Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

ΙΗΣΟΥΣ (Ι = 10 + Η = 8 + Σ = 200 + Ο = 70 + Υ = 400 + Σ = 200) = 888.

489 Вижте James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), p. 164.

490 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (London: Oxford University press, 1964), p. 156; Фарър, разбира се, нарича Звяра с общоприетото (но технически неправилно) име Антихрист, което всъщност е името дадено от св. Йоан на отстъпниците от християнската вяра.

491 Сравнете Битие 1:31; Откровение 6:12-17; 9:13-21.

492 Farrer, A Rebirt of Images, p. 259.

493 Между другото, лесният начин да се изчислява триъгълникът на всяко число е да го умножим по следващото по-голямо число, а после да го разделим на две; така (36×37)/2=666.

494 Бележката на Фарър към този текст звучи така: “Слънчевият календар изисква всеки втори месец дните да бъдат 31, а не 30. Лунният календар изисква всеки втори месец да има 29 дни, и междинен месец малко по-често от всяка трета година. Така, като изчисляваме по лунния календар, 3½ години е или около 1270, или около 1300 дни: или, ако пренебрегнем напълно междинния месец, това е около 1240 дни. По никакъв начин не е 1260 дни.

495 Farrer, A Rebirth of Images, pp. 259f.

496 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882), p. 539.

497 Някои възразяват, че Neron Kesar е просто удобна “правописна грешка” на името на Нерон на еврейски. Това възражение пропуска факта, че преди съвременното въвеждане на речниците светът просто не е бил така загрижен като нас за единния правопис на имената. Различният правопис е често срещан (например “Йорам” и “Йехорам” в Стария Завет), особено при транскрипция на думи от чужд език. Но твърдението за правописна грешка е така или иначе напълно погрешно. Формата Neron Kesar (1) е лингвистично “правилната” еврейска форма, (2) е формата, която се намира в Талмуда и други равински писания, и (3) е била използвана от евреите през първи век, както показват археологическите данни. Както отбелязва Ф. У. Фарър, “юдейският християнин би написал името така, както е мислел за името – тоест в еврейски букви. И момента, когато направи това, тайната бива разкрита. Никой юдеин не е мислил за Нерон освен като за ‘Neron Kesar,’ и това веднага дава . . . 666” (The Early Days of Christianity, Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882, p. 540). Свързан с това е фактът, че ако името на Нерон е написано без последното н (т.е., начинът, по който би изглеждало, ако езичник го напише на еврейски), то дава сбор от 616 – което е точно вариантът в няколко новозаветни ръкописи. Най-разумното обяснение за този вариант, е че той е причинен от объркване относно последното н.

498 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clark & Co., 1882), p. 541. Виж например Сулпиций Север (363-420 г. от Хр.), който ясно цитира Откр. 13 в своето описание на Нерон: Sacred History, in A Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers of the Christian Church (Grand Rapids: Eerdmans, 1973 reprint), pp. 110f.

499 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), p. 402.

500 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 29-32.

501 Веднъж като разберем, че Едемската градина е била на планина, можем по-лесно да разберем основата за удивителното съгласие между митологиите на различните общества. Всички общества произхождат от разпръсването при планината Арарат, а по-късно при Вавел; и те вземат със себе си спомените за първоначалния Рай. Затова във всяко древно общество има митове за обиталището на Бога на Космическа Планина (напр. планината Олимп) и за изгонването на човека от Рая, и за неговите опити да се завърне (напр. почти универсалната заетост с изграждане на кули-градини, пирамиди и могили, ср. “дъбравите” и “високите места” на отстъпническия Израел). Виж R. J. Rushdoony, The One and the Many: Studies in the Philosophy of Order and Ultimacy (Tyler, TX: Thoburn Press, [1971] 1978), pp. 36-53; ср. Mircea Eliade, The Myth of the Eternal Return: or, Cosmos and History (Princeton: Princeton University Press, 1954, 1971), pp. 12-17.

502 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), p. 237.

503 Terry, p. 404.

504 Terry, p. 404.

505 Carrington, p. 236.

506 J. Stuart Russel, The Parousia: A Critical Inquiry into the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming (Grand Rapids: Baker Book House, [1887] 1983), pp. 469f. Може да се признае, че Ръсел не доказва своето твърдение “отвъд всяко основателно съмнение.” Но той ясно установява поне идейна връзка (ако не зависимост) между Евреи 12 и Откровение 14.

507 Вижте David Chilton¸ Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 90f.

508 За допълнителен материал върху значението на сведението на св. Петър за “Вавилон,” виж J. Stuart Russell, The Parousia, pp. 346ff.

509 Terry, p. 407.

510 Carrington, pp. 248f. С британско чувство за благоприличие, Карингтън споделя известна степен на тревога от това предаване на текста.

511 Moses Stuart, A Commentary on the Apocalypse (Andover: Allen, Merrill and Wardwell, 1845), pp. 297f.

512 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City: Doubleday and Co., 1975), p. 237.

513 Св. Атанасий, За Въплъщението, trans. and ed. by Sister Penelope Lawson, C.S.M.V. (New York: Macmillan Publishing Co., 1946, 1981), pp. 42f.

514 Евсевий, Църковна история, viii.ix.5, trans. Christian Frederick Cruse (Grand Rapids: Baker Book House, [n.d.] 1955), p. 328.

515 Св. Игнатий, Послание към Римляните, iv-vi, ed. and trans. J. B. Lightfoot, The Apostolic Fathers (Grand Rapids: Baker Book House, [1891] 1956), pp. 76f. За отношението на ранните християни към мъченичеството, виж Louis Bouyer, The Spirituality of the New Teastament and the Fathers (Minneapolis: The Seaburry Press, 1963), pp. 190-210.

516 Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1973), pp. 99f.

517 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 68ff., 102f.

518 Carrington, p. 256. За употребата от Христос на образа на лозето в Неговите притчи, виж Chilton, Paradise Restored, pp. 76-82.

519 Вижте Йосиф Флавий, Юдейската война, Книга iii.

520 Carrington, p. 261.

521 Вижте Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), pp. 135-49; ср. Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987).

522 Kline, Treaty of the Great King, p. 139.

523 Вижте ibid., pp. 140-49. Леко съм променил структурата на Клайн.

524 От своя страна народът, използван като тоягата на Божия гняв, сам ще бъде смазан поради своето собствено непокорство, и Остатъкът от Израел ще бъде спасен (Второзаконие 32:26-43; сравнете Исая 10:5-34; Откровение 17:16-17; 19:17-21).

525 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 169.

526 Henry Barclay Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), p. 194.

527 Farrer, pp. 170f.

528 Евреи kiyyor, стандартната дума за леген: например Изход 30:18, 28; 40:7, 11, 30.

529 Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 93.

530 Farrer, p. 171.

531 Alfred Edersheim, The Temple: Its Ministry and Services As They Were at the Time of Jesus Christ (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1980), p. 76.

532 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, two vols. (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., [1851] 1972), Vol.2, pp. 146f.

533 Farrer, p. 174.

534 Вижте Gordon J. Wenham, The Book of Leviticus (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1979), pp. 86-103.

535 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), p. 262.

536 C. F. J. Züllig, Die Offenbarung Johannis erklärt (Stuttgart, 1834-40).

537 J. A. Bengel, Erklärte Offenbarung Johannis (Stuttgart, 1740).

538 Hengstenberg, Vol. 2, p. 153.

539 Съответствието все пак не е точно; и Ръсел, както е обичайно за него, отива твърде далеч, когато след повърхностно сравнение категорично заявява: “Това не може да бъде просто случайно съвпадение; това е тъждественост, и предполага въпроса, По каква причина видението е повторено по този начин?” (J. Stuart Russell, The Parousia: A Critical Inquiry into the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming [Grand Rapids: Baker Book House, 1983], p. 476).

540 Сравнете Исая 66:6 – “Шумен глас от Града, Глас от Храма: Гласът на Господа, който въздава на враговете Си!”

541 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 175.

542 Ibid., p. 175.

543 J. P. M. Sweet, Revelation (Philadelphia: The Westminster Press, 1979), p. 244.

544 Мимоходом можем да отбележим тук един пример за постоянната склонност на т.нар. “буквалистко” тълкуване да се впуска в смешни спекулации относно изпълнението на тези пророчества. Др. Хенри Морис, който написа това, което неговите издатели нарекоха “най-буквалното изложение на Откровение, което някога ще прочетете!” предлага своето тълкувание на това явление: “Това е просто химически разтвор, вода, съдържаща желязо и други химикали, които й придават кървав вид” (Henry Morris, The Revelation Record: A Scientific and Devotional Commentary on the Book of Revelation [Wheaton: Tyndale House Publishers, 1983], p. 298). Това е особено интересно в светлината на заявения от него принцип на тълкуване: “В действителност, ‘буквално тълкувание’ е терминологично противоречие, тъй като не се тълкува (т.е. ‘превежда,’ казвайки ‘това означава онова’), ако просто се приема дадено твърдение като означаващо точно това, което казва. Нещо повече, понятията ‘по-буквално’ или ‘най-буквално’ са излишни. Буквално е буквално” (p. 24).

545 Йосиф Флавий, Юдейската война, iii.x.9.

546 David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 18ff, 30f.

547 Auguste Lecerf, An Introduction to Reformed Dogmatics, trans. André Schlemmer (Grand Rapids: Baker Book House, [1949] 1981), p. 147.

548 Сравнете ibid., 147-49.

549 Споменаването на Ангела на водите служи като поредната от множеството загатнати връзки между книгата Откровение и Евангелието на св. Йоан; виж Йоан 5:3-4.

550 Вижте Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.iii.3-4.

551 J. Massyngberde Ford, Revelation: A New Translation with Introduction and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 266.

552 Св. Августин, За Триединството, iii.9; Henry Bettenson, ed. and trans., The Later Christian Fathers (Oxford: Oxford University Press, [1972] 1977), p. 191.

553 ] Корнилий Тацит, История, iii.49.

554 Владетелите през 69 г., “годината на четиримата императори.”

555 Тацит, История, iii. 48; Йосиф Флавий, Юдейската война, iv.x.5.

556 Тацит, История, iii.71-73; Йосиф Флавий, Юдейската война, iv.xi.4.

557 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belfors, Clarke & Co., 1882), pp. 555f.

558 Тацит, История, iii. 83; trans. Kenneth Wellesley (New York: Penguin Books, 1964, 1975), pp. 197f.

559 Херодот, История, i. 191; виж пророчествата за това в Еремия 50:38; 51:32, 36.

560 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), p. 265.

561 Вижте Йосиф Флавий, Юдейската война, iii.i.3; iii.iv.2; v.i.6; vii.i.3.

562 Sweet, p. 249.

563 Carrington, pp. 265f.; ср. Alfred Edersheim, The Temple: Its Ministry and Services As They Were at the Time of Jesus Christ (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1980), pp. 142, 148.

564 Ср. подобния израз в Йоан 19:13: “Пилат . . . седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски Гавата.” Карингтън (стр. 267) коментира: “Каквито и да са нашите възгледи относно авторството на Йоановата литература, сигурно е, че сходствата в мисълта, плана и изразите между Откровение и Евангелието са понякога извънредно големи, и онези учени, които твърдят, че те са от двама различни автори и са вдъхновени от различни мотиви, имат твърде трудни моменти за обяснение. В настоящия случай има преднамерен контраст между Исус, съден и отиващ към Своята смърт от ръцете на имперския прокуратор, и Ерусалим, съден и отиващ към своята гибел от ръцете на Императора.”

565 Farrer, p. 178.

566 Карингтън (стр. 268-71) дава обширен списък на препратките на св. Йоан към Захария, отбелязвайки, че “след Езекиил тази книга най-много повлиява на св. Йоан. Следователно е важно да осъзнаем, че тя говори за унищожението на този Ерусалим и за въздаяние върху неговите жители; тя очаква славата на Нов Ерусалим под дома на Давид, и езичниците ще идват да се покланят там” (стр. 271).

567 Farrer, p. 178.

568 Farrer, p. 179.

569 John Owen, An Exposition of the Epistle to the Hebrews, W. H. Goold ed., seven vols. (Grand Rapids: Baker Book House, [1855] 1980), Vol. 7, pp. 366f. Оуен отбелязва по-нататък: “Макар по принцип да се има предвид премахването на Мойсеевото поклонение и старата църква-държава, което беше започнато при идването на Христос и от Неговото прогласяване на Благовестието от небето, тук са включени и всяка друга съпротива срещу Него и Неговото царство; не само онези, които са били, но и всички, които щяха да последват до края на света. ‘Нещата, които не се клатят,’ ще останат и ще бъдат твърди срещу всякаква съпротива. От което следва, че както небесата и земята на идолопоклонническия свят бяха разтърсени и премахнати в миналото, така ще бъде и с антихристиянския свят, който в настоящето като че ли надделява на много места. Пред Благовестието и Христовото царство заедно с него всички неща трябва да отстъпят, каквото и да се съдържа в думите за небето и земята долу. Защото ако Бог направи път за него чрез премахването на Своите собствени институции, които е назначил само за определено време, какво още може да попречи на неговото установяване и растеж до края?” (стр. 368).

570 Carrington, p. 266; ср. Йосиф Флавий, Юдейската война, v.v.1-5.

571 Ford, p. 275.

572 Йосиф Флавий, Юдейската война, v.vi.3.

573 Russell, p. 482.

574 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882), p. 557.

575 Отказът на свещенството и последствията от това за Невястата са често срещани теми в Писанието. Вижте James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985).

576 Забележително е, че Тир и Ниневия – единствените два града извън Израел, които са обвинени за блудство – са били в завет с Бога. Царството на Тир по времето на Давид и Соломон се обърна към поклонение пред истинския Бог, а неговият цар сключи завет със Соломон и му помогна при построяването на Храма (3 Царе 5:1-12; 9:13; Амос 1:9); Ниневия беше обърната при служението на Йона (Йона 3:5-10). По-късното отстъпничество на тези два града с право може да се счита за блудство.

577 За кратък преглед на мотива за блудницата в Писанието, виж чудесната малка книга на Франсис Шефър, Francis Schaeffer, The Church Before the Watching World (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1971), Chapter 2: “Adultery and Apostasy – The Bride and the Bridegroom Theme.”

578 За пълна дискусия по този въпрос, виж Calum M. Carmichael, “Treading in the Book of Ruth,” ZAW 92 (1980), pp. 248-66.

579 Отношението на пастор Х. Фостър, ректор на Клъркънуел в началото на деветнадесети век, е може би представително. Разглеждайки уместността да се проповядва от Песен на песните, той казва: “Проповядвал съм от различни отделни текстове в Песен на песните. Веднъж преминах през Езекиил 16, но не смея да направя това отново.” Цитирано в John H. Pratt, ed., The Thought of the Evangelical Leaders: Notes of the Discussions of the Eclectic Society, London, During the Years 1798-1814 (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1856] 1978), p. 441. В една по-приземена епоха, Жан Калвин е могъл да бъде много по-откровен в своите лекции – дотолкова, че неговия преводач от деветнадесети век е изтрил няколко абзаца с тази забележка: “Реформаторът разглежда толкова подробно езика на Пророка, че изтънченият вкус на нашите дни няма да понесе буквален превод на някои текстове.” Thomas Myers, in Calvin’s Commentaries on the First Twenty Chapters of the Book of the Prophet Ezekiel (Grand Rapids: Baker Book House, 1979 reprint), Vol. 2, p. 127. Ср. пропускането от друг преводач на Калвиновите коментари върху Бит. 38:8-10 (Commentaries on the First Book of Moses, Baker Book House, 1979, Vol. 2, p. 281).

580 Вижте за 12:6; ср. бележките върху темата за пустинята в David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 24, 46, 50-53.

581 Йосиф Флавий, Юдейската война, v.v.4.

582 За разширена, макар и встъпителна дискусия за връзките между диетичната и сексуалната чистота на Закона, виж Mary Douglas, Purity and Danger: An Analysis of the Concepts of Pollution and Taboo (London: Routledge & Kegan Paul, [1966] 1969), Ch. 3: “The Abominations of Leviticus” (pp. 41-57); idem., Implicit Meanings: Essays in Anthropology (London: Routledge & Kegan Paul, 1975), Ch. 16: “Deciphering a Meal” (pp. 249-75).

583 J. Massyngberde Ford, Revelation: A New Translation with Introduction and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 288.

584 Eugenio Corsini, The Apocalypse: The Perennial Revelation of Jesus Christ (Wilmington, DE: Michael Glazier, 1983), p. 335.

585 Milton S. Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton & Mains), pp. 429f.

586 Ford, p. 289.

587 В контекста (ст. 6-8) св. Петър цитира от пророчеството на Исая за юдейското отхвърляне на Христос (Исая 8:14; 28:16; вижте Матей 28:12-15). Джон Браун от Единбург коментира за 1 Петрово 2:8: “Прякото отнасяне в думата непокорен е без съмнение за невярващите юдеи. Когато Бог обяви пред тях: ‘Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; който вярва в него не ще прибърза да бяга’ – те не повярваха на думите. Те нарушиха заповедта. Те отхвърлиха камъка. Не пожелаха да градят върху него. Не пожелаха да приемат Исус като Месията; напротив, ‘те Го взеха и с нечестиви ръце Го разпнаха и убиха.’” (John Brown, Expository Discourses on 1 Peter, two vols.; Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1848] 1957, Vol. 1, p. 314).

588 Въобще не е необходимо, както Ръсел прави (Russell, The Parousia, p. 492), да търсим седем хълма в Ерусалим като изпълнение на тези думи. Блудницата е седнала върху Звяра и следователно върху седемте хълма на Рим; с други думи, отстъпилият юдаизъм, съсредоточен в града Ерусалим, се крепи върху Римската империя.

589 Това е оспорвано от някои, тъй като, в технически смисъл, Империята започва с Август, а не с Юлий (ср. Тацит, Летописи, i.1). Но това, което е технически въпрос, който е без значение, доколкото става въпрос за общоприетото мислене и писмените документи от първи век. Във всякакъв практически смисъл Юлий Цезар е император: Той си припизва званието император, и най-ранните римски, християнски и юдейски автори го считат за първия император. Светоний започва своя труд Дванадесетте Цезари с Юлий като първи император, както прави Дион Касий в своята История на Рим. Книга 5 от Сибилински предсказания нарича Юлий “първия цар,” а 4 Ездра 12:15 говори за Август като “втория” от императорите. За нашите цели изглежда Йосиф Флавий дава най-убедителното свидетелство, тъй като пише за римски и юдейски читатели на общоприетия език на своите дни. В своята Юдейска история той ясно говори за Август и Тиберий като втория и третия от императорите (xviii.ii.2), за Калигула като четвъртия (xviii.vi.10), а за Юлий като първия (xix.i.11). Най-обширното разглеждане на всички доказателства е в Moses Stuart, Commentary on the Apocalypse, two vols. (Andover: Allen, Merril, and Wardwell, 1845), Vol. 2, pp. 445-52; сравнете Isbon T. Beckwith, The Apocalypse of John: Studies in Introduction with an Exegetical and Critical Commentary (Grand Rapids: Baker Book House, [1919] 1979), pp. 701f.

590 Това са били: Италия, Ахея, Азия, Сирия, Египет, Африка, Испания, Галия, Британия и Германия. Виж F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882), p. 532.

591 Terry, p. 433.

592 Лука се впуска да описва някои от тези народи: “партяни, мидяни и еламити и жители на Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Либия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим, юдеи и прозелити, критяни и араби” (Деян. 2:9-11).

593 Унищожаването на Блудницата от предишните й “любовници” е необяснимо без допускането, че тя е Ерусалим. Има ясна контекстуална връзка между войната на народите срещу Христос и тяхната война срещу Блудницата. Тяхната война е преди всичко против Него; нейното унищожение, извършено от тях, е част от техния опит да Го погубят.

594 Корнилий Тацит, История, v. 1.

595 Йосиф Флавий, Юдейската война, ii.xviii.

596 J. Stuart Russell, The Parousia: A Critical Inquiry into the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming (Grand Rapids: Baker Book House, [1887] 1983), p. 503.

597 The Sacred History of Sulpitius Severus, in A Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers of the Christian Church (Grand Rapids: Eerdmans, [n.d.] 1973), Second Series, Vol. 11, p. 111. Тази информация от Сулпиций изглежда е извлечена от свидетелството на очевидци, записано от Тацит. Виж Michael Grant, The Twelve Caesars (New York: Charles Scribner’s Sons, 1975), pp. 228f.

598 Те ни изглеждат противоречиви, защото ние сме създания. Проблеми като отношението между Божието върховенство и човешката отговорност, или Божието върховенство и човешката праведност, или за единството и многообразието в Триединството, не могат да бъдат “решени” от нас, защото не сме способни да схванем Бога. Корнилиъс Ван Тил пише: “Човешкото познание никога не може да бъде съвършено пълно познание. Всяко познавателно действие съдържа някъде в себе си отнасяне към Бога. Но тъй като Бог не е напълно разбираем за нас, ние сме принудени да навлезем в това, което ни изглежда като противоречие във всяко наше познание. Нашето познание е аналогично и следователно трябва да бъде парадоксално” (Cornelius Van Til, The Defense of the Faith, Philadelphia: Presbyterian and Reformed, third ed., 1967, p. 44). По тази причина “цялото учение на Писанието е привидно противоречиво” (Common Grace and the Gospel, Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1972, p. 142; ср. pp. 9ff.; ср. Cornelius Van Til, Introduction to Systematic Theology, Presbyterian and Reformed, pp. 247ff.). За пълно разглеждане на този въпрос, виж John Frame, “The Problem of Theological Paradox,” in Gary North, ed., Foundations of Christian Scholarship (Vallecito, CA: Ross House Books, 1976), pp. 295-330.

599 St. Augustine, Anti-Pelagian Works, Peter Holmes and Robert Ernest Wallis, trans. (Grand Rapids: William B. Eerdmans, reprinted 1971), p. 514, курсивът е добавен; John Calvin, Institutes of the Christian Religion, ii.iv.4.

600 Йосиф Флавий изтъква постоянно, че народите исторически са признавали святостта и централното място на Храма: “Това почитано място . . . беше считано за свято от цялото човечество” (Юдейската война, v.i.3; ср. v.ix.4; v.xii.6). Всъщност, действието на юдейските бунтовници през лятото на 66 г. от Хр., да прекъснат всекидневните жертвоприношения за Императора (в нарушение, както изтъква Йосиф Флавий, на отдавнашна практика), е събитието, което окончателно ускорява войната на Рим срещу юдеите (ii.xvll.2-4). Дори до самия край, когато Тит се подготвя да разруши града до основи, той все още умолява юдейските свещеници да принасят жертвоприношенията, които тогава били напълно престанали (vi.ii.1).

601 Вижте дискусията по този въпрос в Gordon J. Wenham, The Book of Leviticus (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1979), pp. 231, 234f., 243.

602 Това не трябва да се тълкува като жертва на самия демон (Левит 17:7). Векове по-късно, отстъпилите северни израилтяни при Йеровоам всъщност отдадоха поклонение на този бог-козел (2 Летописи 11:15).

603 Думата в английския превод на Библията е “нощният демон” [Lilith]. Бел. прев.

604 Вижте Henry R. Van Til, The Calvinistic Concept of Culture (Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1959); Abraham Kuyper, Lectures on Calvinism (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1931).

605 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City: Doubleday and Co., 1975), pp. 301f.

606 Сравнете Божието изявление на съд срещу Юда: “Най-напред ще им въздам двойно, за беззаконието им и за греха им, защото оскверниха земята Ми” (Еремия 16:18); “Докарай върху тях злощастен ден, и сломи ги с двойно унищожение” (Еремия 17:18). Обратно на Исая 40:2: “Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, че времето на воюването му се изпълни, че беззаконието му се прости; защото взе от ръката Господна двойно за всичките си грехове.” За плеоназма като двойно свидетелство, виж James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 96, 106; за законите за реституция, виж pp. 134ff.

607 Йосиф Флавий, Юдейската война, vii.i.1

608 Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v.3.

609 Ford, p. 305.

610 Йосиф Флавий, Юдейската война, v.v.4, 6.

611 Ibid., vi.viii.3.

612 Alfred Edersheim, The Life and Times of Jesus the Messiah, two vols. (McLean, VA: MacDonald Publishing Co., n.d.), Vol. 1, p. 116.

613 Както споменах по-рано (за 17:4), това с основание може да се отнася за Храмовата завеса, “Вавилонска тъкан, избродирана със синьо, червено и пурпурно, и фин лен, изработена с чудно майсторство.” Йосиф Флавий, Юдейската война, v.v.4.

614 Patrick Fairbairn, The Interpetation of Prophecy (London: The Banner of Truth Trust, [1865] 1964), p. 221.

615 Ibid., pp. 221f.

616 Ibid., pp. 224f.

617 Този израз е използван шест пъти в стихове 21-23, показвайки, че Ерусалим е намерен недостатъчен – че както Вавилон от миналото, той е бил претеглен на везни и е намерен недостатъчен, и ще бъде съборен, а царството му ще се даде на други (Данаил 5:25-28).

618 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth: Dominion Press, 1985), pp. 125-31.

619 Вижте Giorgio de Santillana and Hertha von Dechend, Hamlet’s Mill: An Essay on Myth and the Frame of Time (Ipswich: Gambit, 1969). За символизма на Самсон като мелничар (Съдии 16:21) виж James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985), p. 273.

620 За тясната историческа връзка между окултизма и тоталната държава, виж Gary North, Unholy Spirits: Occultism and New Age Humanism (Ft. Worth, TX; Dominion Press, 1986).

621 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, two vols. (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., n.d.), vol. 2, p. 238.

622 Затова изразът не може да бъде употребен като буквално описание на вечното състояние на всички нечестиви. Действителните пламъци, които погълнаха “Вавилон,” изгоряха отдавна; но неговото наказание е вечно. Той никога няма да бъде възкресен отново.

623 Киприан, За единството на Църквата, 6; в Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: William B. Eerdmans, reprinted 1971), Vol. 5, p. 423.

624 Гръцката дума обикновено се използва в Новия Завет да означава Божие “постановление” или “наредба” (Лука 1:6; Римляни 1:32; 8:4; Евреи 9:1, 10; Откровение 15:4); свързаното значение, използвано тук, е “изпълнението на Божието постановление” (сравнете Римляни 5:18). Друго значение е “юридическа присъда, че човекът отговаря на Божиите изисквания,” и оттук “оправдание” (сравнете Римляни 5:16). Макар някои да настояват за “оправдание” като правилното значение тук, и контекстът, и фактът, че е използвано множествено число на думата, посочват нейното най-естествено значение като “праведни дела.”

625 Учението на дванадесетте апостоли, xiv.1, in Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, reprinted 1971), Vol. 7, p. 381.

626 Юстин Мъченик, Първа апология, гл. lxvii, в Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, reprinted 1971), Vol. 1, p. 186.

627 Вижте John Calvin, Institutes of the Christian Religion, iv.xvii.43-46; ср. idem., Selected Works: Tracts and Letters, ed. by Henry Beveridge and Jules Bonnet, seven vols. (Grand Rapids: Baker Book House, reprinted 1983), Vol. 2, p. 188.

628 Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (New York: St. Vladimir’s Seminary Press, 1973), p. 11.

629 James B. Jordan, “Studies in Genesis One: God’s Rite for Life,” in The Geneva Review, No. 21 (August 1985), p. 3; ср. idem., “Christian Piety: Deformed and Reformed,” Geneva Papers (New Series), No. 1 (September 1985); за централното място на поклонението, виж idem, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 10f., 41f., 217f.

630 William F. Arndt and F. Wilbur Gingrich, A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature (Chicago: University of Chicago Press, 1957), p. 723.

631 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, two vols. (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., [1851] 1972), Vol. 2, p. 256.

632 Austin Farrer, Te Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), pp. 195f.

633 Ibid., p. 85.

634 Вижте кратката дискусия в Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), p. 130.

635 Ibid.

636 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City: Doubleday & Co., 1975), p. 323.

637 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth: Dominion Press, 1985), pp. 103ff.

638 G. B. Caird, A Commentary on the Revelation of St. John the Divine (New York: Harper and Row, 1966), p. 245.

639 H. B. Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), p. 254.

640 Ibid.

641 Еврейският глагол може да се чете като строшавам или като управлявам (водя), в зависимост от използваните гласни. Септуагинтът я превежда като управлявам, и този превод се приема от новозаветните автори.

642 William Symington, Messiah the Prince: of, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Philadelphia: The Christian Statesman Publishing Co., [1839] 1884), p. 224.

643 Caird, p. 246.

644 Битие 15 описва церемонията по ратификацията на Божия завет с Аврам. След като Аврам разсича жертвените животни на две страни и подрежда половините една срещу друга, нечистите хищни птици слизат, за да нападнат трупа, и Аврам ги отпъжда (ст. 11). Гордън Уенхам тълкува това като обещание, че Израел, чрез Аврамовата вяра и покорство (сравнете Битие 26:5), ще бъде защитен от атаките на нечисти народи; Gordon Wenham, “The Symbolism of the Animal Rite in Genesis 15: A Response to G. F. Hasel, JSOT 19 (1981) 61-78,” in Journal for the Study of the Old Testament 22 (1981), 134-37.

645 Peter J. Leithart, “Biblical-Theological Paper: Revelation 19:17-18,” Westminster Theological Seminary, 1985, p. 11.

646 Ibid., p. 12.

647 Benjamin B. Warfield, “The Millenium and the Apocalypse,” Biblical Doctrines (New York: Oxford University Press, 1929), pp. 643-64.

648 Премилениализмът изглежда започва от ебионитския архиеретик Керинт, “лъжеапостол,” противник на св. Павел и св. Йоан. Керинт твърдял, че неговата доктрина за Милениума му е била открита от ангели; и е интересно, че посланието на св. Павел до Галатяните – което отделя много място да опровергава легалистичните ереси на Керинт – започва с тези думи: “Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет” (Галатяни 1:8)! Св. Иреней пише, че св. Йоан е избягал от обществена баня при срещата си с Керинт, и извикал: “Да бягаме, да не би да падне банята, защото Керинт, врагът на истината, е вътре!” За сведения за Керинт и неговите ереси, виж св. Ириней, Против ересите, i.xxvi.1-2; iii.iii.4; ср. Евсевий, Църковна история, iii.xxviii.1-6; iv.xiv.6; vii.xxv.2-3. Както изтъква Луи Буйе в Духовността на Новия Завет и на бащите (Louis Bouyer, The Spirituality of the New Testament and the Fathers, Minneapolis: The Seabury Press, 1963, p. 173), някои ранни християнски бащи (например Юстин Мъченик) са възприели премилениалния буквализъм заради своето езическо наследство, на което не са били познати библейските литературни жанрове и образност. Ортодоксалният, “Августински” възглед представлява по-зряло разбиране на символизма на Писанието и по-последователен християнски мироглед.

649 Може би най-силният аргумент срещу премилениализма е просто че Библията никога не говори за хилядагодишно царуване на светиите – извън Откровение 20, силно символичен и сложен текст в най-символичната и сложна книга от Библията! Греъм Голдсуърти отбелязва в Агнето и Лъвът: Евангелието в Откровение (Graeme Goldsworthy, The Lamb and the Lion: The Gospel in Revelation, Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1984): “Твърде невероятно е, меко казано, че нещо толкова драматично важно като хилядагодишно царуване на появилия се отново Христос на земята преди края на тази епоха не би било споменато на никое друго място в Новия Завет” (стр. 127). Някои трудове, които опровергават премилениализма от различни перспективи, са: Jay Adams, The Time Is at Hand (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., [1966] 1970); Oswald T. Allis, Prophecy and the Church (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1945, 1947); Loraine Boettner, The Millennium (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., revised ed., 1984); David Brown, Christ’s Second Coming: Will It Be Premillennial? (Grand Rapids: Baker Book House, [1876] 1983); W. J. Grier, The Momentous Event: A Discussion of Scripture Teaching on the Second Advent (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1945] 1970); Arthur H. Lewis, The Dark Side of the Millennium: The Problem of Evil in Rev. 20:1-10 (Grand Rapids: Baker Book House, 1980); Rousas John Rushdoony, God’s Plan for Victory: The Meaning of Postmillennialism (Tyler, TX: Thoburn Press, 1977); Ralph Woodrow, His Truth Is Marching On: Advanced Studies on Prophecy in the Light of History (Riverside, CA: Ralph Woodrow Evangelistic Association, 1977).

650 За сведенията за еретични (пост)миленариански движения, виж Igor Shafarevich, The Socialist Phenomenon, William Tjalsma, trans. (New York: Harper and Row, Publishers, 1980); Norman Cohn, The Pursuit of the Millennium: Revolutionary Millenarians and Mystical Anarchists of the Middle Ages (New York: Oxford University Press, 1957; revised, 1970); Otto Friedrich, The End of the World: A History (New York: Coward, McCann & Geoghegan, 1982), pp. 143-77; David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt-Manipulators: A Biblical Response to Ronald J. Sider (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, third ed., 1985), pp. 321-42.

651 Вижте св. Августин, Божият град, Книга XX. За Августин и влиянието на неговата постмилениална философия за историята, виж Peter Brown, Augustine of Hippo (Berkeley and Los Angeles: University of California Press, 1967); Charles Norris Cochrane, Christianity and Classical Culture: A Study of Thought and Action from Augustus to Augustine (London: Oxford University Press, [1940, 1944], 1957); Robert Nisbet, History of the Idea of Progress (New York: Basic Books, 1980), pp. 47-76. За обширното реформистко постмилениално наследство, от Жан Калвин до края на деветнадесети век, виж Greg L. Bahnsen, “The Prima Facie Acceptability of Postmillennialism,” The Journal of Christian Reconstruction, Vol. III, No. 2 (Winter, 1976-77), pp. 48-105, особено pp. 68-105; James B. Jordan, “A Survey of Southern Presbyterian Millennial Views Before 1930,” The Journal of Christian Reconstruction, Vol. III, No. 2 (Winter, 1976-77), pp. 106-21; J. A de Jong, As the Waters Cover the Sea: Millennial Revival and the Interpretation of Prophecy (Kampen: J. H. Kok, 1970); J. Marcellus Kik, An Eschatology of Victory (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1971), pp. 3-29; Iain Murray, The Puritan Hope: A Study in Revival and the Interpretation of Prophecy (London: The Banner of Truth Trust, 1971).

652 Имайте предвид факта, че съставителите на Общия молитвеник съдържа “Таблици за изчисляване на святите дни” чак до 8400 от Хр.! Явно те са се окопавали за “дълга война,” и не са очаквали непосредствено “грабване” на Църквата.

653 W. G. T. Shedd, Sermons to the Spiritual Man (London: The Banner of Truth Trust, [1884] 1972), p. 421.

654 Някои искат да поправят това като определят себе си като “оптимистични амилениалисти,” понятие, в което няма нищо лошо освен прекалената дължина (понятието “не-хилиастичен постмилениалист” страда от същия проблем).

655 Казаното дотук не е преднаpначено премахне някои други спорни области между различните есхатологични течения. Трудният въпрос за “общата благодат” – който Джеймз Джордан по-точно определи като “трохите от детската трапеза” (Марк 7:27-28) – е особено важен за спора, и затова съм включил статията на Гари Норт за “Общата благодат, есхатологията и библейския закон” като приложение в тази книга.

656 Това е може би най-доброто място да коментирам това, което в настоящето е интелектуално най-слабото “възражение” срещу постмилениализма: идеята, че земята не може да преживее бъдещ период на голямо физическо благословение, защото светът “се изчерпва” откъм естествени ресурси, става пренаселен, и/или умира от замърсяване (и т.н.) – популяризирано от силно изкривени и дори съзнателно заблудителни “изследвания” като Global 2000 и Limits to Growth. На първо място, това възражение напълно пропуска факта, че според Библията изобилието и гладът, производителността и замърсяването идват от ръката на Всемогъщия Бог; че Той може да възнаграждава покорството с благословение, а непокорството с проклятие, и наистина го прави (Второзаконие 8:1-20; 28:1-68; Исая 24:1-6). Второ, аргументите за “изчерпването на ресурсите” и “свръхнаселението” (и т.н., и т.н.) са напълно неоснователни от гледна точка на сигурни данни и обоснована икономическа теория. Виж Warren T. Brookes, The Economy in Mind (New York: Universe Books, 1982); Edith Efron, The Apocalyptics: Cancer and the Big Lie (New York: Simon and Schuster, 1984); Herbert I. London, Why Are They Lying to Our Children? (New York: Stein and Day, 1984); Charles Maurice and Charles W. Smithson, The Doomsday Myth: 10,000 Years of Economic Crises (Stanford: Hoover Institution Press, 1984); Julian L. Simon, The Ultimate Resource (Princeton: Princeton University Press, 1981); Julian L. Simon and Herman Kahn, eds., The Resourceful Earth: A Response to “Global 2000” (Oxford: Basil Blackwell, 1984); William Tucker, Progress and Priviledge: America in the Age of Environmentalism (Garden City, NY: Anchor Press/Doubleday, 1982). Истината е, че християнството, като създава науката и технологията на Запада, силно увеличава земните ресурси.

657 Herman Ridderbos, The Coming of the Kingdom (St. Catherines, Ontario: Paideia Press, [1962] 1978), pp. 62ff.

658 Сатана е връзван прогресивно, когато Христовото царство нараства в историята, разширявайки своето влияние за да преобрази всяка страна от живота (Матей 5:13-16; 13:31-33), и във всекидневния живот на християните, когато успешно се противим на дявола (Яков 4:7) и прогласяваме Божието Слово (Откровение 12:11). Сатана ще бъде вързан окончателно в Последния Ден, когато самата смърт бъде унищожена във Възкресението (Йоан 6:39-40; 1 Коринтяни 15:22-26, 51-54). За модела първоначално-прогресивно-окончателно като цяло, вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 24f, 42, 73, 136, 146ff., 206, 209, 223.

659 Добро описание за всеобщото разпространение на демонична дейност и контрол в целия древен езически свят се съдържа в първите десет книги на Божият град на св. Августин, но фактът е очевиден дори в трудовете на самите езичници. Практически всяка страница от Историята на Херодот или Енеида на Вергилий носи красноречиво и явно свидетелство за тиранията, която “боговете” са упражнявали върху всяка страна на езическия живот и мислене. Но всичко това спира с Възкресението на Христос: Боговете внезапно спрели да говорят, както отбелязва езическият автор Плутарх в своя труд, Защо предсказанията се провалиха, и както св. Атанасий постоянно отбелязва в своя класически трактат, За въплъщението на Божието слово. Ср. обширната дискусия за разрушаването на архаичния мироглед в Giorgio de Santillana and Hertha von Dechend, Hamlet’s Mill: An Essay on Myth and the Frame of Time (Ipswich: Gambit, 1969), pp. 56-75, 275-87, 340-43.

660 Св. Ириней, Против ересите, v.xxiv.4.

661 Св. Августин, Проповеди, 261; trans. by Henry Bettenson, ed., The Later Christian Fathers: A Selection From the Writings of the Fathers from St. Cyril of Jerusalem to St. Leo the Great (Oxford University Press, 1970, 1977), p. 222.

662 Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion Versus Power Religion (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985), pp. 169f.

663 Тертулиан, Апология, 39; trans. by Henry Bettenson, The Early Christian Fathers: A Selection from the Writings of the Fathers from St. Clement of Rome to St. Athanasius (Oxford: Oxford University Press, 1956, 1969), p. 141. Курсивът е добавен.

664 Аналогия на тази употреба в Писанието е начинът, по който ние с нашето по-инфлационно мислене, използваме думата милион: “Казах ти милион пъти!” (Подозирам, че дори “буквалистите” говорят от време на време по този начин.)

665 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), p. 451.

666 Henry Barclay Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), p. 261.

667 T. F. Torrance, Royal Priesthood (Edinburgh: Oliver and Boyd Ltd., 1955), p. 81.

668 Може да се попита: Защо св. Йоан просто не казва, че онези, които е видял да седят на престоли, са двадесетте и четири старци? Има поне две причини – първо, различните подсказвания в текста (споменаването на престоли, съд и свещенство, царуващо с Христос) правят изричното наименуване ненужно; второ, в съответствие със символизма на Църквата като Новия Израел, св. Йоан използва думата старец дванадесет пъти (4:4, 10; 5:5, 6, 7, 11, 14; 7:11, 13; 11:16; 14:3; 19:4). До тази точка в Книгата Откровение той вече е изразходвал своята “квота”!

669 Вижте две статии от Гари Норт: Gary North, “Witnesses and Judges,” Biblical Economics Today, Vol. VI, No. 5 (Aug./Sept. 1983); “Christ’s Mind and Economic Reconstruction,” Biblical Economics Today, Vol. VII, No. 1 (Dec./Jan. 1984). Те се получават срещу дарение за Institute for Christian Economics, P. O. Box 8000, Tyler, TX 75711.

670 Йейн Мъри показва в Iain Murray, The Puritan Hope: Studies in Revival and the Interpretation of Prophecy (London: The Banner of Truth Trust, 1971) как този възглед за световно обръщане е дал основното вдъхновение за мисионерска дейност в цялата история на Църквата, особено след протестантската Реформация.

671 James B. Jordan, “Rebellion, Tyranny, and Dominion in the Book of Genesis,” in Gary North, ed., Tactics of Christian Resistance, Christianity and Civilization No. 3 (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1983), pp. 38-80.

672 Ibid., p. 74. В тази връзка коментарът на Джордан относно т. нар. “патриотична” съпротива против данъците също си струва да се повтори: “Трябва да помним, че езичникът е главно заинтересован от властта. Това означава, че поддържането на военната сила (военната повинност) и заграбването на пари (прекомерно данъчно облагане) са абсолютно върховен интерес за него. Ако мислим, че тези неща са най-важните, тогава ще ги направим цел на нашата съпротива (като станем “данъчни патриоти” или нещо подобно). Да мислим по този начин е да мислим като езичници. За християнина основните неща са правдата (свещеническото пазителство) и прилежната работа (царското господство). Казано като цяло, езичниците не са загрижени колко сме праведни, или колко усърдно работим, докато си получава данъчните пари. Ето защо Библията навсякъде поучава да се търпи насилственото данъчно облагане, и никъде не подсказва уместността на съпротивата срещу данъците” (стр. 79).

673 На основа на точна хронология това изглежда основателно твърдение, тъй като Матусал умира в годината на Потопа (Матусал бил на 187 години, когато се ражда неговият син Ламех, на 369, когато се ражда неговият син Ной, и следователно на 969, когато идва Потопът; виж Битие 5:25, 28; 7:6). Повече от век преди Потопа Бог заявява, че целият човешки род (освен Ной) заслужава унищожение (Битие 6:1-8; 7:1); няма явна причина да изключим Матусал от това всеобхватно осъждение.

674 Gary North, Backward Christian Soldiers? An Action Manual for Christian Reconstruction (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), p. 4.

675 James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Ecocomics, 1984), pp. 56ff.

676 За значението на този текст за начина на кръщение, виж Duane Edward Spencer, Holy Baptism: Word Keys Which Unlock the Covenant (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1984), pp. 14ff.

677 Вижте Philip Edgcumbe Hughes, “The First Resurection: Another Interpretation,” The Westminster Theological Journal, XXXIX (Spring 1977) 2, pp. 315-18.

678 Norman Shepherd, “The Resurection of Revelation 20,” The Westminster Theological Journal, XXXVII (Fall, 1974) 1, pp. 37f. Св. Григорий Нисийски казва: “За нас е необходимо да преминем чрез водата тази подготвителна репетиция на благодатта на възкресението, за да осъзнаем, че е също толкова лесно за нас да възкръснем от мъртвите, както да се кръстим във вода,” Голям Катехизис, xxv.

679 Това вече трябва да е очевидно; ср. Chilton, Paradise Restored, pp. 77-102.

680 Наистина е вярно, че агресивната империалистическа политика на Съветския Съюз и неговата световна поддръжка на тероризма представляват сериозна заплаха за Западните народи; виж Jean-François Revel, How Democracies Perish (Garden City: Doubleday and Co., 1984). Това, обаче, няма нищо общо с изпълнени пророчества, а има всичко общо с факта, че Западът едновременно с това се заема все повече с отхвърляне на християнската етика и с нарастващо военно и технологическо въоръжаване на своите врагове; за второто, виж Antony Sutton, Western Technology and Soviet Economic Development, 1917-67, three vols. (Stanford: Hoover Institution Press, 1968-73); idem, National Suicide (New Rochelle, NY: Arlington House, 1973); ср. Richard Pipes, Survival Is Not Enough: Soviet Realities and America’s Future (New York: Simon and Schuster, 1984). Тези, които са изненадани, че възможното бъдещо завладяване на Съединените Щати от Съветския Съюз може да не е включено в библейското пророчество, ще направят добре, ако разгледат големия брой важни конфликти през последните хиляда години от Западната история, които също са били пропуснати – като Норманското нашествие, Войните на Розите, Тридесетгодишната война, Английската гражданска война, Американската революция, Френската революция, Наполеоновата война, Семинолската война, Революциите от 1848, Кримската война, Войната между Щатите, Сиукската индианска война, Бурската война, Испанско-американската война, Мексиканската революция, Първата световна война, Испанската гражданска война, Италиано-Етиопската война, Втората световна война, Корейската война и Виетнамската война, да споменем няколко; много от които са разглеждани от съвременните апокалиптисти като видни изпълнения на библейските пророчества.

681 Очевидният пример, разбира се, е Хол Линдзи, чиято книга Hal Lindsey, Late Great Planet Earth (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1970), отделя около тридесет страници (р. 59-71, 154-68) да изясни как Съветският съюз скоро ще изпълни пророчеството за “Гог и Магог” в Армагедонската битка, и отделя само две или три изречения да разгледа Откровение 20:8 – като не споменава нито веднъж, че единственото сведение за Гог и Магог в цялата Книга Откровение е в този стих. Ср. idem, There’s a New World Coming: A Prophetic Odyssey (Eugene, OR: Harvest House, 1973), pp. 222-25, 278. Друг пример е обикновено по-благоразумният Хенри М. Морис, чийто труд Henry M. Morris, Revelation Record: A Scientific and Devotional Commentary on the Book of Revelation (Wheaton: Tyndale House Publishers, 1983), разглежда Гог и Магог в Откровение 6:1 (р. 108-110) и 16:12 (р. 310), но усилено се стреми да пренебрегне значението на сведенията в 20:8 (рр. 422f.).

682 Ето пълен списък на нейната употреба само в Езекиил: 1:22, 25, 26; 5:12; 6:13; 7:18; 8:3; 9:10; 10:1, 11; 11:21; 13:18; 16:12, 25, 31, 43; 17:4, 19, 22; 21:19, 21; 22:31; 23:15, 42; 24:23; 27:22, 30; 29:18; 32:27; 33:4; 38:2-3; 39:1; 40:1; 42:12; 43:12; 44:18, 20.

683 Ralph Woodrow, His Truth Is Marching On: Advanced Studies on Prophecy in the Light of History (Riverside, CA: Ralph Woodrow Evangelistic Association, 1977), pp. 32-46.

684 Ibid., p. 41.

685 Ibid., p. 42; ср. T. Boersma, Is the Bible a Jigsaw Puzzle? An Evaluation of Hal Lindsey’s Writings (St. Catherines, Ont.: Paideia Oress, 1978), pp. 106-25; вижте също дискусията на Корнелис Вандервал за “гогологията” в Cornelis Vanderwaal, Hal Lindsey and Biblical Prophecy (St. Catherine, Ont.: Paideia Press, 1978), pp. 78-80.

686 G. B. Caird, A Commentary on the Revelation of St. John the Divine (New York: Harper & Row, Publishers, 1966), p. 256. Кеърд цитира следните препратки в Талмуда: Ber. 7^b, 10^d, 13^d; Shab. 118^a; Pes. 118^a; Meg. 11^a; San. 17^a, 94^a, 97^b; ‘Abodah Z. 3^b; ‘Ed. II 10.

687 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), pp. 207f.

688 Farrer, p. 208.

689 Св. Августин, Божият Град, xx.12.

690 Terry, Biblical Apocalyptic, p. 455.

691 Гари Норт, “Общата благодат, есхатологията и библейския закон,” Приложение В.

692 Пак там.

693 Farrer, p. 208.

694 L. Berkhof, Systematic Theology (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1939, 1941), pp. 731f.

695 Най-влиятелната фигура в това движение е Макс Кинг, служител в Христова Църква, който е автор на Духът на пророчеството (Max R. King, The Spirit of Prophecy, Warren, OH: Max R. King, 1971), труд, който е едновременно проницателен и разочароващ. Херменевтиката на Кинг е увредена от неоплатонически презупмции (Бог не би се занимавал да възкресява физическото тяло, защото Той е заинтересован само в “духовните,” т.е. нетелесните неща), и от “шифровия” подход към библейския символизъм. Ср. Jim McGuiggan and Max R. King, The McGuiggan-King Debate (Warren, OH: Parkman Road Church of Christ, n.d.). Виж също подобни възгледи, изложени от J. Stuart Russell, The Parousia: A Study of the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming (Grand Rapids: Baker Book House, [1887] 1983). Джеймс Джордан е отговорил на Кинг и Ръсел в две лекции на касети, които се предлагат от Geneva Ministries, P. O. Box 131300, Tyler, TX 75713.

696 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, two vols. (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., n.d.), Vol. 2, p. 310.

697 John Murray, Redemption: Accomplished and Applied (Gand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1955), p. 161.

698 Milton Terry, Biblical Apocalyptics, p. 457.

699 Terry, Biblical Apocalyptics, p. 458.

700 Leon Morris, The Revelation of St. John (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1969), pp. 241f.

701 Вижте John Murray, “The Reconciliation,” The Westminster Theological Journal, XXIX (1966) 1, pp. 1-23; Collected Writings, 4 vols. (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, 1976-82), Vol. 4, pp. 92-112.

702 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 23-26.

703 John Owen, Works, 16 vols. (London: The Banner of Truth Trust, 1965-68), Vol. 9, p. 134.

704 Ibid.

705 Ibid., p. 135.

706 Ibid., pp. 134f.

707 Norman Shepherd, “The Resurection of Revelation 20,” The Westminster Theological Journal, XXXVII (Fall 1974), 1, p. 40.

708 За нещастие, почти изключително футуристичното тълкувание на такива текстове в близкото минало – и съпътстващият неоплатоничен възглед, че е безполезно и дори грешно да се работи за “превръщането на този свят в небе” – означава, че едно правилно настояване на настоящата реалност на Царството изглежда обръща посоката на Новия Завет. Където Библията казва: “Не само в този век, но и в идещия,” нашата ревност да възстановим библейския поглед ни води понякога да кажем: “Не само в идещия свят, но също и в този век.” Очевидно, опасността на това е, че може да произведе пренебрежение към една истински библейска есхатология.

709 Philip Schaff, The Principle of Protestantism, trans. John Nevin (Philadelphia: United Church Press, [1845] 1964), p. 173.

710 Св. Йоан Златоуст, Проповеди на св. Йоан, lxxxv.

711 Девет, т.е. ако се приеме варианта на “Текстът на мнозинството” за и грешници; Textus Receptus и т. нар. “критически текст” (Нестъл и пр.), пропускат тези думи, оставяйки осем описания. Според някои изследователи на символизма, числото 9 се свързва със съда в Библията, но свидетелството за това изглежда слабо и произволно; виж E. W. Bullinger, Number in Scriprure (Grand Rapids: Kregel Publications, [1894] 1967), pp. 235-42.

712 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 345. За употребата на pharmakeia и за сродните й думи по отношение на абортите в езическите и християнските писания, виж Michael J. Gorman, Abortion and the Early Church: Christian, Jewish, and Pagan Attitudes in the Greco-Roman World (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1982), p. 48.

713 J. P. M. Sweet, Revelation (Philadelphia: The Westminster Press, 1979), p. 300.

714 Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v. 3. За това и други събития от 66 от Хр., виж Глава 9, “Целият ад се отприщва.”

715 Вижте Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifixion: Its Discovery and Significance (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984).

716 Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 157f.

717 vere latitat (лат.) – “наистина скрит.” Бел. прев.

718 C. S. Lewis, The Weight of Glory: And Other Addresses (New York: Macmillan Publishing Co., 1949; revised ed., 1980), pp. 18f.

719 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 215.

720 Ford, p. 341.

721 Sweet, p. 304.

722 Ibid.

723 Вижте например, New American Standard Bible.

724 Вижте Chilton, Paradise Restored, pp. 32-36.

725 R. H. Charles, A Critical and Exegetical Commentary on the Revelation of St. John, 2 vols. (Edinburgh: T. & T. Clark, 1920), pp. 167f. Курсивът е негов.

726 Вижте например G. B. Caird, The Revelation of St. John the Divine (New York: Harper and Row, 1966), pp. 274-78; Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), pp. 221f.

727 Вижте T. F. Glasson, “The Order of Jewels in Rev. xxi. 19-20: A Theory Eliminated,” Journal of Theological Studies 26 (1975), pp. 95-100.

728 Sweet, p. 306.

729 Farrer, The Revelation of St. John the Divine, p. 219. Петнадесет години по-рано възгледите на Фарър върху предмета са били много по-сложни, както се вижда от неговата глава за реда на скъпоценните камъни в A Rebirth of Images: The Making of St. John’s Apocalypse (London: Dacre Press, 1949), pp. 216-44.

730 Farrer, The Revelation of St. the Divine, p. 221.

731 Ibid.

732 William Symington, Messiah the Prince: or, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Philadelphia: The Christian Statesman Publishing Co., [1839] 1884), p. 199f.

733 Вижте Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press), p. 123.

734 Вижте M. D. Goulder, “The Apocalypse as an Annual Cycle of Prophecies,” New Testament Studies 27, No. 3 (April 1981), pp. 342-67.

735 За символизма, свързван с Мъртво море (мястото на Содом и Гомора), виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 52f. За друга илюстрация на разликата между “статичната” благодат на Стария Завет и “динамичната” благодат на Новия, сравни Аг. 2:10-14 с Марк 5:25-34.

736 Думата кръст (stauros) може да се отнася или за самото дърво (считано като средство за екзекуция), или за patibulum (горната напречна греда, на която бяха заковани ръцете на Христос, и която беше закована на дърво). За разглеждане на целия този въпрос, виж Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifixion: Its Discovery and Significance (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 75-82.

737 Св. Ириней, Против ересите, v.xvii.3.

738 Johannes Schneider, in Gerhard Kittel and Gerhard Friedrich, eds., Theological Dictionary of the New Testament, 10 vols., trans. Geoffrey W. Bromily (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1964-76), Vol. 5, pp. 40-41.

739 Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 54f.

740 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), p. 471.

741 Moses Stuart, Commentary on the Apocalypse, 2 vols. (Andover: Allen, Merrill, and Wardwell, 1845), Vol. 2, p. 390.

742 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 225.

743 Вижте Гари Норт, “Общата благодат, есхатологията и библейският закон,” Приложение В.

744 Farrer, p. 225.

745 Според King James Version. Бел. прев.

746 Вижте Rousas John Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Nutley, NJ: The Craig Press, 1973), pp. 89f.

747 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, 2 vols., trans. Patrick Fairbairn (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., n.d.), Vol. 2, p. 373.

748 Изглежда много странно, че от всички места тези два стиха би трябвало да нямат никакви разновидности на четене; всъщност, има не една, а поне тринадесет отделни спорни точки! Виж Zane C. Hodges and Arthur L. Farstad, eds., The Greek New Testament According to the Majority Text (Nashville: TYhomas Nelson Publishers, 1982).

749 Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 225. Курсивът е мой.

750 Св. Амвросий, За тайните, 54.

751 (лат.) “Христос побеждава, Христос царува, Христос владее над всичко.” Бел. прев.

752 Препечатано от Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931). Не мога да препоръчам всички възгледи на Карингтън – например неговата абсурдна “документарна хипотеза” за авторството на Откровение, и неговите възгледи за предполагаемата еволюция и късната датировка на текста – но вярвам, че неговият общ принос към нашето разбиране на Йоановото намерение е много ценен и много повече компенсира недостатъците. Вместо да регистрирам своето несъгласие всеки път, когато Карингтън прави спорно твърдение, ще поема риска да очаквам читателят да сам да преценява.

753 Препечатано от James B. Jordan, The Sociology of the Church (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1986).

754 За първия фактор, виж Ronald Sanders, The High Walls of Jerusalem: A History of the Balfour Declaration and the Birth of the British Mandate for Palestine (New York: Holt, Rinehart, and Winston, 1984).

755 Лилиентал е автор на няколко книги на тази тема. Неговото главно произведение е Alfred. M. Lilienthal, The Zionist Connection (New York: Dodd, Mead, & Co., 1978).

756 За хазарите, виж Arthur Koesler, The Thirteenth Tribe (New York: Random House, 1976).

757 Британският израелитизъм твърди, че англо-саксонският народ е истинските юдеи, и така наследяват завета, обещан чрез расата. Тази странна, глупава идея се прокарва от култа Армстронг, но също вирее в десните християнски кръгове. За добър анализ и опровержение на този възглед, виж Louis F. DeBoer, The New Phariseeism (Columbus, NJ: The American Presbyterian Press, 1978).

758 Merill Simon, Jerry Falwell and the Jews (Middle Village, NY: Jonathan David Publishers, Inc., 1984.)

759 За закрилата на евреите от Църквата, виж Harold J. Berman (сам той е евреин), Law and Revolution: The Formation of the Western Legal Tradition (Cambridge: Harvard U. Press, 1983), pp. 90, 222.

760 Вижте моята статия, “The Moral Majority: An Anabaptist Critique,” in James B. Jordan, ed. The Failure of the American Baptist Culture, Christianity and Civilization No. 1 (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1982).

761 Вижте Gary North, “Some Problems with ‘Messianic Judaism,’” in Biblical Economics Today 7:3 (Apr./May, 1984).

762 Луи Буйе показва с големи подробности, че молитвата за причастието на ранната Църква е била приспособена от молитвите на Синагогата и на Храма. Виж Louis Bouyer, Eucharist (Notre Dame: U. of Notre Dame Press, 1968). По същия начин Ерик Вернер показва, че грегорианското църковно пеене на християнската църква запазва музикалния стил, познат сред евреите в старозаветния период. Вижте Eric Werner, The Sacred Bridge (Columbia U. Press, 1959; изданието на Шокен само възпроизвежда първата половина на това важно изследване).

763 Първоначалната версия на тази статия излезе в The Journal of Christian Reconstruction (Winter, 1976-77), published by the Chalcedon Foundation, P.O. Box 158, Vallecito, California 95251.

764 John Calvin, Institutes of the Christian Religion (1559), Book II, Section II, chapter 16; II:III:3; III:XIV:2.

765 Кучетата в Израел не са били много обичани животни, така че аналогията с общата благодат е библейски законна. “Бъдете Ми святи хора; затова не яжте месо, разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата” (Изх. 22:31). Ако приемем, че Бог обича езичниците така, както съвременните хора обичат своите кучета, тогава аналогията не е правилна.

766 Cornelius Van Til, Common Grace (Philadelphia: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1954), pp. 20-22. Тази статия е препечатана в Van Til, Common Grace and the Gospel (Nutley, New Jersey: Presbyterian & Reformed, 1974), pp. 20-22.

767 Gary North, “Aren’t There Two Kinds of Salvation?”, Question 75 in North, 75 Bible Question Your Instructors Pray You Won’t Ask (2nd ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1984] 1988).

768 Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion vs. Power Religion (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), ch. 12: “Continuity and Revolution.”

769 Van Til, Common Grace, pp. 82-83.

770 Ibid., p. 85.

771 Клайн отхвърля твърдението на Ван Тил, че общата благодат намалява с течение на времето. Клайн казва, че това е, което постмилениалистите от Чалседон поучават – което просто не е вярно, нито следва от тяхната есхатология – и, с това, Клайн скъсва изцяло с Ван Тил. Малко вероятно е Клайн въобще да разбира противоположните на Ван Тил следствия от това, което пише. “Заедно с херменевтичните недостатъци на милениализма на Чалседон съществува един фундаментален теологичен проблем, който е доминиращ. И тук отново се срещаме с объркването на Чалседон относно библейските понятия за святото и общото. Както видяхме, версията на Чалседон на постмилениализма като връх на милениума нещо повече от висока степен на успех в евангелската мисия на църквата в света. Едно допълнително милениално видение (което те специално подхранват) е това за материалния просперитет и световното влияние и господство на Христовото установено царство на земята, с божествено наложено покорство на народите пред световното управление на Христокрацията. . . . Непреодолимото теологично възражение срещу всяка такава хилиастична постройка е, че тя включва допускането за предварителното преминаване на реда на общата благодат. . . . Като постановява така прекъсването на наредбата за общата благодат преди края, постмилениализмът на Чалседон всъщност приписва на Бога невярност, защото Бог е обещал в своя древен завет да поддържа тази наредба докато съществува земята.” Meredith G. Kline, “Comments on an Old-New Error, “ Westminster Theological Journal, XLI (Fall 1978), pp. 183, 184.

772 Една от странностите на движението за Християнска Реконскрукция е, че Р. Дж. Ръшдуни категорично отхвърля амилениализма, наричайки го “импотентна религия” и “богохулство,” но потвърждава валидността на позицията на Ван Тил за общата благодат, призовавайки за замяната на понятието “обща благодат” с понятието на Ван Тил “по-ранна благодат.” Анти-амилениалната (и следователно анти-Ван Тил) статия на Ръшдуни излезе в The Journal of Christian Reconstruction, III (Winter 1976-77): “Postmillenialism versus Impotent Religion.” Неговото изявление в подкрепа на “по-ранната благодат” излезе в неговия преглед на книгата E. L. Hebden Taylor, The Christian Philosophy of Law, Politics and the State, in The Westminster Theological Journal, XXX (Nov. 1967): “Понятието ‘по-ранна благодат’ прави остатъците от справедливост, правда и общество разбираеми; понятието ‘обща благодат’ не прави това” (p. 100). “Понятието ‘обща благодат’ е станало шиболет за холандската теология и брод през река Йордан в реформистката територия за онези, които могат да изрекат необходимия акцент. Не е ли дошло време да изоставим цялото понятие и да започнем наново?” (p. 101).

773 Матусал е бил на 969 години, когато е починал (Бит. 5:27). Той е бил на 187 години, когато е бил роден синът му Ламех (5:25) и на 369, когато синът на Ламех, Ной, е бил роден (5:28-29). Ной е бил на 600 години по времето на големия потоп (7:6). Следователно, от раждането на Ной, когато Матусал е бил на 369, до потопа, 600 години по-късно, Матусал е изживял своите години (369 + 600 = 969). Библията не казва, че Матусал е загинал в потопа, а само, че е умрял в годината на потопа. Това е такава забележителна хронология, че товарът на доказателството е върху онези, които отричат прехода от баща към син в тези три поколения, твърдейки, че съществува неспомената празнота в хронологията.

774 Stanley Jaki, The Road to Science and the Ways to God (Chicago: University of Chicago Press, 1978); Science and Creation: From eternal cycles to an oscillating universe (Edinburgh and London: Scottish Academic Press, [1974] 1980).

775 Robert K. Merton, Social Theory and Social Structure (rev. ed.; New York: Free Press of Glencoe, 1957), ch. 18: “Puritanism, Pietism, and Science”; E. L. Hebden Taylor, “The Role of Puritanism-Calvinism in the Rise of Modern Science,” The Journal of Christian Reconstruction, VI (Summer 1979); Charles Dykes, “Medieval Speculation, Puritanism, and Modern Science,” ibid.

776 За опозиция срещу търпимостта на Едуардс към съживленчеството, не от теологични либерали, а от ортодоксални калвинистки пастори, виж Richard L. Bushman, From Puritan to Yankee (Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1967). Бушман също обяснява как Голямото Съживление е било бедствие за правните остатъци от библейския закон в колонията Кънектикът. Политическият ред е бил принуден да тръгне към политическа неутралност, което от своя страна е подпомогнало възхода на деизма и либерализма.

777 Превъзходният коментар на John Murray, The Epistle to the Romans (Grand Rapids, Michigan: Eerdmans, 1965), съдържа подробен анализ на Римляни 11, разделът, занимаващ се с бъдещото обръщане на евреите. Мъри набляга, че Божието присаждане на Израел води до заветни благословения, безпрецедентни в човешката история. Но Израел, за който се говори в Римляни 11, твърди Мъри, не е националният или политическият Израел, а естественото потомство на Авраам. Това изглежда означава генетичният Израел.
Тук има един сериозен исторически проблем. Има някои доказателства (макар и не изчерпателни), че голямото мнозинство от тези, които днес са известни като евреи ашкенази, са наследници на едно обърнало се към юдаизма тюркско племе, хазарите. Добре известно е сред учените по европейска история, че това обръщане е станало около 740 от Хр. Оттам може би са дошли източноевропейските и руските евреи. Те са се женили с други евреи, обаче: сефардични или евреи от диаспората, които са избягали предимно в западна Европа. Йеменските евреи, които са останали в земята на Палестина, също са наследници на Авраам. Контрасвидетелството срещу тази теза за хазарите като съвременни евреи е предимно лингвистично: идиш не съдържа никакви следи от кой да е тюркски език. За царството на хазарите, виж Arthur Koestler, The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage (New York: Random House, 1976).
Ако Израел, за който се говори в Римляни 11, е предимно генетичен, тогава може да не е необходимо всички евреи да повярват. Тогава какво е евреин в смисъла на Римляни 11? Заветен? Писах на Мъри в края на 60-те, за да получа неговото мнение за следствията от хазарите за неговия екзегезис на Римляни 11, но той не ми отговори.

778 Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986), Appendix C: “Social Antinomianism.”

779 ] Клайн казва, че всяка връзка между благословенията и спазването на завета е, от човешка гледна точка, случайна. “През това време тя [наредбата на общата благодат] трябва да върви по своя път през несигурностите на взаимно обуславящите се принципи на общата благодат и общото проклятие, като просперитетът и бедствието биват преживявани по напълно непредсказуем начин поради неизследимото върховенство на божествената воля, която ги разпределя по тайнствени пътища.” Kline, op. cit., p. 184. Д-р Клайн очевидно никога не се е замислял защо премиите за застраховките живот и здравните застраховки са по-ниски в повлияните от християнството общества, отколкото в езическите общества. Очевидно, благословенията на дългия живот, обещани в Библията, са достатъчно неслучайни и “изследими,” че статистиците, които съветват застрахователните компании, да могат да открият статистически приложими разлики между обществата.

780 “Това, което тези изследвания представят, е позиция по християнска (нормативна) етика. Те не привързват логически онези, които са съгласни с тях, към коя да е конкретна школа на есхатологично тълкуване.” Greg L. Bahnsen, By This Standard: The Authority of God’s Law Today (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), p. 8. Той е прав: логически няма връзка. Заветно, двете учения са неизбежно свързани: когато се проповядва законът, има благословения; благословенията неибежно водят до победа.

781 Kline, op. cit.

782 Greg L. Bahnsen, “M. G. Kline on Theonomic Politics: An Evaluation of His Reply,” Journal of Christian Reconstruction, VI (Winter, 1979-80), No. 2, особено p. 215.

783 За магията в ранния Ренесанс, виж Frances Yates, Giordano Bruno and the Hermetic Tradition (New York: Vintage, [1964] 1969).

784 Edward Gibbon, The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Milman edition, 5 vols. (Philadelphia: Porter & Coates, [1776]), I, p. 144.

785 Ethelbert Stauffer, Christ and the Caesars (Philadelphia: Westminster Press, 1955), p. 223.

786 Gary North, Marx’s Religion of Revolution: Regeneration Through Chaos (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1968] 1989), pp. 100-1.

787 ] Martin Bronfenbrenner, “Radical Economics in America: A 1970 Survey,” Journal of Economic Literature, VIII (Sept. 1970).

788 Gary North, “The Epistemological Crisis of American Universities,” in Gary North (ed.), Foundations of Christian Scholarship: Essays in the Van Til Perspective (Vallecito, California: Ross House Books, 1976).

789 C. S. Lewis, The Screwtape Letters (New York: Macmillan, 1969), Letter 7.

790 Murray, Romans, коментар върху Римляни 1:18.

791 Van Til, The Defense of the Faith (Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1963), атакува традиционните римокатолически и арминиански доказателства за Бога. Те не доказват Бога на Библията, твърди той, а само един ограничен бог на човешкия ум.

792 Eugene Wigner, “The Unreasonable Effectiveness of Mathematics in the Natural Sciences,” Communications on Pure and Applied Mathematics, XIII (1960), pp. 1-14. Виж също Vern Poythress, “A Biblical View of Mathematics,” in Gary North (ed.), Foundations of Christian Scholarship, op. cit., ch. 9. Виж също неговата статия в The Journal of Christian Reconstruction, I (Summer 1974).