История на социалната работа през античността
Изтегляне 13.77 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Древна Гърция
| Древен Китай
В древната китайска цивилизация, любов към ближния, взаимоуважението и подкрепата са един от най-важните морални правила. Това е част от древната китайска концепция за „хуманност”, „справедливост и дълг” Те са част от етичната система наречена „пет постоянства”, разработена от Конфуций и означаваща отношенията между близките. "Бащина любов, синовна почтителност, приятелско отношение на по- голям брат към по-малкия, почтително отношение на по-малкия брат към по-големия, съгласие между съпрузите.” Средства за поддържане на справедлив ред Конфуций отдава не на закона, а на спазване на традиции и морални принципи, които подсилват образа на идеалния вид поведение,основано на зачитане на всички мерки, които следва да насърчат хората да правят отстъпки и компромис. Чувството за хуманност и състрадание прониква преподаваното от Конфуций „Сяо” - синовна почтителност. Преданият син има посвещение за цял живот да се грижи за родителите си, да служи и да ги моля, да ги почита по всяко време. "Как може благороден човек да се сдобие с име, ако отхвърли милосърдието” Конфуции счита, че милосърдния човек умее да обича и да ненавижда хората, че този, който се стреми към милосърдие не е зъл. В древните китайски текстове, може да се срещне развита следната идея: "Почитайте своите родители, разпространявате (това почитание) и към всички по- възрастни. Обичайте децата си и разпространявайте тази любов върху чуждите деца, и тога ще ви е леко да управлявате Поднебесно. Затова когато проявявате милосърдие, това е достатъчно, за да защитите всички в пределите на четирите морета. Когато не проявявате милосърдие е невъзможно да защитите дори своята жена и деца”. Eдни от първите съхранени факти за социално регулиране на обществото са свързани с историческото развитие на Древна Гърция. Тя е плод на общ-пол., соц- икон и култ-дух. Развитие. Гръцкото общество не е организирано в единна държавна организация, а е обединение на множество полиси – градове държави. Формата на управление е различна. От демокрация до монархия. В структурно отношение населението е разделено на свободни граждани, чужденци и роби. Увеличението на робите води до социално разслоение и задълбочаване на социалните проблеми. Първите социални закони се приемат след Персийските войни 500-449 г. До тогава съществува практика да се прави уравновесяване на доходите на малоимотните семейства и съседите, като се отпускат помощи на по-бедните. След войната се създава малка група от богати и многобройна от бедстващи. Това налага законови промени относно регулирането на бягството от страната; разселване на безимотното население; намаляване на безработицата – строежи, занаятчийство. Соц. Пол. На Перикъл – дава пари на младите по време на война; соц. Подпомагане. Държавата полага грижи за бедните. Не от състрадание а от необходимост за задоволяване на потребностите с цел осигуряване на социален мир. Държавата като основна социална институция: 1. Осигуряване на военноинвалиди и техни близки в случай на смърт 2. Безработни и нетрудоспособни, които не се подпомагат от свои близки получават пари, храна и дрехи. 3. Малоимотни при болес получават безплатна лекарска грижа и лекарства – специален данък за да се изпълни тази мярка. Соц. Дейност на древногръцките съюзи и гилдии на занаятчии. Погребални бюра и общества за здравна помощ. Всички действат на принципа на взаимопомощ. Средства от членове. Соц. Усл. За погребения, отпускане на средства на пострадали, оказване на първа помощ на пострадали. Общества за здравна помощ – подпомагане при болест, инвалидност с пари, лекарства, храна. Работодателите нямат соц. Ангажираност. Соц. Дейност достига по-висока степен на развитие в Древен Рим. В соц. Отношения първоначално господства системата на клиентилизма.(съвкупност на личности, които имат вярност към своя покровител, а той им гарантира социална сигурност – издръжка подслон, работа) Държавата не им гарантира тези неща. В годините на републикански Рим социалната диференциация се засилва. Появяват се съсловията на конниците и арендаторите. Слага се край на едноличното господство на сенатската аристокрация. Социалните реформи на братя Гракхи – аграрни, военни и житни закони. Цел- подобряване на икономическото и социално положение на населението. Поемане от държавата плащане за доставка на жито, разпределяне на обществена земя между бедни и безимотни, включване на лишените от земя в армията. В имперски Рим се запазва строга йерархическа диференциация на обществото граждани(патриции и плебеи) и роби.Властта се изгражда на принципа на клиентелизма. Социални реформи на Антоний Пий 138-161 г. Подобрява се правното положение на робите – част от тях стават свободни граждани. Разширява се системата на държавни помощи. При Хадриан се опрощават на частни лица огромни суми, дължими на държавата. Имушеството на осъдените лица се използва за обществено подпомагане. Работодателите изпълняват социални функции – грижи за работниците. В началото на І в.н.е. се създават първите доброволни сдружения – каси, за подпомагане при смърт и болест. Те са държавно утвърдени чрез отдаване на концесия и под неин контрол. От 161 стават юридически лица. Кандидатите за членство не трябва да са много стари и да членуват в друг съюз. Събират своите средства от членски внос. Помощи при погребения, подпомагат останалите близки и сираци до трудоспособна възраст; подпомагане при болест и злополука с пари, лекарства, храна. Губят своето значени с официалното признаване на християнската религия при Константин Велики. Изтегляне 13.77 Kb. Сподели с приятели:
|