Искам да ти вярвам

360
— Трябва да ти призная нещо, Дъг, за да съм напълно честен с теб… аз използвах част от парите на О’Дауд, за да купя тези неща.
Съжалявам… не знам как ще реагираш.
През следващите две секунди можеше да се случи всичко, но после Дъг отново се разсмя.
— Ах, ти, стиснат негоднико — каза той, — като знам колко много пари си прибрал, можеше да се изръсиш за малко по-хубави подаръци.
Чак след като се нахраниха и излязоха на слънце до езерото, за да изпият по чаша гъст черен чай, Дъг му каза, че Джен се беше отбила тук в негово отсъствие. Емоционално заредена среща, тъй като
Дженифър и Дъг не бяха разговаряли от партито след премиерата. Тя беше останала два часа и съдейки по изражението на Дъг, му беше простила задето бе подслонил Мак.
— Тя спомена ли нещо за мен? — попита Мак, опитвайки се да не храни надежди.
— Джен каза, че разбира защо си го направил, но само толкова.
Съжалявам.
— Не се тревожи, знам, че не ти е лесно. Но моля те, кажи ми, че тя няма да се събере отново с Алекс.
Дъг изръмжа.
— Извинявай, трябваше да започна с това, но исках да оставя най-хубавото за накрая — Алекс вече не е добре дошъл във фермата.
Да, знам, че си учуден. Той отишъл във фермата един ден, когато Джен била сама. Тя била в обора за агнене, разчиствала едно-друго, за да помогне на Рей. Алекс започнал да настоява да се съберат, да й натяква, че трябвало да му е благодарна, защото не можела да се справи с нищо сама, но Дженифър го отрязала и той се вбесил.
Притиснал я в ъгъла, буквално, казал й, че му била задължена…
— Ще го убия — възкликна Мак и се изправи.
Дъг се пресегна и го дръпна да седне.
— Чакай, смелчако. Оказало се, че Джен не била сама. Брайони била в къщата с Луиз. Тя видяла Алекс и решила за всеки случай да включи камерата, за да го държи под око. В резултат на което Алекс е лишен от правото да прекрачва прага на семейство Роузби.
Мак се загледа във водните кончета, които пикираха над водите на езерото и си представи как Дженифър е била притисната в ъгъла на

361
плевнята, а той не е бил там, за да й помогне.
— Да не замисляш още нещо? — попита след малко Дъг.
— Питах се дали ще изработиш един подарък за Джен, от мое име. Едва ли ще промени нещо, но аз си мисля за това от известно време. Направил съм скица, ще отида да я потърся.
Когато Мак даде рисунката на Дъг, той присви очи.
— Не виждам проблем — каза той, като въртеше чертежа и го оглеждаше от всички страни. — Тънка стоманена пластина, ще използвам газовата горелка, висококачествено лаково покритие. Да.
Става.
Мак попита колко щеше да струва.
— Нищо. Дължа ти го заради укулелетата — отвърна Дъг.
Дженифър не се появи в парка цяла седмица, макар че Мак я виждаше да влиза и излиза от библиотеката.
Ден след ден той си изяждаше шоколада, изпиваше си кафето с мляко и си четеше книгата. Изреди менютата на всички павилиони за сандвичи в околността. Следобедите се разхождаше по местата, на които се беше надсмивал преди и неведнъж беше лъгал, че ги е посещавал. Обикаляше високите тресавища и се спускаше в долините.
Губеше се в огромните, величествени като катедрали иглолистни гори и бродеше по крайбрежието. Ако не получеше своята дневна доза от това безбрежно небе и необятни простори, Мак започваше да усеща клаустрофобия и често се прибираше след десет или дори единайсет часа вечерта, тъй като се наслаждаваше на дългите и светли северни нощи.
Единственото място, на което не ходеше, беше Лоу Нютън — на този плаж имаше твърде много призраци.
През последната седмица Мак се луташе между оптимизма и отчаянието, но в деня, когато Дженифър дойде при него, беше достатъчно да види стойката й, за да разбере, че тя беше взела решение.
— Премислих всичко, което се случи — каза Дженифър, като седна на страничната облегалка на пейката. — Знам, че си бил в безизходица и оценявам, че запази в тайна онова, което Кресида ти е

362
разказала за катастрофата. Но… колкото и да се опитвам, не мога да си представя как бих могла да ти се доверя отново.
— Можеш, Джен — каза Мак в отчаян опит да я накара да го погледне в очите. — Само ми дай време и аз ще ти докажа, че Мат
Харпър ме промени. Аз не бързам. Ще продължа да идвам тук всяка сутрин…
— Не — твърдо каза тя. — Аз допуснах тази грешка с Алекс,
дадох му надежда и накрая това се оказа малодушие под маската на благородство. Върви си у дома, Мак, надявам се майка ти да има успех с лечението, надявам се отново да започнеш да пишеш твоя роман. —
Джен го погледна с нещо между гримаса и усмивка. — Винаги ще съм ти благодарна, задето ме накара да повярвам, наистина да повярвам, че не трябва да се срамувам или да се чувствам виновна заради лицето си.
Странно, но твоята постъпка ме направи по-смела. Кой знае, скоро може да отида да видя Кресида, да пътувам, да тръгна на уроци по актьорско майсторство. И Финли ме увещава за ролята на Порция в следващата му пиеса. Какво пък, може и да опитам.
Мак се опита да улови ръката й, но Джен я отдръпна.
— Джен, кажи ми какво да направя, за да повярваш, че те обичам и винаги ще те обичам, че повече никога няма да ти дам основание да усъмниш в мен.
— Нищо — откровено каза Дженифър. — Аз не мога да те обикна. Обичах другият теб. Съжалявам.
Тя беше толкова спокойна и толкова студена, че Мак потрепери.
Той я беше направил такава, той я беше смразил и сега тази ледена твърдост се връщаше като бумеранг при него. Мак се опита да заговори и Дженифър го прекъсна.
— Безсмислено е да спорим. Майка ти не можа да ме убеди,
Кресида не можа да ме убеди. Ти беше толкова коварен и вложи толкова хитрост, че сигурно това са присъщи черти на твоя характер.
Кой знае кога ще се проявят отново? — Тя стана. — Това е. Край. —
Мак усети мимолетно докосване по рамото, после Дженифър си тръгна.
Мак остана на пейката, докато часовникът на абатството не го стресна. Той се изправи бавно, огледа се, после излезе от парка, качи се в колата и се прибра при Дъг. Къщата беше празна и ковачницата

363
беше притихнала, но онова, което Дъг беше изработил за него, лежеше на масата, с бележка отгоре:
Ето, готов си. Не съм много доволен от цвета на ечемика — ти какво мислиш? Мога да положа друг емайл утре, ако искаш. Тази вечер ще остана при Пат.
Мак имаше още няколко листа амбалажна хартия в стаята си и когато привърши с опаковането, той събра багажа си и написа няколко думи на Дъг от обратната страна на бележката, плюс един чек на абсурдно висока стойност. Погледна часовника си. Разполагаше с няколко часа, докато Джен беше в библиотеката, затова натовари всичко в колата и отиде до Бриндли. Соня се учуди, но не се ядоса,
когато го видя.
— Само картичката ли? — попита тя. Мак не отговори просто й подаде парите. Соня не го изпускаше от очи, когато той седна в колата и извади химикалка.
Пакетът беше тежък, но той паркира на разклонението на черния път и го отнесе на ръце до фермата, тъй като не искаше да привлича вниманието на обитателите. Денят беше топъл, полята бяха окъпани в ярка светлина и изглеждаха толкова различни от първия път, когато
Мак ги беше видял.
Мак положи внимателно пакета на прага, постави картичката отгоре, качи се в колата и си тръгна, съсредоточен единствено върху коловоза.
— Джен, не мога да говоря дълго, тук обстановката е много напрегната след времето, което вече загубихме, но моля те, обади ми се. Тревожа се за теб. Цяла седмица се опитвам да се свържа с теб,
Джен. Ти го правиш отново… избягваш ме. Съобщенията на гласовата поща не се броят за истински разговор. Знам, че си ми ядосана за нещата, които ти казах, но това не е честно, Джен. Аз трябваше да ти ги кажа. Трябваше да ти призная цялата истина за Мак. Ние винаги сме били честни една с друга, Джен. Обади ми се. О, по дяволите.

364
— Добре, Джен. Сега ще говоря бързо, иначе проклетото нещо отново ще ме отреже. Съобщението, което си ми оставила вчера и съобщението от онзи ден звучат така, сякаш ти не си на себе си. Сякаш си упоена с някакви медикаменти. Джен, миличка, моля те, това е толкова мъчително. Виж, не ми се сърди, но аз трябваше да говоря с леля Брен. Тя също е притеснена. Джен? Там ли си? Аз съм в гримьорната. Моля те, обади ми се. Много те моля.
Дженифър погледна телефона, докосна вдлъбнатината там,
където се беше ударил в оградата, а после го прибра в чантата си и продължи да шофира към фермата.
— Всички сте страшно притеснени за мен. Постоянно. Бедната разбита Джен.
Лесно й беше на Кресида, нейният живот беше като филм, пълен с щастливи събития. Истинският живот беше малко по-суров.
На нея никой не й беше дал втори шанс, не я беше попитал дали си иска лицето от преди катастрофата, тогава защо тя трябваше да му даде втори шанс?
Крес беше казала, че щеше да разбере, ако Джен решеше да не прости на Мак, затова сега беше длъжна да го докаже. Джен щеше да й позвъни по-късно, да я попита дали можеше да отиде при нея и да остане известно време. Може би Ана Мария щеше да й покаже някои места в Аржентина. Дженифър свали стъклото на прозореца и вдиша дълбоко. Беше грешка, че го докосна по рамото на раздяла, тя почувства допира от косата му до кожата на ръката си. Но разликата между физическата красота и душевната доброта беше огромна. Каква полза от мъж, на когото не вярваш, дори, когато казва истината?
Джен се засмя и горчивината й подейства като утеха.
Алекс, който не вибрираше на нейните вълни и Мак, който не беше част от нейния свят. Може би мъжете в Америка щяха да са по- добри.
Дженифър погледна в огледалото за обратно виждане и не почувства нищо при вида на лицето си. Ето, значи все имаше някаква полза от Мак.
В кухнята я очакваше целият семеен съвет. Всички имаха такъв вид сякаш някой беше умрял и Джен се запита дали трупът не лежеше на масата, увит в кафява амбалажна хартия.
— Соня се обади — каза Бренда.

365
— Така ли. Какво иска любопитната крава?
Дженифър видя шокираната физиономия на баща си, но изобщо не се трогна.
— Миличка — каза той, — ти никога не говориш така.
— Това може да се промени — троснато рече тя. — От сега нататък ще говоря така. Аха, отново започваме с многозначителните погледи.
Дани сложи ръка на рамото й.
— Джен, Соня се обади да каже, че Мак си е тръгнал. Купил от нея една картичка, тя го видяла да я надписва в колата. И мама намери това пред вратата. — Той кимна към пакета.
Дженифър размърда рамена, за да се освободи от ръката му.
— Надявам се да си е отишъл. Аз му казах да си върви. Той си губи времето тук.
— Джен, какво се е случило днес? — попита майка й, като пристъпи към нея. — Какво не е наред?
— Какво не е наред ли? Какво не е наред? Лицето ми е обезобразено от огромен белег, не мога да стана актриса, което е единственото нещо, което съм искала някога, слушам всякакви обиди от хора, които дори не познавам и мъжът, когото обичах, който ме накара да се почувствам щастлива, че оцелях в катастрофата, можеш ли да познаеш какво? Оказа се, че той е лъжа. От начало до край една голяма, красива, гадна лъжа.
— Как мислиш, трябва ли да се обадим на доктор Кроуфорд? —
обърна се Рей към жена си.
Дженифър се канеше да подхвърли нещо язвително, когато
Брайони пристъпи решително до масата, хвана я и я разтърси.
— Отвори пакета, отвори картичката и престани да се правиш на драматична актриса. Една в семейството стига.
— Кресида те нарича амазонката, знаеш ли? — попита я право в лицето Дженифър.
— Добре — отвърна й Брайони, — това означава, че ти не можеш да ми попречиш да го разопаковам вместо теб, нали? — Снаха й я пусна, хвана горния лист хартия и го дръпна, като разкъса пакета.
Всички видяха, че това беше нещо излязло изпод ръцете на Дъг, но не можаха да разберат какво точно беше, докато Дженифър не отмести
Брайони и разкъса хартията.

366
Бренда ахна тихо когато видя огледалото, но никой друг не издаде звук. Майсторството на Дъг беше поразително. Това беше фантазия от метал, нежно растение с деликатен зелен блясък, в долния ъгъл се подаваше пухкава папрат. Сноп ечемик лежеше до миниатюрен синявец, кацнал сред няколко стръка тръстика, после зеленината отстъпваше на изящните металически синьо-сиви тонове на крайбрежието с водорасли, морски камъчета и раковини. Рей протегна ръка и докосна огледалото до папратите и сякаш пръстите му потънаха в планински поток. Когато той премести ръка, за да погали една мида,
на другите им се стори, че върху стъклената повърхност се образуваха кръгове.
Бренда подаде плика на Дженифър и тя го отвори, без да откъсва очи от огледалото.
— „За Джен, едно грозно огледало, докато ти не погледнеш в него. Горе главата, любима, и направи първата крачка“ — прочете тя.
— О, боже — промълви Джен, останала без въздух, — той винаги е знаел точно какво да каже.

367

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: