История на социалната работа през античността
Изтегляне 13.77 Kb.
|
1 2
1. ИСТОРИЯ НА СОЦИАЛНАТА РАБОТА ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА- Навигация на страницата:
- Древен Египет
|
ИСТОРИЯ НА СОЦИАЛНАТА РАБОТА ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА Историята на соц. Работа възниква като организирана дейност кр.ХІХ нач. ХХ в. Днес се налага по-широко разбиране за соц. Работа което надхвърля представата за професионално ориентирана дейност. С термина social work се определят всички групови и индивидуални дейности на държавно-политическо и религиозноблаготворително ниво по отношение на социалната дейност. В немската литература се употребява вече вместо социална педагогика, социална дейност. Но най-ранното исторически възникнало понятие е милостинята. През средновековието се използва и термина „каритас”, който става синоним на грижа за бедните. Понятието „бедност” възниква през Късното Средновековие и инициативите свързани с него. Тогава се определят и различните категории бедни. През периода ХVІ – ХVІІІ в. Проблемът с бедността придобива законово-нормативен характер. Възникват първите закони за бедните. Промените в икон., соц., полит., и др. Аспект през ХІХ в. Се отразяват на проблемите свързани със защита и закрила на бедните. Появява се социалния въпрос. За първи път влизат в употреба термини като социална грижа, социално осигуряване и подпомагане. През 20-те г. на ХХ в. Се заражда социалното движение. Въвеждат се термини като welfare – благоденствие, благосъстояние. Създава се теорията за държавата на благоденствието. Тя трябва да гарантира социална защита на населението. Изгражда се системата на социалното осигуряване. * * * Древен Египет При древните египтяни, съществува представата за милосърдието като безкористно и облекчаващо нуждите на нуждаещите се. Писмени източници на Древен Египет ни дават информация за думите на господаря Пиопинахта: „Дадох хляба си на гладния, облякох голите.” В „Заветите на Птахотеп” отново има пасажи, които свидетелстват за грижи предимно в рамките на семейството. Там се казва: „Не бъдете алчни по отношение на своите роднини, бъдете кротки с могъщата сила” При древните египтяни също има представа за милосърдие като вспомоществование и безкористност. Основната социална институция в Древен Египет е семейството. Грижите свързани с подпомагането на изпаднали в нужда се поемат от близките. Държавата изпълнява социални функции в случаи на природни катаклизми, каквито например са сушата, наводненията причинени от разлива на р. Нил. В такива моменти тя се намесва и извършва регулация в социалните отношения и подпомага пострадалите. Едни от най-важните обществени институции в областта на социалните дейности са болниците. Такива има построени не само в столичния център, но и във всички по-големи градове. Социални функции и лечение на болни осъществяват жреците в храмовете, което показва тясна взаимовръзка между религията и социалната работа. Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която са приготвяни и съхранявани лекарства.Жреците, заангажирани с лечение на болни, са задължени да лекуват всички видове болести и да оказват помощ на нуждаещите се. В Древен Египет, се поятавя началото на науката, която днес наричаме “медицина". Папирусите, открити в долината на Нил, разкриват много тайни на древноегипетското изкуство. Прочутият папирус на германския египтолог Еберс, открит в Тива, може да бъде смятан за първата известна медицинска енциклопедия. В него се подчертава, че медицинската наука имала божествен произход. Легендата разказва, че Ра, богът на Слънцето, поверил закрилата над хората на Тот, богът на Луната. При древните египтяни магията и медицината били възприемани като две съставни части на едно цяло. Болестта била определяна като нарушаване на равновесието между енергията на пациента и космическите сили. Затова, египетските лекари се занимавали не само с тялото, а и с душата на болния. Лекарите в древността знаели, че за да победят болестта, трябва, най-напред, да се справят с причината за появата й, а не с последиците, които се коренят обикновено в психиката на пациента. Знанията и практиката в областта на общественото здравеопазване се натрупват и осъществяват от древните египетски лекари в т.нар. „школи на живота”. Тези институции, които можем да определим не само като социални, но и като образователни и религиозни изпълняват ролята едновременно на храмове, болници и университети. В тях лекарите научават всичко, което им е полезно за лечението на човешкото тяло и душа. Египетските лекари са специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един от тях работи в отделен медицински клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказват услуги на народа. Открити са имената и титлите на повече от сто древноегипетски медици. Лекарите в Древен Египет се ръководят от държавата, с което последната се ангажира със здравеопазването на своите поданици. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от лекуващия, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и лекарите били наказвани в рамките на закона. Връх в медицината се поставя по време на ХІХ династия 1295-1186 г. пр. Хр. По това време египтяните имат медицинско застраховане и болнични листове. Свидетелство за голямото значение на лечебните заведение и високото ниво на техните специалисти е международната им признатост по това време. Египетските лекари са търсени и зад гръница. Отказът да бъде изпратен египетски лекар за лечението на сина на персийския владетел Кир ІІ става причина за политическа криза между двете страни. Същият този син и бъдещ владетел Камбиз ІІ през 525 г. пр. Хр. превзема Мемфис и нарежда да се унищожат всички болници и да се изколят всички лекари. Изтегляне 13.77 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2