История на София

Според археолозите и техните проучвания територията на София и околностите й е била населена още през IV-III хилядолетие пр.Хр. Тракийското племе серди се заселило тук през VII в. пр.Хр. и дало първото записано име на София – Сердика. През I в. пр.Хр. римляните, оценявайки важното географско положение на града, заобиколен от планини, и многобройните му топли минерални извори, построили град, обграден от каменни крепости, и го нарекли Улпия Сердика. Градът бил защитен от 9-метрови крепостни стени, изградени от камъни и тухли. Наблюдателни кули за надзираване на входящото и изходящото движение се издигали на всеки 50 метра. Бил открит обществен форум в сърцето на града. Красиви имения, големи базилики, храмове, обществени сгради и жилищни квартали, образуващи Улпия Сердика, обхващали територия 164 000 кв. м.

През V в. преминаващите хуни нахлули в него и го разрушили. По-късно, през V в., византийският император Юстиниан се заел със сериозната задача да го построи отново. Той започнал масивни строителни работи. Градът бил преименуван на Триадица. Някои от най-старите сгради в днешна София и особено един от главните символи на града – църквата “Света София”, датират от времето на Юстиниановото царуване.

Българският хан Крум присъединил част от днешна Югозападна България, включително Триадица, към Първото българско царство през 809 г. От този момент нататък градът често бил завладяван ту от Византия, ту от България. Славяните преименували града от Триадица на Средец. След два века византийско господство Средец се появил отново на картата на България през 1194 г. и тази година била началото на нов растеж и развитие. Той станал процъфтяващ град на занаятчии – златари, медникари, грънчари и оръжейници.През XIV в. получава съвременното си име София, което означава “Света Премъдрост”, по името на църквата “Света София.