Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Джеймз Джордан
Една от най-гротексните страни на социологията на съвременното американско протестанство е явлението на християнския ционизъм. Макар да е свързан с теологията на диспенсационализма, християнският ционизъм е всъщност нещо напълно различно в теологично отношение. Целта на тази статия е да се проучи това движение, и конкретно да се изтъкне неговата дълбоко еретична теоретична основа. За да улесним разглеждането, ще се занимаем с изразените вярвания на един християнски ционист, Джери Фолуел. Ще завършим с кратка бележка върху месианския юдаизъм. Ционизъм Ционизмът е политическо движение, изградено върху вярата, че юдейският народ заслужава по право да притежава земята на Палестина като своя собствена. През последната част на 19 век и първата част на 20 век, ционизмът печели подкрепа в християнския Запад. Това се дължи на два фактора: влиянието, което юдейските пари могат да купят сред политиците, и емоционалната подкрепа, която историята на юдейската скръб може да придобие от християнизираното обществено съзнание.754 С тази подкрепа ционистките партизани успяват да хвърлят Палестина в безредици в края на 40-те, и накрая да завземат земята. Резултатът е лишаване от граждански права на хората, които исторически са обитавали там. Мюсюлманските палестинци официално са лишени от граждански права, а палестинските юдеи са практически лишени от избирателни права в следствие на това, че са залети от по-големия брой европейски юдеи, които имигрират в новата държава Израел. Важно е да осъзнаем, че повечето консервативни юдеи са антиционисти, вярвайки, че Палестина не трябва да става юдейска земя докато не е направена такава чрез идването на Месия. (Този възглед беше драматизиран в скорошния добър филм, Избраните). Голяма част от най-сериозните критики срещу политическото ционистко движение идват от антиционистки юдеи, най-известният от които е Алфред М. Лилиентал.755 Недостоверните критики отдясно срещу ционизма са изобилни. Нямам желание да бъда свързван с тях, и затова от началото искам да ги разкритикувам преди да се захвана с ереста на християнския ционизъм. Първо, чуваме от някои крайно десни източници, че е мит убиването на 6,000,000 юдеи от националсоциалистите. Твърди се, че няма толкова юдеи в Европа, че логистично не би било възможно да се премахнат толкова много хора предвид времето и съоръженията, с които саразполагали нацистите, и така нататък. Това може да е вярно; нямам никакъв начин да разбера това. Но аргументът изглежда е, че действително никакви юдеи не са избити от нацистите, и това е глупост. Дори ако числото е 600,000, а не шест милиона, събитието е все още морален ужас от поразителна величина. Дори ако само един човек е убит просто защото е юдеин, това би бил морален ужас. А няма съмнение, че много, много юдеи са избити. Разбира се, върху това в някои юдейски кръгове е издигната една богохулна теология, която е възгледът, че нацистките гонения изпълняват пророчеството на Исая 53, и че юдеите страдат за греховете на света. Като християни можем само да се отвращаваме от такава измислица, и трябва да я назовем с истинското й име: сатанинска лъжа. Все пак, не е необходимо да се отрича самото събитие, за да се спори срещу една нечестива теологична измислица, изградена върху събитието. Може би по-често е твърдението, че повечето съвременни юдеи не са въобще юдеи: Те са хазари.756 Хазарският род изглежда е основата на евреите ашкенази от Източна Европа. Този вид твърдение, разбира се, може да бъде оспорвано. Истинският проблем в дискусията е възгледът, че юдейството е кръвно или расово понятие. То не е. От библейска гледна точка юдеин е човек, който е в завет с народа на юдеите чрез обрязване, за добро или за лошо. Когато на Авраам беше заповядано да се обреже, той трябваше да обреже цялото си домочадие, включващо неговите 318 военни мъже и другите му домашни слуги (Битие 14:14; 17:10-14). Компетентни учени предполагат, че домочадието на Шейх Авраам вероятно е включвало поне 3,000 души. Тези слуги са се умножавали с течение на годините, и Яков ги е наследил всичките (Битие 27:37). Макар само 70 души от потомците на Яков да слизат в Египет, толкова много слуги отиват с тях, че е трябвало да им бъде дадена цялата Гесенска земя, в която да живеят. Всички тези хора са юдеи, но само малка част от тях действително имат някаква Авраамова кръв в себе си. По-късно виждаме много други хора да се присъединяват към евреите; всъщност, списъкът на Давидовите мъже включва много чужденци, от които Хетеецът Урия е най-познатият. Това показва, че заветът, а не родовата принадлежност, е бил винаги отличителният белег на юдеина (както и на християнина). Разбира се, за преките предшественици са били пазени родословните записи, тъй като Месия трябва да бъде от действителната кръв на Авраам, а по-късно на Давид; но това не може да се приложи за повече от само малка част от общия брой на хората. Така, юдеи са онези, които твърдят, че са юдеи, които са в завет с юдеите. Хазарите се обръщат към юдаизма в Средните векове и са юдеи, обратното при британско-израелитската дясна глупост.757 (Разбира се, съвременните ционисти разбират също толкова зле този религиозен принцип, колкото и техните британско-израелитски критици. И двете групи разглеждат всичко според кръв и раса.) Затова е неправилно да се критикува ционизма на основа на това, че “Евреите всъщност не са пострадали през Втората световна война,” или “Кой знае кои са истинските юдеи?” Доста очевидно е кои са евреи, и те както винаги са сила, която трябва да се има предвид. Третата посока на критика срещу ционизма засяга правилността или неправилноста на неговото нашествие и завладяване на Палестина. Можем да слушаме аргументи, които казват, че юдеите са откраднали земята от нейните жители, че са преследвали палестинците, че са извършили ужаси по време на партизанската си кампания, и подобни. След това можем да слушаме аргументи, които казват, че юдеите в Палестина са били ощетявани от мюсюлманската власт, че палестинците днес са много по-добре под просветената еврейска власт, отколкото са били преди, че евреите облагородяват земята, а мюсюлманите не са правили това, и затова са изгубили правото на нея, и подобни. На практика, нито едно от тези неща не е наша пряка грижа като християни. Като християни трябва да гледаме на юдеите и на мюсюлманите като групи, които са отхвърлили Христос като Месия, и които са се противопоставили на истинската вяра. Ако искат да се обърнат, ние се радваме. Ако искат да се избият помежду си, това е твърде лошо, но ще ги оставим да го направят – не можем да направим нищо за това. Но тогава стигаме до въпроса: Дали вярващите в Библията християни трябва да подкрепят една еврейска държава по теологични причини? Такова е твърдението на Джери Фолуел и на ереста на християнския ционизъм. Нека да разгледаме това учение. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|