Особености в поведението на ръководителя в екстремални условия

Личност на ръководителя в екстремални условия. Столяренко А. М. (2003) отделя в структурата на личността три важни подструктури или сфери: сфера на насочеността, операционна сфера и модулационна сфера.

Сферата на насочеността, наричана още ценностно-мотивационна сфера определя личностовата активност и отношение, дава отговор на това към какво се стреми личността и в каква степен да се привлекат другите подструктури за успешна реализация на психичната дейност на личността. Това означава че тя включва идеалите и убежденията, плановете, потребностите, мотивите, целите, интересите, склонностите и нагласите на личността. От тях важна роля за успеха в управленската дейност играе развиването на такава интегрална личностова характеристика като индивидуалната управленска концепция.

Операционната сфера включва елементи представляващи начини и опит, които има личността и които тя използва за достигане на поставените цели. Естествено тук ще влязат нейния образователен и квалификационно професионален опит, интелектуалните и творческите, емоционално-волевите, комуникативните и организаторските способности. Тяхното развитие, балансът между тях представлява потенциала на професионална компетентност на личността на ръководителя.

Модулационната сфера отразява наличието в личността на специфичните свойства на нервната система и психофизиологичните функции, които оказват динамично, но несъдържателно влияние на психичните процеси, състояния и свойства на личността. Дотолкова, доколкото тези компоненти предопределят психофизиологичните ресурси и се проявяват в частност в работоспособността и издръжливостта, те трябва да бъдат разглеждани като психодинамичен потенциал на личността на ръководителя.

За да може да се осъществява управление и оказва помощ е необходимо да се познава динамиката на преминаването през криза.

В екстремални условия от ръководителите се изискват съвършено различни качества, отколкото в нормална обстановка, предпочитанията се насочват към такива качества като лидерство, ефективност, професионална подготовка и владеене на обстановката. Изследванията в Русия показват, че на длъжност ръководител (командир) на организации работещи в екстремални ситуации от типа на Гражданска защита, БА, МВР, Спешна помощ и др., не трябва да се назначават специалисти с недостатъчно развити лидерски качества, независимо от идеята, че те могат да бъдат развити допълнително в процеса на професионалната, психологическата подготовка и на самата дейност, тъй като в този случай подготовката не само на ръководителя, а и на цялата структура значително се усложнява.

В екстремални условия индивидуалната управленска концепция на ръководителя се отличава значително от тази в нормални условия. Като елементи на индивидуалната управленска концепция на ръководителя в екстремални условия може да се определят следните:

- смислообразуване и целеполагане;

- замисълът за решаването на произтичащите и поставените задачи;

- предвиждания и прогнози за решаване на предполагаеми проблеми;

- активизация на управленските средства и функционалните единици, реализиращи тези средства;

- обработването и използването на оперативна информация за състоянието на групата, на всеки подчинен, за дейността, обстановката и техните изменения.

Професионалната компетентност в екстремални условия е следващия значим фактор за успешна дейност на ръководителя. Под професионална компетентност се разбира системата от вътрешни ресурси, необходими за ефективни действия в определени ситуации. При това управленската компетентност на ръководителя се представя като система от неговите вътрешни ресурси, необходими за реализация на ефективното ръководство на подчинените и групата, познаване на детайлите на изпълняваната задача, възможните начини и средства за постигане на набелязаните цели. Основа на професионалната компетентност на ръководителя е неговата адекватна организация в поставените цели и задачи, разглеждането им по приоритетност и съподчиненост. В екстремални условия ръководителят е длъжен бързо да реагира на всяко, даже незначително изменение в обстановката или в поведението на подчинените си. Ръководителят трябва да бъде готов за прогноза за развитието на събитията и перспективите за действие на подчинената му група, да има готовност за самостоятелно поставяне на цели пред групата и конкретизацията им за всеки човек. Затова в тази т.нар. съдържателна съставяща на професионалната компетентност, трябва да се включат не само поставените отвън цели, но и самостоятелното творческо формулиране, конкретизация и обезпечаване на тези цели, които самия той поставя. Това означава, че в процеса на своята дейност в екстремални условия, ръководителят едновременно осъществява и събиране, и анализ на оперативна информация необходима за вземане на управленско решение, изяснява проблемните ситуации, установява приоритети, определя необходимите ресурси за тяхното решаване, участва в реализацията на взетото решение. Но дори и при пълна яснота на поставените цели, приоритети, задачи и ресурси не може да се осъществи успешен изход и решаване на проблема без т.нар. ресурсна съставяща на компетентността. Тя включва информация за трудоемкостта, риска, сложността на решаваните задачи при отчитане на материално-техническите, времевите и човешките ресурси, които са необходими за решаване на задачата.

Може да се каже, че стабилността, ефективността и успешността в дейността на групата в екстремални условия изцяло зависи от нивото на професионална компетентност на ръководителя, от неговия авторитет, от неговото право да поставя задачи, свързани с риск за живота, и от това как подчинените му го приемат като фактор можещ да поставя такива задачи, т.е. от взаимното доверие на хората един в друг.

Това не може да се постигне ако ръководителят не се явява лидер на своите подчинени, т.е. ако те не се превръщат в негови последователи. Ефективността на лидерското положение на ръководителя зависи от развитието и баланса на два интегрални фактора:

1. структуризацията на дейността (т.е. от това как той определя своята роля и ролята на другите в постигането на целта);

2. от неговата загриженост към хората (Р. Стогдил, А. Кунс 1951) В екстремални условия нивото на доверие на лидера към себе си (вяра в собствените сили), към другите и обратно, доверието на групата и нейните членове към лидера би трябвало да се явява максимално високо, тъй като става дума за живота на хората. Това има пряко отношение към лидерския стил на управление, ако в нормални условия може да преобладава демократичният стил на ръководство, то в екстремални условия практиката показва, че подчинените имат по-голямо доверие на ръководител проявяващ авторитарен стил. Независимо от това би трябвало да се обърне внимание на проблема за ситуационното лидерство, тъй като и екстремалните ситуации не си приличат една с друга, рецепти за поведение и ръководство трудно биха се дали, следователно би трябвало лидерът да се ориентира от самата ситуация за това какъв стил на ръководство да прояви в нея. Затова обаче са необходими лидерски умения и натрупан опит.

В последно време, в литературата посветена на управление на персонала в екстремални ситуации се въвежда понятието “професионален екстремално-психологичен потенциал”, който се отнася както до ръководителите, така и до функционалните групи и до техните членове. Той представлява не толкова набор от личностови и професионално значими качества, способности и опит, но което е по-важно, се явява генератор на професионалното и личностовото самоусъвършенстване и саморазвитие. В структурата на професионално-психологическия потенциал могат да се набележат две основни подструктури:

1. психотехнологична – която обезпечава рационалното изпълняване на задълженията, служи за показател на това до какво ниво може да се издигне като специалист дадения човек ако бъдат актуализирани определени психологически променливи при изпълнение на професионалните задачи.

2. личностова, която определя системата на смисловите съставящи на дейността и на живота като цяло, определя като каква личност може да се развие дадения човек и как това може да окаже влияние на неговата професионална дейност и на живота му.

В понятието екстремално-психологически потенциал следва да отчитаме не само личностовите характеристики, но и цялата съвкупност на външни фактори влияещи върху личността, тъй като в екстремални условия не само се актуализира екстремално-психологическия потенциал на човека, но и неговото развитие като специфичен психичен феномен. Следователно, под професионален екстремално-психологичен потенциал ще разбираме интегративната съвкупност от психични компоненти, имащи пасивно и активно съдържание, различни нива и пропорции, които се формират и развиват под влиянието на вътрешно личностовите условия и външните условия, и следва да включва:

- индивидуално-управленска концепция;

- развити морално-психични качества;

- управленска подготовка;

- интелектуални способности;

- емоционално-волеви качества;

- комуникативни качества;

- развити организаторски способности и навици;

- високо ниво на доверие към себе си и функционалната група;

- способност да осъществява подпомагащи и обучаващи действия за усъвършенстване дейността на подчинените;

- развита подсъзнателна сфера на психиката и навици за управление на тази сфера.

Главно условие за повишаване на потенциала на ръководителя в екстремални условия е да се развие у него автопсихологична компетентност, която би следвало да се формира в процеса на професионалната екстремално-психологическа подготовка, самоподготовката, психоконсултирането и професионалната дейност.