стомахът му се сви на топка. Видението изчезна, когато истинската Джен влезе в парка.
— Коя е книгата? — попита тя. — „Курс по майсторски лъжи и измами“ или „Насоки за тормоз на обезобразени и уязвими инвалиди“?
Мак не се сдържа и каза „Изглеждаш чудесно“ и беше възнаграден с рязък смях, когато Дженифър погледна дрехите си.
— Продължаваш да лъжеш — отбеляза тя.
— Нямах предвид дрехите — отговори Мак. Тя сви устни и седна на страничната облегалка на пейката, с изражение, което му показваше, че го смята не само за лъжец, но и за подмазвач.
Днес имаше нещо различно в нея и Мак не знаеше дали да го тълкува като добър или лош знак. Когато тя каза: „През последните няколко вечери се чувам с Кресида. Съветвам те да си извадиш бележника“, той разбра, че знакът не беше добър.
— Да видим — каза тя, влизайки в ролята на бъбрива клюкарка,
— Ана Мария и Крес са се уединили в един хотел, малко бягство,
преди да се върнат на снимачната площадка, за да завършат сцените,
които трябваше да отложат, онези с Рори. След това заминават на почивка в Аржентина. Рори се възползва от ситуацията по всички възможни начини. Другата седмица ще даде извънредно интервю при
Даян Сойер за мъките и страданията си заради сексуалната преориентация на жена си. — Тя го удостои с ужасна престорена

351
усмивка. — Много интересно, нали? Какво друго? О, да, аз разказах на
Крес колко те мразя и как вече не ти вярвам. Казах й, че заради теб ще намразя парка. Крес каза, че не трябва да тая това в себе си. Посъветва ме да използвам всяка възможност, за да ти казвам какво мисля за теб.
Хей, чакай малко… ти не записваш нищо.
Мак усети буцата, заседнала в гърлото му.
— Джен, моля те. Знам, че си огорчена, но моля те, позволи ми да ти разкажа за майка ми днес. Знам, че другите хора са ти разказали част от…
— Не — отсече тя. — Не ме интересува. Знаеш ли, по-добре ти ме чуй, искам да ти разкажа за разбитото ми сърце. Ти ме накара да ти повярвам, че ме харесваш, Мак.
— Любима, аз наистина те харесвах — каза той и Дженифър стана.
— Не ме наричай така. С каква лекота го изричаш.
— Джен, аз не исках да разбия сърцето ти…
— О, не се тревожи — каза Джен и Мак видя как синевата на очите й заблестя, плувнала в сълзи, — разбито сърце, разбито лице.
Аксесоарите трябва да си подхождат.
Мак видя как тя прекоси тичешком улицата и осъзна, че предпочиташе Алекс да го пребива всеки ден пред това да знае, че е причинил толкова голяма болка на човека, когото обича.
И тогава Мак се разплака, дискретно обърнат с гръб към библиотеката, защото си даде сметка, че нямаше връщаше назад след онова, което беше направил. Как биха могли думите, пък макар и искрени, да излекуват раните, които той беше нанесъл?
Но това, че Джен седна на облегалката, дали не означаваше нещо? Откакто се беше върнал, тя за първи път се доближаваше толкова до него.
Тази вечер Дъг само го погледна и го откара на плажа. Дъг беше говорил за Пат почти през целия ден, възторжен, че тя също харесваше хеви метъл и когато се втурна в морето, Мак знаеше, че Дъг не искаше да се вцепени, а ликуваше, че е жив. Този път Мак приветства възможността да се вкочани, за да не чувства нищо.
Той заговори едва, когато се върнаха в къщата.
— Всеки ден става все по-лошо и по-лошо — каза той,
опитвайки се да прозвучи шеговито, но Дъг не му обърна внимание.

352
Леко усмихнат, той разглеждаше озадачено футболната топка и чадъра, които бяха пристигнали тази сутрин.
Мак тъкмо си беше легнал, когато мобилният му телефон звънна.
— Мак, аз съм, Тес. Мама е изчезнала.
Той се надигна в леглото и всичките му надежди за Филида се сринаха за пореден път.
— Какво? Как е възможно? Не я ли държат под око?
— Да, до известна степен, но това не е затвор, Мак, тя е там по собствена воля. Просто се е измъкнала, явно го е планирала с нейната нова приятелка. Тя я е прикривала.
— Тръгвам веднага — каза той, ставайки от леглото.
— Не, недей тази вечер. Остави го за утре, ние вече се обадихме в полицията. Ще ти кажем, ако научим нещо. — Тес плака през останалата част от разговора.
На следващата сутрин Дъг разговаряше оживено с Пат, докато тя го гледаше как отваря пакет с чифт карирани гумени ботуши, но удоволствието на Мак от тази гледка беше помрачено от новината, че
Филида продължаваше да е в неизвестност.
Той отиде в градината и изкрещя от гняв и възмущение. Беше толкова сигурен, че този път Филида наистина искаше да се оправи.
Сега тя можеше да лежи в канавката край някоя кръчма.
Идеалният момент, Филида както обикновено.
На Мак му беше трудно да определи дали в този момент мразеше по-силно баща си или майка си и той тръгна отново към кухнята,
съзнавайки, че щеше да прекъсне нежния смях на Пат и гърленото кикотене на Дъг. Той спря на прага и се обърна, сепнат от шума на приближаващ автомобил.
Не, точно сега не беше моментът да го линчуват. Само не Рей.
Само не Алекс.
Пред къщата спря едно такси и от него слезе Филида.
— Ах, каква прелест — каза тя, сякаш беше член на кралската фамилия.
— Моля те, Филида — каза Мак, — кажи ми, че не идваш с такси чак от Бат?

353

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: