Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Марксисткото предизвикателство
Марксистите, от друга страна, наистина са предизвикателство. Те вярват в линейната история (поне официално – в основата си тяхната система обаче е циклична).786 Те вярват в закона. Вярват в предназначението. Вярват в смисъла на историята. Вярват в историческите етапи, макар и не етично определени етапи, каквито намираме във Второзаконие. Те вярват в науката. Те вярват в литературата, пропагандата и силата на писаното слово. Вярват във висшето образование. Накратко, те имат философия, която е някакъв извратен огледален образ на християнското учение. Те са опасни, не защото действуват последователно със своята фундаментална философия на хаоса, а защото ограничават функцията на хаоса само до една област: революционното преобразяване на буржоазното общество. (Тук говоря предимно за съветските марксисти.) И къде печелят повярвали? Във все по-безсилния, все по-екзистенциалистичен, все по-антиномистки Запад. Докато Западът изоставяше своите остатъци от християнско общество, марксизмът прцъфтяваше само в неразвитите, основно езически региони в света. Една по своята същност западна философия на оптимизъм намери вярващи сред интелектуалците на Далечния Изток, Африка и Латинска Америка, които видяха безплодието на конфуцианската стагнация и релативизма, безсилието на демоничния ритуал или водещата до задънена улица същност на поклонението пред демони. Марксизмът е могъщ само до степента, до която той носи в себе си примамките на августинизма, съчетани със субсидии, особено технологични субсидии и дългосрочни кредити, от западната индустрия. Тук има една ирония. Маркс е вярвал, че “научният социализъм” ще тържествува само в онези народи, които са преминали през пълното развитие на капитализма. Той е вярвал, че в повечето случаи (може би с изключение на Русия) селските области трябва да изоставят феодализма и да развият напълно капиталистическо общество преди социалистическата революция да може да бъде успешна. Но именно предимно в селските региони на света марксистките идеи и групи постигнаха успех за първи път. Индустриалният Запад беше все още твърде християнски или твърде прагматичен (осъзнавайки, че “честността е най-добрата политика”), за да капитулира пред марксистите, освен веднага след една изгубена война. В продължение на дълго време марксистите са доминирали преподавателския състав на университетите в Латинска Америка, но не и в университетите в САЩ. През 1964, например, в американските университети нямаше и половин дузина открито марксистки икономисти преподаватели (вероятно само един, Пол Баран от Станфордския университет). След 1965, обаче, учените с марксистки убеждения от Новата Левица станаха сила, с която другите трябваше да се съобразяват във всички обществени науки, включително и в икономиката.787 Скептицизмът, песимизмът, релативизмът и непрактичността на съвременното “неутрално” образование оставиха преподавателите без подходяща защита срещу самоуверените, невъздържани, гръмогласни марксисти, предимно младите марксисти, които започнаха да се появяват в колежите след 1964. Епистемологичното загниване остави установените либерали в колежите без никаква защита, освен техните научни степени.788 След 1965, обаче, марксизмът проникна много повече сред младите интелектуалци от индустриализирания Запад, отколкото кога да е преди това, след 30-те – една по-ранна епоха на песимизъм и скептицизъм относно установените ценности и традиции. Марксистите имат успех сред диваците, били те в Африка или в Харвард – епистемологични диваци. Марксизмът дава алтернатива на отчаянието. Той съдържа примамката на оптимизма. Той съдържа примамката на християнството. Той все още е система от деветнадесети век, стояща върху интелектуалния капитал на една повече християнска интелектуална вселена. Тези примамки на християнския ред са източника на влияние на марксизма в един все повече релативистичен свят. Последният бунт на Сатана В последните дни на тази последна епоха от човешката история сатанистите все още ще имат изгледа на християнския ред около тях. Сатана трябва да седне в Божия скут, образно казано, за да удари Бога по лицето – или да се опита. Сатана не може да бъде последователен в своята собствена философия на автономния ред и все пак да бъде заплаха за Бога. Един автономен ред води до хаос и безсилие. Той знае, че няма неутрално поле във философията. Той знаеше, че Адам и Ева ще умрат духовно в деня, в който ядат от дървото. Той е достатъчно добър теолог, за да знае, че има един Бог, и той и неговото множество треперят при тази мисъл (Яков 2:19). Когато демоничните хора възприемат на сериозно неговите лъжи относно естеството на реалността, те стават безсилни и падат от Божия скут. Именно когато сатанистите осъзнаят, че официалната философия на Сатана на хаос и антиномистко беззаконие е лъжа, тогава те стават опасни. (Отново да кажем, марксистите са по-опасни за Америка от племето Ик.) Те научават повече за истината, но я извращават и я използват срещу Божиите хора. Следователно, библейското значение на епистемологичната осъзнатост не е че сатанистът става все по-последователен с официалната философия на Сатана (хаоса), а че множеството на Сатана става все по-последователно с това, в което Сатана всъщност вярва: че редът, законът, властта са продукт от омразния Божий ред. Те се научават да използват закона и реда, за да изградят завоевателна армия. Накратко, те използват общата благодат – познанието за истината – за да извратят истината и да атакуват Божиите хора. Те се обръщат от лъжливото познание, давано им от Сатана, и възприемат извратена форма на истината, която да използват в своите бунтовни планове. С други думи, те съзряват. Или, както К. С. Луис поставя в устата на своя измислен герой, старшият дявол Душевадеца, когато материалистите най-после повярват в Сатана, но не и в Бога, тогава войната е завършила.789 Не съвсем; когато те повярват в Бога, знаят, че Той ще спечели, но въпреки това гневно атакуват – не в сляп гняв, а в напълно осъзнат гняв – Божиите дела, тогава войната е приключила. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|