И линътбеше изтъпкан извън Града, а кръвта потече от лина дори до юздите на конете, върху едно разстояние от хиляда и шестотин стадии. За съжаление такива преводи като New American Standard Version, заради буквалистки презумпции, предават тази мярка в съвременна американска мерна единица: двеста мили. Макар че този превод наистина дава добра представа за мащабите на кръвопролитието, той напълно пропуска важното символично число хиляда и шестотин, число, което отново означава Земята: четири на квадрат (Земята), умножено по десет на квадрат (големина). Хиляда и шестотин стадии е малко повече от дължината на Палестина: Така цялата земя на Израел е представена като наводнена с кръв в идещия съд над целия народ. Потоците на течащата кръв стават голямо Червено Море, достигащо до юздите на конете като повторение на удавянето на Фараоновите коне и колесници (Изход 14:23, 28; 15:19; ср. широката употреба на образи от Изхода в следващата глава). Захария пророкува за ден, когато всички неща в Земята ще бъдат святи, когато Земята ще се изпълни с чисти поклонници, когато СВЯТ НА ГОСПОДА ще бъде написано дори на “звънците на конете” на Израел (Захария 14:20-21). Но Бог е издигнал на хълма Сион нов, чист Израел, в който обещанията ще се изпълнят. Старият Израел е станал отстъпник и нечист, а конете му плуващи в кръв.
Кръвопролитието покрива Земята, но все пак е извън Града. Историческото изпълнение на това е било, от една гледна точка, когато “Галилея беше изпълнена навсякъде с огън и кръв,” когато войските на Веспасиан и Тит са нахлули през страната. Цялата Земя, без Ерусалим, е била залята със смърт и опустошение.519 Но в теологично отношение изпълнението на този текст трябва също да е свързано с жертвата на Христос, защото това беше окончателното проливане на кръв “извън Града.” В старозаветната жертвена система “телата на онези животни, чиято кръв се внася в святото място от първосвещеника като принос за грях, се изгарят извън лагера. Затова и Исус пострада извън портата, за да може да очисти хората чрез Своята собствена кръв. Затова нека да идем при Него извън лагера, носейки Неговия укор. Защото нямаме траен град, но търсим Града, който идва” (Евреи 13:11-14). Затова мястото за съд е било извън града, където са били изхвърляни телата на пожертваните животни; и където е било Мястото на Съда, където Христовата кръв беше пролята от бунтовния Израел. И така, в тази многослойна образност кръвта течаща извън Града принадлежи на Христос, пожертвуван извън лагера; и трябва да бъде също и кръвта на отстъпническия Израел, изхвърлен и отлъчен от “горния Ерусалим” и лишен от наследство от Бащата. Това е върховно изявяване на учението за Ограниченото Изкупление: Кръв ще се лее – ако кръвта не е на Христос, пролята заради нас, тогава ще бъде нашата! “През 70 г. от Хр. Лозето на Израел е отрязано и смачкано в Лина; но това опустошение е кулминацията на процес, който трае повече от четиридесет години; той започна извън Града, когато Един, Когото те презряха и отхвърлиха, стъпка сам Лина, и от племената нямаше никой с Него. Именно тогава Ерусалим падна.”520
