Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Крайният съд и общата благодат
Разбирането на общата благодат е съществено важно за разбиране на последното действие в човешката история преди Божия съд. Ако тази статия допринася нещо ново в християнската теология, то е този принос за разбирането на последния бунт на неновородените. Последният бунт се използва от онези, които се противопоставят на постмилениализма, като крайно доказателство, че на земята няма да има вяра сред множествата от хора, когато Христос се върне. Дяволът ще бъде пуснат за малко време в края на времето, тоест неговата власт над народите ще се възвърне в пълна сила (Откровение 20:3). Обаче, този бунт ще трае за кратко време. Той обсажда святия град (тоест църквата на верните), само за да бъде отсечен в крайния съд (Откровение 20:7-15). Следователно, заключават критиците на постмилениализма, има един резониращ отрицателен отговор на въпроса на Христос: “Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8). Къде тогава е въображаемата победа? Учението за общата благодат ни дава библейския отговор. Божият закон е главната форма на обща благодат. Той е написан в сърцата на вярващите, четем в Евреи, глави осма и десета, но действието на закона е написано в сърцето на всеки човек. Следователно, действието на закона е универсално – общо. Този достъп до Божия закон е основата на изпълнението на завета за господството да се покори земята (Битие 1:28). Заповедта е била дадена на всички хора чрез Адам; тя е потвърдена отново от Бога чрез семейството на Ной (Битие 9:1-7). Божиите обещания на видими благословения са обусловени от изпълнението от човека на външните закони. Причината хората да могат да получават благословенията е защото познанието за действието на закона е всеобщо. Ето защо може да има външно сътрудничество между християните и нехристияните за определени земни цели. От време на време невярващите получават от Бога способност да се придържат по-близо до действието на закона, написано в техните сърца. Тези периоди на обществено покорство могат да продължат векове, поне по отношение на някои страни на човешкото общество (изкуствата, науката, философията). Гърците са поддържали висока степен на култура вътре в ограничените пространства на гръцките градове-държави в продължение на няколко века. Китайците са поддържали своята култура докато стагнира, поради конфуцианската философия, през това, което наричаме Средни векове. Но в Запада способността на неновородените да действуват в по-тясна съобразеност с действието на закона, написано в сърцата им, е било резултат от историческото ръководство, осигурено от обществения триумф на християнството. Накратко, специалната благодат се е увеличила, водейки до увеличение на общата благодат в Западното общество. Увеличил се е икономическият растеж; всъщност, схващането за линеен, съставен растеж е уникална характеристика на Запада и основите на това вярване са били положени от Реформаторите, които са се придържали към есхатологията, позната като постмилениализъм. В Запада също се е появила и по-висока продължителност на живота, предимно в резултат на прилагането на технологиите в условията за живот. Приложната технология е, от своя страна, продукт на християнството774 и особено на протестантското християнство.775 В епохата, пророкявана от Исая, невярващите отново ще познаят ползите от Божия закон. Те вече няма да изкривяват Божието откровение към тях. Подлецът вече няма да бъде наричан великодушен. Законът ще бъде зачитан от невярващите. Това означава, че те ще се обърнат от откритото, последователно поклонение пред боговете на хаоса и философията на върховната случайност, включително и еволюционната случайност. Те ще участвуват в благословенията, донесени им чрез проповядването на цялото Божие учение, включително и на Неговия закон. Земята ще бъде подчинена на Божията слава, включително и обществото. Невярващите ще изпълняват своята роля в изпълнението на условията на завета за господството. Ето защо една теология, която е правилна, трябва да включва учение за общата благодат, което е тясно свързано с библейския закон. Законът не спасява душите на хората, но той спасява техните тела и тяхното общество. Христос е спасител на всички, особено на избраните (1 Тимотей 4:10). Антиномистко съживление или Реконструкция Благословенията и обществената победа, поучавани от Библията (и съответно коментирани от постмилениалистите), няма да бъдат продукт от някаква форма на пиетистично, полу-монашеско съживление. “Просто сотириологичното” проповядване на пиетизма – спасението на душите чрез специална благодат – не е достатъчно да доведе победите, описани в Библията. Трябва и ще бъде проповядвано цялото Божие учение. Това означава, че ще бъде проповядван Божият закон. Видимите благословения ще дойдат в отговор на заветната вярност на Божиите хора. Мнозинството от хората ще повярват. Неповярвалите няма да следват своята философия на хаоса до нейните логични следствия, защото такава философия води до крайно безсилие. Тя отхвърля средството за възстановяване, библейския закон. Големият недостатък на постмилениалното съживление, започнато от Джонатан Едуардс и неговите последователи пред осемнадесети век, е било тяхното пренебрегване на библейския закон. Те са очаквали да видят Божиите благословения да дойдат в резултат на проповядване само на спасение. Разгледайте Трактат върху религиозните чувства ( Treatise on Religious Affections) на Едуардс. Няма нищо за Божия закон в обществото. Страница след страница са изпълнени с думите “сладък” и “сладост.” Някой диабетичен читател почти рискува да колабира, ако прочете тази книга на един дъх. Думите понякога се появяват четири или пет пъти на страница. А докато Едуардс е проповядвал Божията сладост, полуграмотните арминианци са “агитирали” Святото Общество в Кънектикът към политически антиномизъм.776 Където се намесят сладостта и емоционалните изблици, калвинисткото проповядване не може да се мери с антиномистките проповеди. Очакваното съживление от края на 18 век е станало арминианските съживления от началото на 19 век, оставяйки след себе си емоционално прегорели цели окръзи, култове и аболиционисткото движение като свое бедствено наследство. Тъй като постмилениалното проповядване на последователите на Едуардс е било обществено антиномистко и пиетистично, то е осакатило остатъците от калвинисткия политически ред в колониите в Нова Англия, помагайки за създаването на вакуум, запълнен от арминианството, а след това от унитарианството. Общественият, икономическият и политическият прогрес е свързан тясно с разширяването и прилагането на библейския закон. Благословенията, обещани в Римляни единадесета глава относно последствията от обещаното обръщане на Израел (не задължително на държавата Израел) към благовестието, ще бъдат отчасти резултат от библейския закон.777 Но тези благословения не включват задължително всеобщо новорождение. Благословенията изискват само разширяването на християнското общество. Разбира се, за дългосрочния прогрес на обществото това увеличаване на общата благодат (или намаляване на общото проклятие) трябва да бъде подпомагано (подмладявано и подновявано чрез специална благодат – повярвания. Но благословенията могат да останат за едно или повече поколения след като специалната благодат е била премахната, и, доколкото видимите ползи могат да бъдат измервани, не би било възможно да се каже дали благословенията са част от програмата за положителна обратна връзка (Второзаконие 8:18) или прелюдия към Божието осъждение (Второзаконие 8:19-20). Бог зачита Своите условни, външни завети. Външната съобразеност с Неговия закон придобива видими благословения. Те, в крайна сметка (и при крайния съд), произвеждат жар върху неновородените глави. Всеобщо новорождение? Постмилениалната система изисква учение за общата благодат и общото проклятие. Тя не изисква учение за всеобщо новорождение по време на периода на милениални благословения. Всъщност, никой постмилениален калвинист не може да си позволи да остане без учение за общата благодат – което свързва външните благословения с изпълнението на външните завети. Трябва да има период на видими благословения по време на последното поколение. Нещо трябва да държи това общество, за да може Сатана да излезе още веднъж и да заблуди народите. Калвинистът отрича, че хората могат да “изгубят своето спасение,” тоест своето новородено състояние. Бунтовниците не са “бивши новородени.” Но те са хора с власт или поне в примката на властта. Те са достатъчно силни, че да заблудят себе си, че могат да унищожат Божиите хора. А властта, както се опитах да подчертая в тази статия, не е резултат от антиномистка или ориентирана към хаос философия. Самото съществуване на военна йерархия изисква възглед за законност и ред. Сатана командва армия в този последен ден. Постмилениалното видение за бъдещето описва картина на исторически несравними благословения. То също описва един последен бунт, който води до Божия цялостен и краен съд. Както дълго живелите хора в дните на Матусал, осъждението идва върху тях докато са в позиция на власт, просперитет и видими благословения. Бог е бил благодатен към всички тях до максимума на Своята обща благодат. Той е бил благодатен в отговор на тяхната заветна вярност към Неговия обществен законов ред и е бил благодатен, за да насипе възможно най-голям куп жар върху главите им. Обратно на амилениалното видение на Ван Тил за бъдещето, ние трябва да кажем: Когато общата благодат бъде разширена до нейните максимални граници в историята, тогава е дошъл съдбовният час – съдът за бунтовниците. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|