История на гражданското образование
Изтегляне 363 Kb.
|
1 2
Пламена РЕФЕРАТ ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕСвързани:
АНКЕТА РОДИТЕЛИ, Специфика на обучението по математика в трети клас, критерии1 (1), ани ЛЯТНА ЗА ПРИНТИРВАНЕ трети аА литература за 4клас 1, членуване на прил имена нови знания
| Целите на обучението по предмета „Гражданско учение” остават с малки изключения почти непроменени през цялото времетраене на обучението:
да запознае учениците със строя и управлението на държавата, и по-специално на българската държва да научи ученика на всичките му обществени права и длъжности да помогне на учениците да разберат сегашното положение на народа си и неговите задачи да запознае децата с добродетелите и длъжностите на гражданите да развие нравственото чувство и правовото съзнание Идеята за гражданското образование има дълголетна история, равна с тази на човешкото общество и демокрацията. Под една или друга форма, под едно или друго наименование, чрез едни или други форми и съдържание, идеята за гражданското образование присъства неотклонно в духовния и социалния живот на отделните общности, страни и народи. Повече или по-малко, идеята за социалната ориентация осмисля съдържанието на образованието и осигурява приемствеността и възпроизводството на социалната памет и опит на поколенията. В резултат на социалната насоченост на образованието на дълбока древност до наше време, се постига приемственост в историческия процес на отделните държави, народи, нации, етноси и общности. През цялото многовековно историческо развитие на човечеството философията, целите, социалната мисия, принципите, съдържанието и формите на обучение по гражданско образование са неразривно свързани със социаллните представи на съответното общество за демокрация, държава, законност и управление, с ценността и ролята на човека като субект на определени права, свободи, задължения и отговорности като член на дадена общност, държава и общество. Ценността на човека, неговите права, свободи и задължения, положението му на поданик и гражданин, статута му на управляван и управляващ, неговата активност и пасивност, отчуждение и съпричастност към съответната държва и общество са зависели от начина на решаване на отношението „личност-общество-държава-човечество”, което е стояло в основата на отделните схващания и практики на обучението по гражданско образование. В определени времена и епохи идеята за гражданското образование търпи съществени промени, но независимо в какъв вид е присъствало, то е било подчинено на определени обществени цели и потребности, на битуващите в общественото съзнание схващания за гражданствеността, на доминиращите ценности, норми, идеи, вярвания и идеали за „добрия гражданин”. Днес ние разполагаме с по-надеждни и универсални измерения за гражданското образование, благодарение на натрупания исторически и социален опит, което дава възможност да не се подменя с познати и непознати ерзаци и деформации. Терминът „гражданско образование” се състои от две части с постоянно, самостоятелно лексикално значение – „гражданско” и „образование”. Всяка от тях налага определени ограничения и изисквания. Употребата на гражданското образование в съвременния смисъл и значение има своята история. До идеята за гражданското образование и обучението по правата на човека се стига след радикална промяна на философията за свободата, правата, властта и справедливостта в човешкото общество. По инициатива на ООН, ЮНЕСКО и УНИЦЕФ, на Европейския съюз и Съвета на Европа, на редица други международни правителствени и неправителствени организации се предприемат инициативи и се осъществяват различни програми за популяризиране на правата на човека и тяхното утвърждаване в практиката на отделните държави и общности. В процеса на търсенето и утвърждаването на универсалните, националните, на етнокултурните и интеркултурните измерения на гражданското образование, се създават и практикуват различни модели, концепции и системи на преподаване и учене. Това което се налага като интеркултурно схващане и международна практика в областта на гражданското образование, е диверсификацията като съдържание, форми, методи и организация на преподаването и изучаването на човешките права и демократичните ценности. Ако се проследи историческата традиция у нас, словосъчетанието „гражданско образование” не се среща в литературата и периодичния печат до началото на 90-те години в този смисъл, в който се разбира сега. Днес от схващанията на проф. Д.Кацаров за обществените измерения на образованието, „образованието” като обучение и възпитание, се счита вече за най-основна функция на организирания обществен живот. Той твърди, че образованието не е изключително дело само на училището, а и на целокупния живот. Според него „...целта на образованието произтича от обществения процес и води към него. Истинската цел на образованието е само тази, която държи сметка на хората и за техния жизнен опит – всяка друга е без съдържание. Училищното образование трябва да открие образователната цел чрез тълкуване на обществения процес и да включи тази цел в опита на учениците. А това ще рече да ги нагоди да участват в конкретния обществен опит на времето”. Схващанията на проф. Д.Кацаров за социалната същност на образованието могат да послужат като основание за едно широко разбиране на гражданското образование като вид образование, което интегрира в себе си както възпитанието и обучението, така и училищното и извънучилищното, „преднамереното” и „непреднамереното” образование. Гражданското образование като функция на обществения граждански живот става негово основно свойство, с което превръща детето в добър гражданин на държавата и деен член на гражданското общество, като го вплита в българската общност и внася хармония в отношенията „гражданин – държава – общество”. Гражданското образование е призвано да осмисли и наложи една нова гражданска цивилизационна култура. То трябва да научи човека да знае, да упражнява и да изпълнява своите права и отговорности като гражданин на България, да живее заедно с Другите граждани на страната и света, да действа в обществото като активен гражданин и да бъде добър гражданин на своята държава и човешкото общество. От гражданската образованост и компетентност на отделния човек зависи неговото индивидуално положение в обществото, цивилизованото разбирателство и съвместното, толерантно съществуване на различните социални групи, общности, етноси, народи и нации в този взаимосвързан, взаимозависим и отворен свят. Изтегляне 363 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2