Истории за личности и буболечки Книга 1

157
че не виждам защо трябва да го правя. „Орфей“ си е достатъчно добре и
без мен. Любо много държи на списанието. Това е странно. Той е хиляда
пъти повече от списанието – за ония, които искат да стъпват до него. И
от всяко друго списание. Ако бях Иван Гранитски, щях да кажа, че той е
нещо като Орфей за мнозина.
Стана дума и за Ванга и после казах, че не е ясно защо всъщност не
взимаме наркотици. А би трябвало – след като почти сме се загубили из
тази пихтия наоколо.
Казах, че ми харесва заглавието „Късни наркомани“. И се уточнихме да
поиграем следната игра.
Имаме заглавието. Любо написва неговите (до) 30 реда, аз – моите.
След което се чуваме по телефона и си разменяме последната дума от
своите текстове.
Чинно се обадих по обяд на другия ден и казах на Любо, че моята дума
е „мъгла“. Много съм стриктен, когато се готвя да излъжа, но още не го
знам. Дори съм леко ентусиазиран. Ентусиазиран лъжец.
Любо каза, че неговата дума е „любов“. Това беше в събота към обяд.
„Не трябва да се мотаме“ – рекох аз, ентусиастът.
Към 6 часа привечер пак се обадих и Любо ми каза, че втората негова
дума е „вяра“. Аз пък казах – „мъгла“.
„Пак ли мъгла?“ – рече Любо и не можа да скрие недоверието си.
„Пак“- потвърдих аз.
Лъжец, който потвърждава. И сетне се покрих. (Трябваше спешно да
довърша втората част на „Кеворк проговаря“, издателите ме натискаха и
пр.)
Един-два пъти се обадих на Любо и смутолевих нещо. Той ми съобщи
третата си дума – „надежда“. Моята беше – „Ванга“.
А после се покрих окончателно. После дойде Коледа, после Нова година.
И ето докъде я бяхме докарали с играта.

1.
И тогава аз изтърсих: „Защо не започнем да вземаме наркотици?“
Колкото и да е абсурдна, в онзи момент тази фраза попадна на място.
Любо разказваше за Ванга и Джон Чийвър. Той и друг път е разказвал
тази история, но всеки път тя изглежда все по-истинска. Други обикновено
постигат обратния ефект – историята им става все по-постна и
смачкана, накрая само те ѝ се радват. При Любо това никога не се случва.
Стана дума за поредната глупост, която приписаха тия дни на Ванга.
Била казала, че Обама ще бъде последният американски президент.
„Няма какво да се дразниш, ами седни и напиши всичко, което видя и чу
покрай нея“ – рекох аз. Не си спомням какво отговори Любо. Когато става

158
дума за неговите книги, той става неясен. Но започна пак историята с
Чийвър.
После се сети за друго. Как Жаклин Кенеди си била ангажирала за цял
месец апартамент в хотел „София“, но така и не я пуснали да дойде. Ванга
казала да дойде, за да ѝ съобщи кой е убил президента.
„Кой, нашите идиоти ли? – попитах. – Че защо, тъкмо щяха най-после
да научат нещо съществено?“
В подобни случаи Любо изпуска едно особено възклицание – то не може
да се опише с думи, така реагират малките момчета, когато се почувстват
несправедливо обидени.
„Как нашите! Какво говориш! Американците! Понеже от ЦРУ убиха
Кенеди, не знаеш ли?“
Погледнах към Дора. Стори ми се, че и тя не знаеше това.
„Онзи педераст – шефа им, как се казваше?“ – продължи Любо.
Прехвърлих наум едно-две имена, но не можах да се сетя за шеф
педераст в ЦРУ. Там има главно руски шпиони.
„Да не говориш за Хувър? Но той беше шеф на ФБР?“ – рекох.
„Все тая!“ – рече Любо.
А Ванга изкарала акъла на Джон Чийвър. Една вечер, някъде около 10
часа, Любо завел Чийвър и Рафаел Алберти на Рупите. Ванга се дигнала от
леглото ругаейки, и още от вратата рекла на американеца: ,,Ти какво имаш
в куфара си, бре?“
И онзи взел да заеква: ризи, белъо, чорапи...
„Друго, друго?“ – настоявала Ванга. И после се смилила и му рекла: „Ти
можеш ли да доведеш Жаклин, за да ѝ кажа истината?“
Чийвър веднага обещал. Толкова бил уплашен от онова в куфара му.
Говорихме и за мъглата.

2.
„Нали имаш толкова срещи с нея. И си най-тънкият ѝ тълкувател.
Тогава защо ти е мъглата, когато става дума за личните ти истории?
Любо премълча.
„Какво ти е казвала за самия теб?“
Той пак нищо не каза.
„Веднъж спомена, че никога не си я питал за себе си. И аз ти вярвам.
Аз, глупакът, също постъпих така. Но около теб е било много по-интересно
в онези години. Тя го е знаела дори повече от теб. И го е направлявала. Точно
така – управлявала е дори съдбата ти.“
Любо се сепна, но пак нищо не каза.
Започнах да прехвърлям наум. Ванга иска да види Жаклин. Педерас-
тът ѝ пречи. Ако срещата все пак бе станала – въпреки педерастите –

159
щеше ли да говори Ванга за любовта, която всъщност остави Жаклин сама.
Или само за това откъде е дошъл куршумът, понеже и това не е ясно. И
говорила ли е всъщност Ванга за любовта – продължих да местя наум. – Не
дали „този ще ме вземе“ бре, или пък „онази ще ме зареже“, браво.
Никога не е ставало дума за това. Сама жена – пък да говори за любов.
Ако не го е правила, тогава какво изобщо е известно за любовта?
Например когато ми каза, че ще умра при жена си, за любов ли говореше
тя – или за другото – простото оттичане в канализацията на ада (да
речем)?
Любо спокойно отпиваше от виното (пак нямаха „Хардис“ но и това
не беше толкова лошо). Изглежда, беше наясно какво премятам наум.
И тия педерасти – как е гледала тя на тях?
„Това не е само твое – рекох. – Защо не го споделиш? Пък и нали се пи-
тахме дали не сме късни наркомани! Тя не е ли най-силният наркотик?“
Мълчахме дълго.
Накрая не издържах: „Виждаше ли Ванга, когато на Рупите имаше
мъгла'?

3.
Мислех втората ми дума от ребуса да бъде „педераст“, но се въз-
държах. „Мъгла“ е по-добра.
Още не знаех, че Любо ще ми удари едно кроше с неговата „вяра“.
Обаче „мъгла“ не е ли синоним на „вяра“ в края на краищата (обра-
тното е вярно според мен). Изглежда, леко съм се ядосал и започвам да
ставам невъзпитан. Добре, че не сме сега в „Кристал Палас“, понеже със
сигурност щяхме да се сдърпаме. Отстрани сервитьорите обаче си мислят,
че аз се карам със себе си.
Но да се върна при вярата.
Ако вярваш на Ванга (примерно), как може да вярваш и на друго?
Връзката ѝ с онова, което е извън нашата дупка, ми изглежда постегната,
отколкото тази например с МЕЛС.
За да не ходим до Рупите, да кажа, че дворникът (портиерът) на посол-
ството ни в Казахстан се казвал Мелс – от Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин.
Филчев май че заради него избяга оттам.
Да поясня нещо. Ако някой друг освен ние двамата с Любо – най-много
това да е Дора – прочете тези разменени думи, трябва да знае, че той
никога не е имал някаква сериозна връзка с Мелс-овци. Неговата връзка
винаги е била със звездите. Може да не се сещам кой директор на ЦРУ е бил
педераст, обаче това знам със сигурност. В обратното не може да ме
убеди дори Ванга.

160
4.
Много ли е нахално предположението ми, че Ванга е направлявала нечии
съдби по-добре дори от съдбата?
Така че четвъртата дума от играта е съдба.
***
Любо непременно се обажда след всяка моя дописка.
„Отровни орли няма – казва веднъж, понеже съм цитирал негово стихотворение, – но отровени колкото искаш. Внимавай!“.

161

Изтегляне 4.78 Mb.

Сподели с приятели: