История на пророците и царете Е. Вайт

Светлина в мрака

Мрачните години на унищожение и смърт, отбелязали края на юдовото царство, щяха да отчаят и най-смелото сърце, ако не бе окуражаващото слово на Божиите вестители. Чрез Еремия в Ерусалим, Даниил във вавилонския дворец, Езекиил по бреговете на река Ховар Господ на милостта разкриваше вечните Си намерения и даваше увереност, че желае да изпълни за Своя избран народ обещанията, записани в Мойсеевите писания. Наистина Бог щеше да осъществи дадената дума за верните Нему. “Божието слово... живее и трае до века.”

В дните на броденето из пустинята Господ бе направил всичко възможно, за да запомнят чадата Му думите на закона. След заселването в Ханаан Божиите заповеди трябваше да бъдат повтаряни ежедневно във всеки дом; трябваше да бъдат написани на страничните стълбове и на портите, както и на паметни плочки. Указано бе към тях да се напише музика и да бъдат пети от млади и стари. Свещениците трябваше да ги разясняват на публични събрания, а управниците да ги изучават всеки ден. “... да размишляваш върху нея денем и нощем - заръча Господ на Исус Навин за книгата на закона, - за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.”

Мойсеевите писания бяха разяснявани от Исус Навин пред целия Израил. “От всичко, що заповяда Мойсей, нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.” Това бе в хармония с ясната заповед на Йехова, според която думите от книгата на закона трябваше да бъдат препрочитани веднъж на седем години по време на празника Шатроразпъване. “Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти - бе заръчано на духовните водачи на Израил, - за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон; да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог дотогава, докогато живеете в земята, към която преминавате през Йордан, за да я завладеете.”

Ако този съвет бе следван през вековете, колко по-различна щеше да бъде израилевата история! Надежда, че ще се изпълни Божието намерение, можеше да има само ако в сърцата на хората цареше почит към Божия свят закон. Спазването на Божествения закон даваше сила на Израил по време на Давидовото управление и през първите години от царуването на Соломон. Чрез вяра в живото Слово бе извършена реформация в дните на Илия и Йосия. Точно към това Слово - най-голямото богатство на Израил - Еремия насочваше вниманието на хората в усилията си да осъществи реформа. Където и да проповядваше, се обръщаше към людете с искрената молба: “Слушайте думите на тоя завет...” - думи, които им биха дали да разберат напълно Божието намерение да разпространи сред всички племена познанието за спасителната истина.

В последните години от отстъпването на Юда увещанията на пророка като че ли оставаха безрезултатни и когато армията на халдеите дойде да обсади Ерусалим за трети и последен път, надеждата изчезна от всяко сърце. Еремия предсказваше пълно унищожение и точно заради настоятелните му апели за отстъпване пред неприятеля бе хвърлен в затвор. Но Бог не остави без надежда верния остатък, намиращ се все още в града. Още докато бе наблюдаван отблизо от хората, подиграващи се на вестите му, на пророка бяха дадени нови откровения за Божието желание да прощава и спасява - нещо, което е било неизчерпаем източник на утеха за църквата на Бога от онази епоха до днес.

Хванал се здраво за Божиите обещания, Еремия представи на жителите на обречения град една притча. Посредством нея той им показа нагледно силната си вяра, че Бог ще изпълни намерението Си за Своя народ. В присъствието на свидетели и според всички изисквания на закона той си купи за седемнадесет сикли сребро нива, собственост на рода му и намираща се в близкото село Анатот.

От човешка гледна точка купуването на земя в територия, попаднала под ръката на вавилонците, изглеждаше голяма глупост. Самият пророк бе предсказвал унищожаването на Ерусалим, опустошаването на Юдея и окончателното падане на царството. Бе пророкувал, че пленничеството в далечния Вавилон ще продължи дълго. Вече в напреднала възраст, не можеше да се надява, че ще се възползва от направената покупка. И все пак изучаването на записаните в Свещеното писание пророчества бе създало в сърцето му твърдо убеждение, че Господнето намерение е да възстанови на пленените Му чада тяхната древна собственост - Обещаната земя. С очите на вярата Еремия видя как в края на робството пленниците се връщат и се заселват в земята на бащите си. Купувайки имота в Анатот, пророкът правеше каквото можеше, за да даде и на други надеждата, утешила сърцето му.

След като подписа документа за собственост и получи подписите на свидетелите, Еремия нареди на секретаря си Варух: “Вземи тия записи - тоя запечатан запис за покупката и тоя отворен запис - и тури ги в пръстен съд, за да стоят за дълго време. Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пак ще се купуват в тая земя къщи, ниви и лозя”.

Тази необичайна сделка се направи във време, когато перспективите за Юда бяха толкова отчайващи. И незабавно след уреждането на покупката и съхраняването на документите вярата на Еремия, непоклатима до този момент, бе сериозно изпитана. Не е ли действал дръзко в стремежа си да вдъхне надежда на Юда? Не е ли давал фалшиви обещания в желанието си да утвърди доверието в обещанията на Божието слово? Онези, които бяха влезли в заветни отношения с Бога, отдавна презираха даваната им благодат. Възможно ли е въобще някога да се изпълнят обещанията за избрания народ?

Със смутен дух, сломен от скръб за страданията на тези, които бяха отказали да се покаят за греховете си, пророкът се обърна към Бога за по-голямо просветление относно Божественото намерение за човечеството.

“О, Господи Йехова - помоли се той, - ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе, Който показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му, велик в намерения и силен в дела, чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките чада, за да въздадеш всекиму според пътищата му и според плода на делата му. Ти, Който си извършил знамения и чудеса в египетската земя, известни дори до днес и в Израиля, и между другите човеци, и си придоби име, каквото е днес... и си им дал тая земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях, земя, гдето тече мляко и мед; и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти и не направиха ни едно нещо от всичко, що си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях всичкото това зло.”

Армията на Навуходоносор се готвеше да превземе с атака стените на Сион. Хиляди хора загиваха в последната отчаяна защита на града. Много повече умираха от глад и болести. Съдбата на Ерусалим бе запечатана. Обсадните кули на вражеските сили вече се показваха над стените. “Ето могилите! - продължи с молитвата си пророкът. - Неприятелите стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради ножа и глада, и мора, и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш! А въпреки това, Господи Боже, Ти ми рече: Купи си нивата с пари и повикай свидетели; при все, че градът е предаден в ръката на халдейците.”

На молитвата на пророка бе отговорено. “Тогава дойде Господнето слово към Еремия” в часа на бедствие, когато вярата на вестителя на истината бе изпитвана като с огън. “Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?” Скоро градът щеше да падне в ръцете на халдеите; портите и дворците му щяха да бъдат изгорени. Но въпреки че предстоеше унищожение и жителите на града щяха да бъдат отведени в плен, вечното намерение на Йехова за Израил предстоеше да се изпълни.

На молитвата на Своя служител Господ отговори, като за тези, върху които падаха наказанията Му, добави: “Ето, ще ги събера от всички страни, гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност; и те ще Ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог; и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги, за тяхно добро и за доброто на чадата им подир тях. И ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене; дори ще се радвам над тях да им правя добро и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

Защото така казва Господ: Както докарах върху тия люде всичкото това голямо зло, така ще докарам върху тях и всичкото добро, което им съм обещал. Ще се купуват ниви в тая земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците. Ще купуват ниви с пари и като подписват записи и ги запечатват, ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в ерусалимските околности, в юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от пленението им, казва Господ.”

В потвърждение на тези уверения за избавление и възстановяване “Господнето слово дойде към Еремия втори път, като бе той още затворен в двора на стражата, и рече: Така казва Господ, Който върши тия неща, Господ, Който ги прави, за да ги утвърждава - Йехова е името Му. Извикай към Мене и ще ти отговоря и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш. Защото така казва Господ, Израилевият Бог за къщите на тоя град и за дворците на юдовите царе, които са били разрушени...Ето, ще донеса в него здраве и изцеление и ще ги изцеля, и ще им открия изобилие на мир и на вярност. Ще върна юдовите пленници... ще ги очистя от всичкото беззаконие... И тоя град ще Ми бъде град, чието име да се споменава с радост, с хвала и със слава пред всичките народи в света, които ще чуят всичкото добро, което им правя Аз. И ще се убоят и ще се разтреперят за всичкото добро и за всичкия мир, който ще му доставя.

Така казва Господ: В това място, за което вие казвате: Пусто е, без човек и без животно. Да! В юдовите градове и в ерусалимските улици, които са пусти, без човек, без жител и без животно, пак ще се чуе глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на ония, които казват: Хвалете Господа на Силите, защото Господ е благ, защото Неговата милост е до века и глас на ония, които принасят благодарствени приноси в дома Господен, защото ще върна пленниците, взети от тая земя, както са били по-напред, казва Господ.

Така казва Господ на Силите: В това място, което е пусто, без човек и без животно, и във всичките му градове пак ще има жилища на овчари, които ще успокояват стадата си. В планинските градове и в полските градове, в южните градове и във Вениаминовата земя, в околностите на Ерусалим и в юдовите градове пак ще минават стадата под ръката на ония, които ги броят, казва Господ.

Ето, идат дни, казва Господ, когато ще изпълня онова добро слово, което говорих за израилевия дом и за юдовия дом.”

Така Божията църква бе утешена в един от най-мрачните дни на дългия й конфликт със силите на злото. Сатана като че ли триумфираше в опита си да унищожи Израил. Бог обаче виждаше след настоящите събития и знаеше, че народът Му ще има възможност да изкупи миналото. Вестта Му към църквата бе: “... не бой се, служителю Мой, Якове..., нито се страхувай, Израилю; защото, ето, ще те избавя от далечната страна и потомството ти от земята, гдето са пленени; и Яков, като се върне, ще се успокои и си почине и не ще има кой да го плаши. Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавя... Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти...”

В радостния ден на възстановяване племената на разделения Израил трябваше да бъдат обединени в един народ. Господ трябваше да бъде признат за владетел над “всичките израилеви родове”. “И те ще Ми бъдат люде”, заяви Господ. “Пейте с радост за Якова и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израиля. Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света; и заедно с тях слепият и куцият... ще се върнат тука с голямо множество. С плач ще дойдат и като се молят, ще ги доведа. Ще ги доведа до водни реки през прав път, в който няма да се спънат, защото съм Отец на Израиля и Ефрем е първородният Мой.”

Унизени пред народите, тези, които някога бяха почетени от Небето повече от всички други племена на земята, трябваше в пленничество да научат урока на послушание, така необходимо за бъдещото им щастие. Докато не научеха този урок, Бог не можеше да осъществи желанието Си за тях. “Тебе обаче не ща да довърша, но ще те накажа с мярка” - заяви Господ, когато обясняваше, че ги наказва за тяхно добро. Въпреки всичко хората, които бях обект на Неговата нежна любов, нямаше да бъдат отхвърлени завинаги. Господ щеше да покаже пред всички земни народи, че може да дава победа там, където има очевидно поражение, че предпочита да спасява, а не да унищожава.

На пророка бе дадена вестта: “Слушайте, народи, словото Господне и известете в далечните острови, казвайки: Който разпръсна Израиля, Той ще го събере и ще го опази както овчарят стадото си. Защото Господ е изкупил Якова, изкупил го е от ръката на по-силния от него. И те ще дойдат и ще пеят върху височината на Сион и ще се стекат към благата Господни, към житото, виното и дървеното масло и към рожбите на овцете и на говедата; и душата им ще бъде като напоявана градина и те няма да изнемощеят вече... Аз ще обърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скръбта им. Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; и людете Ми ще се наситят с Моите блага, казва Господ...

... Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Изново ще употребяват тоя говор в юдовата земя и в градовете й, когато ги върна от плен - Господ да те благослови, жилище на правда, свети хълм! И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, земеделците и чергаските със стада. Защото наситих изнурената душа и напълних всяка изнемощяла душа...

... Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с израилевия дом и с юдовия дом нов завет. Не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, Който ще направя с израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде. И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брата си и да казват: Познайте Господа. Защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простря беззаконието им и греха им няма да помня вече.”

Исус Навиев 1:8

Исус Навиев 8:35

Второзак. 31:12, 13

Еремия 11:2

Еремия 32:14, 15

Еремия 32:17-23

Еремия 32:24, 25

Еремия 32:26, 27

Еремия 32:37-44

Еремия 33:1-14

Еремия 30:10, 11, 17

Еремия 31:1, 7-9

Еремия 30:11

Еремия 31:10-14, 23-25, 31-34