Иван Вазов Каква е ролята на десетата глава от творбата в сюжета на Вазовата повест?
развръзка на събитията ‒ срещата на Македонски с Баба Тонка и с Левски В изпълнение на важната мисия
Изтегляне 22.82 Kb.
|
Свързани:
Немили 17 глава
- Навигация на страницата:
- Първата критична ситуация
- Третата критична ситуация
- Успешният завършек на мисията
| развръзка на събитията ‒ срещата на Македонски с Баба Тонка и с Левски
В изпълнение на важната мисия Пътят на Македонски от Браила към дома на Баба Тонка в Русчук Пътят на Македонски още от началото е много труден ‒ хъшът трябва да превъзмогне страха от тъмнината и пустотата наоколо и да бъде концентриран до краен предел, защото всяка стъпка по леда крие риск. Детайлите от пейзажа, вплетени в тази част на повествованието, усилват усещането за смъртоносната опасност, надвиснала над нощния „скитник“. Първата критична ситуация, в която попада Македонски, е, когато пред очите му блесва широката три разкрача незамръзнала ивица вода. Ако не успее да я премине, пратеникът на хъшовете не би могъл да продължи пътя си към целта. Той трескаво търси изход и дори не усеща вятъра, който брули лицето му. Това е така, защото в този момент той мисли не за себе си, а за мисията си. Ярка и запомняща се е втората критична ситуация, в която се оказва браилският пратеник ‒ сблъсъка му с един неочакван противник ‒ влаха, собственик на колибата, от чийто покрив Македонски иска да вземе спасителна за мисията дъска. Упорството на румънеца може да коства провала на мисията и Македонски стига до крайност, стоварвайки дъската върху противника си. Постъпката му не е проява на жестокост, а неизбежен ход по пътя към целта. Третата критична ситуация, в която Македонски се оказва, е, когато трябва да премине по дъската, превърната в импровизиран мост. И най-малкото кривване може да коства живота на пратеника. Показателен за огромното напрежение, което изпитва, е жестът на Македонски ‒ той вдига ръка и се прекръства, макар от години да не се е обръщал с молитва към Бога. Приближавайки към родния бряг, Македонски има ясна цел – едно изровено от ветровете долче, което се намира точно на средата „между две стражи“. В тъмното дъно на долчето смелият хъш преживява четвърта критична ситуация – караулът е само на крачка от него и единствено благодарение на върховното си самообладание пратеникът успява да предотврати нежеланата среща с него. Мъжът външно не трепва, но вътрешното напрежение е изключително. Това е подчертано и чрез детайлите от пейзажа. Въпреки натрупаната умора пратеникът на хъшовете не рискува да мине по най-прекия път до къщата на Баба Тонка, а заобикаля, за да избегне нощните стражи. При срещата си с Баба Тонка и с Левски той е сериозен и сдържан. Успешният завършек на мисията му позволява на Македонски да се нарече син на знаменитата българка, чийто дом е скривалище за всички апостоли на свободата, които тя приема като свои чеда, и Македонски е един от тях. Изтегляне 22.82 Kb. Сподели с приятели:
|