Изкуството на сънуването

15
придвижване. Установило се, че разликата между двата вида се състои в естеството на възприятията, които всеки от тях позволява.
Тъй като промените на събирателната точка представляват размествания в областта на сияйното кълбо, световете, породени от тях, колкото и да са странни, причудливи или даже невероятни, все пак са в пределите на човешкия обхват. Този обхват се определя от енергийните нишки, които минават през цялото сияйно кълбо. За разлика от това придвижванията, при които се заемат позиции извън кълбото, включват енергийни нишки, надхвърлящи човешкия обсег.
Тяхното възприемане поражда съвършено непонятни, невъобразими светове, които нямат нищо общо с човешките представи.
По онова време се вълнувах най-вече от проблема за истинността.
— Извинявай, дон Хуан — казах му аз веднъж, — но тази работа със събирателната точка е толкова неправдоподобна, толкова недопустима, че просто не зная какво да мисля за нея.
— Имаш само една възможност — рязко отвърна той. — Виж
събирателната точка! Да виждаш не е голяма мъчнотия. Най-трудното е да съборим стената в умовете си, която ни държи затворени на едно място. За да я разрушим, ни е нужно само да притежаваме енергия.
Имаме ли енергия, виждането става от само себе си. Цялата работа е в това да напуснем крепостта на нашето самодоволство и лъжлива увереност.
— За мен е несъмнено, дон Хуан, че за да виждаш, се изискват много знания. Не е достатъчно единствено да имаш енергия.
— Достатъчно е, повярвай ми. Сложното е сам да се убедиш, че това е нещо постижимо. Тук вече се налага да се довериш на нагуала.
Чудото на магьосничеството е, че всеки, който се занимава с него,
трябва да провери всичко от собствен опит. Аз ти предавам принципите на магьосничеството не с надеждата да ги научиш наизуст,
а за да можеш сам да ги прилагаш.
Дон Хуан беше напълно прав относно нуждата от доверие. В
началните етапи на моето тринайсетгодишно обучение най-голямата ми трудност бе да се приобщя към света и личността на дон Хуан. Това означаваше да свикна да му се доверявам безрезервно и да го приемам като нагуал съвсем непредубедено.

16
Цялата му роля в света на магьосниците се изразяваше чрез званието, дадено му от равните на него; те го наричаха Нагуала.
Обясниха ми, че с това понятие се обозначава всеки, бил той мъж или жена, чиято енергия притежава специфична форма и който за ясновидците изглажда като удвоено сияйно кълбо. Виждащите вярват,
че когато такъв човек навлезе в магьосническия свят, този допълнителен енергиен заряд се превръща в мерило за сила и водачески способности. Така нагуалът по естествен начин застава начело на дадена група от магьосници.
Отначало за мен бе твърде обезпокоително да се доверявам толкова на дон Хуан — да не кажа, направо противно. Когато споделих тава с него, той ме увери, че е имал същия проблем по отношение на своя учител.
— На времето казах на моя учител същото, което ми казваш ти сега — рече той. — Отвърна ми, че без доверие в нагуала човек не може да постигне покой и да разчисти живота си от всички отломки,
които му пречат да бъде свободен.
Дон Хуан все повтаряше колко прав е бил неговият учител. А аз все изказвах дълбокото си несъгласие. Разправях му, че израстването ми в потискаща религиозна среда е оказало опустошително влияние върху мен, и че тези твърдения, както и собственото му примирение спрямо учителя му, ми напомнят ненавистната ми доктрина за послушанието, която ми бе втълпявана в детските години.
— Когато говориш за нагуала, сякаш проповядваш религиозно убеждение — казах аз веднъж.
— Мисли си каквото щеш — спокойно отвърна той. — фактът си е факт — нищо не става без нагуала. Знам го и ти го заявявам. Така са постъпвали и всички нагуали преди мене. Но нито аз, нито те са го казвали от чувство за собствена значимост. Твърдението, че няма истинска пътека без нагуал, е свързано изцяло с обстоятелството, че даден човек е нагуал, понеже може да отразява абстрактното, духа, по- добре от останалите. Но това е всичко. Ние имаме връзка най-Вече със самия дух и съвсем между другото с човека, който ни носи посланието му.
С времето все пак се научих да вярвам безрезервно в дон Хуан като 8 нагуал и това, както ме бе убеждавал, наистина ми донесе

17
огромно облекчение и подобри способността ми да възприемам уроците, които опитваше да ми предаде.
В тях той особено наблягаше на обясненията за събирателната точка. Веднъж го попитах дали тя има нещо общо с физическото тяло.
— Няма нищо общо с онова, което нормално възприемаме като тяло — рече той. — Тя е част от сияйното яйце, а то е нашата енергийна същност.
— Как се извършват преместванията на точката?
— Чрез енергийни потоци. Чрез разтърсвания вътре в енергийната ни форма или извън нея. Обикновено става дума за непредсказуеми потоци, чийто ход е произволен, но при магьосниците те са напълно предсказуеми и се подчиняват на техния стремеж.
— Ти самият усещаш ли тези потоци?
— Всеки магьосник ги усеща. Впрочем и всеки човек въобще, но обикновените хора се твърде заети със своите работи, за да обръщат внимание на подобни неща.
— Какви чувства пораждат потоците?
— Неща като леко безпокойство и смътна тъга, последвани незабавно от бурна радост. И понеже нито тъгата, нито радостта имат видима причина, винаги ги взимаме за необясними, необосновани настроения, а не за същински атаки на неизвестното.
— Какво става, когато събирателната точка излезе извън енергийната форма? Отвън ли виси, или е свързана със сияйното кълбо?
— Тя разтегля очертанията на формата, без да напуска пределите й.
Дон Хуан ми обясни, че придвижването на събирателната точка води до пълна промяна в енергийната форма на човека. Вместо да напомня кълбо или яйце, той се превръща в нещо подобно на лула. В
този случай точката представлява мундщука, а другата част на сияйното кълбо — главата на лулата. Ако точката продължи да се предвижва, в даден момент цялото кълбо става на тънка лента от енергия.
Дон Хуан добави, че древните магьосници били единствените,
които успели да постигнат такава изключителна трансформация.
Попитах го дали и в новата си енергийна форма те все още били хора.

18
— Разбира се — отвърна той. — Но ти май искаш да знаеш дали все още били разумни, заслужаващи доверие хора. Е, не съвсем.
— По какво са се променили?
— По отношение на грешките си. Човешките стремежи и занимания загубили всякакво значение за тях. Дори външният им вид станал по-различен.
— Значи вече не изглаждали като хора?
— Що се отнася до тези магьосници, много е трудно да се каже кое как е било. Несъмнено изглеждали като хора — как иначе? Просто не били съвсем такива, каквито ти или аз бихме очаквали. И все пак,
ако настояваш да ти отговоря по какво именно се различавали от нас,
ще се справя не по-добре от куче, което се мъчи да улови опашката си.
— Случвало ли ти се е да срещнеш някой от тези хора, дон Хуан?
— Да, срещал съм един такъв.
— Как изглаждаше той?
— На външен вид си беше съвсем нормален. Виж, държанието му вече бе направо необикновено.
— В какъв смисъл беше необикновено?
— Мога само да ти кажа, че човешкото въображение е твърде бедно, за да си представиш как се държеше онзи магьосник. Но това не е единствено въпрос на поведение. То е нещо, което трябва да видиш с очите си, за да го прецениш.
— Всички магьосници ли са били такива като него?
— Разбира се, че не. Не зная нищо за другите, освен достигналото до нас чрез магьосническите предания, които се разказват от поколение на поколение. Според тях онези хора действително са били доста странни.
— Искаш да кажеш, че са били някакви чудовища?
— Съвсем не. Преданията ги описват като много приятни, но всяващи голям страх хора. Били по-скоро като същества от неизвестен вид. Човечеството е еднородно благодарение на факта, че всички ние представляваме сияйни кълба. А онези магьосници вече не били кълба,
а ленти от енергия, стремящи се да се избият в спирали, което обаче не им се удало напълно.
— Какво станало с тях в крайна сметка, дон Хуан? Умрели ли са?
— Според преданията, понеже успели да удължат формите си, те могли да удължат и срока на своето съзнание. Затова са запазили

19
живота и съзнанието си и до днес. Съществуват предания за периодичното им появяване на земята.
— Какво мислиш ти самият за всичко това, дон Хуан?
— Прекалено е чудато за мен. Аз искам свобода, свободата да запазя съзнанието си и същевременно да се изгубя в безкрая. За мен тези древни магьосници са странни, налудничави, своенравни хора,
попаднали в капана на собствените си изобретения. Но ти не се влияй от личните ми чувства. Постиженията на древните магьосници са несравними. Ако не друго, те са ни доказали, че човешките възможности не са за подценяване.
Друга тема, която засегна дон Хуан, беше необходимостта от притежаване на енергийна еднородност и компактност за целите на възприятието. Той твърдеше, че човечеството възприема познатия ни свят по познатия ни начин само защото всички хора имат един и същ тип енергийна еднородност и компактност. Казваше още, че ние автоматично придобиваме тези две енергийни състояния в процеса на нашето отглеждане и те ни се струват толкова естествени, че не осъзнаваме огромното им значение, докато не се сблъскаме с възможността да възприемаме други светове освен вече известния ни.
В такива моменти става ясно, че се нуждаем от съответна нова енергийна еднородност и компактност, за да можем да получим цялостно и вътрешно съгласувано възприятие.
Попитах го какво означават тези понятия и той ми обясни, че човешката енергийна форма притежава еднородност, понеже всеки човек изглажда като кълбо или яйце. А обстоятелството, че неговата енергия поддържа все такава форма, доказва нейната компактност.
Добави, че пример за нова еднородност и компактност е превръщането на енергийната форма от кълбо в лента у древните магьосници: всеки от тях еднородно се сдобил с линейна форма и я запазил благодарение на компактността. Еднородността и компактността на линейно ниво им дали възможност да възприемат един хомогенен нов свят.
— Как се придобиват тези две неща? — попитах аз.
— Ключът към всичко това е положението на събирателната точка, или по-скоро нейното фиксиране — отвърна дон Хуан.
За момента той не искаше да уточнява повече, затова се поинтересувах дали древните магьосници можели да си възвърнат яйцевидната форма. Отговори ми, че до един определен етап можели,

20
но не го направили. А после линейната компактност се утвърдила и обратният път вече бил изключен. Според дон Хуан истинската причина, поради която тази компактност се утвърдила и предотвратила връщането им в първоначалния им вид, била въпрос на собствен избор и ненаситност. Обсегът на онова, което били в състояние да възприемат и извършат в линейната си форма, далеч надхвърлял възможностите на обикновения човек или даже на обикновения магьосник.
Дон Хуан поясни, че когато човек представлява енергийно кълбо,
неговият обхват включва всички енергийни нишки, които преминават през пространството, оградено от очертанията на кълбото. Нормално ние възприемаме не всичко, което е в човешкия обхват, а най-вероятно само една хилядна от него. Според дон Хуан, когато вземем под внимание този факт, мащабността на онова, което древните магьосници съумели да постигнат, веднага става очевидна; разтягайки се в лента, дълга хиляди пъти повече от размера на човека като енергийно кълбо, те можели да възприемат всички енергийни нишки,
които пресичат тази лента.
По негово настояване аз положих огромни усилия да проумея новия вид енергийно устройство, който ми описваше. Най-накрая с много мъки успях да си представя енергийните нишки, намиращи се вътре в кълбото и извън него. Но ако си помислех за множество от сияйни кълба, представата ми веднага се разпадаше. В едно такова множество, разсъждавах аз, нишките, които са извън някое кълбо,
сигурно ще минават през съседното. Тъй че в голяма група от кълба вероятно не би могло да има енергийни нишки, които да не попадат в нито едно от тях.
— Да разбереш тези неща не е работа за твоя разум — отвърна дон Хуан, след като внимателно изслуша доводите ми. — Няма как да ти обясня какво имат предвид магьосниците, когато говорят за нишки,
които са вътре в човешката форма и вън от нея. Щом някой ясновидец

Изтегляне 2.22 Mb.

Сподели с приятели: