Издава се със съдействието на gtzи bmz отглеждане на пчелните семейства тотка Иванова


Грижи за пчелните семейства след медосбора



страница3/3
Дата11.01.2018
Размер481.94 Kb.
#43695
1   2   3

4.5. Грижи за пчелните семейства след медосбора

В края на м. юли и началото на м. август в повечето райони на стра­ната главната паша приключва. Приносът на нектар е ограничен с из­ключение на местата, където се отглеждат памук, резене, слънчоглед втора култура и някои други културни растения. В планинските райони с дъбови и иглолистни гори понякога се събират големи количества манов мед.

С промените в природата се изменя и животът в пчелното семейство. Пчелите не са активни, по-рядко излизат от кошера, лесно се дразнят и жилят. Майките снасят по-малко яйца и в резултат на това пилото намалява значително. Започват по-икономично да се изразходват храни­телните запаси. Първият очевиден признак за настъпилите промени е изгонването на търтеите от пчелното семейство. Те вече са нежелани и са блокирани в края на гнездото или на дъното на кошера. Старите и изтощени пчели умират, а младите са по-малко и затова и пчелните семейства отслабват в известна степен.

През този период трябва да се вземат мерки за есенното развитие и запасяването на пчелните семейства съобразно тяхното състояние и нужди. За тази цел трябва да се направи следното:



  • да се свалят или изолират магазините /корпусите/ от плодника след
    приключване на последната главна паша;

  • да се направи основен преглед на всяко семейство;

  • да се създадат условия за отглеждане на колкото може повече пи­
    ло, респ. повече млади и жизнени пчели;

  • да се извърши есенно подбудително подхранване и запасяване с
    достатъчно храна за зимуване.

Магазините или корпусите се свалят или изолират от плодника, като се оставят отвори за преминаване на пчелите. Така се дава възможност на семейството да се организира и да се подготви зазимуване в плодника. Свалените магазини се прибират в склада и се вземат мерки за доброто им съхранение.

След свалянето на магазините или корпусите се преглеждат всички семейства и се подреждат гнездата им. Всички стари и дефектни пити без пило се изваждат, а тези е малко мед се поставят зад преградната дъска. Медът в тях се разпечатва, за да се пренесе от пчелите в гнездото. То се подрежда така, че по-късно лесно да се махнат излишните пити или да се сменят маломедните.

Една от най-важните задачи е да се извърши главен предесенен прег­лед, който по значение е равностоен на главния пролетен преглед. Неговите основни цели са следните:



  • да се направи цялостна преценка на пчелните майки;

  • да се определи количеството и качеството на пилото;

  • да се прецени силата на пчелното семейство, изразена в междинни
    пчели;

  • да се установи количеството и качеството на хранителните запаси;

  • да се получи информация за здравословното състояние на пчел­
    ното семейство.

Прегледът се прави рано сутрин или привечер, когато летежът не е интнзивен. Работи се внимателно, като се вземат мерки срещу възник­ване на кражба. Гнездата се подреждат така, че да има достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца от майката с оглед да се отгледа към края на лятото повече пило. В центъра на гнездото се поставят светлокафяви пити, в които майката да снася.

Майката се преценява по външния й вид и по количеството и качест­вото на пилото. Младата е по-пъргава, по-светла и снася яйца без да пропуска килийки /пилото е компактно/. Старата е по-тъмна, често е с оръфани крила и други дефекти, а пилото е прошарено. Подмяната на старите майки е наложителна, защото рано през есента те преустановя­ват снасянето на яйца и това се отразява на подготовката на семействата за успешното им зимуване. Само младите и с добър произход снасят усилено през есента и в резултат семейството има повече пило /5-6 пити/ и повече млади пчели за зимуване.

Липсата на нектароотделяне в природата затруднява приемането на майките и затова се налага семейството, на което се придава млада

24

Наръчник по пчеларство

1. Отглеждане на пчелните семейства

Тотка Иванова 25


майка, да се подхранва 2-3 дни преди придаването, по време на самото придаване и след освобождаването на майката от клетката. Майките задължително се придават в клетки. Най-сигурно приемане на младите майки през този период се осъществява, като те се придават на предвари­телно сформирана временна отводка, заселена с пити с люпещо се пило и пчели от основното семейство. При многокорпусния кошер отводката се прави в корпус над основното семейство, отделен с разделителна решетка, като входът на отводката е обратен на този на основното семейство. Така и двете майки продължават да снасят яйца едновремен­но. В края на есента отводката с младата майка се присъединява към основното семейство, като предварително се отстранява старата майка. Ако е дефектна, тя се унищожава, но ако е сравнително добра, може да се остнави в отводка като запасна майка.

Особено важно е да се осигурят условия за увеличаване на яйцесна-сянето на пчелната майка и отглеждане на повече млади пчели. Количеството на пчелите в кошера е доста голямо, но повечето от тях са стари, износени и през есента умират. След медосбора те не са в състоя­ние да поддържат семейството до пролетта. Затова е необходимо да се отгледат млади пчели, които да иззимуват до пролетта и да участват в отглеждането на новото пило. Излюпените през август и септември имат благоприятни условия за интензивно хранене, осигуряващо есенното натрупване на белтъци в тялото им и гарантиращо добро зимуване.

В семействата с млади високопродуктивни пчелни майки са необхо­дими свободни площи по питите за снасяне на яйца, достатъчно храна или подбудителна паша, респ, подхранване със захарен сироп.

Ако в района на пчелина липсва паша за естествено подбуждане, се прави подбудително подхранване, а ако е необходимо, семействата се подхранват и за занасяване. Подхранването запачва веднага след намаля­ването на приносът на нектар, в резултат на което пилото се е ограничи­ло. За различните райони на страната времето за началото на подхран­ването е различно, тъй като това зависи от наличието на паша в дадения район, температурата, влагата и други местни условия. Колкото по-рано започне подхранването, толкова ефектът от него е по-добър. Подхранва се вечер с по 200-300 мл сироп 1:1 през вечер или веднъж седмично с по-голямо количество. Водата в сиропа осигурява необходимата въздушна влага в семейството, необходима за отглеждане на пило през сухия и горещ месец август.

Едновременно с развитието на пилото пчелните семейства трябва да се осигурят с необходимото количество хранителни запаси за зимуване. Ако запасите са недостатъчни, наред с подбудителното подхранване трябва да се дадат и по-големи количества сироп за запасяване. За да могат пчелите да преработят сиропа в мед и да го запечатат, добре е това подхранване да започне преди подбудителното, като сиропът се дава на големи порции /по 1-2 литра през няколко дни/. Целта на своевремен­ното подхранване е захарният сироп да се ппреработи от старите пчели, които няма да останат в семейството за зимуване. Ако се подхранва непосредствено преди зазимяването, голяма част от пчелите се изтоща­ват физиологически при преработката на сиропа и това влияе неблаго­приятно върху зимуването на пчелните семейства.

През периода се провеждат профилактичните прегледи на семейст­вата за заразни и паразитни болести и по-специално за американски гни-лец. Ако се открие това заболяване, болните семейства се изгарят, а пчелинът се поставя под карантина.

След приключване на медосбора се извършва основното третиране на пчелните семейства срещу вароатозата. Ако се закъснее с третирането, това може да доведе до много неблагоприятни последици - отслабване на семействата, поява на маломерни, деформирани и безкрили пчели (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

4.6. Есенни грижи за пчелните семейства и подготовка за зимуване

Подготовката на пчелните семейства за зимуване е важен момент от целогодишната работа в пчелина. Правилната и своевременна под­готовка за зимуване и самото зимуване са основни предпоставки за активното развитие на пчелните семейства през пролетта.

В края на есента приключва цъфтежът на последните медоносни ра­стения - есенен минзухар, някои градински растения /астри, хризантеми/ и др. Животът на пчелното семейство затихва. Майките преустановяват яйцеснасянето и се излюпва последното пило. Само понякога при про­дължителна и топла есен в някои райони младите майки все още снасят яйца. Пчелите запушват всички пукнатини на жилището си с прополис. През топлите часове на деня те пренасят мед от крайните пити и го скла-

26

Наръчник по пчеларство

1. Отглеждане на пчелните семейства

Тотка Иванова 27


дират навътре в центъра на гнездото в освободените от излюпеното пило килийки и оформят мястото за зимуване обикновено в средната част.

В късната есен намесата в живота на пчелите е от изключително зна­чение за успешното им зимуване. През този период е необходимо да се извърши следното:



  • да се направи последният за годината преглед на пчелнитесемейства;

  • да се отдели специално внимание на по-слабите семейства и

запасните майки;

• да се осигури пълно спокойствие на пчелните семейства през


есенно-зимния период.

При последния преглед се установява наличието на майка, броят на питите и междурамията с пчели, количеството и качеството на меда и прашеца в гнездото. Също така се проверява добре ли са стеснени и затоплени гнездата, има ли осигурен достъп на въздух, съществува ли опасност от външни неприятели, които нарушават зимния покой на пчелите.

При окончателното зазимяване гнездата се подреждат към тази стра­на на кошера, която през зимата и пролетта се огрява най-много от слънцето. В гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват плътно. Питите трябва да са светлокафяви или кафяви, т.е. в тях да е отглеждано пило, тъй като те задържат топлината и пчелите зимуват по-добре в тях. Подреждат се така, че в средата да останат запълнените до половината с мед, а в краищата се поставят по-пълните.

Стесняването на гнездото облекчава пчелите при поддържането на оптимален температурен режим през зимата. При по-силните семейства гнездото се съсредоточава в южната страна на кошера. При средни и слаби семейства то се сформира в средата, ограничава се от двете страни с преградни дъски, а зад тях се поставят топлоизолационни материали.

Ако се налага допълване на хранителните запаси, то се прави с ме­дени пити или мед. Не се препоръчва подхранване със захарен сироп, тъй като поради хладното време пчелите са с намалена активност и работоспособност и не могат да го преработят напълно. Сиропът остава незапечатан в питите, поглъща вода, ферментира и става негоден за зимна храна. Храната през зимата е достатъчна, ако са осигурени 1,5-2 кг на междурамие за силните семейства и 2,2-2,5 кг на междурамие за слабите. От особено значение е и качеството на пчелния мед, на който ще зимуват пчелите. Ако се констатира наличие на манов мед, той трябва

да бъде заменен с нектарен. Мановият мед поради високото съдържание на минерални вещества и някои по-висши захари е неподходящ за зимна храна, тъй като предизвиква токсикози и диарични явления, особено при студени и продължителни зими.

Подреденото гнездо се ограничава с преградна дъска и се затопля встрани и отгоре с кече, възглавнички, стиропор или други материали, които задържат топлината и пропускат влагата. Използваните горни възглавници, запълнени с топлоизолационен материал, при студено време предпазват кошера от охлаждане, като намаляват топлоизлъчване-то. При горещо време го предпазват от прегряване. Добре е във възглав­ниците да има отдушник. При Дадан-Блатовия кошер ролята на отдуш­ник играе отворът на хранилката, а при многокорпусния - отворът на по­кривната табла. Над тези отвори се поставя рехаво запълнена възглав­ница, дебела 6-8 см.

Известно е, че за да поддържат оптимална температура в гнездото, слабите семейства изразходват много повече храна от силните, което изтощава пчелите. Това се отразява зле на здравословното им състояние и развитието през пролетта.

За да се предотврати загиването на семействата с по 3-4 междурамия пчели, най-добре е те да зимуват по 2-3 в кошер или лежак. Дадан-Блато-вият кошер се разделя с плътна преграда на две отделения, всяко с отделен вход. Така събрани, семействата се топлят взаимно и изразходват по-малко храна. При многокорпусните кошери слабите семейства /обикновено оставени за запасни майки/ се зазимяват в горен корпус нас разде­лителната табла, за да се топлят от основното семейство в долния корпус.

Тъй като през този период е необходимо пълно спокойствие на пчел­ните семейства, желателно е пчелинът да бъде ограден, за да не минават през него домашни животни. През късната есен на входовете на ко­шерите се поставят мишепредпазители. Ако въпреки това се констанира проникване на мишки, те трябва да се отстранят и да се почисти дъното. За борба с гризачите в складовете се поставят капани и отрова за мишки.

Кошерите трябва да са настанени на тихо и сухо място, входовете им да са обърнати на юг или югоизток, за да се огряват по-добре от слън­цето. Това благоприятства облитането на пчелите.

За да не влиза вода през входовете, кошерите трябва да са наклонени леко напред и да са поставени на височина 20-25 см над земята.

Ако семействата не са третирани срещу вароатозата или са третирани

28

Наръчник по пчеларство

1. Отглеждане на пчелните семейства

Тотка Иванова 29


с препарати с по-краткотрайно действие, се прави допълнително трети­ране с някой акарициден препарат. Особено важно е да не се допусне зазимяване на болни от американски гнилец семейства. Болните се­мейства се унищожават, а инвентарът се дезинфекцира. Ако в пчелина през пролетта е констатирана нозематоза, с подхранванията трябва да се подаде нозестат или друг противонозематозен препарат (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

Инвентарът на пчелина се почиства и прибира на сухо място. Ако се налага ремонт, той се прави в удобно за пчеларя време.

След приключване на зазимяването на пчелните семейства всички данни за тях се нанасят в тетрадка или бележник.

5. РАЗМНОЖАВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Основен начин за увеличаване на броя на пчелните семейства е раз­множаването чрез образуване на отводки, което има големи предимства пред естественото роене. Чрез изкуственото роене може да се размножа­ват най-продуктивните и устойчиви на болести семейства и да се облек­чи провеждането на развъдно-подобрителната работа. Чрез създаването на отводки се предотвратява и роенето на пчелните семейства, изравнява се силата им и се възстановява броят на умрелите семейства.

При изкуственото роене е необходимо да се знае силата на семей­ствата и времето на започване на главната паша. Семейството в Дадан-Блатов кошер, от което ще се прави отводка, трябва да има 7-8 пити с пило, 11-12 междини пчели, 3-4 пити с прашец и около 10 кг мед, а в многокорпусен - два пълни с пчели корпуса и 12-14 пити с пило. Към изкуствено формиране на нови пчелни семейства се пристъпва до началото на естественото роено. Колкото по-рано се образуват отводки-те, толкова те ще бъдат по-силни по време на главната паша и по-добре ще я използват. Обикновено отводките се формират 30-60 дни преди главната паша. В райони с ранна главна паша /напр. акациева/ обаче от­водките се образуват в края на пашата. По този начин пчелите я използ­ват напълно, а образуването на отводки предотвратява роенето, което обикновено започва след прецъфтяването на акацията.

За създаването на отводки трябва да се разполага с необходимия ин­вентар - достатъчно кошери, изградени пити с мед и прашец, восъчни

основи, оплодени майки или зрели маточници.

Съществуват няколко начина за изкуствено размножаване на пчел­ните семейства: образуване на индивидуални или сборни отводки, налитане на пчели при майката и формиране на нови семейства от презимували нуклеуси.



Образуването на индивидуални отводки се извършва, като от пчелно семейство, което има 7-9 пити с пило, се вземат 2-3 пити със зряло люпещо се пило с пчелите по тях и се поставят в нов кошер. Прибавят се 2 пити с мед и прашец и допълнително се стръскват пчели от 1-2 пити. Гнездото се ограничава с преградна дъска и се затопля, а входът се стеснява. За да се предотврати случайното преминаване на старата майка в новосформираната отводка, предварително питата с майката се поставя в преносно сандъче. След образуването на отводката майката се връща в старото гнездо. Привечер, когато старите пчели са се върнали в основното семейство, на отводката се придава млада оплодена майка или зрял маточник. След два-три дни се проверява приемането на майката или излюпването на маточника. Ако майката или маточника не са приети, при наличие на яйца или млади личинки пчелите залагат свищеви маточници. Те трябва да се унищожат и на отводката да се даде отново зрял матоник или майка. След няколко дни отводката се подсилва с още една пита с люпещо се пило, а ако се налага, след една седмица се дават още 2 пити със зряло пило. Така образуваната отводка се развива в нормално семейство, което при благоприятни условия може да даде стокова продукция.

Сборните отводки се отличават от индивидуалните по това, че за тях се вземат пило и пчели от няколко семейства. Такива отводки може да се формират, когато в пчелина няма заразни болести. След прецъфтяването на акацията от няколко силни и здрави семейства се вземат по 1 -2 пити с люпещо се пило с пчелите по тях и се поставят в предварително почи­стен и дезинфекциран кошер. С цел пчелите да добият еднаква миризма дъното на кошера се натрива с кромид лук. Придават се и 2-3 пити с мед и прашец. Привечер на новообразуваната отводка се придава оплодената млада майка в клетка или зрял маточник. Най-добре е новообразуваната отводка да се пренесе на растояние 5-6 км или, ако това е невъзможно, да се намери начин пчелите да се облетят на друго място. Така ще се запа­зят напълно летящите пчели. Подсилва се допълнително с пило, а при влошаване на времето трябва да се подхранва със захарен сироп. На основните семейства се дават пити или восъчни основи за градеж.

30

Наръчник по пчеларство

1. Отглеждане на пчелните семейства

Тотка Иванова 31


Методът чрез делене на семейството на две с разделяне на летящите пчели е по-сложен, но има и прледимството, че новото семейство се състои от разновъзрастови пчели /летящи и нелетящи/. На две се делят само много силни семейства /с 8-9 пити с пило и 12 междини с пчели/ и при положение, че до настъпване на главната паша има най-малко 40 дни. При ранно настъпване на главната паша това се прави след нейното приключване. Деленето се извършва в обедните часове, когато по-голямата част от летящите пчели са извън кошера. До самия кошер с пчелите на същата височина се поставя друг празен кошер със същата форма и цвят. Половината от питите заедно с пчелите се слагат в празния кошер. Във всеки кошер трябва да има поне по 5 кг мед и една пита с прашец. Гнездата се ограничават с преградна дъска и топлоизолационни материали. След това се отместват така, че да отстоят от старото място на около 50 см. Летящите пчели, които се връщат от работа, се насочват между двата кошера и отначало кръжат около мястото, където е бил вхо­дът на стария кошер, но след това постепенно се разпределят и влизат в двата кошера. След като се успокоят, на семейството без майка се придава оплодена млада майка в клетка.

Излитането на пчели при майката е най-старият метод за изкуствено размножаване на пчелните семейства. Той се прилага при много силни семейства и при семейства, изпаднали в роево състояние преди главната паша. В топъл летен ден от майчиното семейство в нов кошер се пренасят 3-4 пити с разновъзрастово пило, пчели и старата майка. От двете страни се поставят по 1-2 празни пити или при наличие на восъкоотделяне - рамки за градеж. Поставят се и пити с мед и прашец. Кошерът със старото семейство се премества на друго място и му се придава оплодена майка или маточник. На неговото място се поставя новообразуваното семейство със старата майка. Всичките летящи пчели се прибират в кошера със старата майка. Недостатакът на метода е, че в едното семейство се натрупват много летящи пчели и малко пчели кърмачки за отглеждане на пилото, а в другото има много млади пчели, но няма достатъчно летящи за събиране на нектар.

Друг метод за размножаване е образуването на нови семейства от презимували нуклеуси. След изпълване на презимувалите нуклеуси с пчели и пило семейството се прехвърля в нормален кошер. Полагат се грижи за развитието на новообразуваното семейство.

На образуваните по описаните методи отводки може да се придават освен оплодени майки или зрял мчаточник и неоплодени. В този случай

обаче развитието на отводките се забавя значително, както и при при­даването на зрял маточник. Освен това нсоплодените майки се приемат по-трудно.

При наличие ма нароаточа отводката може да се образува така, че в нея да попаднат по-малко акари, Преди всичко се препоръчва такива отводки да се формират бсч пило, но трябва да се вземат специални мерки за развитието им и пълноценни семейства. По принцип отводките винаги са по-малко опаризитепи от основните семейства.

ЛИТЕРАТУРА

1. Бижев Б., Отглеждане на пчели, ИК "Християнин", София., 2002.


  1. Бижев Б., Т. Симидчиев, Б. Митев, Б. Венов, Ст. Недялков,
    Практическо пчеларство, ИК "Християнин ", София., 2003.

  2. Иванов Ц., Т. Иванова, М. Банов, В. Цветанов, Ръководство по
    практически мениджмънт и маркетинг в пчеларството, МО, София,
    2003.

  3. Недялков С, Б. Бижев, Б. Митев, Т. Симидчиев, Б. Венов, Практи­
    ческо пчеларство, Земиздат, София, 1983.

  4. Недялков С, А. Лазаров, Б. Митев, Л. Радоев, Б. Бижев, В. Петков,
    Ц. Иванов, П. Ненчев, Пчеларска енциклопедия, Съюз на пчеларите,
    Шумен и Изд. Апимондия, Букурещ, 1991.

6. Ненчев П., Г. Кацаров, И. Желязкова, А. Топалов, Пчеларство,
Дионис, София, 2002.

7. Радоев Л., Календарен справочник по пчеларство, Дионис, София,


1999.



Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница