Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г
Изтегляне 1.47 Mb.
|
139Колата пълзи бавно по най-оживената част на улица „Комърс“. Гледаш витрините и хората, които вървят по улиците, улавяш със сетивата си пулса на Големия Д и ти се струва, че даласката трагедия е просто невъзможна. - Имам чувството, че ще спрем убийството на президента – казва Бети замечтано, сякаш е прочела мислите ти. - По-скоро ще ни надупчат с куршуми – възразява Спейд. - Организаторите не са всесилни, в тази държава все ще се намери някой, който да ги спре. - Не съм много сигурен – упорито държи на своето Спейд. Мини на 254. 140Насочваш камерата към затревения склон, където се намира дървената ограда. Останалите членове на експедицията имат поставена цел и всеки от тях трябва да изпълни това, за което е дошъл в Далас. Продължи на 10. 141От сградата, където се намира службата на Ламар Хънт, излиза човек с най-обикновена външност. Точно такива хора с труднозапомняща се външност са най-привлекателни за работа в тайните ведомства на страната. Това не беше ли агентът Джеймс Хост и от Далаския отдел на ФБР? Човекът тръгва по тротоара бързо, но без излишна припряност, минава край близкия вход, после, като че се сеща нещо, връща се назад и хлътва вътре. Ще продължиш ли да чакаш? Да – мини на 95, не – отгърни на 13. 142- Кортежът завива при Далаския затвор и тръгва по ул. „Мейн“ – съобщава с вълнение в гласа Джи Пи. Вълнението му се предава и на теб. На „Дейли Плаза“ вече се чувства оживление, хората започват да се трупат в очакване на президента Кенеди. Поглеждаш към прозореца на шестия етаж. Нещо се мярва пред очите ти, нещо като две фигури, но не можеш да кажеш, че наистина е така. - Бети, прозореца! Снимай! Бети насочва обектива към прозореца на шестия етаж и щраква няколко пъти, но ако е имало хора край прозореца, те вече се скриха в сянката на стаята. Нищо не показва, че оттам дебне опасност. Нищо, освен шестото чувство на Харк. Той вдига глава и души въздуха като хрътка. Мирише на смърт, мирише на смърт, сякаш казва лицето му. Гласът на Джи Пи отброява съдбоносното движение на кортежа: Улица „Ърви“. Улица „Фийлд“. Улица „Пойдрас“. Улица „Маркет“. Поглеждаш часовника на „Херц“ над зданието на Тексаския склад за учебници. Той показва 12,28. Безмилостната машина на заговора се завърта с цялата си страшна сила и вече не си сигурен, че ще я спрете или поне ще промените действието й. Ще погледнеш към ъгъла на „Мейн“ и „Хюстън“ – мини на 17. Ще чуеш какво казва Бети – отгърни на 166. Ще погледнеш към шестия етаж – продължи на 4. 143Внезапно една кола отляво ви изпреварва с бясна скорост и ви засича. Спейд натиска спирачките и намалява скоростта, като едва успява да избегне сблъскването. Силата на инерцията те навежда напред. Опасност отзад – продължи на 191. Ще търсите капитан Фриц – мини на 260.
144Оглеждаш лицата на хората, които се суетят наоколо, фигурите им, техните движения. Има ли сред тях подозрителни, прави ли някой от тях нещо неестествено в този миг на всеобща покруса? Колкото и да се взираш, не можеш да откриеш подозрително лице, те всички сякаш казват: „Това не може да се случи в Америка.“ Вероятно извършителите на убийството вече не са тук. Към теб бързат Спейд и останалите от експедицията. Ще тръгнеш с него – мини на 40. Ще влезеш в склада за учебници – продължи на 237.
145- Трябва да отидем при шефа на полицията Джеси Къри и да го предупредим за опасността – казваш тихо на Спейд. Вече е неделя, двайсет и четвърти ноември 1963 година, часът наближава осем. Всички отдавна сте станали и закусили, сега очаквате малко нервно последните събития от първо действие на драмата в Далас. По лицето на Спейд плъзва неговата вечно скептична усмивка. - Той днес ще бъде в управлението към осем и половина. За точността не гарантирам, чел съм го в някаква книга, а писателите, както е известно, обичат да послъгват. След пет минути всички се качвате в колите. Пътуваш с надеждата, че Джеси Къри ще разбере опасността, но когато пристигате пред сградата на полицията и виждате тълпата журналисти и зяпачи, телевизионните коли и кабелите, които водят към полицейското управление, надеждата ти увяхва като попарен цвят. - В този ден на Къри няма да му е до нас – сякаш прочита мислите ти Джи Пи. - Нека да опитаме – настояваш без особена надежда ти. Идеята ти се проваля. На Къри му е пламнала главата – телевизионната камера е сложена в гаража на полицейското управление, камера има и на третия етаж, журналистите го дебнат на най-неочаквани места и си пъхат носа във всяко нещо. Те вече са такава тълпа, че всичко – и процесите в полицейското управление, и изпращането на Ли Харви Осуалд в градския затвор – става неуправляемо. От разговора на журналистите разбираш, че е решено прехвърлянето на Осуалд в градския затвор да стане с полицейска кола през деня, а за отвличане на вниманието полицаите се обаждат в гаража, който дава под наем бронирани коли на инкасаторите. Дотук всичко е като по книгите, които си чел. - Можеш ли да ме вкараш вътре, Харк? — питаш шепнешком вожда на племето ирката. - Харк може, но това опасно. - Карай, нали за това сме дошли? Слагаш му бързо един фотоапарат на врата. Харк Ихее събира ръце пред гърдите си и поглежда към всевишния. Цели пет минути той моли смирено за неговата благословия и когато я получава, протяга ръка към теб. Още с докосването му двамата се появявате в гаража на полицейското управление. Тук Харк Ихее не се чувства удобно, затова му казваш да държи фотоапарата като другите репортери, така поне малко ще прилича на журналист. Един униформен полицай идва при вас. - Вашият пропуск! По лицето на Харк минава тъмна сянка. Той стисва зъби и докато ти се правиш, че бъркаш за пропуска си, вождът те докосва с ръка и двамата пак сте на улицата пред полицейското управление. - Защо ме върна тук, Харк? - Полицай искал да стреля, Харк подушил смърт. Ще отидете да пиете кафе – мини на 283. Ще отидете в отделението за телеграфни записи – продължи на 60. Каталог: Sherpi na vremeto -> Tcherniqt petak Tcherniqt petak -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Сим Николов, 1995 г Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|