Историческите данни сочат, че още в началото на турското робство в българските земи е било практикувано воденето на търговски тефтери (книги), включително чрез прилагане на двойното счетоводство
Изтегляне 64.57 Kb.
|
|
Историческите данни сочат, че още в началото на турското робство в българските земи е било практикувано воденето на търговски тефтери (книги), включително чрез прилагане на двойното счетоводство. То е било познато на заможните български търговци и занаятчии, които са търгували с търговски къщи от Венеция, Генуа, Флоренция, Пиза и Дубровник. В различните еснафски сдружения,сред дребните търговци и занаятчии, майстори,църкви и училища е било прилагано простото счетоводство,за което говорят запазените от онова време тефтери и кондики (летописни книги). Сериозна отчетност за събраните и изразходваните средства са водили и видните български революционери Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Филип Тотю, Георги Раковски. Първата българска книга по счетоводство „Диплография или как сe държат търговски книги” излиза през 1850г. в Цариград и нейни автори са братята калоферски търговци Стоян и Христо Караминкови. Типични възрожденци, владеещи няколко езика – турски, гръцки и френски, братя Караминкови са търгували в Цариград, като едновременно с това са били и щедри спомоществователи на училища, на книги и на издаваните от Раковски вестници и произведения. Тази книга представлява логично и достъпно ръководство, описваща принципите и техниката на двойното счетоводство. За нейното написване братята Караминкови са ползвали подобни книги от гръцки автори, като са описвали и опита на българските търговци. В това ръководство не е изяснена теоретичната същност на понятия като „баланс“, а само се говори за една специална книга в която всеки търговец следва да изготвя месечни баланси с цел проверка на записванията по главната книга. По думите на проф. Д. Спасов чрез „Диплографията” се слага началото на литературния период на нашата счетоводна терминология и на българската икономическа литература. До Освобождението в България са били разпространени и ползвани и някои други книги по счетоводство, написани от италиански, френски, немски и руски автори. В много от българските училища през 19 век се изучават редица търговски дисциплини (търговска кореспонденция, стокознание, менителнично дело), в това число и счетоводство. А през 1884г. в Свищов се основава първото държавно средно търговско училище, в което започва да се изучава книговодство. Няколко години по-късно подобно училища (търговски гимназии) се откриват в Русе, София, Пловдив, Варна и Бургас. След Първата световна война в София,Варна и Свищов се създават и висши икономически училища, в които задълбочено се изучава счетоводството. След Освобождението започва постепенен процес на кодификация на счетоводството у нас. В първия български Търговски закон от 1897г. е регламентирано задължително търговците да водят търговски книги. Българските счетоведи от края на XIX и първата половин на XX в. отделят значително повече внимание на понятието “инвентар” отколкото на понятието “баланс.” За това до голяма степен допринасят и действащите по това време нормативни актове, регламентиращи счетоводството на предприятието. Така например стария търговски закон регламентира, че всеки търговец е длъжен, при започване търговията си, да състави инвентар (опис) на всичките си недвижими имоти, вземанията и дълговете, количеството, наличните пари и останалите си имоти, както да обозначи и стойността на отделните имоти, като при това състави и равносметка за отношението на актива към пасива. Общата икономическа изостаналост на България през този период е причина и за по-бавното развитие на счетоводната практика. Твърде оскъдна е и счетоводната литература след Освобождението. След 20-те години на 20 век обаче до Втората световна война са публикувани редица значими книги и учебници по счетоводство, като сред техните автори се открояват имената на Ф.Бемер, Д. Добрев, И. Пандов, В. Гериоловски, Г. Йонков, Г.Тошев и др. През този период в България се поставят основите на българската счетоводна теория. Счетоводните специалисти от първата половина на XX век, изяснявайки същността на понятието “баланс” обикновено посочват само неговия етимологически произход и значение. В специализираната българска литература от този период години практически липсва теоретично обяснение на същността на баланса, като счетоводен способ, което още веднъж подчертава факта, че първоначално счетоводството е възникнало от нуждите на практиката и “натрупването на правилата, получени само чрез опит, представлява зародиш на бъдещо научно знание.” В една от малкото дефиниции балансът се разглежда като резюме на инвентара, като се посочва, че “годишният баланс се схваща обикновено като паричностойностна сметка на вложения в предприятието капитал.” Впоследствие с развитието на стопанската дейност, на производителните сили и производствените отношения се правят и първите по-сериозни опити за теоретично обяснение както на счетоводния баланс, така и на други термини и понятия, използвани в счетоводството. П. Бахчеванов определя счетоводния баланс като “изразът на съпоставяне на капитала на предприятието от гледище на неговия конкретен имуществен състав и от гледище на неговия правен произход.“ Имайки предвид становищата на редица немски автори, проф. Добрев дефинира счетоводният баланс като “сметното съпоставяне на оценените в парични суми имуществени форми по техния конкретен състав (актива) с общата сума на капитала (пасива според неговия правен произход (чужд и собствен капитал), или Актив (имущество = Пасив (чужд и собствен капитал).” Проф. Добрев е първият автор в българската специализирана литература по счетоводство, който прави сполучлив опит за теоретично изясняване същността както на счетоводния баланс, така и на неговите елементи – активи, пасиви и собствен капитал, който той (както и другите автори от неговото време) нарича чисто имущество на търговеца. Според становищата на различни автори може да се установи, че на този етап от развитието на счетоводството в България понятията “капитал” (в широк смисъл) и имущество се употребяват като синоними. За разлика от понятията “имущество” и “капитал,” които имат икономически смисъл, понятията “актив” и “пасив” са счетоводно-правни понятия, които се използват за означаване на двете противоположни страни на счетоводния баланс. Активът представлява съвкупност от всички материални и нематериални имущества, които се намират във владение и разпореждане на предприятието. Пасивът показва източниците, с които предприятието финансира своите активи, техният правен произход и целево предназначение. Когато се изяснява същността на понятието “пасив” следва да се отбележи, че по отношение на неговата същност в специализираната литература се застъпват различни становища. Някои автори, включват в понятието “пасив” само съществуващите задължения на предприятието към трети лица. Те разглеждат пасива в тесен юридически смисъл като съществуващи задължения на предприятието. Други счетоведи, разглеждат пасива в един по-широк счетоводен смисъл, като включват в това понятие, както съществуващите задължения към трети лица, така и чистото имущество (собственият капитал) на търговеца. През първата половина на XX век в счетоводната литература у нас (с малки изключения) липсват сериозни изследвания, изясняващи теоретичната същност на счетоводството като цяло и на счетоводния баланс в частност. Доколкото такива съществуват те се базират най-вече на схващанията на някои немски автори, тъй като континенталният опит съответства в голяма степен на българските традиции в областта на икономиката и търговското право. Както е известно през този период българското търговско (в т.ч. и счетоводно) законодателство е реципирано от немската законодателна практика, което обяснява и факта, че първоначално счетоводството в България се урежда с Търговския закон и едва в началото на миналия век се приемат специални нормативни актове (Закон за търговските книги и Правилник за неговото прилагане), регламентиращи счетоводството в предприятията. Основанията за практическата липса на сериозни изследвания могат да се търсят в две основни направления: Състоянието на теоретичната счетоводна мисъл през посочения период. На този етап счетоводството се възприема предимно като практическа дейност, насочена към установяване на имущественото състояние и реализирания резултат от дейността на търговеца. Едва впоследствие се правят опити за теоретично изясняване както на неговата същност и значение, така отделните счетоводни способи, един от които е счетоводният баланс. Състоянието на националната икономика в края на XIX и първата половина на XX век. На този етап от развитието на националното стопанство практически липсва обществения интерес към създаваната информация по счетоводен път, поради слабото развитие на акционерното дело, липсата на по-значими акционерни дружества, наличието на голям брой дребни собственици и приоритетното развитие на селското стопанство като отрасъл на икономиката. Тези особености в развитието на стопанството определят и ролята на счетоводството – да създава информация предимно за отделните собственици и някои държавни органи. Независимо от това счетоводните специалисти отделят необходимото внимание на счетоводния баланс като първообраз на годишния финансов отчет на предприятието. Започва да се възприема идеята, че представената в баланса информация може да се ползва освен от отделните дребни собственици, също така и от акционерите (доколкото такива съществуват) и най-вече от третите лица (кредитори, конкуренти и др.), които днес наричаме потребители на информация от финансовите отчети. По този начин се подчертава общественото значение на баланса и последният се превръща в “стратегическа карта за предприемателската политика.” В края на 40 – те и началото на 50 – те години на миналия век в България се утвърждават нови обществени отношения, основаващи се на държавната собственост върху средствата за производство. Обществената собственост върху тези средства променя характера на производствените отношения в съответствие с развитието на производителните сили. Всичко това предопределя и промяната в ролята и значението на счетоводството в условията на планово развитие на икономиката. Създаваната по счетоводен път информация не се използва за вземането на решения от различни групи потребители, а е насочена към упражняване на контрол върху опазването на социалистическата собственост, изпълнението на плана и снижаване себестойността на произвежданата продукция. През този етап от развитието на счетоводството в България, счетоводната информация се използва предимно за съставяне на планове и прогнози относно бъдещото развитие на предприятията от отделните отрасли и осъществяване на контрол върху държавните предприятия в рамките на националната икономика. Основен потребител на информация от финансовите отчети е социалистическата държава, която много често налага счетоводителите в предприятията освен елементите на годишния финансов отчет да съставят множество статистически и други справки, които по необходимост да бъдат представяни на съответните държавни органи. Това от своя страна водеше до принизяване ролята и значението на счетоводството, разглеждано откъм неговите съвременни аспекти като източник на информация за вземането на определени, най-често инвестиционни решения. Социализмът е период, през който счетоводството се развива в посока информационно да обслужва плановата държава и статистическите органи. Налице е подробно и императивно регламентиране на организацията,воденето на счетоводството и на периодичното приключване. Липсата на свободни, конкуриращи се помежду си пазарни субекти (предприятия, търговци) лишава счетоводната информация от заинтересовани потребители. Следователно и през този период счетоводството запазва една от своите отличителни черти: да отразява и да е в зависимост от социално-икономическата и политическата среда, в коята функционира. Независимо от някои критики при Социализма в България се извършват редица задълбочени научни изследвания в областта на счетоводството като теория и практика. Настъпилите изменения в ролята и значението на счетоводството в условията на планова икономика, предизвикват съществени промени, засягащи както теоретичните основи на счетоводството, така и практическата реализация на отделните счетоводни способи. През този период в нашата страна започва да се разработва концепцията за счетоводния метод, разглеждаща метода на счетоводството като съвкупност от способ (документиране и инвентаризация, оценка и калкулация, способ на счетоводните сметки и принцип на двойното записване, балансово обобщаване и сводка на отчетните данни), които в своята съвкупност “осигуряват единно, непрекъснато, взаимосвързано и обективно отражение на икономически обобщените и пресметнати в парично изражение обекти на счетоводната отчетност за осъществяване на плановото ръководство на стопанската дейност” В края на 40-те и началото на 50 – те години на миналия век българските счетоведи, разработващи теорията на счетоводната отчетност отделят необходимото внимание на счетоводния баланс, който се разглежда като един от основните счетоводни способи. Счетоводните специалисти у нас изясняват същността на счетоводния баланс като се основават на постиженията и опита на представителите на прохождащата съветска счетоводна школа и съществуващите традиции и разбирания в континентална Европа. Независимо от съществуващите различия в становищата на отделни автори, преобладава разбирането, че счетоводният баланс е един от най-съществените елементи на метода на счетоводството, чието използване се предопределя от получаване на необходимата за целите на управлението икономическа информация. Настъпилите в началото на 90-те години на миналия век икономически промени в република България предизвикват съществени изменения в дейността на редица предприятия, които трябва да намерят адекватно отражение в системата на счетоводството. Така се поставя началото на един труден и изпълнен с предизвикателства процес на трансформиране на българското счетоводно законодателство в съответствие с постиженията на напредналите европейски страни и Международните счетоводни стандарти (МСС). Процесът на реформиране на българското счетоводно законодателство започва още през 1990 година, като се подготвят няколко варианта на бъдещия счетоводен закон, който е приет на 03.01.1991 г. и по същество представлява първия нормативен акт на икономическата реформа. Променените обществено-политическия условия в нашата страна, в началото на 90 – те години на миналия век, неминуемо рефлектираха върху българската счетоводна система като цяло и върху счетоводния баланс в частност. На съвременния етап счетоводния баланс се разглежда в два аспекта 1) изясняване теоретичната същност на счетоводния баланс и 2) изясняване ролята и значението на счетоводния баланс като елемент на годишния финансов отчет на предприятието. На настоящия етап българските счетоведи (независимо от несъществените различия в техните становища) поддържат традиционното схващане, изразяващо се в разглеждането на балансовото обобщаване като основен елемент на метода на счетоводство, а счетоводният баланс като средство (способ) за прилагане на този метод в счетоводството. Постепенно с развитието на счетоводството като наука и практика и нарастващата роля на информацията, набирана по счетоводен път възниква и вторият основен елемент на годишния финансов отчет, а именно отчета за приходите и разходите, който някои автори наричат оборотен баланс, поради факта, че той се съставя като се използва информация основно от оборотите на счетоводните сметки, отчитащи приходите и разходите на предприятието. От началото на 1998 г. в българското счетоводно законодателство българското счетоводно законодателство беше поставено началото на преход от счетоводната система на континентална Европа към възприемането на МСС, които са продукт на англо-американската счетоводна система. Тази промяна се наложи под влиянието на редица фактори, по-съществените от които с: -В края на 90 – те години на миналия век МСС все повече се утвърждават като надеждна база за изготвяне на финансовите отчети. -В нашата страна бяха осъществени редица приватизационни сделки, като по този начин постоянно намаляваше делът на държавната собственост, за сметка на увеличаващия се дял на акционерната собственост върху предприятията от реалния и финансовия сектор. -Възникна и започна да се развива (макар и съвсем слабо) капиталовият пазар и бяха приети основните нормативни актове, уреждащи неговото регулиране. Счетоводството в България, както и във всяка друга страна, се осъществява в строго съответствие с редица нормативни документи, които регулират правно както самия отчетен процес, така и дейността на предприятията. Цялостното нормативно регламентиране на отчетния процес осигурява нужния ред и отговорност на длъжностните лица за действията им по осъществяването на стопанската дейност. Нормативните документи за счетоводството могат да се разделят на две групи: специфични и общи. Към специфичните се отнасят нормативни документи, които регламентират самата счетоводна дейност, а към общите се отнасят нормативни документи, които регламентират стопанската и финансовата дейност на предприятията. Основен специфичен нормативен документ за счетоводството в България е Законът за счетоводството. От въвеждането му в действие до настоящия момент той е изменян и допълван няколко пъти, за да се приведе в по-пълно съответствие с последователното развитие у нас на пазарните отношения и присъщите им институции и механизми, както и с действащите Международни счетоводни стандарти. В основата на Закона за счетоводството са залегнали следните директиви на Съвета на Европейската общност: Четвърта директива от 25 юли 1978 г., отнасяща се за годишните счетоводни отчети на предприятията; Седма директива от 13 юли 1983 г., отнасяща се за годишните счетоводни отчети на икономическите групи (консолидираните счетоводни отчети) и Осма директива от 10 април 1984 г., регламентираща въпросите за квалификацията, правоспособността, правата и задълженията на ораторите. Законът за счетоводството регламентира организацията на счетоводството в България. Тя е много важен елемент на счетоводната система за информация, тъй като осигурява необходимата съгласуваност на информацията на отделните предприятия и има предопределящо значение за методиката на нейното създаване, за съдържанието й и за реда за нейното представяне и публикуване. Нормативната уредба на счетоводството е твърде динамична и това задължава счетоводителите постоянно да я следят и да изпълняват възприетите в нея норми, за да създават правомерна счетоводна информация. Изтегляне 64.57 Kb. Сподели с приятели:
|