Изисквания към водния режим Значение на водата за зеленчуковите растения

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ водния режим

В зависимост от изискванията си към почвената влажност зеленчуковите култури се групират както следва.

1. Силно взискателни - салата, спанак, целина, праз, воден лук, зелеви зеленчукови култури.

2. Взискателни - краставици, пипер, патладжан, домати.

3. Слабо взискателни - кореноплодни (морков, салатно цвекло), бобови (бакла, фасул), многогодишни (аспержа, ревен, хрян).

4. Сухоустойчиви - дини, пъпеши, тикви.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ водния режим

Изискванията на зеленчуковите растения към влажността на почвата през отделните фази на развитие.

• След засяването на семената, за тяхното покълване и поникване те поглъщат от 100 до 200% вода от първоначалното си тегло;
• Непосредствено след поникването - изискват висока почвена влажност. Младите растения са с много плитко разположена и слабо развита коренова система;
• Интензивен растеж и формиране на вегетативните и генеративни органи - в зависимост от биологичните особености на културите, в почвата се поддържа предполивна влажност от 70-85% от ППВ;
• Формиране и нарастване на продуктовите органи – изискванията към водния режим са най-големи

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ водния режим

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ водния режим

Възможности за регулиране на водния режим.

• избор на почва с подходящ механичен състав, съобразно производственото направление и целта на производството;
• правилно профилиране на почвената повърхност. То се определя в зависимост от влагозадържащата способност на почвата и изискванията на отглежданата култура към почвената и въздушна влажност;
• по-голяма дълбочина на основната обработка. Спомага за по-добро влагозапасяване на по-долните почвени слоеве и има значение за подобряване на водния режим в ранните фази от вегетацията;
• провеждане на редовни и качествени междуредови обработки. Чрез тези обработки се разрушават почвената кора и почвените капиляри, което намалява изпарението от почвата. Унищожават се и плевелните растения, които също изразходват част от почвената влага;
• засяване на кулисни растения, чрез което се намалява въздушната температура и циркулацията на въздуха, а следователно транспирацията и изпарението от почвата; мулчиране на почвената повърхност с полимерно фолио, органични материали и др., чрез което се предотвратява образуването на почвена кора и се намалява изпарението;