1. Какво е стрес?
1.1. Същност на стреса.
Думата стрес е безусловен шампион сред най-широко употребяваните в обикновения живот научни понятия. Хората, употребяващи думата стрес, в голямата си част искат да изразят, че се чувстват раздразнени, уморени.
Понятието стрес звучи еднакво на много езици. Около 60 г. след като бе предложен от Х. Селие, терминът стрес влезе в ежедневния речник на всеки образован човек. При това стресът не е „привилегия" само на човека. Той се наблюдава при животните, в това число и при рибите. В последно време се появиха съобщения за наличие на стресови реакции и при растенията.
Думата стрес има отдавнашна история. Произлиза очевидно от латинското stringer „задържа". За първи път тя се появява в произведенията на английския поет Роберт Манинг, който в 1303 г. пише: „И тази храна беше манната небесна, която господ изпрати на хората, преживели в пустинята четиридесет зими и намиращи се в голям стрес".
Терминът стрес от stress (англ.) означава „налягане, натиск, напрежение" е въведен в медицината за първи път от Х. Селие. През 1936 г. в сп. „Природа" от 4 юни в раздела „Писма до редактора" е публикувана кратка бележка от 74 реда на младия изследовател Ханс Селие под заглавие „Синдром, предизвикан от различни повреждащи агенти". X. Селие (1907 -1982) е лекар по образование, биолог със световна известност, директор на Института за експериментална медицина и хирургия (от 1976 г. Международен институт за стреса). В продължение на 50 години той разработва проблемите на общия адаптационен синдром и стреса.
Всъщност концепцията за стреса е доста стара. Сигурно още на праисторическия човек му е минавала през главата мисълта, че изнемогата след тежък труд, продължителното пребиваване при студ и жега, загубата на кръв, мъчителният страх и всяко заболява-не имат нещо общо. Той не е разбирал сходствата в реакцията си при тези състояния, но когато е имал подобни усещания, е разби-рал, че е достигнал предела на възможностите си.
Великият френски физиолог Клод Бернар през втората половина на XIX век за първи път доказва, че вътрешната среда на живия организъм трябва да съхрани постоянството си при всякакви изменения на околната среда. В началото на XX век американският физиолог Ненън разработва концепция за реакциите на организма в екстремална Ситуация.
Приносът на X. Селие в науката се състои не в откриването на нов факт или явление, а в способността да се изтълкува познатото по новому.
Развитието на стреса във времето Селие разделя на три етапа: 1. реакция на тревога; 2. етап на съпротива; 3. етап на изтощение. Тези три фази Селие сравнява образно с етапите на човешкия живот: детството (с присъщата на тази възраст ниска съпротива и силни реакции на дразнителите); зрялост (когато настъпва изолация и се увеличават съпротивителните сили); старост (с необратима загуба на способността за съпротива и постепенно отслабване, завършващо със смърт).
Трифазната природа на стреса, обоснована от Селие дава възможност да се твърди, че способността към адаптация не е безгранична. Студът, мускулното натоварване, кръвотечението и други стресори могат да се понесат от човешкия организъм само за определен срок. Селие сравнява запасите от адаптационна енергия на организма с наследено богатство - можеш да вземеш от него, но не можеш да внасяш в същата сметка. Може безразсъдно и разточително да пилеем способността си за адаптация, но можем да се научим да използваме съществуващия запас дълго време, изразходвайки го с най-голяма полза за организма.
Какво все пак имат предвид учените, употребявайки думата стрес? В своята книга „Стрес без дистрес" Селие дава следното определение: „Стресът е неспецифична реакция на организма на всяко предявено към него изискване”. Да разгледаме това определение. Първо какво да разбираме под думата неспецифична. Всяко предявено към организма изискване е в някакъв смисъл своебразно или специфично. При студ ние треперим, за да отделим повече топлина, а кръвоносните съдове се свиват, за да намалят загубата на топлина от повърхността на тялото. На слънце се изпотяваме и потта ни охлажда. Обаче всички въздействия спрямо организма имат нещо общо и то е, че предявяват изискване за пренастройване. Това изискване именно е неспецифичното и то се състои в адаптация към възникващата трудност, каквато и да е тя. Казано по друг начин, освен специфичният ефект, въздействащите върху нас агенти предизвикват също и неспецифичната потребност да се осъществи приспособяване и по този начин да се възстанови нормалното състояние на организма. Според Селие от гледна точка на стресорната реакция няма значение приятна или неприятна е ситуацията, с която се е сблъскал човекът. Ако на майка съобщят, че синът й е загинал в боя, тя изпитва страшна мъка. Но ако след време се окаже, че той не е бил убит, а е взет в плен и се върне, тя ще изпита голяма радост. Специфичните резултати от тези събития -мъка и радост, са противоположни, но тяхното стресорно действие -неспецифичното изискване за приспособяване към дадена ситуация, може да бъде еднакво.
Стресът в ежедневния живот на човека бива два вида -положителен стрес - еустрес, и отрицателен стрес - дистрес. Единият е свързан с желателен, а другият с нежелателен ефект.
От стреса е невъзможно да се избяга. Обикновено когато говорим, че човек изпитва стрес, разбираме силния стрес или дистрес. Даже в състояние на пълно отпускане при сън човек изпитва някакъв стрес. Сърцето помпа кръв, стомахът преработва вечерята, дихателните мускули обезпечават движението на гръдния кош, даже мозъкът не си почива напълно (контролира органите, ражда сънищата). Пълната свобода от стрес е смърт.
Друга важна идея на Селие в концепцията за стреса отговаря на въпроса по какъв начин една и съща стресова реакция нанася различни поражения в организма. Известно е, че качествено различни дразнители не предизвикват задължително еднакъв синдром у различните хора. В същото време даже един и същ дразнител може да доведе до различни поражения при различни хора. Необходими са били много години на изследвания, за да се докаже, че качествено различните дразнители се отличават по своето специфично действие. Техният неспецифичен стресорен ефект всъщност е еднакъв, ако не го пренася някакво специфично свойство на дразнителя. Обстоятелството, че даже един и същи стресор може да предизвика нееднакви поражения у различните хора, Селие свързва с „обуславящите фактори", които избирателно усилват или спират едно или друго проявление на стреса. „Обуславянето" може да бъде вътрешно (генетично предразположение, възраст, пол) и външно (приемане на хормони, лекарствени препарати, диета).
|
