Изкуството на сънуването

170
Дон Хуан ме поздрави за постижението ми. Аз, естествено,
приех това като шега. Той ме увери, че похвалата му е съвсем сериозна, но ме помоли настоятелно да продължа да викам — ако не винаги, то поне когато се намирам в затруднение. Тази молба не ми се стори странна. По собствена инициатива аз крещях с цяло гърло в сънищата си всеки път, щом сметнех за необходимо.
Установих, че енергията на нашия свят трепти; тя е искряща. Не само живите същества, но и всичко останало в нашия свят блести със своя вътрешна светлина. Дон Хуан ми обясни, че тукашната енергия се състои от пластове, оцветени в различни проблясващи нюанси. Най- горният пласт е белезникав; този, който идва непосредствено след него, е бледозелен, а разположеният още по-нататък е кехлибарен.
Аз откривах всички тези цветове, или по-скоро виждах
отблясъци от тях винаги, когато елементите, на които се натъквах в съноподобните си състояния, променяха формата си. Първоначалният ефект от виждането на излъчващи енергия елементи неизменно се изразяваше в едно белезникаво сияние.
— Само три различни цвята ли съществуват? — попитах аз дон
Хуан.
— Цветовете са неизброими — отвърна той, — но на първо време ще се занимаваш с тези три. Впоследствие можеш да станеш сведущ колкото си щеш и да изолираш цели дузини, стига да ти се удава.
— Белезникавият цвят изразява сегашната позиция на събирателната точка на човечеството — продължи дон ХуанТ — Може да се каже, че това е един съвременен цвят. Магьосниците вярват, че всичко, което човекът прави в наши дни, е обкръжено с такова белезникаво сияние. В други времена позицията на събирателната точка на човечеството е обагрила в бледозелено господстващата в света енергия, а в една още по-отдалечена епоха е преобладавал кехлибареният цвят. Енергията на магьосниците е обагрена в кехлибарено, което означава, че в енергийно отношение те са свързани с хората, живели в далечното минало.
— Смяташ ли, дон Хуан, че сегашният белезникав цвят ще се промени някой ден?
— Да, ако човекът е способен на развитие. Голямата задача на магьосниците е да изложат идеята, че за да може да се развие, той

171
трябва най-напред да освободи съзнанието си от неговата обвързаност с общественото устройство; Щом съзнанието е свободно, намерението ще го пренасочи към нова еволюционна пътека.
— Мислиш че магьосниците ще успеят с тази задача?
— Вече са успели. Самите те са доказателството за това. Друг въпрос е да се убедят и останалите в стойността и значението на развитието.
Както установих, другият вид енергия, която се среща в нашия свят, макар че не принадлежи към него, е енергията на скаутите, тази,
която дон Хуан беше нарекъл кипяща. В сънищата си се натъквах на стотици елементи, които, щом ги видех, се превръщаха в енергийни кълба; тези кълба сякаш кипяха и се пенеха от някакъв вътрешен процес, подобен на нагряване.
— Имай предвид, че не всеки от скаутите, които ще срещнеш, ще принадлежи към царството на неорганичните същества — отбеляза дон Хуан. — Досега всички, на които си попадал, с изключение на синия скаут, са идвали оттам, но това е поради обстоятелството, че неорганичните същества се опитваха да те привлекат. Те бяха взели нещата в свои ръце. Сега вече си самостоятелен. Някои от скаутите, на които ще се натъкнеш, ще бъдат не от света на неорганичните същества, а от други, още по-отдалечени нива на съзнание.
— Скаутите съзнателни ли са? — попитах аз.
— Разбира се — отвърна той.
— В такъв случай защо не влизат в контакт с нас тогава, когато сме будни?
— Те се опитват. Но нашето голямо нещастие е, че съзнанието ни е дотолкова заето с какво ли не, че нямаме време да им обърнем внимание. Когато спим, обаче, бариерата се вдига и движението е двупосочно: тогава ние сънуваме. Ив сънищата ни контактът се осъществява.
— Има ли начин да си познае дали скаутите принадлежат към ниво, намиращо се отвъд света на неорганичните същества?
— Колкото по-голямо е кипенето им, толкова по-отдалече идват.
Това звучи елементарно, но ти трябва да се вслушваш в енергийното си тяло. Уверявам те, че щом се срещне с чужда енергия, то ще направи много тънки разлики и безпогрешни преценки.

172
Дон Хуан отново имаше право. Моето енергийно тяло с лекота успя да разграничи два основни типа чужда енергия. Първият беше този на скаутите от царството на неорганичните същества. Тяхната енергия леко клокочеше — всъщност тя не издаваше никакъв звук, но пораждаше пълно впечатление за разпенена течност или за вода, която тъкмо започва да кипи.
Енергията на втория тип скаути създаваше представа за много по-голяма мощ. Те изглеждаха така, сякаш щяха да пламнат всеки миг;
Вибрираха отвътре, като че ли бяха пълни с газ под налягане.
Моите срещи с чужда енергия винаги бяха краткотрайни, защото аз напълно се придържах към съвета на дон Хуан, който веднъж ми каза:
— Ако не знаеш точно какво правиш и какво искаш от чуждата енергия, трябва да се задоволиш само с един бегъл поглед. Да се впуснеш в нещо повече би било толкова опасно и глупаво, колкото и да галиш гърмяща змия.
— В какво се състои опасността, дон Хуан? — попитах аз.
— Скаутите винаги са много буйни, а освен това са извънредно смели — отвърна той. — Налага им се да са такива, за да могат да преодоляват трудностите по време на изследванията си. Да задържим сънното си внимание върху скаутите е все едно да призовем тяхното съзнание да се съсредоточи върху нас. А щом привлечем вниманшпо им, ние неминуемо трябва да тръгнем с тях. И тъкмо тук се крие опасността. Можем да се озовем в светове, които надхвърлят енергийните ни възможности.
Според обясненията на дон Хуан типовете скаути били много повече от онези два, които аз бях определил, но при наличното си енергийно ниво аз бих могъл да се съсредоточа само върху три.
Първите два типа били най-лесно забележими. Те, както каза дон Хуан,
приемали толкова чудати образи в сънищата ни, че незабавно привличали сънното ни внимание. Той описа скаутите от третия тип като най-опасни от гледна точка на тяхната буйност и сила, а и поради обстоятелството, че използвали умела маскировка.
— Едно от най-странните неща, на които се натъкват сънувачите,
както скоро ще се случи и с теб — продължи той, — е именно този трети тип скаути. До момента ти си откривал екземпляри само от

173
другите два типа, но това е така защото не си гледал в необходимата посока.
— А накъде е трябвало да гледам, дон Хуан?
— Отново си попаднал в словесния капан; този път виновна е думата „елементи“, която ти си възприел единствено в значението
„вещи, предмети“. Е добре, най-свирепите скаути в нашите сънища всъщност се маскират като хора. Веднъж, по време на сънуване, аз налетях на страхотна изненада, когато съсредоточих погледа си върху сънния образ на моята майка. Щом изразих намерението си да видя, тя се превърна в свирепо, заплашително кълбо от кипяща енергия.
Дон Хуан замълча за малко, за да ми даде възможност да схвана по-добре думите му. Чувствах се глупаво, задето се бях разтревожил от мисълта, че мога да се натъкна на скаут, скрит зад сънния образ на майка ми.
— Твърде неприятно е, че те винаги са свързани с образите на родителите ни или на близките ни приятели — продължи дон Хуан. —
Навярно по тази причина ние често изпитваме някакво притеснение,
когато ги сънуваме. — Широката му усмивка остави у мен впечатлението, че моето безпокойство го забавляваше. — Сънувачите трябва да се придържат към едно изпитано правило: да допускат наличието на третия тип скаути всеки път, когато почувстват тревога при вида на родителите или приятелите си в някой сън. За препоръчване е да се избягват тези сънни образи. Те са чиста отрова.
— Какво място заема синият скаут спрямо другите скаути? —
попитах аз.
— Синята енергия не кипи — отговори той. — Тя трепти като нашата, само че цветът й не е бял, а син. Тази енергия не съществува в естествено състояние в нашия свят. Впрочем това ни насочва към нещо, за което никога не сме разговаряли. Какъв е цветът та скаутите,
които си видял досега?
Изобщо не се бях замислял по този въпрос до момента, в който дон Хуан го спомена. Казах му, че видените от мен скаути бяха все розови или червеникави. Той ме осведоми, че опасният трети тйй е яркооранжев.
Третият тип наистишГсе оказа страшен — сам установих това.
Всеки път, когато попадах на някой от тези скаути, той беше прикрит зад сънния образ на един от моите родители, особено на майка ми.

174
След като го видех, неизменно си спомнях за онова енергийно кълбо,
което ме беше нападнало при първото ми съзнателно виждане по време на сън. Тази чужда, разузнаваща енергия винаги изглеждаше готова да се нахвърли върху мен. Тя пораждаше ужас в енергийното ми тяло още преди да съм я видял.
При следващият ни разговор за сънуването аз поисках да узная от дон Хуан причините за пълното отсъствие на неорганичните същества от моите занимания.
— Защо не се появяват вече? — попитах аз.
— Те се показват само в началото — обясни той. — После,
когато скаутите им започнат да ни водят в техния свят, неорганичните същества вече нямат нужда да се проектират. Ако поискаме да ги
видим, някой скаут ни отвежда при тях, понеже никой, ама абсолютно никой не може да отиде сам до царството им.
— На какво се дължи това, дон Хуан?
— Техният свят е със затворени граници. Никой не може да влезе в него или да го напусне без съгласието на неорганичните същества.
Разбира се, единственото, което можеш да направиш самичък, след като вече си се озовал там, е да изразиш намерението си да останеш.
Да кажеш това високо и ясно, означава да задвижиш енергийни потоци, които са необратими. В древни времена думите са били невероятно могъщи. Сега положението се е променило, но в царството на неорганичните същества думите не са загубили своята сила.
Дон Хуан добави със смях, че всъщност: нямал право до ми говори каквото и да е за това царство, защото аз наистина съм знаел за него повече, отколкото той и всичките му сподвижници, взети заедно.
— Има един последен въпрос, свързан със света на неорганичните същества, който не сме обсъждали все още — каза той.
После помълча извество време, сякаш търсеше най-подходящите думи.
— В крайна сметка — започна той — моято неприязън към действията на древните магьосници е нещо много лично. Аз, като нагуал,
презирам онова, което са правели те. Те малодушно са търсели убежище при неорганичните същества, твърдейки, че в една хищническа вселена, винаги готова да ни разкъса, за нас няма друго място, където да се приютим.
— Защо са мислели така? — попитах аз.

175
— Защото това е вярно — отвърна дон Хуан. — Тъй като неорганичните същества не могат да лъжат, хвалебствията на сънния пратеник за техния свят са самата истина. Въпросният свят действително може да ни даде подслон и да удължи срока на съзнанието ни, докато то обхване, кажи-речи, цяла вечност.
— Хвалебствията на пратеника нямат никакво очарование за мен, дори и да са верни — отбелязах аз.
— Да не искаш да кажеш, че по-скоро би рискувал да поемеш по път, където може да бъдеш разкъсан? — смаяно попита той.
Уверих го, че не копнея за света на неорганичните същества,
независимо от всичките му предимства. Дон Хуан изглеждаше безкрайно доволен от твърдението ми.
— Това означава, че си готов да чуеш едно последно изявление за техния свят. Най-страшното изявление, което бих могъл да направя
— каза той и се помъчи да се усмихне, само че доста несполучливо.
Дон Хуан се вгледа в очите ми, сякаш търсеше да зърне искрица на съгласие или разбиране. Помълча за миг, преди да проговори отново.
— Енергията, която е необходима на магьосниците, за да движат събирателните си точки, идва от царството на неорганичните същества
— произнесе той така, като че ли му се искаше да приключи по-бързо с цялата тази работа.
Сърцето ми почти спря да бие. Зави ми се свят и трябваше известно време да тропам с крака по земята, за да не припадна.
— Такава е истината — продължи дон Хуан — и в това се състои наследството, което са ни оставили древните магьосници. Те са ни обвързали до ден днешен. Ето защо не ги харесвам. Противно ми е да съм принуден да черпя само от един източник. Лично аз отказвам да направя това. Опитвах се да отклоня и теб, но без успех, защото нещо в този свят те привлича като магнит.
Разбрах думите му по-добре, отколкото бих могъл да си представя. На енергийно ниво пътуванията до света на неорганичните същества винаги бяха означавали за мен зареждане с някаква тъмна енергия. Дори бях мислил за тези неща, още много преди да чуя изявлението на дон Хуан.
— Какво ни остава да направим при това положение? — попитах аз.

176
— Не можем да завързваме връзки с неорганичните същества —
отвърна той, — но не можем и да страним от тях. Аз избрах следното решение: да взимам енергията им, но да не се поддавам на влиянието имТТобаГе така нареченето върховно прикриване. То се извършва чрез поддържане на непреклонно намерение за свобода, въпреки че никой магьосник не знае какво всъщност представлява свободата.
— Би ли ми обяснил, дон Хуан, защо магьосниците трябва да взимат енергия тъкмо оттам?
— Защото няма друга енергия, която да е ползотворна за магьосници, а те се нуждаят от невероятно голямо количество, за да извършват свойствените си маневри със събирателната точка.
Припомних на дон Хуан собственото му твърдение за необходимостта от преразпределяне на енергията за целите на сънуването.
— Това е съвсем вярно — каза той. — За да се заемат със сънуването, магьосниците трябва да спестят енергия, определяйки по нов начин своята основна настройка, но този метод помага само в началото, при нагласяне на сънуването. Твърде различно нещо е да летиш в други сфери, да виждаш енергията, да оформяш енергийното си тяло и така нататък. За всички тези маневри магьосниците се нуждаят от огромно количество тъмна, чужда енергия.
— Но как си я набавят от света на неорганичните същества?
— Набавят си я просто като ходят там. Това е наложително за всички магьосници от нашата приемствена линия. Никой от нас обаче не е достатъчно глупав, за да направи онова, което ти си направил. А е така, защото никой от нас няма твоята нагласа.
Дон Хуан ме изпрати да си вървя, за да размишлявам у дома над разкритията му. Имах безброй въпроси, но той не щеше и да чуе за тях.
— Сам можеш да отговориш на всичките си въпроси — каза той,
докато ми махаше за довиждане.

177

Изтегляне 2.22 Mb.

Сподели с приятели: