Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Татко никога не е носил кожено яке. — Добре ли си? — попита я баща й, когато тя скочи от оградата. — Отивам да намеря някое тихо местенце. Ще се обадя на Крес — каза тя. — Теди Монтгомъри? — повтори Кресида, вече напълно разсънена и Дженифър чу как тя повтори думите, но този път не в телефонната слушалка. Навярно Ана Мария лежеше до нея и Джен се запита коя от двете беше доминиращият партньор в тази връзка. Но въпросната връзка явно беше успешна. Щастието в гласа на Кресида говореше красноречиво за това. Нейното старание да се преструва на силна и недосегаема се беше стопило, откакто беше с Ана Мария. Чу се гърлен смях и Крес заговори отново. — Ана Мария ме попита дали това е същият Монтгомъри, който се е бил в пустинята. Но шегата настрана, Джен… Монтгомъри, това не е шега работа. Аз си мислех, че той крие някоя жалка тайна, например някакъв непристоен навик на майка му. — Това също. — Вярно, но виж, историята с Монтгомъри наистина е висяла като дамоклев меч над главата му. Кажи ми… ти какво мислиш за неговата постъпка? — Това не променя нищо. — Дженифър се опита да се облегне по-удобно на дънера. — Той си послужи с лъжи и измами. Въртеше ме на малкия си пръст. Постоянно преценяваше какво да каже, как да изглежда… — Да, така е. Но понякога хората правят лоши неща по достойни причини, Джен. Дженифър се загледа в листата и клоните на дървото и се намръщи. — Ти да не се опитваш да го защитаваш, Крес? Последва мълчание. — Крес? 357 — Според мен… това променя много неща, Джен, и преди да ме опровергаеш, ме изслушай. — Дженифър чу глухо гласът на Ана Мария и отговорът на Кресида, която каза, „Да, да, ще й кажа. Тихо.“ — В последно време, откакто отново си говорим нормално, аз се радвах да чуя, че ти си изпълнена с гняв към него. Гневът беше по- добър от онази убийствена тъга. Затова се въздържах да ти кажа някои неща, които исках да кажа. И преди да ти ги кажа сега, те моля да разбереш, че аз винаги съм напълно и изцяло на твоя страна. Ако решиш да не му простиш и да не повярваш, че той изпитва истински чувства към теб, добре. Но аз мисля, че той те обича, Джен. Аз ти казах колко зле изглеждаше Мак в Бат, но туширах положението — в действителност той беше напълно разбит и смазан. — Учудвам се, че е успял да заблуди дори теб — каза Дженифър, убедена, че братовчедка й щеше да улови иронията в гласа й. — Не мисля така, миличка. Той не се преструваше. — Не искам да слушам това. — Не се съмнявам, но моля те, довери ми се. Двете с теб никога не сме обсъждали защо аз му разказах историята за Ана Мария при положение че можех да го пратя за зелен хайвер с лъжата за Рори. Ти навярно си мислиш, че това е било част от сделката, за да не споменават твоето име във вестника? — Виж, аз нямам представа как се случват тези неща… — Аз му разказах историята, въпреки че той отказа да ми разкрие тайната на майка си, защото нещо в този човек ме накара да повярвам, че той наистина те обича. — Достатъчно, Крес. — Не, не е достатъчно. По-добре се стегни, защото не съм свършила. Сигурно ще ме помислиш за луда, но аз го подложих на изпитание — разказах му нещо, което донякъде очаквах да разкрие на медиите, но той не го направи. Дженифър стана на крака и се удари силно в най-долния клон на дървото. — Кажи ми, че не говориш за онова, което си мисля — извика почти истерично тя. — Кажи ми, Крес. — Не мога. — О, боже, о, божичко, какво си направила? Ти не можеш да му имаш доверие. Той просто пази историята и чака да й се вдигне цената, 358 защото сега ти си още по-голяма сензация. — Дженифър протегна ръка и докосна кората на дървото. — Аз ще отрека всичко. Ти не беше виновна. — О, стига, Джен, време е да пораснеш. Извинявай, че ти говоря грубо, но и двете знаем истината. И щом можеш да простиш на мен, не можеш ли да простиш и на Мак? Виж, кажи му да се разкара, щом искаш, недей да му прощаваш, но ако чувстваш дори най-малкото зрънце съмнение в това, че той е негодник, преглътни болката и му дай шанс. — Трябва да вървя — бързо каза Дженифър и прекъсна разговора, а после запрати телефона срещу оградата. |