Професионален екстремалнопсихологически потенциал на специалистите, ръководителите и функционалните групи – представлява не само набор от личностни, професионално значими качества, способности и опит (пасивна съставляваща, обезпечаваща възможността успешно да се реализира професионалната дейност в екстремални условия), но се явява и генератор на самопознание, т.е. има активна съставляваща, която се явява основа на професионално личностния ръст на специалистите в екстремални условия (Смирнов, 2007). Към понятието професионален екстремалнопсихологически потенциал следователно трябва да подходим не само от гледна точка на личностните характеристики, но и с отчитане на цялата съвкупност от външни фактори, влияещи на тази личност. Както посочва Смирнов (2007) в екстремални условия протича не просто актуализация на професионалния екстремалнопсихологически потенциал на специалиста, а и неговото формиране и развитие като специфичен психологичен феномен. При което, главно е не крайния резултат, а особеностите на самия процес, възможностите, качеството, скоростта и времето за формиране и развитие на майсторството. Столяренко, А. М. в своя труд “Экстремальная психопедагогика” – М. 2002 извежда пасивни и активни компоненти на професионалния екстремалнопсихологически потенциал. Към пасивните той слага операционната и психодинамичната структури на личността, които не обладават подбудителна сила и включват: операционната – знание, умение, навици, привички, общи и специални способности, свойства; психодинамичната – издръжливост, енергичност, ритмичност на труда, работоспособност и др. За активна страна на личността той сочи имащата подбудителна сила нравственно мотивационна структура на личността включваща: ценности, идеали, потребности, мотиви, насоченост, нагласи, цели.
Екстремалните условия не само подпомагат, но според Столеренко се явяват задължителни условия за формиране и развитие на професионалния екстремалнопсихологически потенциал. От друга страна при недостатъчна психологическа зрялост и подготвеност те могат да доведат до професионална и личностова деградация.
На базата на свои проучвания Столеренко предлага в психологическия потенциал на ръководителя на аварийно-спасителните работи да се отчитат следните особености:
Индивидуална управленска концепция;
Развити моралнопсихологически качества;
Управленска подготвеност;
Интелектуални способности;
Емоционално-волеви свойства;
Комуникативни качества.
Освен тези компоненти, според него, професионалния екстремално психологически потенциал на ръководителя на подразделението в екстремални условия трябва да включва още:
Развити организаторски способности и навици (координация на взаимно съгласуваните и взаимно допълващите се действия);
Високо ниво на доверие, както към себе си, така и към функционалната група, а следователно и високо ниво на отговорност;
Способности да осъществява подпомагащи и обучаващи действия, способстващи за подобряване и усъвършенстване дейността на подчинените сътрудници;
Развита подсъзнателна сфера на психиката и твърди навици за управление на тази сфера.
Формирането на групови и социалнопсихологически ценности вдъхва на хората увереност за съхранението на цялата система на психологическите ценности, в това число и индивидуалните, и определя индивидуалното място на всеки във функционалната група по степента на проява на лидерство и отличния авторитет. Но този потенциал би си останал нереализиран или би се реализирал в недостатъчна степен, ако не е на необходимото ниво професионалната екстремалнопсихологическа подготовка, която помага не само да се осъзнаят и коригират психологическите ценности в необходимото направление, но и да се формира екстремално ориентирано съзнание на личния състав като цяло.
Сподели с приятели: |