Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Звярът от морето (13:1-10)
- своите глави богохулни имена
- И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога
- И цялата Земя се учуди след Звяра; и те се поклониха на Змея, защото той даде своята власт на Звяра; те също се поклониха и на Звяра, казвайки: Кой е като Звяра, кой може да воюва срещу него
13 – ЛЕВИАТАН И ВЕЕМОТКнигата Откровение е Заветен документ. Тя е пророчество, както пророчествата в Стария Завет. Това означава, че сама по себе си тя не се занимава с правенето на “предсказания” за удивителни събития. Като пророчество, тя се съсредоточава върху изкуплението и етиката. Нейната грижа е Заветът. Библията е откровението от Бога за Неговия Завет с Неговия народ. Тя е била написана, за да покаже какво е направил Бог за да спаси Своя народ и да се прослави чрез него. Следователно, когато Бог говори за Римската империя в Книгата Откровение, Неговата цел не е да ни каже вълнуващи клюки от живота в двора на Нерон. Той говори за Рим само по отношение на Завета и на историята на изкуплението. “Трябва да имаме предвид, че в целия този исторически символизъм виждаме пред нас Римската империя като гонител. Този Апокалипсис не се занимава с историята на Рим. . . . Звярът не е символ на Рим, а на голямата римска световна мощ, създадена като оръдие на старовременната змия, Дявола, да преследва разпръснатите Божии светии.”461 От гледната точка на Откровение най-важният факт относно Рим не е че той е могъща държава, а че е Звяр, противопоставящ се на Бога на Завета; проблемът не е основно политически, а религиозен (сравнете коментарите върху 11:7). Римската Империя не е разглеждана сама по себе си, а главно спрямо (1) Земята (Израел) и (2) Църквата. Звярът от морето (13:1-10) 1 И застанах на морския пясък. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. 2 И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв, и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт. 3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя се учуди на звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; 4 поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като този звяр? И кой може да воюва против него? 5 И даде му се да говори с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца. 6 И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и онези, които живеят в небесата. 7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. 8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне. 9 Ако има човек ухо нека слуша. 10 Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите. 1-2 Св. Йоан ни казва, че точно както той е възлязъл до Божията Престолна зала за да наблюдава небесния свят (4:1; сравнете Езекиил 3:14; 8:3), Духът сега го поставя на пясъка на морето, удобната позиция, от която той ще може да наблюдава Звяра, идващ от морето. Във визуален, драматичен смисъл, могъщата Римска империя наистина е изглеждала като идваща от морето, от Италианския полуостров отвъд морето към Земята. Но нещо повече, тък смисълът е библейският символизъм за морето. Морето е, както видяхме в 9:1-3, свързано с Бездната, обиталището на демоните, които са затворени след като са били изгонени от Градината. Бездната е “Дълбочината” от Битие 1:2, “без форма и пуста,” необитаема от човека. Тя е далеч от твърдата земя на човешкото обиталище, и е мястото, където са затворени демоните докато хората са верни на Бога. Когато хората отстъпват, демоните биват пускани; с постепенното възстановяване на човека злите духове биват изпращани обратно в Бездната (8:26-33). Тук ще видим истинския източник на “зверството” в Звяра: По същество той идва от морето, от хаотичната дълбочина и тъмнина на Бездната, които трябва да бъдат покорени, оформени и изпълнени със светлината на Духа (Битие 1:2; Йоан 1:5). Това не означава, че има някакъв същински конфликт между Бог и Неговото създание; в началото всичко беше “много добро.” Морето най-основно е образ на живота. Но след Падението картината на бушуващите дълбини е използвана и развита в Писанията като символ на света в хаос чрез бунта на хората и народите срещу Бога: “Нечестивите са като развълнувано море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал.” (Исая 57:20; сравнете Исся 17:12). По-късно на св. Йоан се казва, че “водите, които видя . . . са хора и множества и народи и езици” (17:15). От тази хаотична, бунтовна тълпа на човечеството се издига Рим, цяла империя, основана на презумпцията за противопоставяне срещу Бога. Звярът има десет рога и седем глави, огледален образ (сравнете Битие 1:26) на Змея (12:3), който дава на Звяра своите сила и престол и голяма власт. Десетте рога с корони (сили)462 на Звяра са обяснени в 17:12 като управителите на десет имперски провинции, докато седемте глави са обяснени като поредицата от Цезари (17:9-11): Нерон е една от “главите.” Трябва да имаме предвид вече очертаното логическо разграничение между смисъл (значението и асоциациите на символа) и обект (специалното значение на символа както той е използван в конкретния случай). Значенията на главите и роговете са едни и същи за Змея и за Звяра, но се отнасят за различни обекти. В кошмарна пародия на библейския Първосвещеник, който носи божественото Име на своето чело (Изход 28:36-38), Звярът изявява на своите глави богохулни имена: Според римската имперска теология, Цезарите са били богове. Всеки император е бил наричан Август или Севастос, което означава Обожествен; те също приемат името дивус (бог) и дори Деус и Теос (Бог). Много храмове са били издигнати за тях из цялата империя, особено в Мала Азия, както отбелязахме. Римските Цезари получавали почит, принадлежаща само на единия истински Бог; Нерон заповядва абсолютно подчинение, и дори издига 40 метрова статуя на самия себе си. По тази причина св. Павел нарича Цезаря “човека на греха”; той е, както св. Павел казва, “синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, че седи в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:3-4). Св. Йоан набляга върху тази страна на Звяра: И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога (13:5-6). Християните са били преследвани, защото са отказвали да се присъединят към този идолопоклоннически култ към Императора. Римската империя е още символизирана като ненаситно, свирепо животно, неопитомено и под Проклятие. Св. Йоан казва, че видът на Звяра беше като леопард, с крака като на мечка, и с уста като устата на лъв: “Трите животни, съчетани така от автора, символизират бързина и жестокост при връхлетяването върху плячката, решителност при нейното задържане и отнасяне, и ненаситна страст за поглъщане.”463 Това са същите животни (изброени в обратен ред), използвани за да опишат първите три от четирите големи световни империи в Данаил 7:1-6 (Вавилон, Мидоперсия и Гърция; ср. описанието на Данаил на същте империи под друг символ, в Данаил 2:31-45). Четвъртата империя, Рим, съучаствува в злите, зверски характеристики на другите империи, но е много по-лоша: “Ето, четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Данаил 7:7).464 Това, както отбелязахме в 12:3, е произходът на Змейовите (и съответно на Зверовите) десет рога и седем глави (трите глави на зверове 1, 2 и 4, заедно с трите глави на звяр 3: Данаил 7:6). Звярът в Откровение очевидно е Римската империя, която “съчетава в себе си всички елементи на ужаса и подтисничеството, съществували като цяло в другите големи империи преди нея; нейното разширение също е равно на всички тях, взети заедно.”465 Но Звярът не е просто институция, а личност; конкретно, както ще видим, той е император Нерон. Ето защо, особено предвид начина, по който Библията гледа на нещата, двете могат да се считат за едно. До известна степен Рим е заветно отъждествяван със своя владетел, както човешката раса е отъждествявана с Адам; Империята е въплътена и представена в управляващия Цезар (Нерон). Така пророчеството на св. Йоан може да преминава от едното към другото и обратно, или да ги разглежда заедно под едно и също име. И двамата, Нерон и Империята, са били потънали в позорни, извратени, зверски дейности. Нерон, който е убил многобройни членове на своето семейство (включително своята бременна жена, която ритал до смърт); който е бил хомосексуалист, последният етап на извратеността (Римляни 1:24-32); чийто любим афродизиак се е състоял в наблюдаването на това как хора понасят най-ужасните и отвратителни мъчения; който се е преобличал като див звяр за да атакува и изнасилва мъже и жени затворници; който е използвал телата на християни горящи на клада като оригинални “Римски свещи,” с които да осветява своите развратни градински тържества; който започва първото имперско гонение на християни под внушението на юдеите, за да унищожи Църквата; този животински извратен човек е бил владетел на най-могъщата империя на земята. И той е поставил пример за своите поданици. Рим е бил моралната клоака на света.466 3-4 И видях една от главите му като че ли смъртоносно ранена, но смъртоносната му рана оздравя. Някои посочват, че след като Нерон е убит, започва да се разпространява слух, че той ще възкръсне и ще си възвърне престола; по някакъв начин, предполагат те, св. Йоан трябва да говори за този мит на Nero redivivus. Това според мен е много незадоволителен метод за боравене с Писанието. Св. Йоан споменава “смъртоносната рана” на Звяра три пъти в този текст (вижте ст. 12, 14); ясно е, че това е повече от просто случаен символ, и ние трябва да се опитаме да го обясним библейски.467 Звярът, както видяхме, прилича на Змея. Фактът, че той получава рана на главата, трябва да ни накара да мислим за сцената в Едемската градина, когато Бог обеща, че Христос ще дойде и ще смаже главата на Змията (Битие 3:15). Данаил пророкува, че в дните на римските владетели Христовото Царство ще смаже сатанинските империи и ще ги замени, изпълвайки земята. Съответно, апостолското свидетелство прогласява, че Христовото Царство е дошло, и че дяволът е бил победен, обезоръжен и вързан, и че всички народи ще започнат да се стичат към планината на Божия Дом. Още в първото поколение Благовестието се е разпространило бързо по света, до всички народи; навсякъде са възникнали църкви, и дори членове на дома на Цезаря са повярвали (Филипяни 4:22). Всъщност, Тиберий Цезар дори формално иска Римският Сенат да признае официално божествеността на Христос.468 Така за известно време изглежда сякаш има преврат: Християнството е във възход и скоро ще придобие властта. Главата на Сатана е била смазана и с това на Римската империя е била нанесена смъртоносна рана с меча (вижте 13:14) на Благовестието.469 Но след това настъпва обрат. Докато Благовестието да се е разпространило навсякъде, същото става с ереста и отстъпничеството; и заради гонението на юдеите и на римляните големи множества християни започват да отпадат (1 Тимотей 1:3-7, 19-20; 4:1-3; 6:20-21; 2 Тимотей 2:16-18; 3:1-9, 13; 4:10, 14-16; Тит 1:10-16; 1 Йоан 2:18-19). Новият Завет дава категоричното впечатление, че повечето от църквите са отпаднали и са изоставили вярата; при гонението на Нерон Църквата е изглеждала като изцяло изличена. Звярът е бил получил рана на главата, смъртоносна рана – но все пак е оживял. Разбира се, действителността е, че Христос наистина е победил Змея и Звяра; но резултатите от Неговата победа все още трябва да бъдат изработени; светиите трябва да побеждават и да завладяват (сравнете Данаил 7:21-22; Откровение 12:11). И цялата Земя се учуди след Звяра; и те се поклониха на Змея, защото той даде своята власт на Звяра; те също се поклониха и на Звяра, казвайки: Кой е като Звяра, кой може да воюва срещу него? Св. Йоан не говори за това, че светът (“планетата земя”) е последвал Звяра; думата, която той използва, трябва да се преведе Страната, т.е. Израел. Знаем това, защото контекстът определя неговите поклонници като онези, които живеят в Земята (Откровение 13:8, 12, 14) – технически израз, използван дванадесет пъти в Откровение, за да обозначи отстъпилия Израел (вижте по-горе за 3:10). Вярно е, разбира се, че навсякъде в Империята Нерон е бил обичан като благодетел, осигуряващ блага и забавления. Но конкретно Израел е обвинен за поклонение на Императора. Изпревин пред избора между Христос и Цезаря, те заявяват: Нямаме друг цар освен Кесаря! (Йоан 19:15). “С този вик юдаизмът в лицето на своите представители става виновен за отричане от Бога, за богохулство, за отстъпничество. Той извърши самоубийство.”470 Тяхната реакция на очевидно победоносната война на Цезаря срещу Църквата (Откровение 11:7) е учудване и поклонение. Израел застава на страната на Цезаря и на Империята срещу Христос и Църквата. Затова накрая те се покланят на Змея, и по тази причина самият Исус Христос нарече техните религиозни събрания сатанински синагоги (Откровение 2:9; 3:9). 5-7 Отново св. Йоан привлича нашето внимание към богохулствата на Звяра срещу Бога (сравнете 13:1). Конкретно, казва той, Звярът се стреми да богохулства срещу Неговото име и Неговата Скиния, тези, които живеят в небесата. Нашето гражданство е на небесата (Филипяни 3:20), ние сме седнали на престоли там в Христос, нашия представител (Ефесяни 1:20; 2:6), и както видяхме, официалното поклонение на Църквата се извършва в небесни места, с десетки хиляди ангели в тържествено събрание (Евреи 12:22-23; ср. коментарите върху 8:1-2). За разлика от хората, които отхвърлят вярата, тези, които “обитават на земята,” новозаветните хора живеят на небето около Божия престол. Затова св. Йоан говори на Църквата за жестоката съпротива на Звяра против тях и в същото време говори за сигурността на тяхната защита около Престола в небесния съд. Александър Шмеман красиво привлича вниманието към естеството на поклонението при седмичното възнасяне на Църквата към небето (сравнете Изход 24:9-11; 34:1-8, 29-35; Марк 9:1-29): “Ранните християни са осъзнавали, че за да станат храм на Святия Дух, те трябва да се възнесат в небето, където Христос се възнесе. Те също са осъзнавали, че това възнесение е било истинското условие на тяхната мисия в света, на тяхното служение в света. Защото там – в небето – те са бивали потопени в новия живот на Царството; и когато след тази ‘литургия на възнесение’ са се връщали в света, техните лица са отразявали светлината, ‘радостта и мира’ на Царството, и наистина са били негови свидетели. Те не са носели програми и теории; но навсякъде, където са отивали, семената на Царството са покълвали, вярата е била запалвана, животът е бивал преобразяван, невъзможните неща са ставали възможни. Те са били свидетели, и когато са ги питали, ‘Откъде грее тази светлина, къде е източникът на нейната сила?’ те са знаели какво да отговорят и къде да водят хората. В църквата днес ние твърде често срещаме само същия стар свят, а не Христос и Неговото Царство. Ние не осъзнаваме, че никога не стигаме до никъде, защото никога не изоставяме нищо старо.”471 На Звяра се даде власт да действува за четиридесет и два месеца и да воюва със светиите и да ги победи. Както отбелязах по-горе (виж коментарите върху 11:2), периодът от 42 месеца (или три и половина години, пречупена седмица) е символична фигура в пророческия език, означаваща време на страдания, когато Божиите врагове са на власт, или когато се нанася съд, докато Божият народ очаква идването на Царството (както вече отбелязахме, Звярът подтиска старозаветните светии в продължение на 42 поколения, според Матей 1:1-17). Тази пророческа употреба не е предимно буквална, макар да е интересно, че гонението на Нерон срещу Църквата наистина трае пълни 42 месеца, от средата на ноември 64 до началото на юни 68. Така този период от 42 месеца отговаря (но не е задължително еднакъв) на 42-та месеца/1260 дни от 11:2-3 и на “време, времена и половина време” от 12:14. По време на тържеството на Звяра той придобива власт над четирикратната земя: всяко племе и хора и език и народ. Това важи за Римската империя, както важи за Звяра като цяло. Сатана владее “всички земни царства” (сравнете Матей 4:8-9) като техен “княз” (Йоан 12:31; сравнете Данаил 10:13, 20). Неговата власт беше “законна” в известен смисъл, след като Адам абдикира от престола; но тя също беше незаконна. Църковните Бащи наблягат много на факта, че Вторият Адам спечели света обратно от властта на Сатана чрез справедливи и законни средсва, а не чрез сила.472 8 Св. Йоан повтаря това, което ни е казал в ст. 3-4: Всички, които обитават на Земята (т.е. отстъпилите израилтяни) ще му се поклонят. Трябва да помним, че Библията говори за поклонението като официално, литургично възхваляване (“хвалебствена служба”) и всекидневна, практическа вярност и подчинение. Когато бяха изправени пред практическия избор между Цезаря и техния Господ, юдеите избраха Цезаря. Идолопоклонството – поклонението на създанието, а не на Създателя – е белегът на този, чието име не е записано от преди основаването на света в Книгата на живота на Агнето, което беше заклано. От самото начало нечестивите са били предопределени за осъждение. Това не само е неизбежно следствие от библейските учения за Божието върховенство и Божия безусловен избор на Неговите хора (вижте например Деяния 13:48), но и изрично се поучава в Писанието (вижте Притчи 16:4; Матей 11:25; Марк 4:11-12; Йоан 12:37-40; Римляни 9:13; 11:7-10; 1 Петрово 2:7-8; Юда 4; Откровение 17:8, 17). Списъкът с Божието небесно църковно членство съществува от основаването на света, вечен и непроменим. Следователно от гледната точка на Божията вечна наредба тези обрязани нарушители на завета, които са се поклонили на Звяра, никога не са били включвани в Книгата на живота. Тези, които искат да отлъчат последователите на Агнето, сами биват изключени от Завета. 9-10 Св. Йоан прекъсва своето описание на поклонниците на Звяра, за да увещае своите слушатели да внимават на това, което ще каже след това: Ако има някой ухо, нека слуша (вероятният произход на този израз се отнася до “обрязването,” или пробиването на ухото на родения в дома роб, представляващ заветната смърт и възкресение, новорождение и обновено подчинение на словото на господаря; виж Изход 21:5-6; Второзаконие 15:16-17; Псалм 40:6-8).473 След това той обявява осъждението върху последователите на Звяра, върху онези, които живеят в Земята: ако някой е определен за плен, в плен ще отиде; ако някой ще бъде убит с меч, с меч трябва да бъде убит. Св. Йоан цитира свободно от Еремия 15:2, стих, който се среща в по-голям текст, разказващ подробно Божието отхвърляне на Ерусалим. На Еремия се казва да не се моли за народа, защото те са определени за погубление (Еремия 14:10-12); всъщност, дори ако онези велики застъпници Мойсей (сравнете Изход 32:11-14; Числа 14:13-24) и Самуил (сравнете 1 Царе 7:5-9; 12:9-15) да се помолят за тях, Бог каза, че няма да чуе (Еремия 15:1). Няма да има място за укриване от съда, и когато ужасените хора питат, “Къде да отидем?” Еремия трябваше да отговори: Които са за смърт, на смърт, И които са за нож, под нож; И които са за глад, на глад, И които са за плен, в плен. (Еремия 15:2; сравнете 42:11, в контекста) С език, напомнящ за предупредителните думи към жените от Ерусалим (Лука 23:28-31), Еремия продължава да описва идещото унищожение на Земята (Еремия 15:5-9). Напомняйки на своите читатели за този текст и за неговото историческо изпълнение при разрушаването на Ерусалим и на първия Храм от вавилонците (587 г. пр. Хр.), св. Йоан засилва увереността на идещия съд върху отстъпилите юдеи от първи век, тези, които са в съюз със Звяра в гонението срещу светиите. Нечестивите не могат да избягат: Те са определени за плен и за меч. Увереността в Божието управление е същността на търпеливата вяра, към която са призовани Божиите хора. Ние трябва да поставим нашето упование не в човека, не в злите планове на дяволските заговорници, а в Бога, Който управлява света за Своя слава. Неговият съд със сигурност ще дойде. Търпеливото очакване за това е търпението и вярата на светиите. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|