Ислямска република иран
Изтегляне 344.18 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- РЪКОВОДИТЕЛ НА СЕЙЕД АЛИ ХАМЕНЕИ
- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АЛИ ЛАРИДЖАНИ
- МИНИСТЪР НА АЛИ ТАЙЕБНИА
ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ИРАНБизнес компас І. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ стр. 2 ІІ. ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО стр. 3 ІІІ. ИКОНОМИКА И ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ стр. 4 ІV. ПРИВЛЕЧЕНИ ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ И МЕСТНИ ИНВЕСТИЦИИ В ЧУЖБИНА стр. 14 V. ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ стр. 14 VІ. РАЗВИТИЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ С БЪЛГАРИЯ стр. 16 VІІ. ПРАВНО-НОРМАТИВНА БАЗА И ПОЛЕЗНИ БИЗНЕС КОНТАКТИ стр. 22 І. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ТЕРИТОРИЯ 1 648 195 кв. км. НАСЕЛЕНИЕ 80 840 700 (юли 2014 г.); над 30 народности: перси и родствени етнически групи (61 %); азербайджанци (16 %); кюрди (10 %); лури (6 %); араби (2 %), туркменски и тюркски племена (1 %) и др. СТОЛИЦА ТЕХЕРАН (градско население: 8 353 000 – 2015 г.; агломерация: 13 600 000 – април 2015 г.) РЕЛИГИЯ Ислям – 99,4 % (шиити – 90 - 95 %; сунити – 5 - 10%); други – 0,3 % (зороастрийци, евреи и християни) НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК 11 ФЕВРУАРИ (Ден на ислямската революция) ПАРИЧНА ЕДИНИЦА ирански риал; 1 eвро = 37 000 IRR (2015 г.) НАЦИОНАЛЕН ЕЗИК персийски (фарси) РЪКОВОДИТЕЛ НА СЕЙЕД АЛИ ХАМЕНЕИИСЛЯМСКАТА РЕПУБЛИКА SEYYED ALI KHAMENEI (05.06.1989 г.) ПРЕЗИДЕНТ И ХАСАН РОУХАНИРЪКОВОДИТЕЛ НА HASSAN ROUHANI (03.08.2013 г.) ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АЛИ ЛАРИДЖАНИИСЛЯМСКОТО КОНСУЛТАТИВНО ALI LARIJANI (01.06.2008 г.) СЪБРАНИЕ МИНИСТЪР НА МОХАМАД ДЖАВАД ЗАРИФВЪНШНИТЕ РАБОТИ MOHAMMAD JAVAD ZARIF KHOSARI (15.08.2013 г.) МИНИСТЪР НА АЛИ ТАЙЕБНИАИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВЪПРОСИ ALI TAYYEBNIA (15.08.2013 г.) И ФИНАНСИТЕ МИНИСТЪР НА МОХАММАД РЕЗА НЕМАТЗАДЕПРОМИШЛЕНОСТТА, МИНИТЕ MOHAMMAD REZA (15.08.2013г.) И ТЪРГОВИЯТА NEMATZADEH ІІ. ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА След референдум, през април 1979 г. Иран е обявен за ислямска република с теократична форма на управление. Постепенно е установен своеобразен клерикален режим, воден от принципа „велаят-е факих”, при който властта на всички нива е съсредоточена в ръцете на шиитското духовенство. През декември 1979 г. е приета нова конституция, в която през 1989 г. са внесени съществени изменения и допълнения. Начело на държавата стои Върховен ръководител на Ислямската революция (Върховен духовен лидер – ВДЛ), който в съответствие с принципа „велаят-е факих” се ползва с почти неограничени пълномощия и се избира на практика пожизнено измежду най-висшестоящите ислямски теолози от 86-членния Съвет на експертите. Първият духовен лидер е ръководителят на ислямската революция от 1979 г. аятоллах Хомейни, а след неговата смърт през 1989 г. този пост е зает от аятоллах Али Хаменеи. Законодателната власт се осъществява от еднокамерен парламент - 290-членно Ислямско консултативно събрание (Маджлис), чиито най-важни решения подлежат на одобряване от 12-членен Съвет на пазителите на Конституцията. Последният има право да налага вето върху законите, приети от парламента. Споровете между Маджлиса и Съвета на пазителите се решават от орган, наречен Съвет за определяне на целесъобразността (Съвет по целесъобразност). Съветът на пазителите контролира и отсява по собствено усмотрение кандидатурите при президентски и парламентарни избори, като по този начин е в състояние силно да влияе върху крайните резултати. С измененията и допълненията на конституцията от 1989 г. е премахната длъжността министър-председател, като правителството се оглавява от президента, избиран пряко от народа. След 1979 г. в Иран е легализирана дейността на политическите сили, участвали в революцията – ислямски, леви, либерални, на националните малцинства, но в резултат от разразилите се между тях кървави междуособици (1979–1983 г.) на политическата сцена остава само Ислямската републиканска партия (ИРП). Останалите групировки (Национален фронт, Иранска народна партия „Туде”, „Федаини”, „Муджахедин Халк”, Кюрдска демократична партия и др.) са разгромени и минават в нелегалност. Поради вътрешни противоречия през 1987 г. се саморазпуска и ИРП. Нейните фракции придобиват самостоятелен характер като клерикални течения, които действат в условията на безпартийна система. През последните няколко години на тяхна основа възникват политико-религиозни групировки, определяни най-общо като „консерватори”, „неоконсерватори” и „реформатори”, които участват със свои платформи в различните видове избори, макар и да нямат характера на политически партии.
1. Ислямска република Иран притежава около 9 % от световните нефтени запаси, което нарежда страната на четвърто място в света по доказани залежи (157,3 млрд. барела). Добивът на петрол съгласно квотата на ОПЕК е между 3,5 и 4 млн. барела на ден, от които се изнасят над 2,5 млн. барела. Около 50 % от запасите се намират в пет огромни находища, най-големите от които са „Марун” (22 млрд. барела), „Ахваз” (18 млрд. барела) и „Агхаджари” (17 млрд. барела). По-голямата част от тях попадат в Хузестанския басейн, разположен в югозападната част на страна в близост до границата с Ирак. Иран притежава нефтени запаси и в Каспийско море, които се оценяват на около 100 млн. барела. Иран предприема мерки за модернизация на промишлените си мощности и за усвояване на нови находища с цел увеличаване на дневния добив, но изпитва сериозни затруднения поради наложените от страна на ООН, ЕС и САЩ санкции в областта на нефтопреработвателната промишленост. Вследствие на санкционния режим добивът на петрол драстично намалява през 2012 и 2013 г. С временното прекратяване на действието на ограничителните мерки (от 20.01.2014г.) по отношение на вноса, застраховането и транспортирането на ирански суров петрол, добивът в страната започва да се нормализира и достигна 3,8 млн. барела на ден (по данни на иранското Министерство на петрола) с тенденция да достигне квотата от 4 млн. барела на ден. Страната притежава вторите по големина залежи от природен газ в света след Руската федерация (33,8 трлн. куб. м.), като по-голямата част от тях са неразработени. Най-голямото находище в страната, „Южен Парс”, формира 27 % от доказаните залежи на природен газ (9,2 трлн. куб. м.). „Киш” е второто по големина газо-находище с около 1,7 трлн. куб. м. природен газ. Други големи находища са „Северен Парс”, „Табнак”, „Форуз”, „Канган” и „Фердоуси”. Правителството възнамерява приоритетно да инвестира в разработката на нови находища и да започне да прилага политика на енергийна ефективност. Вътрешните инвестиции обаче са недостатъчни, а външните непрекъснато намаляват поради високия политически риск, свързан със съществуващия санкционен режим. Проектите за износ на газ със стратегическо значение за икономиката на страната са в относителен застой, поради проблема с ядрената програма. Негативно въздействие върху сектора оказа и световната финансова криза. Ислямска република Иран притежава 68 различни вида минерали. Доказаните резерви на желязна руда възлизат на 2,7 млрд. т. (0,8 % от световните запаси). Резервите на медна руда възлизар на 2,6 млрд. т. или 4 % от доказаните световни запаси. Иран притежава 11 млн. т. цинк (4 % от световните резерви). Общо доказаните запаси от минерални суровини на страната се оценяват на 6 млрд. т. Като се има предвид, че около 300 000 кв. км. от иранската територия не е проучена, може да се заключи, че количествотот на минерални суровини може да надхвърли 10 млрд. т. Това нарежда страната сред десетте най-богати в света по резерви на минерални ресурси. Иран заема ключова позиция в региона на Близкия изток с общо 25 %-ен дял в търговията на руди, метали и минерали и се нарежда на водеща позиция като производител на метали, руди и минерали в световен мащаб, както следва: 14-то място в производството на стомана, 9-то в производството на цимент, 10-то в производството на желязна руда, 25-то в производството на алуминий и 2-ро в производството на облицовъчни камъни. В сферата на минната промишленост в страната са заети над 600 000 души. Минната промишленост на Иран има 25 %-ен пазарен дял на Техеранската фондова борса с обща стойност на активите около 30 млрд. щ. дол.
В Иран функционира модел на смесена икономика с добре развит държавен и частен, както и незначителен кооперативен сектор, базирана върху разработването на петгодишни планове за социално-икономическо развитие. Иранската икономика се характеризира с държавни политики, неефективност и зависимост от износа на суров петрол и природен газ. Добре развити са селскостопанският и промишленият сектор, както и секторът на услугите. Иранското правителство директно притежава и управлява множество държавни предприятия и осъществява непряк контрол върху голям брой частни компании, свързани с Корпуса на стражите на ислямската революция. Ценовият контрол, субсидиите и други деформации (инфлация, субсидии, неефективен банков сектор) обременяват икономиката на страната и подтискат потенциала на частните предприятия. Частният сектор е ограничен до малки работилници, ферми, незначително производство и услуги. В страната процъфтява сивият сектор, а корупцията е широкоразпространена. Фискалните и монетарни ограничения върху Техеран, последвани от международните санкции през 2012 г. наложени на банковия сектори и износа на суров петрол, значително намалиха петролните приходи, принудиха правителството да наложи съкращения на разходната част на държавния бюджета и доведоха до почти 60 % - но обезценяване на националната валута. През 2012 и 2013 г. за първи път от две десетилетия икономическият растеж на страната отбеляза отрицателни стойности. Страната продължава да страда от двуцифрени нива на безработицата и непълната трудова заетост. Липсата на възможности за работа принуждават много млади и образовани иранци да търсят реализация в чужбина. Изборът на новия президент Хасан Роухани (2013 г.) доведе до големи очаквания сред иранското общество за икономическо подобрение и по-голямо международно участие на страната. Още в началото на президентския мандат бе отбелязано засилване на националната валута и историческо увеличаване на пазарните стойности на Техеранската фондова борса. Следвайки указанията на Върховния лидер (от 19.02.2014 г.) за създаване на „икономика на съпротивата”, новото иранско правителство заяви, че ще предприеме действия за увеличаване на производството и износа на продукти, основани на знанието, увеличаване на вътрешното производство на стратегически стоки и развитие на пазари в съседните страни. Правителството ще насърчава приватизацията и износа на електроенергия, природен газ и вторични продукти на нефтохимическата промишленост, вместо суров петрол и други суровини. Енергийната дипломация се разглежда като една от главните отличителни черти на икономиката на съпротивата, което е подчертано от Върховния лидер. Продължаващите преговори по иранската ядрена програма, както и временните и частични облекчения на санкционния режим, свързани със Съвместния план за действие от ноември 2013 г., подпомогнаха икономическото стабилизиране на страна и доведоха до икономически растеж през иранската календарна 1393 г. (21.03.2014 г. - 20.03.2015 г.) През календарната 2014-2015 г. БВП на Иран по паритет на покупателната способност достигна 1,284 трл. щ. д. или 16 500 щ. д. на глава от населението, което прави страната 19-та икономическа сила в света и втора в региона на БИСА. Ръстът на БВП през посочения период е 1,5 %. По сектори БВП се формира от услуги – 50,3 %, промишленост – 40,7 % и селско стопанство – 9,1 %. Вследствие на усилията на правителството, средногодишните нива на инфлацията чувствително се понижиха и достигнаха 17,8 %, при 42,3 % в началото на мандата на президента Х. Роухани. Към 31 декември 2014 г. Иран разполага с резерв във валута и злато в размер на 110 млрд. щ. д. (108 млрд. щ. д. към декември 2013 г.). Общият размер на преките чуждестранни инвестициите в страна през разглеждания период /2014-2015 г./ възлиза на 43,5 млрд. щ. д. 3. Пазар на труда. Безработицата в страната, през календарната 2014-2015 г., се понижи до 10,3 % от населението в трудоспособна възраст. Сред младежите нивата на безработица се запазват сравнително високи - 21,8 %. Активното население в Иран през разглеждания период е 28,4 млн. души, като в страната има недостиг на квалифицирана работна сила. Активното население е разпределено в следните сектори - услуги (48,6 %), промишленост (35,1 %) и селско стопанство (16,3 %). 4. Данъчна система Чуждестранните инвеститори в Ислямска република Иран се ползват със същата подкрепа и привилегии като иранските инвеститори. Във връзка с това Законът за прякото данъчно облагане (ЗПДО), приет през 1987 г., и последвалите негови изменения и допълнения налагат принципа на еднакво третиране при данъчно облагане на чуждестранните и иранските инвеститори. I. Преки данъци Законът за прякото данъчно облагане е в основата на данъчната система на ИР Иран. Законът е основно изменен и допълнен през 2001 г., за да отговори на тогавашните икономически условия в страната. Към онзи момент производството и насърчаването на инвестициите се явяват едни от основните фактори за преразглеждането на данъчните закони. Според разпоредбите на ЗПДО обекти на данъчно облагане са: 1. Всички собственици, ФЛ и ЮЛ, по отношение на собствеността им на територията на ИР Иран. 2. Всички ФЛ, пребиваващи в ИР Иран, по отношение на приходи, придобити в или извън Иран. 3. Всички ирански ФЛ, пребиваващи в чужбина за приходи, придобити в Иран. 4. Всички ирански ЮЛ по отношение на приходи, придобити в или извън ИР Иран. 5. Всички чужди ФЛ и ЮЛ за приходи, придобити в Иран, както и по отношение на приходи от делегиране на правомощия, търговска дейност, техническа и образователна помощ или филмови договори (авторски и сродни права, права за разпространение и др.) на територията на ИР Иран. Видове данъци според ЗПДО: а) Данък върху недвижимите имоти: - данък наследство; - гербов налог - налаган при издаването на документи като проверки, менителница, запис на заповед, договорни инструменти, акции и дялове. б) Данък общ доход: - данък върху доходите от недвижими имоти; - данък върху доходите от селскостопанска дейност; - данък върху доходите на ФЛ; - данък върху доходите на самонаетите лица; - корпоративен данък. Корпоративен данък Съвкупният доход на компаниите, получен от различни източници в страната или в чужбина, от който се приспадат загубите от облагаемите източници и разписаните данъчни облекчения, се облага с 25 %-ен плосък данък. Изключения са случаите, при които се налага различна ставка според разпоредбите на ЗПДО. ФЛ и ЮЛ не се облагат с данъци върху акциите или дивидентите от техни дялове в други капиталови дружества. ЗПДО и съответното законодателство постановяват някои изключения за ЮЛ: Фабриканти и юридически лица, дори и в рамките на периода на освобождаване, са длъжни да представя в данъчната служба декларация и баланси на печалбите и загубите, предоставени от официалните им по закон книги, най-късно четири месеца след приключване на предходната данъчна година (от март до Февруари в ИР Иран), заедно със списъка на съдружниците и акционерите и техните акции и адреси, от област на дейността на юридическото лице. Ако тези правни субекти не подадат документите в рамките на законоустановените срокове, освобождаването от данъци ще бъде нищожно.
Освобождаване от данъци, предвидени в Закона за петия петгодишен план за развитие. С цел улесняване и насърчаване на инвестициите в промишлеността и минното дело, както и развитие на износа на непетролни стоки, Законът за петия петгодишен план за развитие предвижда следните данъчни облекчения: а) 15 %-но увеличение на освобождаването от данъци, във връзка разпоредбите на ЗПДО относно насърчаването на инвестициите; б) увеличаване период за освобождаване от данък в промишлеността и минното дело в по-слабо развитите райони на същото ниво, като освобождаването в свободните търговско-промишлени зони (от 10 до 20 години); в) отлагане начисляването на всякакви данъци и такси върху износа на непетролни стоки и услуги, в рамките на петия петгодишен план за развитие (с изключение на суровините или стоките с ниска добавена стойност).
Законът за ДДС е приет през 2008 г. ДДС в ИР Иран се начислява върху продажбите на стоки и услуги и при техния внос, с изключение на: - непреработени селскостопански продукти; - добитък и живи птици, морски продукти, медоносни пчели и копринени буби; - храна за животни и птици и всички видове торове, пестициди, семена и фиданки; - пекарно брашно, хляб, месо, захар, ориз, зърнени култури и соя, мляко, сирене, олио, и бебета на храните; - книги, тетрадки и всички видове хартия за писане, тампони и документи; - продукти, дарени безвъзмездно на министерства, държавни институции и неправителствени публични субекти; - продуктите за лична употреба, придружаващи входящи пътници до Иран, до необлагаемата граница, посочена в правилата за внос-износ; - лично движимо имущество; - всички видове лекарства, медицински изделия, медицински услуги (човешки, ветеринарна и растения), както и рехабилитация и хиропрактически услуги; - банкови и кредитни услуги, предлагани от банки, кредитни институции и кооперации, разрешени безлихвени заеми и кооперативни фондове; - обществени междуградски и градски пътни, железопътни, въздушни и морски транспортни услуги за пътнически превоз; - ръчно изработени килими; - всички видове изследвания и образователни услуги, в съответствие с общия правилник на Министерството на науката и технологиите, Министерството на икономическите въпроси и финансите, Министерството на здравеопазването, медицинско лечение и образование, Министерството на образованието и Министерството на труда и социалната политика; - подхранване на птици и домашни животни; - радари и аеронавигационно оборудване за летища, въз основа на списъка за оборудване, определен от Министерството на пътищата и градоустройството и на Министерството на икономическите въпроси и финансите и - предмети, използвани изключително за отбрана и за целите на сигурността, съгласно списъка от Министерството на отбраната и логистиката на въоръжените сили и на Министерството на икономическите въпроси и финансите. ЗДДС не включва износа на стоки и услуги чрез официалните митнически пунктове. В тези случаи платените данъци при износ на стоки и услуги подлежат на възстановяване чрез подаване на необходимите документи за митническо оформяне. За да се намали зависимостта на страната от доходите от продажбата на петрол, Законът за петия петгодишен план за развитие предвижда постепенно увеличаване на ставката за ДДС до 9 % до края на изпълнението на плана (2016 г.). Националната данъчна администрация на Ислямска република Иран обяви, че считано от 21.03.2015 г. (началото на новата иранска календарна година) данъкът върху добавената стойност се увеличава на 9 %. ДДС се разпределя на две части, от които 6 % са данъци и 3 % - местни данъци и такси. Икономическите дейности в свободните търговско-промишлени зони са напълно освободени от облагане с ДДС. Ислямска република Иран е подписала спогодби за избягване на двойното данъчно облагане със следните страни: България, Азербайджан, Република Южна Африка, Германия, Австрия, Йордания, Армения, Узбекистан, Испания, Алжир, Индонезия, Украйна, Бахрейн, Беларус, Венецуела, Пакистан, Туркменистан, Турция, Тунис, Китай, Руската федерация, Шри Ланка, Швейцария, Сирия, Франция, Киргизстан, Казахстан, Катар, Грузия, Ливан, Полша и Кувейт. 5. Правителствени програми за развитие на националната икономика На 19.02.2014 г. върховният духовен лидер на Иран аятолах Али Хаменей призова за започване на „икономически джихад” с оглед мобилизиране на държавата за преодоляване ефекта на международните санкции, наложени на ислямската република заради ядрената й програма. След проведени консултации със Съвета по определяне целесъобразността на системата, той обяви „План за икономическа съпротива”, изготвен въз основа на чл. 110, т. 1 от Конституцията на страната. Планът се състои от следните 24 точки: 1. Създаване на условия и мобилизиране на всички финансови възможности и източници, както и на човешкия и научен потенциал на държавата с цел развитие на икономиката. Максимална ангажираност на всички слоеве на обществото. 2. Изпълнение на цялостния план на страната и осъществяване на реформи в държавната администрация с цел засилване позициите на Иран в международен план и увеличаване на производствените и износни дялове. 3. Осигуряване на ръст на икономиката посредством увеличаване на: производството, трудоспособността на работната ръка, конкурентоспособността. Създаване на условия за конкуренция между различните региони и провинции в страната и развиване на техния потенциал в съответствие с географските им специфики. 4. Използване отпускането на целеви помощи за увеличаване на производството, трудовата заетост и печалбата, както и за намаляване потреблението на енергия. 5. Пропорционално разпределение на факторите по веригата „производство - потребление” спрямо тяхното значение за определяне стойността на продукта, като следва да се обърне специално внимание на човешкия потенциал - образование, способности, опит и др. 6. Увеличаване на местното производство на някои основни стоки с цел намаляване зависимостта от внос. 7. Увеличаване на сигурността в сферата на храните и медицинските услуги и създаване на стратегически резерви. Повишаване количеството и качеството на суровините и крайните продукти. 8. Управление на потреблението, като се наблегне на промяна на консуматорските модели и на закупуване предимно на стоки местно производство. Подобряване качеството и повишаване конкурентоспособността на иранската продукция. 9. Цялостно реформиране и стабилизиране на финансовата система с цел посрещане нуждите на националната икономика и създаване на стабилност. 10. Оказване на всестранна помощ при износа на стоки и услуги, носещи висока печалба, чрез: - улесняване на процедурите по експорт; - разширяване на чуждестранните търговия и транзит и създаване на необходимата рамка за това; - насърчаване на чуждестранните инвестиции; - планиране на националното производство в съответствие с нуждите на износа, намиране на нови пазари и диверсификация на част от икономическите връзки с други държави и особено със страните от региона; - при възможност, осъществяване на бартерни сделки; - стабилизиране на процедурите и регламентите по износа с оглед осигуряване мястото на Иран на целевите пазари. 11. Развитие на зоните за свободна търговия с оглед увеличаване вноса на високи технологии, развитие и улесняване на производствените процеси, увеличаване на износа на стоки и услуги и осигуряване на основните нужди и финансови източници отвън. 12. Повишаване на съпротивителните възможности и намаляване на вредите върху иранската икономика, посредством: - развитие на стратегически връзки и засилване на сътрудничеството и взаимодействието с държавите от региона и света (особено съседните на Иран); - използване на дипломацията с оглед подпомагане осъществяването на целите на Техеран в областта на икономиката; - ползване капацитетите на регионалните и международните организации. 13. Борба с нанесените щети върху приходите на страната, вследствие намаляването износа на нефт и природен газ, чрез: - избор на стратегически клиенти; - диверсификация на методите на продажба; - участие на частния сектор при продажбите; - увеличаване износа на природен газ; - увеличаване износа на електричество; - увеличаване износа на нефтохимически продукти; - увеличаване износа на петролни продукти. 14. Увеличаване експлоатацията на стратегическите залежи от нефт и природен газ на страната с цел оказване на влияние върху световните пазари, както и запазване и развитие на производствените капацитети на тези суровини. 15. Повишаване на печалбите на страната, чрез увеличаване производството на бързо ликвидни стоки и покачване износа на електричество, нефтохимически и нефтени продукти. 16. Намаляване на публичните разходи посредством осъществяване на базови промени в структурите, намаляване степента на ролята на държавата, закриване на паралелни и ненужни ведомства и преустановяване на всички излишни разноски. 17. Повишаване на приходите от данъци (събираемостта на данъци). 18. Ежегодно увеличаване на дела на приходите на "Фонда за национално развитие" от източници, свързани с износа на нефт и природен газ, до прекъсване зависимостта на бюджета от петрол. 19. Осигуряване на прозрачност и заздравяване на икономиката, както и борба с корупцията на всички нива. 20. Засилване на „културата на джихад” и ангажиране на обществото с нея с оглед създаване условия за инвестиции, трудова заетост, предприемачество, увеличаване на продукцията и др. 21. Разпространяване на „Плана за икономика на съпротивата” сред средите на науката, образованието и медиите и превръщане на изпълнението му в национална цел. 22. Ангажиране на правителството с пълно съблюдаване на „Плана за икономика на съпротивата”, както и с: - познаване и използване на научните, икономически и технически капацитети на страната с цел предприемане на правилни действия в областта на икономиката; - следене на отражението на санкциите върху състоянието на страната; - управляване на финансовия риск чрез изготвяне на план и посредством обмислени действия и реакции. 23. Прозрачно определяне на цените на стоките и наблюдаване на пазара. 24. Повишаване на стандартите, които стоките местно производство трябва да покриват. А. Хаменей призова всички структури в държавата да започнат незабавно да следват плана и да изготвят необходимите закони и регламенти, за да може цялото общество „да вземе участие в икономическия джихад”. Във връзка с това правителството на президента Х. Роухани прие 687 оперативни и планирани във времето планове за пеализирането на „Плана за икономика на съпротивата”. Spadŭt na BVP prez pŭrvata polovina na 2009 g. e 1,2%, dokato prirastŭt e -0,9% i -1,4% prez pŭrvoto i vtoroto trimesechie, sŭotvetno. Vŭpreki tova, v sravnenie s drugi evropeĭski strani, v koito, v nyakoi sluchai se nablyudava dvutsifreno otritsatelni tempove na rastezh, na postizheniyata na makedonskata ikonomika sa otnositelno dobri. Tova e v rezultat glavno na predprietite merki za borba s krizata, koito byakha vŭvedeni, za da pomogne na makedonskite predpriyatiya za preodolyavane na ikonomicheskata kriza, po-lesno. Analiz po sektori, industriyata (-10,3%) realizira naĭ-znachitelen spad, da bŭdat povliyani ot namalenoto tŭrsene za iznos. V dopŭlnenie, v sektora na khotelierstvoto i restorant’orstvoto registriran spad (-5,6%), i v rezultat na namalenata prevoz na stoki za iznos, trafika i komunikatsionniya sektor, sŭshto otbelyazva ponizhenie (-5.2%). Ot druga strana, polozhitelniyat rastezh v stroitelstvoto, tŭrgoviyata, zemedelieto i publichnata administratsiya tapitsirana spad na BVP.
IV. ПРИВЛЕЧЕНИ ПЧИ И МЕСТНИ ИНВЕСТИИ В ЧУЖБИНА През иранската календарна 2014-2015 г. привлечените ПЧИ в ИР Иран възлизат на 43,5 млн. щ. д. Иран е инвестирал в чужбина 4,05 млрд. щ. д. през същия период.
Иран е член на Движението на необвързаните страни (ДНС) и на Организацията Ислямска конференция (ОИК). Влиза и в икономическата групировка Д–8, обединяваща осемте най-големи ислямски държави (Иран, Турция, Египет, Пакистан, Индонезия, Бангладеш, Нигерия и Малайзия). Пълноправен член е и на Организацията за икономическо сътрудничество (ЕСО). През 2005 г. получава статут на наблюдател в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), а през март 2008 г. подава официално заявление за пълноправно членство. Редовно взема участие във военните учения в рамките на ШОС и заявява желание за задълбочаване на отношенията. Иран не е член на Световната търговска организация (СТО). 2.Географско разпределение на външната търговия; основни стоки по износа/вноса на страната; търговски партньори Външната търговия през иранската календарна 2014-2015 г. отбеляза подобрение след значителния спад през 2012 г. и 2013 г. Износът на стоки и услуги възлиза на 95,7 млрд. щ. д. и се състои основно от суров петрол, химически и нефтохимически продукти, плодове и ядки, килими, цимент и руди. Основни търговски партньори на страната са Китай (26,8 % от общия износ), Турция (11 %), Индия (10,6 %), Япония (7,3 %) и Южна Корея (5,9 %). Чрез различни насърчителни мерки, иранското правителство работи активно за увеличаване износа на непетролни стоки, с което цели намаляване на зависимостта на бюджетните постъпления, от продажбата на петрол. Вносът в Иран възлиза на 61,25 млрд. щ. д. и включва промишлени стоки, капиталови стоки, хранителни продукти, други потребителски стоки и технически услуги. Основни партньори са ОАЕ (38,5 % от общия внос), Китай (18,6 %), Индия (6,4 %), Южна Корея (5,8%) и Турция (5,4 %). Търговските отношения между Европейския съюз и Ислямска република Иран през 2014 г. се характеризират с нарастнала динамика и чувствително увеличение на стокообмена. Пряко влияние върху положителните тенденции оказа решението на Съвета на ЕС от 20 януари 2014 г. за изменение на Решение 2010/413 ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран. Макар неговия временен, частичен и обратим характер, решението от 20 януари 2014 г. бе импулсът, който пряко стимулира търговските отношения на повечето държави-членки на ЕС с Иран, в т.ч. и на нашата страна. Стокообменът между държавите-членки на ЕС и ИР Иран през 2014 г., достигна 7,56 млрд. евро, което представлява увеличение с 21 % спрямо предходната 2013 г. Износът на Иран към ДЧ на ЕС нарастна с 48 % и достигна 1,16 млрд. евро. Вносът от ЕС през 2014 г. възлиза на 6,4 млрд. евро или увеличение с 18 % спрямо предходната година. Търговското салдо между ДЧ на ЕС и Иран през 2014 г. е положително за ДЧ и възлиза на 5,24 млрд. евро. Основните търговски партньори на Иран през 2014 г. са следните ДЧ на ЕС, в низходящ ред: Германия, Италия, Франция, Холандия, Испания, Белгия, Литва, Швеция, Австрия и Обединеното Кралство. Германия, Италия, Франция и Белгия са съответно най-големите износители, докато основните европейски вносители на ирански стоки и услуги са Италия, Германия, Испания, Белгия и Холандия. VІ. РАЗВИТИЕ НА ТЪРГОВСКО - ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ С БЪЛГАРИЯ 1. Договорно-правна основа
2. Стокообмен в млн. щ.д. (по данни на МИ на Р България)
Водещи позиции в стокообмена с Иран за 2014 г.
3. Туризъм ПЪТУВАНИЯ МЕЖДУ ИРАН И БЪЛГАРИЯ 
През 2014 г. България е посетена от 15565 ирански граждани с цел туризъм, ръст от 70% спрямо 2013 г. Съответно 279 български граждани са посетили Иран (ръст от 21%). Туристообменът се осъществява на база подписаният между двете страни Меморандум за сътрудничество в областта на туризма между правителството на България и правителството на Иран (14 май 2008 г., Техеран), както и на подписаната по време на 17-та сесия на смесената комисия (24-25 февруари 2010 г. в София) - Изпълнителна програма за сътрудничество в областта на туризма между МИЕТ и Организацията за културно наследство, занаяти и туризъм на Иран. 4. Инвестиции От август 2003 г. е в сила Договор между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в София на 13 ноември 1998 г. Иранските инвестиции в България са символични. Съгласно статистиката на БНБ, за периода 1996–2014 г., иранските инвестиции в България възлизат на 3.4 млн.евро. По данни на БУЛСТАТ в България са регистрирани 118 търговски дружества с иранско участие преди всичко в сферата на търговията и услугите. През юли 2014 г. иранската компания „Роя Ширин Парваз“ прояви интерес (изпратена нота от посолството на Иран в София) към вземането на концесия на Летище - Пловдив. През март 2015 г. иранската компания "Ramtec" заяви интерес към откриване на асемблираща линия в България и да започне сглобяването на произвеждания от тях HIR влак. HIR (Hot in place recycling)-технологиите (по чийто патент работят горепосочените влакове) е широко застъпена в Ислямска република Иран още от 2005 г., съответно по японски и полски образец. В същността си, тя представлява специализирана процедура по обработка на асфалтовата настилка на място от HIR-влак, при която се възпроизвежда нов асфалтов слой чрез рециклиране на стария (до 6 cm) с добавка на по-малко от 20% нов асфалт. СТИВ-Техеран и БАИ работят в тясно сътрудничество по реализиране на това инвестиционно намерение. Предстои регистриране на фирма в България и започване на проучване на място за подбор на подходящ терен за изграждане на предприятието. През април 2015 г. Организацията за инвестиционна, икономическа и техническа помощ при Министерството на икономическите въпроси и финансите на Ислямска република Иран прояви интерес към предоставянето на концесия върху гражданското летище за обществено ползване Горна Оряховица. През последните месеци иранската страна демонстрира интерес за инвестиции в България в областта на земеделието и животновъдството. 5. Тенденции в развитието на взаимната търговия 5.1. Предимства Ислямска република Иран има важна геополитическа и геостратегическа роля в региона на Близкия изток. Със своето постоянно увеличаващо се и добре образовано, младо население, със своите залежи на петрол, природен газ и други полезни изкопаеми, страна има шанса да увеличи своята тежест в регионален политически и икономически план. Доброто местоположение на Иран и правителствените планове за модернизиране и развитие на пътната и железопътната инфраструктрура, ще позволят в близко бъдеще страната да бъде свързана с адекватна инфраструктура със своите съседи. Това напрактика би позволило увеличаване на стокообмена при понижени транспортни разходи. Иран води активна политика за увеличаване на икономическото си присъствие в съседните страни, като Ирак, Азербайджан, Туркменистан, Афганистан и Пакистан. На високо ниво са търговско-икономическите отношения със страни от Средна Азия, като Таджикистан и Узбекистан. От заливните страни, Иран поддържа добри политически и икономически отношения с Оман и Кувейт. При евентуално постигане на окончателно споразумение по иранската ядрена програма и отмяна на санкциите и ограничителните мерки срещу страната, посредническата роля на ОАЕ във външнотърговските отношения на Иран ще отпадне, което ще пренасочи настоящите търговски потоци директно към иранска територия. Освен транспортните и логистичните предимства, внимание следва да се обърне и на финансовия сектор. Отмяната на санкциите върху иранската банкова система, ще позволи на страна по-активно да оперира със своя финасов ресурс, в т.ч. да финасира своя износ на стоки и услуги за трети пазари, да финансира реекспорта на чужди стоки и услуги за трети пазари през своята територия, и да инвестира в проекти в чужбина. Изостаналостта на страна в технически и технологичен аспект позволява увеличаване трансфера на технологии и иновации - особено интерес сектор, към който интересът на чужди компании е видим, дори и в настоящия санкционен режим. 5.2. Предизвикателства и бариери През годините на санкции срещу страна, Иран успява да развие почти всичките си икономически сектори. В някои сектори страната е постигнала пълно задоволяване на вътрешното си потребление, при поддържане на сравнително ниски цени на своята продукция. Домашното производство се подпомага от правителството чрез различни програми и субсидии и се защитава чрез наличието на вносни мита в почти всички областти. Протекционистичната икономическа политика на Иран е едно от основните предизвикателства и пред навлизането на чужди стоки и услуги. Наличието на тарифни бариери, в съчетание с нетарифни, като усложнени бюрократични процедури при внос и изискването на множество документи от различни институции допълнително възпрепятства вноса.
Добрите политически отношения между България и Иран са предпоставка за подобряване на търговско-икономическите ни такива, респективно за увеличаване на двустранния стокообмен, каквато тенденция наблюдаваме през последната година. Огромният ирански пазар е интересен за българските фирми, където те могат да представят своите стоки и услуги на конкурентни цени и качество. Допълнително българските компании следва да гледат на Иран като своеобразен логистичен център за реекспорт на нашата продукция към съседните страни и страни от Средна Азия, с които Иран има добри търговско-икономически отношения.
Възможности за интензифициране на сътрудничеството съществуват в сферата на транспорта, като в тази връзка предстои на 19-22 април 2015 г. в Техеран провеждането на третата среща на Смесения българо-ирански комитет по транспорт. Развитието на двустранните отношенията в сферата на транспорта са важни и за двете страни. България е естествен транспортен коридор за иранските стоки към европейския пазар. Същевременно добрите транспортни връзки на Иран със съседните му страни, следва да се използват от българските компании за навлизане на пазарите на Пакистан (между Иран и Пакистан е подписано Споразумение за преференциална търговия), Афганистан, Ирак, Туркменистан и Таджикистан. Сред секторите, в които нашата страна вижда бъдещ потенциал за търговско сътрудничество с Иран са фармацевтичната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, автомобилната индустрия – резервни части и аксесоари, химическа промишленост и информационни технологии. Също така, при евентуално отпадане на санкционния режим спрямо Иран, перспективна област за двустранно сътрудничество би била и енергийната сфера. През 2003 г. в Техеран е подписан Протокол за сътрудничество в областта на нефта и газа, съгласно който е създадена Смесена работна група по енергетика. В периода 2004-2008 г. са проведени четири заседания на енергийната група, последното от които на 2–4 декември 2008 г. През февруари 2009 г. е осъществено и посещение в Иран на българска делегация, водена от изп. директор на „Булгаргаз” за среща на Смесената работна подгрупа в областта на природния газ. Обсъдени са принципните възможности за доставка на ирански природен газ за България, както и за транзит и/или суапова сделка на туркменски газ през територията на Иран за България. На настоящия етап преговорите в тази област са преустановени, поради наложения санкционен режим срещу Иран. Съществуват добри възможности за интензифициране на двустранното сътрудничество в сферата на туризма. От двете страни е изразено принципно съгласие през 2015 г. да бъде осъществена и среща на създадената Работна група в областта на туризма. На настоящия етап има интерес и от двете митнически администрации за активизиране на сътрудничеството. В процес на договаряне са дати за осъществяване на посещение през 2015 г. на делегация на иранската митническа администрация в България. VІІ. ПРАВНО-НОРМАТИВНА БАЗА И ПОЛЕЗНИ БИЗНЕС КОНТАКТИ 1. Електронни страници, в които може да се намери информация за митническия и данъчния режим на страната, основните местни закони, регламентиращи външноикономическата и стопанска дейност:
2.Местни търговско-промишлени палати, стопански камари и браншови организации: Иранска палата на търговията, промишлеността, мините и селското стопанство Техеран, Р.О.Вох: 15875-4671 бул. "Талегани" No. 175 Тел: 0098 21 88825111 www.iccima.ir 4.Координати на българската дипломатическа мисия и СТИВ в Ислямска република Иран: Посолство на Р България Tehran, Vali-ye Asr Ave, Tavanir Ave, Nezami-ye Ganjavi Str. 40, Телефон: +98 21 8877 5662; +98 21 8877 5037 Факс: +98 21 8877 9680 E-mail: Еmbassy.Тehran@mfa.bg Служба по търговско-икономическите въпроси 19688-33811, Tehran 84, Western Farzan Str.(Farzan-e Gharbi), Vali-e Asr Ave., Apt. 51 Tel./fax: +98 21 8820-6747 E-mail: ts.aleksov@mee.government.bg Техеран, юни 2015 г. Изготвил: Цветан Алексов Ръководител на СТИВ /23 Каталог: files -> useruploads -> files -> vip -> business compass files -> Европейски съюз европейки фонд за регионално развитие files -> Іii образци на документи за участие в процедурата образец №1 оферта files -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Дирекция " business compass -> Посолство на република българия в ташкент служба по търговско-икономическите въпроси vip -> 2015 посолство на република българия Изтегляне 344.18 Kb. Сподели с приятели:
|