Изкуството на сънуването

193
11. НАЕМАТЕЛЯТ
Заниманията ми по сънуване не преминаха към следващ етап,
както ставаше обикновено. При следващата ми среща с дон Хуан той ме постави под ръководството на две жени от неговата група:
флоринда и Сулейка, които бяха най-близките му спътнички.
Обучението, на което ме подложиха те, беше свързано с различни начини за изполване на енергийното тяло, а не с вратите на сънуването, и при това не беше достатъчно продължително, за да ми окаже някакво особено влияние. Останах с впечатлението, че тези жени искаха по-скоро да проверят възможностите ми, отколкото да ме научат на каквото и да е.
— Аз не мога да те науча на нищо повече във връзка със сънуването — каза дон Хуан, когато го разпитах за това полоЖение на нещата. — Моето време на тази земя е към края си. Но Флоринда ще остане. Тя е човекът, който ще напътства не само теб, но и всичките ми други ученици.
— Ще продължи ли тя заниманията ми по сънуване?
— Не зная, а и тя не знае. Всичко зависи от духа — истинския играч. Ние самите не сме играчи. Ние сме просто пионки в ръцете му.
Следвайки повелите на духа, аз трябва да ти кажа какво представлява четвъртата врата на сънуването, въпреки че не мога да те упътвам занапред.
— Какъв смисъл има само да ми възбуждаш апетита?
Предпочитам да не ми казваш нищо.
— Духът не допуска аз или ти да взимаме решение за това.
Длъжен съм да ти опиша четвъртата врата, независимо дали ми се иска, или не.
Дон Хуан ми обясни, че при четвъртата врата на сънуването енергийното тяло пътува до специфични, точно определени места, и че тази врата може да бъде използвана по три начина: първо, за пътуване до конкретни места, намиращи се на този свят; второ, за пътуване да конкретни места, намиращи се извън този свят; и трето, за пътуване до

194
места, които съществуват само в намерението на други хора. Той заяви, че последният начин е най-труден и опасен, а освен това древните магьосници имали особени предпочитания към него.
— Какво искаш да направя с тези сведения? — попитах аз.
— Засега нищо. Запази ги в паметта си, докато ти потрябват.
— Значи ли това, че мога да мина през четвъртата врата самичък,
без чужда помощ?
— Дали можеш, или не, зависи изцяло от духа.
Той рязко сложи край на разговора, но не остави у мен впечатлението, че трябва да се опитам сам да достигна и да преодолея четвъртата врата.
Дон Хуан ми определи една последна среща, която, както каза,
щяла да бъде неговото магьосническо сбогуване с мен: последният щрих, който той щял да прибави към заниманията ми по сънуване.
Трябваше да го посетя в малкото градче в Южно Мексико, където живееше той заедно с останалите магьосници от групата си.
Пристигнах там в късния следобед. Дон Хуан и аз отидохме във вътрешния двор на къщата му и седнахме на някакви неудобни плетени столове, покрити с огромни, дебели възглавници. Дон Хуан се разсмя и ми намигна. Тези столове му бяха подарени от една жена от неговата група и ние, особено той самият, трябваше просто да си седим така, сякаш нищо не ни безпокоеше. Столовете бяха купени в град Фийникс, Аризона, и внесени в Мексико с големи трудности.
Дон Хуан ме помоли да му прочета едно стихотворение от Дилън
Томас, което, както каза той, било много подходящо за мен на този етап.
Аз жадувах да се махна надалеч
на кухата люка от съскащата жлъч
и на ужасите стари от нестихващата глъч,

Изтегляне 2.22 Mb.

Сподели с приятели: