1.2. Подходи към изучаването на стреса.
Да разгледаме някои съвременни научни подходи към изучаването на стреса.
Първият подход разглежда стреса като зависима променлива, определяйки го като отговор на организма на безпокоящо или вредно обкръжение.
Разгледаното no-rope положение на Селие за неспецифичния общ адаптационен синдром, което господства в науката много години, в последно време се счита за доста преувеличено. Американският физиолог Мейсън доказа, че някои вредни физически условия (физическо натоварване, глад, горещина) не предизвикват общ адаптационен синдром. Има данни и затова, че дори и да възникне адаптационният синдром, то не всички негови симптоми се проявяват. Трябва да се обърне внимание и на други слаби страни на концепциите на Селие. Концентрирайки вниманието си върху физиологичната ответна реакция на организма на стресора, той игнорира ролята на психичните процеси. Сега много изследователи предполагат, че физиологичната ответна реакция на човека се определя не непосредствено от присъствието на стресора, а от неговото психично въздействие върху личността. По този начин ентусиазмът по повод на неспецифичната (физиологична) реакция на стрес (по Селие) и надеждите, които много учени възлагаха на нея като на определяща стресова реакция, започва да отслабва. Има всички основания да се мисли, че едва ли съществува единен и неизменен тип реакция по отношение на стреса.
Сподели с приятели: |
