Кои се причините за възникване на бойния стрес?

Обикновено в литературата те се делят на първични и вторични. Както във всички травматични стресови ситуации първичната причина е възприемането на голяма външна заплаха за живота и здравето на човека, така и при бойния стрес външна причина е страхът от боя и от това, че войнът или подразделението могат да бъдат унищожени. Проблемът е в главния конфликт, възникващ у война на бойното поле - съхраняване и оцеляване или задължения и лоялност. Страхът от смъртта е нещо обикновено на бойното поле. Заплахата е тази, която поражда стреса. Но по време на бойни действия разликата между реалността на заплахата и нейното възприемане е много малка. От тази гледна точка е много трудно да се различи действителната от мнимата заплаха по време на интензивни бойни действия. Известно е, че външните условия влияят върху възприятията. Когато действителността стане по-застрашителна без да има достъпни източници за подкрепа, субективната оценка на война за опасността достига нивото на стрес и несигурност и поражда чувство за безпомощност. Всъщност бойният стрес се разпространява главно сред воини, ангажирани в активни бойни действия, и колкото повече се отива към второешелонните и тиловите части и подразделения толкова повече намалява броят на повлияните от боен стрес. В последно време се забелязва засилен интерес у изследователите към връзката между ранени (физически поражения) и проявите на бойния стрес (Beebe, Debakly). Отчита се, че всъщност стресовите загуби в първоешелонните подразделения не са само в незабавно нарушаване на дееспособността. Соматични прояви могат да се проявят до няколко години след самата стресова ситуация (Levav, 1979).

Анализът на вторичните причини за появата на боен стрес показва, че към тази група можем да причислим факторите на боя, намаляващи съпротивителните сили на личността и способността й да се справи ефективно с дезорганизацията.

В боя, воинът е подложен на екстремални натоварвания и умора, които намаляват вътрешните му ресурси, необходими за справяне с първичната причина-страхът от унищожение. Други вторични фактори могат да бъдат: дехидратация в горещо време; измръзване в студено и влажно време; физическо изтощение; безсъние; липса на подходяща храна; липса на общуване и контакт с любими хора и т. н.

Като пример ще посочим влиянието на безсънието в продължителни бойни действия като вторичен фактор за боен стрес (Haslam, Abraham 1987). Човек може да издържи на безсъние с постепенно намаляване на дееспособността до една седмица. При подразделенията безсънието снижава боеспособността до ниво обща неефективност в рамките на 2 до 4 дни. Най-напред се изгубва способността да се планира, да се импровизира, да се следи целта, да се концентрира война върху повече от една дейност едновременно и постепенно настъпва общо намаление на дееспособността.

Човек поначало има висока възможност за адаптация към измененията в собствения живот приспособявайки се към тях. Тези изменения обаче променят и него самия както във физиологичен, така и в психичен план. За оцеляване в специфичните условия на бойната обстановка често от хората се изискват такива начини на поведение, които в нормалния живот не биха се приели. Тук обаче има една особеност, изработените в условията на боен стрес стереотипи на поведение се вкореняват толкова дълбоко в психиката на човека, че определят поведението му за дълги години след това. Обучаван на повишена бдителност и закрепвал я в себе си в продължение на месеци човек след завръщането си в нормалния живот започва да се държи така все едно, че е в екстремални условия. Започва много внимателно да следи всичко което става около него все едно, че опасността продължава. За околните това не е нормално и неразбираемо, но всъщност пострадалия от боен стрес е в състояние на т.нар. черна дупка. Лишеният от чувство за безопасност и самоконтрол човек продължава да се чувства така сякаш опасността го дебне навсякъде, което предизвиква у него силно, а понякога и непоносимо напрежение. Това наричаме посттравматична стресова реакция на чиито прояви ще разгледаме в контекста на бойните стресови реакции, тъй като в литературата те са описани най-добре и има най-голям опит в изучаването им.