Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г

82

Ще го заприказваш ли?

Да – мини на 313, не – продължи на 296.

83

След президентската кола и мотоциклетистите идва колата на охраната. В нея седят шест души от специалната служба, а от двете страни на колата на външните стъпала са застанали още по двама агенти. На задната седалка между агентите Джордж Хики и Глен Бенет е сложена автоматична пушка AR-15 кал. 5,56 мм., която ще бъде използвана във Виетнам.

По-нататък идва откритата кола на вицепрезидента Линдън Джонсън, от която сенаторът Ярбъроу маха енергично и съвсем професионално на публиката. Той обича блясъка, великолепието, парадите. После идва една кола, пълна с агенти. Следва кола с кореспонденти на ЮПИ, „Асошиейтед прес“, „Далас Нюз“ и Ей Би Си. Последна от официалното шествие е колата на фотографите. Следват още много коли, присъединили се неофициално към шествието.

Когато колата на президента SS100X стига до завоя на улиците „Хюстън“ и „Елм“, един човек излиза на платното. Това е Том Драйфус. Той размахва червената си карирана риза като последно предупреждение за кървавите събития. Така той се мъчи да спре или забави кортежа.

Президентският „Линкълн“ се забавя малко. Тук завоят е почти на сто и осемдесет градуса и ако шофьорът не отбие предварително надясно, много трудно ще завие рязко.

Какво ще направи охраната – отгърни на 317.

Ще погледнеш към затревената площ над ул. „Елм“ -мини на 154.

Някой ще попречи на Драйфус – отиваш на 198.

Хората ще го приемат като шега – продължи на 217.

84

- Не, аз държа да видя къде живее Джордж де Мореншилд – настоява Том Драйфус. – За моята книга това е много важно.

Няма как, трябва да отделите малко време и на семейство Де Мореншилд.
ДЖОРДЖ ДЕ МОРЕНШИЛД. Агент на няколко разузнавания. Покровител на семейство Осуалд. Пред комисията Уорън казва, че е роден в град Мозир, Русия, и че баща му, богат земевладелец, е предводител на дворянството в Минска губерния. В една от кратките си автобиографии пише, че семейството му е от Швеция, а в друга – че е роден в семейство с гръцко-католическо вероизповедание. Представя се за човек, който търси нефтени находища, за филмов продуцент, но никой не знае откъде идват парите му. Владее няколко езика, безупречно говори руски. През Втората световна война е имал работа с германците. Бил е в Полша, Чехословакия и Югославия след установяване на диктаторски режими в тях. Пътува в Африка – Того, Гана, Дахомей. С жена си посещава Мексико и Южна Африка, дълго време е бил в Гватемала. През 1964 г. се връща от Хаити да даде показания пред комисията Уорън. През 1967 г. се връща окончателно в Далас. През 1969 година започва да преподава руски и френски в Бишъп колеж. Изпада в депресия, прави опити за самоубийство. В Парклендската болница се подлага на курс по шокова терапия. На 1 март 1977 г. си взема отпуск и заминава за Европа, откъдето се връща отчаян – вече не го искат нито руснаци, нито поляци. На 29 март 1977 г. се самоубива с ловна пушка в дома на дъщеря си във Флорида.
Прехвърли се на 209.

85

- Карай пред гаража на Седма улица – предлага той. Това е един от резервните варианти, в случай че Ли Харви

Осуалд не се върне вкъщи или пък изчезне по някакви причини. Скоро излизате на Седма улица, забавяте скоростта и спирате близо до гаража. Чакате няколко минути без резултат.

- Не е възможно! – ядосва се Драйфус. – Механикът твърди, че на отсрещния ъгъл спрял червен „Фолкън“ модел 1961 година, и вътре бил самият Осуалд.

- Лъже като свидетел – успокоява го Спейд.

Мини на 36 или на 21.

86

Едно момче и едно момиче раздават някакви листчета. Минувачите ги поглеждат набързо, смачкват ги и ги хвърлят в кофите за смет. Колата спира до тротоара, Бети изтичва към момичето и се връща с малък лист, на който над снимката на президента в профил и анфас е написано: „Издирва се за измяна“.

- Нищо ново, ще го отбележим в дневника на експедицията – усмихва се Том Драйфус.

Продължи на 152.

87

Мини на 316.

88

- Съжалявам, но не го познавам – свива рамене управителят.

Мини на 194.

89

90

Спейд прибира техниката си в чантата.

- На улица „Комърс“?

- Не, на „Мейнм.

Подкарваш колата към сградата на полицейското управление. Докато пътувате, обсъждате най-добрия начин за въздействие върху началника на даласката полиция Джеси Къри.

- Тези полицаи разбират само от юмрук в мутрата. – Спейд слага ударение върху мутрата. Някога той е бил полицай, но се смята за нещо повече. Историята с неговото уволнение от полицията е много мътна и никой не я знае в чистия й вид.

- Искам да направя няколко снимки на сградата – казва Бети.

- Добре, ние с Том Драйфус и Спейд ще отидем при полицейския началник Къри.

- Не сте ли много?

- Не, трябва му по-внушителна делегация.

- Харк Ихее остане тук – обажда се от задната седалка вождът.

- Добре, Харк.

Качвате се по стълбите и влизате в сградата на полицейското управление. На входа ви среща униформен сержант.

- Търсите ли някого, господа?

- Търсим вашия началник Къри.

- Той излезе по служба.

- Тогава искаме да видим капитан Талбърт.

- Няма го.

В това време минава някакъв шеф от даласката полиция.

- Какво желаете, господа? – пита той малко припряно.

- Искат да говорят с мистър Къри.

- Какво има? Можете да го кажете на мен.

Тримата се споглеждате. Тук не е много удобно, но офицерът бърза, трябва да използвате по най-добрия начин случайната среща.

- Имаме сведения, че срещу президента Кенеди се готви покушение – казва Драйфус.

- Кои сте вие? – вдига вежди офицерът.

- Аз съм Том Драйфус, писател. Това са моите приятели Кевин и Бети.

- А, чувал съм за вас. Вие бяхте капитан, нали? Нямам време. Сержант, нека дадат показания – казва офицерът и слиза по стълбите към главната улица.

- Това не беше ли капитан Фриц? – питаш ти сержанта.

- Не ми е разрешено да давам сведения.

- Мисля, че няма какво да кажа – колебливо произнася Спейд. – Може и да сме разбрали неправилно.

Сержантът свива рамене, но си личи, че е доволен – един дерт по-малко.

Ако искаш да си починеш, мини на 318.

Ако се съмняваш в отсъствието на Джеси Къри, можеш да опиташ късмета си на 101 или на 188.

Ако вярващ, че Къри отсъства, продължи на 53.