Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Изтегляне 223.36 Kb.
|
Свързани:
Стр.Мендж, Кр. Марков Екстрем.Психология, Top 10 Tanks, Top 10 Tanks
| Психоанализа – теорията на психоанализата известна още като фройдизъм по името на основателя си Зигмунд Фройд, определя три важни момента при разглеждането на личността: структура на личността – въз основа на многогодишни клинични наблюдения Фройд формулира психологична концепция, съгласно която психиката, а в частност и личността на човека се състои от три компонента „То”, „Аз” и „Свръх-Аз”. „То” е безсъзнателната част на нашата психика, представляваща биологичните вродени инстинкти и влечения, агресивни и сексуални. Тази част на психиката е наситена със сексуална енергия, която Фройд нарича „либидо”. По неговите възгледи човека и неговата личност са затворена енергетична система и количеството енергия у всеки човек е постоянна величина. Бивайки безсъзнателно и ирационално „То” се подчинява на принципа на удоволствието като удоволствието и щастието се приемат за главни цели в нашия живот. Втория принцип, който приема Фройд е хомеостазата, разбирана като тенденция за поддържане и съхранение на вътрешно равновесие. „Аз” –ът разбиран като съзнание се намира в постоянен конфликт с „То” и се опитва да подтисне сексуалните влечения. На „Аз” въздействат три сили – „То”, „Свръх-Аз” и обществото. „Аз” се стреми да установи хармония между тях, при което той за разлика от „То” не се подчинява на принципа на удоволствието, а на принципа на реалността. „Свръх-Аз” –ът се явява носител на моралните стандарти. Това е тая част на нашата личност, която наричаме съвест. За избягване и подавяне на конфликта между трите компонента на нашата личност ние използваме защитни механизми; теория за сексуалното развитие – според Фройд особеностите на сексуалното развитие на човека в детска възраст определят личността на зрелия човек, неговата патология, неврози, проблеми и трудности. По негово мнение психосексуалната дейност започва в кърмаческия период (орална фаза), с приучването към личен тоалет, вниманието се насочва първоначално към дефекацията (анална фаза), а след това към уринирането (уретална фаза). Към четири годишна възраст тези влечения се обединяват и преобладава интереса към половите органи (фалическа фаза). Тогава се развива Едиповия комплекс (при момчетата) и комплекса Електра (при момичетата), същността на които е в насочване на влечението към родителя от противоположен пол и агресията към родителя от същия пол. Фройд счита, че на определена възраст децата се разделят с Едиповия комплекс, поради страх от кастрация; защитни механизми – човек като правило проявява защитно поведение в стремежа си да отхвърли тези проблеми, които в момента не може да реши. Защитните механизми ни позволяват да снемем тревогата от събития, които ни застрашават. Според Фройд в определено време защитния механизъм е нужен на човека в случай, че той в момента не може да реши стоящия пред него проблем, но настъпва време, когато проблема продължава да не се решава и действащия защитен механизъм става препятствие за личностното развитие. В такъв момент поведението на човека става трудно предвидимо, той започва да вреди на самия себе си, изключва се от реалността и от стоящите пред него проблеми, т.е. самия защитен механизъм поражда нови проблеми. Фройд счита, че съществуват седем защитни механизма: подтискане на желанието, отрицание, рационализация, инверсия, проекция, изолация и регресия.
Определен недостатък на фройдиската концепция е преувеличаването на проблема за секса в живота и психиката на човека. Човекът се разбира като биосексуално същество, което се намира в състояние на непрекъсната тайна борба с обществото, което го заставя да подавя сексуалните си влечения. Това е причината последователите на Фройд да преразгледат идеята за безсъзнателното и да му предадат ново съдържание: стремеж към власт в резултат на чувството за непълноценност (Адлер); колективното безсъзнателно изразено в митологията, религиозната символика и изкуството и предавано по наследство – „архитипове” (Юнг); чувството за самота предизвикано от невъзможността да се достигне хармония със социалната структура на обществото (Фром). Но въпреки това заслуга на Фройд и неговите последователи, че те са привлекли вниманието върху проблемите на безсъзнателното и са започнали да изучават вътрешните конфликти на личността. Изтегляне 223.36 Kb. Сподели с приятели:
|