Искам да ти вярвам

372
— Извинявайте — каза някакъв мъжки глас, — знаем, че ви прекъснахме, обаче вълните щяха да отнесат вещите ви.
Без да изпуска възглавницата, Мак протегна другата си ръка навън.
— Това е много мило от ваша страна — каза той и прибра обувките и чорапите си. — Мъжът навън каза още нещо, после се чу женски глас, но Дженифър не можа да чуе какво казаха, след което
Мак рече: — Довиждане и ви благодаря още веднъж. — После той направи крачка назад. Мак нямаше достатъчно ръце, за да държи възглавницата, обувките си и да затвори вратата, затова Джен му помогна.
— Хората от хижата — обясни Мак, пускайки обувките и чорапите си на пода. Изражението му беше малко стъписано. Колко са мили.
— Ами, ние тук сме такива — каза Джен и той я погледна с топлите си кафяви очи, после изражението му стана по-настойчиво.
— Вярно е — призна бавно Мак, — мили сте от главата до петите. Като заговорихме за това, ти защо се криеш зад този юрган?
— Ами ти защо се криеш зад тази възглавница?
Мак се засмя и хвърли възглавницата, която описа идеална дъга във въздуха, преди да тупне на пода.
— Мисля, милейди, че сега вие сте прекалено облечена — каза той, като я погледна многозначително. Дженифър пламна, обзета от жарка страст. Тя пусна завивката на земята и двамата се озоваха отгоре й, Мак разкъса със зъби опаковката на презерватива и най-сетне попадна там, където Джен го искаше, шепнейки в ухото й, че повече никога нямаше да й причини болка, смеейки се на съвършения синхрон, с който телата им си пасваха.
Когато отвориха вратата, светлината на плажа беше добила златен оттенък. Те седнаха на прага, увити в завивката. Дженифър беше сложила ръка от вътрешната страна на бедрото на Мак и неволно си помисли как той се беше преобразил в друг човек под ръцете й предишния път. Джен трябваше да повярва, че той нямаше да се промени отново.
— В леглото Мак Стоун много прилича на Мат Харпър, просто умее да се облича по-добре.
Той трепна.

373
— Недей, Джен. Не може ли просто да се престорим, че Мат
Харпър е потънал в морето?
Дженифър се разсмя.
— Да се надяваме, че е бил обут в неговите кафяви обувки.
Мак я прегърна по-силно и тя облегна глава на рамото му,
осъзнавайки, че за първи път откакто се беше прибрала от Манчестър,
умът й не правеше равносметка какво беше загубила в катастрофата.
Спеше й се, но усещането за задоволство, че това рамо беше точното място, където тя трябваше да бъде сега, беше по-силно.
Дженифър вдигна глава, за да го погледне.
— Наистина ли можеш да живееш с това лице? — попита тя.
— Не мога да живея без него — отговори Мак и я целуна по носа.
След няколко дълги целувки Мак я притегли отново на рамото си, като нежно и внимателно загърна и двамата със завивката.
— Сутринта не смеех да се надявам, че този ден може да завърши така — каза той с леко треперещ глас. — Дойдох тук убеден,
че всичко е свършило, че трябва да се върна в Бат и да те оставя тук…
— Недей, замълчи — каза Джен. — Ти си изтърпя наказанието.
Те се загледаха в прииждащите вълни, после Мак прошепна в ухото й:
— Каквото и да решиш, че искаш да правиш, Джен — да играеш в театъра, може би да режисираш, да преподаваш — каквото и да избереш, ние ще намерим начин да го постигнем, без да обръщаме внимание на нетактичните, примитивни хора, които ще срещаш по пътя си. Аз ще те накарам да се почувстваш толкова красива, че ще бъдеш неуязвима. — Той я стисна лекичко. — Но повече няма да водиш битки, стига толкова, и двамата вече нямаме нужда от тях… —
Мак замълча и Дженифър долови напрежението в гласа му. Той се бореше със сълзите.
— Джен… — заговори Мак, — … тъй като се опитвам да започна начисто, помниш ли онези мъже в пъба? Трябва да ти призная,
че аз се върнах там, след като ти си тръгна и, хъм, то е дълга история,
обаче с две думи аз наковах един друг мъж толкова умело, че той се сби с тях.
Джен го ощипа и остана доволна от неговия писък.

374
— Това е много лоша постъпка. Аз ти дадох червена точка за това, че се обърна и си тръгна, без да им обръщаш внимание.
— Знам. Това беше моето старо аз, обещавам ти, че повече няма да се повтори. И за да си призная всичко докрай… за онези пари?
Похарчих малка част от тях — за лечението на Филида, купих разни неща на Дъг, платих огледалото. Но останалите ги заделих. Мисля, че ти трябва да ги вземеш.
Първата реакция на Дженифър беше да каже, че това са мръсни пари и тя не ги искаше, но когато се замисли, откри, че мисълта да ги похарчи всъщност изобщо не я притесняваше.
— Ти имаш право — каза тя, — мисля, че така е правилно. При това знам как искам да ги похарча: искам да отида да видя Крес, искам да попътувам из Щатите, може би ще помоля Ана Мария да ми покаже
Южна Америка.
Дженифър видя, че Мак отново беше зареял поглед към морето и не се обърна, когато й каза:
— Банковите извлечения са в колата, ще ти покажа колко пари има в сметката. Мисля, че ще стигнат за онова, което си замислила, и за още нещо.
— Дали ще стигнат за пътуване до Австралия? — попита тя,
развълнувана от мисълта за новите преживявания, които я очакваха. —
Може да плуваме в Големия бариерен риф, Мак, винаги съм искала да направя това.
— Ние? — рече той и се обърна към нея.
— Да, разбира се. Ти какво? Да не помисли, че искам да отида сама? — Неговото лице потвърди подозрението й и по някаква причина я трогна до сълзи. Дженифър го целуна по най-близкото място до устните й, ключицата, а пръстите му потърсиха и се преплетоха с нейните под завивката.
— И двамата имаме нужда да заминем за известно време каза тя,
— да се опознаем. Да се възстановим от жестокостта на последните месеци.
Джен усети как Мак се стегна и пръстите му се увиха около нейните.
— Права си, аз наистина проявих жестокост към теб, Джен.
— Ти беше принуден да постъпиш по този начин, Мак. Спрямо теб това също беше жестоко. Това имах предвид, и двамата трябва да

375
се възстановим. — Той сякаш понечи да я прекъсне. — Не, чуй ме. Бих казала, че ти самият си целият в белези. Толкова години да понасяш състоянието на Филида, да загубиш баща си толкова млад, тревогите около историята с Монтгомъри, да научиш, че онзи… онзи мъж, че той е твоят баща…
Мак извади вплетените им ръце изпод завивката и целуна пръстите й. Джен гледаше наведената над ръката й глава на Мак и си спомни как Алекс беше направил същото в колата на прибиране от семейство Хеншоу и колко различно беше усещането.
— Ти си прекалено добра с мен, Джен — каза Мак и се засмя тъжно. — Но аз наистина имам ужасни родители. Ако не беше Тес…
— Нямам търпение да се запозная с нея — прошепна Дженифър.
— Толкова се радвам, че нея не си я измислил, както и Джо, Фран и
Габи.
При тези думи в очите на Мак се появи толкова нежност, че
Джен се наведе и го целуна с нежна, топла, любяща целувка. Завивката се смъкна.
— След пътешествието — каза той, като ги загърна отново, —
ще помислиш ли как да се върнеш към театъра?
Идеята я изпълни с нервно вълнение, но този път повече от очакване и въодушевление, отколкото от страх.
— Да — каза тя, — и ще ти позволя да ми помогнеш.
Мак кимна бавно.
— Само ако ти направиш същото за мен. Аз нямам представа какво да правя с живота си. Все още имам големи дългове, нямам достатъчно кураж за журналист и откривам тревожната нова склонност да намирам трамбоването сред природата за много приятно занимание.
Дженифър се засмя.
— Нали знаеш какво смятам да ти предложа?
— Недей… нали няма да кажеш, че трябва да напиша книга за пешеходни маршрути?
— Ти трябва да напишеш книга за пешеходни маршрути. — Мак поклати глава и се усмихна печално. — Не, слушай… можеш да представиш разходките от друг ъгъл… да интервюираш различни хора,
да откриеш техните любими маршрути, какво означават те за тях, може би дори по какъв начин са им помогнали?

376
— Не знам…
— Да вземем например Соня, преди време ми разказа как след смъртта на нейния първи съпруг тя изминавала по няколко километра всеки ден, ходела до изнемога. Не би помислил такова нещо, нали? Тя просто искала да е сред природата и да диша чист въздух, да гледа реките, морето, да знае, че животът продължава… а татко всяка неделя излиза на разходка с един от неговите приятели, правят го от деца —
всеки път по седем километра. Той казва, че докато могат да ходят и да разговарят, значи са в строя.
Джен забеляза, че Мак постепенно се беше вглъбил, заслушан в думите й и когато тя замълча, той каза сериозно:
— Това може да се окаже гениална идея.
Тя се облегна на рамото му и почувства лека вибрация в гърдите му.
— Сега пък какво?
— Сетих се за едно предложение за работа, което ми направиха точно преди да напусна Бат — каза той, — нещо на висока позиция?
— Така ли?
— На постамент, по-точно. — Мак се наведе и я целуна по рамото. — Един съученик от училище ми предложи работа като жива статуя, облечен като…
— Пират.
— За бога, откъде знаеш това? — попита удивено Мак, като се отдръпна лекичко, за да я види по-ясно.
— Това си помислих, когато те видях за първи път, че приличаш на пират. Имаш… особено… опасно излъчване.
Нещо в стомаха й изпърха и Дженифър се притисна до Мак и подръпна ухото му.
— Ако те помоля да го пробиеш, ще го направиш ли?
— Да — каза той и в следващия миг Джен лежеше по гръб и той я гледаше, надвесен над нея.
— За теб съм готов на всякакви пиърсинги — каза Мак, като този път доближи уста до шията й и я покри с нежни целувки. — Обаче няма да се боядисам с бронз, за да приличам на статуя. И тъй като заговорихме за абсолютно неподвижни обекти, би ли престанала да шаваш? Тук сме прекалено далеч, за да разчитаме на доставка от

377
Трегер, така че трябва да сме много послушни и да устоим на всякакви мисли за луда, страстна библиотекарска любов.
— Недей да си правиш шеги с библиотекарската служба —
изрече Джен с престорено възмущение, — и без това ни орязаха бюджета и ни оставиха голи и боси.
— Хъм, това звучи обещаващо, мисля да го проверя лично, а колкото до пиратския занаят, ще настояваш ли да нося превръзка на едното око?
Дженифър потъна в кафявите му очи и тяхното неизречено обещание за всякакви вълнуващи приключения.
— Не, не мога да понеса да не ги виждам. — Тя се опита да отметне нападалата върху челото му коса.
— Може би е по-добре да нося протеза с кука?
— Тя ще затрудни писането.
Мак се засмя и не можа да събере устни за целувка. Когато спря да се смее, той просто легна до Дженифър и я притегли към себе си,
като я хвана с едната ръка през кръста, а с другата галеше нежно шията й.
— Дженифър Роузби, аз те обичам от цялото си сърце —
прошепна той.
— Да — каза тя на фона на морските вълни. — Аз наистина вярвам в това, Мак Стоун.

378

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: