Изх. №0201-163 г. Чрез г-жа цецка цачева

………… 2015 г.

От м. декември 2014 г. на заседанията на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство Министерството на земеделието и храните редовно информира за сериозното положение, в което се намира българският сектор на млякото и млечните продукти предвид продължаващата тенденция за спад на цените на млякото и някои млечни продукти и настоява за въвеждането на подходящи мерки за овладяване на ситуацията.

Въпреки подчертаваните от държавите членки проблеми до момента становището на ЕК е, че не може да се говори за криза в сектора.

• 
  да разработи анализ и да представи предложение за увеличаване на интервенционните цени за масло и обезмаслено мляко на прах, за да се използва схемата за публична интервенция навреме с оглед предотвратяване появата на сериозна криза на пазара на мляко и млечни продукти;
  
• 
  да въведе временно възстановяванията при износ, които да мотивират за търсене на нови пазари извън ЕС;
  
• 
  да въведе временна извънредна подкрепа за компенсиране на загубите на доход на производителите на краве мляко, съгласно чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
  

Временната извънредна подкрепа за компенсация на загубите на доход на производителите на мляко е единствената възможна мярка, която ще окаже директен ефект върху състоянието на българския млечен сектор. Но трябва да се отбележи, че въведените от ЕК мерки за справяне с последиците от руското ембарго, са неприложими за България поради спецификата на нейното производство. България не се възползва от интервенционно изкупуване и частно складиране на обезмаслено сухо мляко и масло, тъй като не произвежда обезмаслено сухо мляко на прах и масло с необходимите параметри. Също така не се възползва и от мярката за частно складиране на сирена, която беше прекратена преждевременно.

В Европейското законодателство за пазарна подкрепа на продуктовите сектори мляко и месо няма разписана възможност за компенсация на участниците в тези сектори въз основа на оценка на косвените (индиректни) загуби от увеличен натиск на вътреобщностния пазар. Тъй като пряка подкрепа на сектора е необходима незабавно, Министерството на земеделието и храните изчисли загубите на доход на млекопроизводителите от въвеждането на ембаргото на Русия до м. юни 2015 г. и отделно от това отрази още по-неблагоприятната ситуация в планинските и необлагодетелстваните райони. Въз основа на предоставената информация ЕК може да приложи своите правомощия по чл. 219 от Регламент (ЕО) 1308/2013, като въведе временна извънредна подкрепа като компенсация за загуба на доход за производителите на краве мляко.

На заседанието на Съвета на ЕС на 13 юли 2015 г. общо 20 държави членки - Чехия, Австрия, Унгария, Полша, Франция, Белгия, Германия, Португалия, Литва, Словения, Румъния, Финландия, България, Естония, Латвия, Ирландия, Испания, Словакия, Швеция, Обединеното кралство, подчертаха необходимостта от въвеждане на допълнителни мерки в сектора на млякото. Въпреки това, изложеното от комисар Хоган становище бе, че на пазара има прекалено много мляко, а европейското производство в момента не отразява търсенето. Счита се, че в дългосрочен план тенденцията е положителна и на стопаните трябва да се изпрати ясно послание, че целта не е да се произвежда колкото се може повече, а да се произвеждат такива количества, за които може да се намери пазар. В настоящата ситуация ще се предложи да се удължат периодите за публична интервенция и частно складиране след 30 септември 2015 г.

В допълнение, през м. август 2015 г. ще се проведе следващата среща на страните от Вишеградската група и България, Румъния и Словения, където ще продължат обсъжданията по темата, както и съвместните действия на страните.

Освен предприетите действия в рамките на Съвета на ЕС, Министерство на земеделието и храните работи в тясно сътрудничество с българските представители в Европейския парламент по доклада относно „Перспективите за млекопреработвателната промишленост на ЕС - преглед на прилагането на законодателния пакет за млякото и млечните продукти”. Докладът беше гласуван на 7 юли 2015 г. Благодарение на съвместните усилия в доклада са включени препоръки към ЕК:

• 
  Да помисли за мерки за смекчаване на рисковете, произтичащи от повишена експозиция на световния пазар, да се следи по-отблизо за правилното функциониране на единния пазар на мляко и млечни продукти, както и да се създаде план за действие, за да се покаже как възнамерява да се постигне намаляване на тези рискове;
  
• 
  Укрепване на Обсерваторията за пазара на мляко – събираната информация трябва да включва актуализирана информация за пазара и ценовите тенденции, данни за производствените разходи и за взаимодействията между производството на говеждо и мляко, потреблението, ситуация със запасите, цени и обмен на внесени или изнесени количества на европейско равнище;
  
• 
  Засилване режима на помощи за разпределението на мляко в учебните заведения;
  
• 
  Комисията следва да прилага по-гъвкави и реалистични разпоредби относно предпазната мрежа, както и интервенционната цена да отразява по-добре реалните производствени разходи и реални пазарни цени, както и да се адаптира към промените на пазара; Комисията беше помолена да адаптира незабавно интервенционните цени;
  
• 
  Нови инструменти за стабилизиране на доходите също трябва да бъдат проучени.
  

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА