История на София



Дата19.11.2018
Размер19.33 Kb.
История на София

Според археолозите и техните проучвания територията на София и околностите й е била населена още през IV-III хилядолетие пр.Хр. Тракийското племе серди се заселило тук през VII в. пр.Хр. и дало първото записано име на София – Сердика. През I в. пр.Хр. римляните, оценявайки важното географско положение на града, заобиколен от планини, и многобройните му топли минерални извори, построили град, обграден от каменни крепости, и го нарекли Улпия Сердика. Градът бил защитен от 9-метрови крепостни стени, изградени от камъни и тухли. Наблюдателни кули за надзираване на входящото и изходящото движение се издигали на всеки 50 метра. Бил открит обществен форум в сърцето на града. Красиви имения, големи базилики, храмове, обществени сгради и жилищни квартали, образуващи Улпия Сердика, обхващали територия 164 000 кв. м.

През V в. преминаващите хуни нахлули в него и го разрушили. По-късно, през V в., византийският император Юстиниан се заел със сериозната задача да го построи отново. Той започнал масивни строителни работи. Градът бил преименуван на Триадица. Някои от най-старите сгради в днешна София и особено един от главните символи на града – църквата “Света София”, датират от времето на Юстиниановото царуване.

Българският хан Крум присъединил част от днешна Югозападна България, включително Триадица, към Първото българско царство през 809 г. От този момент нататък градът често бил завладяван ту от Византия, ту от България. Славяните преименували града от Триадица на Средец. След два века византийско господство Средец се появил отново на картата на България през 1194 г. и тази година била началото на нов растеж и развитие. Той станал процъфтяващ град на занаятчии – златари, медникари, грънчари и оръжейници.През XIV в. получава съвременното си име София, което означава “Света Премъдрост”, по името на църквата “Света София.



Под турско владичество градът пада през 1392 г. Тогава той е бил един от най-големите политически, търговски и военни центрове в Османската империя. Неговата важност се засилвала от положението му на кръстопът между Белград, Атина и Истанбул.

По време на съдбоносните руско-турски войни турският командир решил да подпали града, знаейки за приближаващата руска войска, но благодарение на навременната реакция на италианския и белгийския консул София била спасена. Софиянци посрещнали свободата, донесена от генерал Гурко, на 04.01.1878 г. Веднага след Освобождението съвсем естествено София станала най-важният град в България. Българските политици оптимистично виждали в нея етническия център на новата държава - пресечната точка на Мизия, Тракия и Македония. На 3 април 1879 г. Народното събрание гласувало София да стане новата столица. От тази дата в града започнали бърза урбанизация и интензивни строителни работи. За период от 50 години - от 1879 до 1939 г., населението на София нараснало от 20 хиляди на 300 хиляди души. Много чуждестранни архитекти били наети да превърнат София в истинска европейска столица и резултатът от техните усилия били красиви, богати на орнаменти и с прекрасен стил сгради.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница