Иван Вазов Каква е ролята на десетата глава от творбата в сюжета на Вазовата повест?

1 2 3 4

Немили 10.глава
Свързани:
Немили 17 глава

Повествователят

Повествователят напуска ролята на безпристрастен разказвач на историята и изразява по-дискретно или по-открито своите оценки и отношението си към събитията и участниците в тях.
Най-осезаемо присъствието му се усеща след епизода, представящ преминаването на Македонски по импровизирания мост. Повествователят се включва с едно странично спрямо хода на събитията от света на творбата уточнение, представящо преминаването на Бенковски и Волов по замръзналия Дунав при Бекет. Така читателят е провокиран да възприеме Македонски като герой, чиято мисия има значимостта на подвиг и който по славата си стои редом с двама от апостолите на българската свобода.
Чрез словото на повествователя, който описва обстановката и характеризира героя, текстът на десета глава гради представата, че Македонски е изключителен герой.

Македонски

Вазов предпочита да остави Македонски да се изяви най-вече чрез това, което прави, за да се заличи представата, която повествованието гради за героя до този момент.
В десета глава Македонски не е хитрец на дребно, който вдига шум около себе си, преувеличава истината с цел да се изтъкне, краде, а достоен българин, готов на саможертва в името на отечеството.
Пратеникът на браилските хъшове е представен като изключителен герой, който има богат революционен опит и проявява храброст, самообладание, целеустременост, съобразителност и себеотрицание, следвайки отговорността си към отечеството
В началото на десета глава е сравнен със „замръзнал на поста си солдатин“, а в края – с вълк, който обикаля нощем краищата на градовете.

Героите и образите
Баба Тонка

Представена е кратко, чрез една-единствена реплика – въпрос към Македонски, като стопанка на дома, в който се осъществява срещата между браилския пратеник и Левски;
косвено е характеризирана чрез отговора на Македонски на въпроса ѝ кой е – „Твой син“, което подчертава, че тя е майка на всички революционери, посветили се на отечеството.

Левски

Представен е чрез много кратко описание и един-единствен въпрос, отправен към Македонски – „Усети ли те някой?“;
за да не се отклонява от историческата истина, Вазов е пределно пестелив при представянето на образа на Левски в десета глава и му посвещава цялата единайсета глава, която изгражда от действителни епизоди от живота на Апостола.

Природата

Замръзналата река с черните шумящи сърдити талази под ледената броня; мразовитият вятър, който прилича на „погребално пение над един мъртвец, покрит с бяла плащаница“; пепелявото небе на зимата, надвиснало над пустошта – всички тези детайли усилват драматизма на повествованието и позволяват да се открои още по-ярко героизмът на Македонски.

Сподели с приятели:

1 2 3 4