1.3.2. Какво става в нас при стрес? При нормална реакция всички събития, ситуации, информации и т.н. светкавично, съзнателно или несъзнателно, се преценяват от главния мозък на принципа важно - маловажно; приятно - неприятно; опасно - безопасно (това става в междинния мозък, т.нар. лимбична система). При отрицателни емоции определен дял от лимбичната система се възбужда и тази възбуда се прехвърля към съседните райони. Хипоталамусът (командната централа на вегетативната нервна система) предизвиква чрез активизирана част на нервните разклонения (симпатикус) привеждане в състояние на работоспособност сърцето и други органи. Симпатикусът въздейства върху хипофизата, което я възбужда да отделя хормоните адреналин и норадреналин в кръвта, тези хормони от своя страна влияят обратно върху симпатикуса, усилвайки дейността му. Колкото по-продължителна е стресовата ситуация, толкова е по-голямо значението на ответната реакция, с помощта на която тялото се настройва за допълнително натоварване. Изходна точка е мозъчният придатък хипофизата. При стрес той изпраща сигнализиращи вещества, които между другото предизвикват отделяне на други хормони от надбъбречните жлези. Най-известен от тях е кортизолът. По този начин се деблокират енергийните резерви, складираните мазнини. Същевременно организмът става по-податлив към инфекциозни заболявания, тъй като имунната система отслабва. При този сложен процес се привеждат в състояние на най-висока производителност само някои органи и функции, а по-маловажните за отстраняването на стреса се съкращават до минимален поддържащ режим - например храносмилането и сексуалността.