Велико Търново



Дата01.02.2018
Размер56.6 Kb.

Велико Търново


Местоположение. Градът се намира в Централна Северна България, в котловината между Дунав и Стара планина, прорязана от Янтра, чиито меандри образуват три полуострова - Царевец, Трапезица и Света гора. Върху тези хълмове е застроен непревземаемият уникален град.

История. Първите обитатели на района са тракийски племена. Следващият културен пласт е от ранновизантийската епоха (IV-VII в.). По-късно върху развалините на крепостта на хълма Царевец възниква средновековно славянско селище, което продължава да съществува през целия период на Първата българска държава и през годините на византийското владичество.

Районът носи наследството на всички културни пластове на човешката цивилизация. През 1185 г. братята боляри Асен и Петър организират въстание за освобождение от византийско робство. Търновград става столица на възстановената българска държава. Векове наред той е политически, административен и духовен център на България. Създават се забележителни художествени паметници на архитектурата, живописта, книжнината, художествените занаяти. Това е вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа книжовната школа на Патриарх Евтимий, певческата школа на Йоан Кукузел Ангелогласния, търновската живописна и архитектурна школа. През годините на робството старопрестолният град е крепост на българщината, център на буни, завери и въстания, надежда и упование за българския дух.


Туристически гид


Старинната част на Велико Търново безспорно е най-атрактивна за туристите.

Началото на парламентарния живот в България след Освобождението е поставено с Учредително събрание, свикано на 10 февруари 1879 година въз основа на решенията на Берлинския конгрес. Мястото на събитието е сграда, строена от майстор Колю Фичето. На последния етаж на бившия конак е реставрираната зала, в която Учредителното събрание приема Търновската конституция. На същото място е избран първият български княз Александър Батенберг. Днес в това здание е уреден музей "Възраждане и Учредително събрание".

Южно от тази сграда, на пл. "Съединение" 1, се намира Затворът музей, в който са изтърпявали присъди видни дейци на националноосвободителното движение през ХIХ век. В коридора на първия етаж върху табла са изписани имената на 399 поборници, лежали в Търновския затвор. Върху отделно фототабло са портретите на едни от най-значимите личности в българската история, затваряни тук – Филип Тотю, Стефан Караджа, Васил Левски, Тодор Каблешков, Бачо Киро, Георги Измирлиев, Тодор Кирков и др.

В непосредствена близост е музеят "Нова и най-нова история", който представя Велико Търново в държавното управление и най-важните моменти от войните за национално обединение на България.

Една от най-живописните калдъръмени улици на възрожденския град е улица "Гурко" с много реставрирани стари къщи. По нея е минал самият генерал Й. Гурко, когато той и войската му са освободили града от османците през юли 1977 г. На емблематичната търновска улица се издига един от шедьоврите на Колю Фичето – църквата "Св. св. Константин и Елена". След приключване на реставрацията й до края на 2012 г. тя ще бъде отново част от туристическите маршрути на старата столица.

На малък площад под хълма Трапезица се издига катедралният храм "Рождество на Пресвета Богородица". Първоначалната сграда, построена от Колю Фичето, е разрушена от голямото земетресение през 1913 г. Новата църква е завършена едва през 1936 г., а е изографисана през 1950-1951 г. В храма служи първият търновски владика митрополит Климент (Васил Друмев), който през 1901 г. е погребан в притвора. В катедралната църква са погребани още двама митрополити – Антим през 1914 г. и Софроний през 1961 г.

Недалече от храма, на улица "Гурко" 88, се намира музеят "Сарафкина къща" – национален паметник на културата, представящ градския бит от ХIХ и началото на ХХ век. Красивата пететажна сграда е била жилище и работно място на Димо Сарафина, но е по-известна като къщата на съпругата му Анастасия Сарафката.


На една от най-оживените търговски и занаятчийски улици на възрожденско Търново (днешната улица "Георги С. Раковски") е оформен архитектурно-етнографският комплекс "Самоводска чаршия". Голяма част от красивите стари къщи са реставрирани. Възстановени са и много от работилничките (грънчарска, ножарска, бакърджийска, резбарска, тъкачница, шекерджийница, хлебарница, ретрофото и др.), в които майсторите работят по стари технологии и с оригинални инструменти пред погледа на посетителите. Многобройните антикварни сувенирни магазинчета предлагат уникални предмети или копия на старинни накити, оръжие, керамика, дърворезба.


В Самоводската чаршия се намира къщата музей "Емилиян Станев", построена на мястото, където е бил родният дом на писателя. Семейството е живяло в нея до 1922 г., когато се преселва в град Елена.

В съседство е ханът на хаджи Николи, построен от майстор Колю Фичето по поръчка на известния търновски търговец и активен участник в борбата за църковна независимост хаджи Николи. След дългогодишна реставрация архитектурният шедьовър от късното Възраждане днес е в оригиналния си вид и представлява комплекс от изложбени зали и галерия, лятна градина, луксозен ресторант, кафене и винен бар.

Дело на ненадминатия майстор е и Къщата с маймунката, построена през 1849 г. за търговеца Никола Коюв. Нарича се така заради изобразената седяща маймунка върху колонка над приземния етаж.

Близо до нея, на ул. "Драгоман" 5 е къщата музей "Петко Р. Славейков", реставрирана през 1971 г. Експозицията представя живота и делото на родения във Велико Търново бележит български писател, поет, публицист и общественик. Посещението в нея става след предварителна заявка, направена не по-късно от предхождащия ден, на тел.062/638841, 088/5105282 и 088/5105275.

В Асеновата махала – един от центровете на Втората българска държава, се намират църквите "Св. 40 мъченици", "Св. Петър и Павел", "Св. Георги" и "Св. Димитър", обявени за паметници на културата. В църквата "Св. 40 мъченици" на 22 септември 1908 г. се отслужва благодарствен молебен, след което пред смълчаното множество княз Фердинанд прочита манифеста, с който обявява България за независима държава.

Част от историческата памет за факти, събития и личности са паметниците на обесените, на д-р Никола Пиколо (лекар, виден просветител и общественик, дарил много средства за родния си град Търново), на Асеневци, на Васил Левски, на Стефан Стамболов, на Емилиян Станев и др., мемориалът "Велчова завера", монументът "Майка България" с вечния огън – един от символите на Велико Търново, посветен на падналите за освобождението на България хиляди знайни и незнайни герои.



Отделно и по-подробно е представен един от най-внушителните ансамбли в старата столица - архитектурно-музейният резерват "Царевец" . На хълма са експонирани останките от дворцовите и патриаршеските комплекси на Второто българско царство (XII–XIV век). На най-високото място се издига патриаршеската катедрала "Св. Възнесение Господне". За по-емоционално и впечатляващо въздействие върху посетителите е осъществена и аудио-визуална програма "Царев град Търнов - звук и светлина" - вечерен светлинно-звуков спектакъл, чрез който на фона на оригиналния декор на крепостта се възкресява атмосферата на средновековния Търнов град. За контакти: тел. 062/636952, 088/5080865. До резервата се стига с автобуси №№ 20, 40, 50, 110.

Любителите на старини не биха пропуснали да посетят археологическия резерват "Никополис ад Иструм"


  • , разположен върху невисоко плато на левия бряг на река Росица, на 20 км от Велико Търново. Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян през 106 г. в чест на славната му победа над даките.

Манастири:

  • Капиновския (1272 г.), един от най-големите манастири в България. През 1794 г. за архиепископ на манастира е избран Софроний Врачански.

  • Килифаревския, основан от Теодосий Търновски в средата на XIV век. Тук е било седалището на Килифаревската книжовна школа, където е учил и Патриарх Евтимий. Манастирската църква “Рождество Богородично”, позната и като “Св. Димитър”, е обявена за културен паметник.

  • Плаковския "Св. пророк Илия", където през 1835 г. се подготвя Велчовата завера.

  • Преображенския (XIV в.), играл важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост.

  • Присовския “Св. Пантелеймон”, най-новия манастир в околностите на Велико Търново.

  • Св. Петър и Павел, основан от Асеневци. През 1185 г. е бил място за подготовка на въстанието срещу византийското владичество.

  • Св. Троица (XI в.), най-стария в околностите на Велико Търново. В сегашния си вид е възстановен през 1927 г.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница