Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г



страница21/33
Дата23.07.2016
Размер1.47 Mb.
#2642
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   33

164


- Гледайте, това сигурно е помощникът на Осуалд – прошепва тайнствено Бети.

Един човек на средна възраст с голяма и тежка чанта върви към къщата, в която живее семейство Осуалд. В утринната дрезгавина не можеш да кажеш какъв точно е цветът на чантата, но по размерите й се досещаш, че вътре може да има нещо тежко и дълго, например карабина „Манлихер-Каркано“, разглобена на основните й части. Човекът прехвърля чантата от дясната си ръка в лявата.

Ако искаш да закусиш, отгърни на 205.

Ако те интересува човекът с чантата, мини на 290.



165


Стрелката на часовника ви напомня, че можете да изпуснете още една важна нишка в даласката трагедия. Всички се чувствате нервни от неуспехите, които ви преследват през цялото време. Ако има нещо хубаво в цялото ви участие досега, това са снимките и кинолентите, запечатали участниците в събитията на 22 ноември 1963 г. Мини на 21.

166


Бети оглежда минувачите като човек, който търси нещо невидимо, но в очите й не виждаш онази вяра, която ще ви помогне да спрете престъплението.

- Струва ми се, че нещата ни се изплъзват – звучи уморено гласът й.

- Не се предавай, ще успеем! – опитваш се да й вдъхнеш увереност ти, макар че и на теб ти трябва същото, и то в големи количества.

Интересува ли те прозорецът на шестия етаж?

Да – мини на 4, не – отиваш на 17.

167


Отбивате се в най-близкия бар за сандвичи и кафе. В полумракът на заведението от грамофона-автомат се носи кадифеният глас на Елвис Пресли. Барът е почти празен, само на един от столовете край тезгяха седи попрезряла жена с боядисана късоподстригана коса и пие уиски с лед.

- Собственикът има вкус – прошепва на ухото ти Бети.

Докато съдържателят се суети около машината за кафе, вие

обсъждате програмата за деня. Всеки бърза да предложи нещо, само Спейд гледа как собственикът прави сандвичите.

- Искам го с лютив сос – обажда се той.

- Добре.


- Президентът пристига утре в Далас. Това добре ли е? – продължава разговора Спейд.

- Не зная, не се занимавам с политика.

- Май не го обичате много тук, а?

- Аз си гледам работата, с политика на се занимавам -слага край на разговора собственикът. Скоро той донася поръчката. Изяждате си сандвичите, изпивате набързо кафето и напускате бара. Продължи на 72.



168


- Ужасно съм уморена – въздиша Бети.

- Трябва да свършим още нещо – напомня ви Том Драйфус и показва един пакет с малки плакати, които предупреждават, че президентът Кенеди ще бъде убит на 22 ноември в 12,30 часа местно време на „Дейли Плаза“ близо до тройния подлез. В средата на плаката е разположена снимката на президентския „Линкълн“ в момента, когато госпожа Кенеди се обръща към ранения си съпруг.

Разлепвате плакатите в търговската част на града, като внимавате да не ви засече полицията.

- Ще ми се да лепнем няколко и на полицейското управление – хили се ехидно Спейд.

Качвате се на колите и тръгвате нататък. Скоро и на полицейското управление откъм улиците „Мейн“ и „Комърс“ се появяват няколко предизвестия за убийството на президента Кенеди. Това, надяваш се, ще стресне пазителите на реда. Мини на 20.

169


Спейд поглежда часовника си.

- Чакаме вече пет минути. Доминго Бенавидес няма да дойде.

Прехвърли се на 21.

170


Спейд подхваща разговора.

- Това не е ли заведението на Остин Кук?

- Точно така – кимва разсеяно момичето и започва да слага сандвичите пред вас.

Ще споменете ли името на Ралф Пол, партньора на Джек Раби?

Да – мини на 216, не – прехвърли се на 55.

171


Оставяте едната кола на паркинга до склада за учебници, а с другата отивате на ъгъла на улиците „Мейн“ и „Рекърд“. Засега на паркинга има свободни места. Оставяте колата и тъкмо се каните да тръгнете, Спейд хваща детектива за ръката.

- Видя ли „Рамблера“, Джи Пи?

- Да.

- Същият ли е?



- Може би.

Отдалечавате се, Бети прави няколко снимки на пикапа с номера му, сетне по най-краткия път отивате до склада за учебници. Тук всичко изглежда делнично, спокойно, но това е само външната страна на нещата. При вида на тухлената ръждивокафява сграда на склада за миг ти минава през ума, че нищо не може да наруши хода на събитията.

Заставате на ъгъла на улиците „Хюстън“ и „Елм“ да огледате хората, които влизат в склада.

- Ето го Чарлз Гивънс – прошепва Джи Пи.

- Това не е Гивънс. Мисля, че оръжието отдавна е в склада.

- Ако има такова оръжие, което да гръмне днес – добавя Джи Пи.

Връщате се на паркинга. С всяка изминала минута усещаш, че мисията ви става все по-трудна. Всичко е като в книгите и всичко е толкова различно! Мини на 93.

172


Къде да отидете сега? Има толкова хора, които подозираш в съучастие. Техният брой нараства като лавина, но ти не можеш да бъдеш навсякъде, трябва да избереш едно-единствено място. Може би това ще бъде Парклендската болница?

Когато спирате близо до болницата, журналисти, фоторепортери или просто хора, които се интересуват от състоянието на президента, приличат на разтревожено ято. Вече е получено съобщението за смъртта на президента Кенеди.

Скоро президентският самолет AF1 ще излети от Далас и ще прекоси щатите Арканзас, Тенеси, Кентъки, Западна Виржиния, за да кацне на военното летище „Ендрюз“ близо да Вашингтон, където Линдън Джонсън ще слезе като трийсет и шестия президент на САЩ, след като се е заклел над скромна черна библия. Но ти няма да видиш нищо ново, няма да разбереш кой как участва в играта. Изборът ти беше погрешен.

И все пак не всичко е загубено, има места, където можеш да проследиш някои от нишките на заговора.

Ще отидеш пред „Карусел“ – продължи на 112.

Ще застанеш пред „Риц-Деликатеси“ – отгърни на 97.






Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница