История на гражданското образование
Изтегляне 363 Kb.
|
1 2
Пламена РЕФЕРАТ ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕСвързани:
АНКЕТА РОДИТЕЛИ, Специфика на обучението по математика в трети клас, критерии1 (1), ани ЛЯТНА ЗА ПРИНТИРВАНЕ трети аА литература за 4клас 1, членуване на прил имена нови знания
- Навигация на страницата:
- ИСТОРИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
| Великотърновски университет Св.св. „Кирил и Методий” Пламена Руменова Павлова, ПНУП,IV-ти курс, зад. форма, фак.№ 665-ПНУП Дисциплина: Гражданско образование Р Е Ф Е Р А Т ТЕМА: ИСТОРИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ Проверил: гл. ас. д-р Любомира Попова Оценка: ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. „Въведение в ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ” – Петър БАЛКАНСКИ, Захари ЗАХАРИЕВ; София, 1998г. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е: Идеята за гражданското образование. Началото. Развитие. Схващанията на Ж. Ж. Русо относно гражданското образование. Приноса на Гаспар де Хавеланос в осмислянето на гражданското образование. Ролята на Георг Керщенщайнер в развитието на гражданското образование. Фьорстер и неговото влияние върху идеята за гражданското възпитание. Гражданското възпитание в рамките на българското училище. Влияния. Началото. „Гражданското учение” в учебните планове. Присъствие. Цели. Дълголетността на идеята за гражданско образование. Терминът „гражданско образование”. 10. Схващанията на проф. Д. Кацаров. 11. Призванието на гражданското образование. Гражданското образование е една голяма обществена потребност. То се налага от необходимостта на младото поколение, повлияна от редица обстоятелства, които съпътстват развитието на света и страната ни. Идеята за гражданското образование е стародавна и е неделима от идеята за гражданското общество, родена в навечерието на Великата френска революция. Гражданското общество е отрицание на етатичното общество, в което човекът се намира в положение на пълна зависимост от държавата, а гражданските отношения са одържавени. Държавата се поставя над обществото, което започва да я обслужва, превръща се в негов единствен защитник. Идеята за гражданското общество се ражда отначало като алтернатива на самодържавието. Френският самодържавец ЛЮДОВИК ХIV се запомня с фразата: „ДЪРЖАВАТА – ТОВА СЪМ АЗ”. Думите му са останали в историята като символ на абсолютната власт, съсредоточена в лицето на един човек. С постояното и постепенно осъществяване на идеята за гражданското общество, формулата за управление на държавата придобива нов вид: „Държавата – това сме Ние, значи и Аз” . От тук насетне се развива идеята за концепцията за „минималната държава”, за ограничаването на властта на държвата спрямо обществото, за самостоятелно гражданско общество, за плурализма и дeмокрацията като форма на политическо управление. Либералната традиция се основава на теорията за естествените права и свободи и регулиране на държавата от гражданското общество. Началото на идеята за гражданското образование се корени още в антична Гърция и древен Рим. Идеята датира откакто датира идеята за демокрацията, държавата и правото, равнява се още със стремежът на човека за свобода и справедливост. Идеята за гражданското образование присъства по косвен начин в развитието на политико-правната мисъл за различните типове и форми на управление на държавата и обществото. Развитието на идеята за гражданското образование се усилва при всеки преход от една историческа епоха към друга, поради появата на нови теории и концепции за държавата и обществото, за правата и свободите на човека. В своя исторически, теоритичен и практически контекст, гражданското образование е неделимо и от историята на педагогическата мисъл и общественото образование. До идеята за гражданското образование са се докосвали велики мислители като Сократ, Платон, Аристотел и др., които свързват гражданското образование с осмислянето на целта на образованието, със задълженията и зависимото положение на личността от държавата, с формирането на качествата на гражданина на съответната държва и общество. През епохата на Възраждането се развива идеята за гражданина и гражданството, която се обогатява и поставя на качествено ново ниво. Това се отразява и на схващанията за гражданското образование, което се свърза най-вече с името на Ж. Ж. Русо. Самият Русо смята, че всеки млад човек трябва да знае какво означава „член на държавата”, да е научил своите „човешки задължения”, както и да знае своите такива, както за „управлението, закона и отечеството”, така и за това което е „позволено” и „за кого трябва да умре”. Също, че всеки човек, преди да заеме определено място в обществото, трябва да е запознат „дали то ще му подобава”. Русо изисква всеки гражданин на държавата: да се запознае с гражданския живот да осъзнае своето гражданско състояние в обществото като негов член да има гражданско съзнание за дълг и право и да се стреми „да заслужи нравствено достойнство”. Гражданското образование следва да се осъществява върху „национална основа”. Първоначалната подготовка на децата за изпълнение на гражданските задължения има изключително национален характер и се постига чрез „вдъхване на любов към тях” и изграждане на „навик за тяхното изпълнение”. Русо препоръчва да се дава възможност на детето още от самото раждане да вкусва от всички блага на гражданския живот, за да желае по-късно да му служи. Обобщавайки казаното относно схващанията на Ж. Ж. Русо за подготовката на личността като гражданин, можем да резюмираме, че гражданското образование притежава белезите на първоначалното създаване на националните държави и гражданските общества в Европа. Русо подчинява целта на гражданското образование на подготовката на личността да изпълнява своите граждански задължения към държвата и обществото. Това схващане съответства на концепцията за зависимата и подчинена роля на личността спрямо националната държава. Важен принос в осмислянето на гражданското образование има и испанският педагог Гаспар де Хавеланос. Той смята, че гражданското образование е необходимост на всички членове на обществото, които имат право и задължения към него.Според него любовта към общото дело зависи от единството на обществото, което защитава правата и задълженията на гражданите и налага жертване на частния интерес заради общия. Хавеланос обръща голямо внимание на задължението на всеки гражданин да се образова и самообразова по въпросите на гражданските дела. Едно от най-дълбоките схващания относно гражданското образование дава Георг Керщенщайнер представено подробно в „Схващане за гражданското образование”, което се публикува през 1914г. Той обобщава връзката между общото и гражданското образование, тък като се осъществяват в училище „ръка за ръка”. Според Г. Керщенщайнер, гражданското образование обхваща преподаването на правата и задълженията на гражданина и осигуряването на възможност за тяхното практикуване, тъй като гражданското образование не дава само знания за дадена демократична общност, а то е средство за формирането на политическия „манталитет и култура”, които трябва да се проявят в училищния живот. За Г. Керщенщайнер, да бъдеш гражданин, значи да служиш на определен идеал. Затова най-високата цел на човешката дейност е осъществяването на културна и правова държава. Той разграничава гражданското обучение от гражданското възпитание. Истинският фундамент на гражданското възпитание е „общата работа”, а знанията идват на второ място. Г. Керщенщайнер свежда гражданското възпитание до социалната етика и до известни познания за организацията на общината и на държвата. Фьорстер оказва важно влияние върху идеята за гражданското възпитание. Той държи много на социалното възпитание като предварителен стадий от възпитанието на добрия гражданин, но изключително много държи на култивирането на чувството за отговорност, което се развива чрез самоуправлението на учениците. Счита движението на скаутите за особено полезно за възпитанието на истинските граждани. Идеятя за гражданското възпитание на учениците се въвлича в рамките на българското училище под влиянието на възрожденските традиции в националното възпитание и европейския опит за подготовката на децата като бъдещи граждани. Реализирането на идеята става възможна поради факта, че страната се освобождава от петвековното робство, придобива независимост и приема конституционализма и демокрацията като форма на устройство и управление. Новата българска държва има остра потребност от достойни граждани, която потребност се удовлетворява с формите и методите на обучение по гражданско образование от най-ранна възраст. Началото на организираното осъществяване на гражданското образование в българското училище се поставя в края на 19-ти век с утвърждаването на предмета „Гражданско учение” като задължително изучавана дисциплина от учениците, завършващи основно образование. Чрез него се постигат целите на гражданското образование. През първата половина на 20-ти век се полагат много грижи за разширяване обхвата на учениците във формите на обучение по гражданско образование. Голяма роля за популяризирането на идеята за гражданското образование изиграва периодичния печат, най-вече сп. „Училищен преглед”, а по-късно и сп. „Свободно възпитание”. Безспорен принос за осмислянето и утвърждаването на гражданското възпитание и образование имат такива видни български педагози като Д.Кацаров, М.Герасков, Д. Нойков, Б. Шанов и др. Предметът „Гражданско учение” присъства в продължение на 50 години в учебните планове и програми на българското училище. Неговото тематично съдържание се обогатява и усъвършенства с развитието на българската държавност и общество. Съдържанието на предмета в основни линии се запазва от неговото включване в учебния план със Закона за народната просвета от 1892г. До изваждането му от учебния план след 1944г. Съществували са специални програми по предмета „Гражданко учение”, които са били диференцирани по видове училища и предметът се е изучавал в III-ти прогимназиален клас и в последните класове на гимназиите, педагогическите и механотехническите училища. Изтегляне 363 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2