Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Изтегляне 223.28 Kb.
|
Свързани:
depresivni-razstroiistva
- Навигация на страницата:
- Третият подход
| Вторият подход описва стреса от гледна точка на стимулиращите въздействия на безпокоящото или вредно за организма обкръжение и по този начин обикновено стресът се счита за независима променлива. Този подход изисква да се определи какви именно стимули са характерни за стреса. Американецът Вейтц описва осем различни ситуации, които могат да бъдат определени като стресогенни - необходимост от ускорена преработка на информация; вредни въздействия на околната среда; осъзнавана загуба или нарушение на физиологични функции; изолация и заточение; остракизъм (изгнание); групово въздействие (приемане, отхвърляне от групата, присмиване и т.н.). Шведската изследователка Франкенхайзер прибавя тук и отсъствието на контрол върху събитията; а американският учен Лазарус счита, че осъзнатата заплаха е централна характеристика на стресогенната ситуация. При определянето на стреса, основано на стимулите, възниква трудността да се конкретизира какво точно се явява стресогенен фактор в дадена жизнена ситуация. Разгледаните два подхода към изучаването на стреса не отчитат активната роля на личността във възникването му и не могат да отразят точните взаимоотношения между човека и обкръжаващата го среда.
Третият подход разглежда стреса от гледна точка на въздействието на предшестващите го фактори и неговите последствия. Така се получава модел на взаимодействието, основан на виждането, че стресът възниква като следствие на съществуващите особени взаимоотношения между човека и обкръжаващата го среда. Английският учен Кокс предполага, че стресът може да бъде най-точно описан като част от комплексната и динамична система на взаимодействието между човека и обкръжаващата го среда. Стресът се явява индивидуално възприеман феномен, причината за който се крие в психичните процеси. Моделът на взаимодействието служи като психологически обоснован подход, с помощта на който са получени много повече данни за стреса, отколкото при използване на другите два подхода. Освен това моделът набелязва конкретен път за изучаване на възникването на стреса и борбата с него. По този начин съгласно съвременните виждания стресът може да се определи като феномен на осъзнаване, възникващ при сравнение на изискванията, предявявани към личността, с нейните възможности да се справи с тези изисквания. Отсъствието на равновесие в този механизъм при необходимост да се справим с изискванията предизвиква възникването на стреса и ответната реакция на организма. Тази ответна реакция представлява опит да се справим с източника на стрес. Преодоляването на стреса включва психични (тук влизат когнитивна (познавателна) и поведенска стратегия) и физиологически механизми. Ако опитите да се справим със ситуацията се оказват неефективни, стресът продължава и може Да доведе до патологична реакция, а наличието на патологична реакция и много продължително стресово състояние могат да предизвикат функционални и органични увреждания. В последните години не само в разговорната реч понятието стрес все повече се замества с понятието емоционален стрес. Има се предвид напрегнатия съвременен живот и влиянието на породените от това отрицателни емоции, както и свързаните с тях конфликтни ситуации. Основна причина за пораждането на т. нар. емоционален стрес е продължителната невъзможност да се удовлетворят важни потребности за организма от биологично и социално психологично естество. Този проблем може да се породи също и от отрицателното въздействие на редица екологични и професионални фактори като шум, повишено ниво на замърсяване и други физически фактори, както и под влиянието на някои социални фактори, които описахме по горе като изолация, отчуждение и т.н. Изтегляне 223.28 Kb. Сподели с приятели:
|