История на жените, феминизъм и рамките за тяхното осмисляне красимира Даскалова

Историята на жените се придържа към възгледа, че науката не е ценностно неутрална и че изследователските питания са в голяма сте­пен обусловени от предварителни теоретични или политически на­гласи²¹ . Както отбелязва К. Хол, „историческото изследване е винаги предпоставено от взаимоотношенията между минало и настояще, то е винаги изследване на миналото от интереса на настоящето и винаги е свързано с интерпретацията"²². Постмодернисти и постструктура-листи обръщат внимание върху факта, че в повечето случаи исто­риците базират своята работа върху запазени езикови текстове, а последните нямат фиксирани и стабилни значения. Напротив - зна­ченията на текстовете варират в зависимост от читателската публика. Както посочват редица теоретици и историци на четенето, възприе­мането, смисълът на един текст се ражда от срещата на света на чи­тателя със света на текста²³. Но смисълът на един текст се обуславя и от съществуващите бели полета в него, от мълчанието, липсите и отсъствията, които дават воля на интерпретативното въображение. Постигнатата чрез историческото изследване реалност следовател­но е една от многото възможни и е обусловена от въпросите, на кои­то търсим отговор, плод е на нашите собствени предпочитания. Тъй като повечето от съвременните изследователи на миналото на жени­те са жени, историята, която те реконструират, е в повечето случаи про-женска, но не задължително феминистка. Същевременно трябва да се отбележи, че за огромна част от традиционните историци, кои­то са се занимавали и продължават да се занимават предимно с по­литическа и дипломатическа история, изворите, отразяващи мина­лото на жените, нямат почти никакво значение. Нещо повече, тези представители на историческата гилдия отричат каквато и да било

21

значимост на историята на жените и пренебрегват дори и малкото свидетелства, засягащи миналия опит на едната половина от чове­чеството. По този начин те третират жените изключително като при­родни, аисторични същества.

През 80-те години, под влияние на някои изкушени от психо­анализата феминистки-постструктуралистки (Е. Сиксу, Л. Ирига-ре, Ю. Кръстева, наричани още феминистки на различието) и на тех­ните фукоистки съответствия (Р. Брайдоти, Хекман, Дж. Скот, П. Уотсън и др.), повлияни най-вече от идеите на Ж. Дерида и М. Фуко, започна да се защитава необходимостта от промяна от история на жените (women's history) към история на пола (gender histo­ry)²⁴- Постструктуралистите предлагат по-сложни теоретични рам­ки за изследване на „жените". Анализите на деконструктивисти и постмодернисти сочат непознати до момента пътища за разбулване на скритото съдържание на текстовете (исторически и съвременни). През 1988 г. се появяват две особено значими книги (на Джоан Скот и Денис Райли²⁵), които привеждат аргументи в полза на транс­формирането на феминистката история на жените в история на пола чрез фокусирането върху категорията gender, a не върху жена/жени. Те говорят за необходимостта да се деконструира терминът „жени" и настояват да се изследват разликите между жените, а не техния общ „опит". Джоан Скот счита, че изучаването на дискурсивните практики и езика ще даде възможност да се проникне в историческия процес на конструиране на субективните и колективни значения на двете основни категории за идентичност- „жени" и „мъже". Денис Райли от своя страна оспорва аисторичната и есенциализираща употреба на категорията „жени" и подчертава, че „жените" са нестабилна ко-

²⁴ Вж. Newman, L. M. Critical Theory and the History of Women: What's At Stake in
Deconstructing Women's History. - Journal of Women's History, vol. 2, No 3 (Winter), 58-
68; Gordon, L. What's New in Women's History. - In: Lauretis, Teresa de (ed.). Feminist
Studies/Critical Studies. Bloomington. Indiana University Press, 1986, p. 22. За един
сравнително осъвременен поглед към историята на жените, повлиян от темите и
идеите на постструктурализма, вж! Kleinberg, S. J. (ed.). Retrieving Women's His­
tory. Changing Perceptions of the Role of Women in Politics and Society. Paris, UNESCO,
1992.

²⁵ Scott, J. W. Gender and the Politics of History. New York, Columbia University
Press, 1988; Ri ley, D. Am I that name? Feminism and the Category of „Women" in History.
London, Macmillan, 1988.


38

39

Появата на gender history постави въпроса за разликите между нея и „старата", по-традиционна история на жените. Теоретичните анализи подчертават няколко характерни особености на последната: 1) разглеждането на жените като единна, монолитна социална група, игнорирайки фактори като раса, класа, етничност, възраст и сексуал­на ориентация; 2) наблягането на опозицията между частна и пуб­лична сфера, със стремеж да се валидизира женската култура на домашната сфера; 3) настояването, че споделеният женски опит (да живееш „като жена") ражда автоматично общностно съзнание и че е възможно да бъде създадена една адекватна картина на миналото. Това схематизиране, разбира се, опростява нещата и не отчита всич­ки различия в подходите, акцентите и съдържанието на традицион­ната история на жените. Защото наред с историците, приемащи гор­ните характеристики, съществуват и такива, които още от самото въз­раждане на интереса към жените използват инструментариума и тер­минологията на това, което по-късно се превръща в „новата" история на жените²⁸.

Историците на gender наричат историците на жените теоре­тически наивни, а те от своя страна обвиняват историците на gender в политическа ирелевантност. Конфликтът е най-вече за характера на използваните в анализите категории. Историците на жените упо-

хребяват термините „опит", „идентичност" и „жена". Според тях мъ­жете и жените имат власт (и възможности) да променят материални­те условия на потисничество. От своя страна историците на gender говорят в термини на „репрезентация", „дискурс" и „gender". Вместо опит" те използват термина „репрезентации" (засвидетелствани или не в текстове), вместо за идентичности говорят за конструирани в дискурсите субекти, а вместо „женски преживявания" (опит) те упо­требяват „gender" - понятието, което отчита социално формираните полови различия. Потисничеството и властта за много от теоретици-те-постструктуралисти са заложени в езика. Така според Джоан Скот проблемът вече не е в „нещата, които са се случили на жените и мъ­жете, и отражението им върху тях, а в това как са били конструирани субективните колективни значения на категориите за идентичност „жени" и „мъже"²⁹. Според нея, въпреки че историците на gender не могат да анализират историята без употребата на термина „опит", опитът е нещо, което те никога няма да могат да уловят адекватно като някаква изживяна реалност, защото в крайна сметка той е „линг­вистично събитие", което не се случва извън фиксираните си (езико­ви) значения³⁰. Деконструктивистките анализи обаче не дават отго­вор на въпроса, как историческите субекти биха могли да се съпро­тивляват на потисничеството, произведено в резултат на езикови въздействия. Традиционните историци на жените се опасяват, че де-конструирайки термина „жени", деконструктивистката концепция отрича съществуването на жените като политическа категория и под­чинена класа. По този начин им се отнема общата позиция, от която те могат да говорят - идентичността на индивиди с един и същ опит, която е резултат от тяхното общо живеене в женски тела³¹. Разбира се, взаимоотношенията между „историята на жените" и „историята на пола (gender)" са далеч по-сложни, с фини нюанси, които тук са съзнателно огрубени и опростени. Извън постмодерното теоретизи-ране, по-„земните" историци на жените смятат, че жените от кръв и

Някои съвременни историографски текстове посочват, че пове­чето от историческите публикации върху жените боравят с няколко основни концептуални опозиции. Немската социална историчка Ги-зела Бок отбелязва три дихотомии в традиционното осмисляне на връзките между социално конструираните полове (gender), промене­ни основно в хода на развитието на дисциплината „история на же­ните"³⁴. Според нея подчинеността на жените и женската субективност протича в дихотомии като: 1) природа срещу култура (nature versus culture); 2) работа срещу семейство (work versus family); 3) публично срещу частно (public versus private). Наред с тях съществуват и други класически, свързани с пола (gender) опозиции като субективно/обек­тивно, рационално/емоционално, но те не са еднакво важни и централ­ни за историческите анализи. Както отбелязва Г. Бок, съществено за тези дихотомии е, че те не отпращат към отделни, автономни сфери, а към съотношения между йерархии: йерархии на сфери, значения, стойности, на принизеност и превъзходство, на подчиненост и власт³⁵. В историческите анализи дълго време противопоставянето между природа (определяща света на жените) и култура (споделяна от мъ­жете) е било смятано за убедителна и универсално валидна версия на

32

неравенството между половете³⁶. Разделението между световете на работа и семейство също е било добра основа за подчертаване на йерархията в женския и мъжкия труд, платен и безплатен. Третата дихотомия, между публично и частно, противопоставя женския на мъжкия „свят" и подчертава неравнопоставеността на обществено­то и семейното пространство. Следователно тук става дума за отно­шения, в които „културата" подчинява „природата", „работата" уп­равлява „семейството", „публичното" доминира „частното"³⁷. Г. Бок обръща внимание, че от теоретична гледна точка е особено важно да се направи ясно разграничение между дихотомии от взаимно изключ­ващ се характер и такива, които не са нито йерархически, нито взаим­но изключващи се. Старите („патриархални") теоретици изграждат този дуализъм върху модела на логически противоречиви опозиции. В тяхната логика, след като социалният пол (gender) е създаден на базата на модела на взаимно изключващи се, бинарни опозиции, ако мъжете се определят като рационални същества, следва, че жените трябва да бъдат определени чрез липсата на рационалност. За разли­ка от тях съвременните феминистки теоретици твърдят, че „повечето противоположни дистинкции не са вечно свързани с дихотомна струк­тура, а като дихотомии те са ограничени по отЗсег"³⁸.

Очертаните по-горе концептуални рамки в последно време се смя­тат за неверни, защото отразяват предимно американската и евро­пейската традиция, а не предлагат адекватни начини за разбирането на общества с различна икономическа база, култура и политически езици както в миналото, така и в съвремието. Опасността, която те съдържат, е универсализирането на един частен опит (европейския и американския) и деполитизирането на историята на жените.

В по-ново време споменатите по-горе класически дихотомии за осмисляне на отношенията между половете се заменят с нови концеп­туални рамки, за които се смята, че по-добре отразяват историята на неравенството, на подчинението на жените и на господството на

36

39

руирани⁴³? Феминистките учени, които настояват за използването на дихотомията „sex versus gender" (биология срещу култура) правят то­ва, тъй като я смятат за политически полезна (или тактически мъдра) предвид на постоянно активиращите се опити за затварянето на же­ните в тяхната „биологическа" сфера, най-вече предлагани от анти-феминистите, оставащи верни на „биологическия детерминизъм"⁴⁴. Но рязкото дихотомизиране gender/sex също има своите проблеми. Добро разрешение според Г. Бок би била промяната в използването на дихотомията между sex и gender, в смисъл на отслабване на про­тивопоставянето между тях⁴⁵. Така в областта на историята, хумани­тарните и социалните науки тя би могла да бъде променена, като се избягва употребата на термина „биология" в смисъл на женско тяло и свързаните с него дейности; „gender" да се използва в по-широк смисъл, включващ както психологическия, така и културния аспект; „sex" да се употребява в същия смисъл като „gender", оставяйки по този начин място за приемственост вместо полярност на значенията⁴⁶. В същото време историците от Третия свят оспорват приложи­мостта на термина за gender-йерархиите за техните общества. Те въвеждат в обръщение разбирането за gender -паралелите, което означава съществуването на два различни, но еднакво значими сектора: единият - свързан с „жената", другият - с „мъжа"⁴⁷. Това

43

45

Историята на жените и половете (women's/gender history) се ос­мисля днес и в дихотомията равенство/различие (equality versus dif­ference). Поради необходимостта от преодоляване на дискримини-ращото третиране на жените, специално за извоюването на граж­дански и политически права, настояването за равенството на поло­вете и особено настояването за незначителността на физиологичес-кото различие между половете, дълго време доминира проблема­тиката на женските изследвания (и специално на изследванията вър­ху феминизма). Тази тенденция е особено силна през XIX и началото на XX в., когато женските движения почти в цяла Европа, в САЩ, Австралия и Нова Зеландия се борят за еднакви политически права, за равен достъп до образование и платени работни места и за приз­наване на стойността на женския принос в производството и създа­ването на блага при съществуващото тогава разделение на труда между половете. В края на XIX в. възниква и тенденция към по-раз­лично третиране на отношението равенство/различие. То е плод на новите феминистични идеи, свързани с желанието за подобряване на положението на жените-майки и особено на живеещите в бедност. На места това довежда до създаване на специално законодателство за женския труд⁴⁹. Изместването на обществения и научния интерес от „равенството" към „различията" става особено забележимо през 60-те години в САЩ⁵⁰, където съществуват различни женски (етни­чески, сексуални, класови, расови и пр.) култури и опит, поради кое-

то различните жени осмислят по различен начин себе си и собстве­ните си интереси и проблеми. Така че крачка напред са изследвания­та върху различията между самите жени, отразяващи отношенията на господство и подчинение между тях, като тези, отразяващи живота на жените в колониите и доминионите⁵¹, а в рамките на едно и също общество - между жените от елита и „народа". Все пак част от учени­те смятат дихотомията равенство/различие за погрешна и резултат повече на неразбиране, отколкото на проницателност. За тях равен­ство е в дихотомна връзка с неравенство, а различие - с подобие. Други пък настояват за взаимноизключващия се характер на отно­шението равенство/различие. Едно по-гъвкаво схващане на дихо­томията би признало „равенство в различието" и „различие в ра­венството"⁵².

Дихотомията интеграция/автономия (integration versus autonomy) съдържа както институционна, така и теоретична дилема. Тя се от­нася до мястото на „женските изследвания" (women's studies) по от­ношение на науката като цяло и на жените по отношение на академич­ните институции⁵³. Пред учените, занимаващи се с история на жените и пола (gender history), стои въпросът, дали да създават ново, авто­номно поле за изследване, или пък да подчинят усилията си на ам­бициозната задача за пре-прочитане и пре-оценка не само на исто­рическото минало на жените, но и на основните епохални промени и събития в човешката история. В същото време историята на жените, на феминизма и на социално конструираните полове (gender) все още не е приета за равноправна в университетското образование и наука (с изключение на САЩ, скандинавските страни и до известна степен Великобритания). Независимо от разширяването на „женските из­следвания" и въпреки че те се разглеждат сега обикновено като „суб-