Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Доброто, което хората правят
Библията учи, че в падналия човек няма нищо, което да е добро по своята същност; неговото сърце е нечестиво и лъжливо (Еремия 17:9). Цялата ни самопровъзгласена праведност е като мръсни дрипи в Божия поглед (Исая 64:6). Въпреки това, ние също знаем, че историята има смисъл, че има вечни стандарти, които ни дават възможност да направим разлика между живота на Йосиф Сталин и този на Алберт Швайцер. За различните неновородени хора има различни наказания (Лука 12:45-48). Това не означава, че Бог по някакъв начин е по-благоразположен към една изгубена душа, отколкото към друга. То само означава, че във вечния план на Бога трябва да има вечно потвърждение на валидността и вечния характер на Неговия закон. По-лошо е да бъдеш убиец, отколкото лъжец или крадец. Не всеки грях е смъртен грях (1 Йоан 5:16-17). Историята не е някаква аморфна, еднообразна маса. Тя не е илюзия. Тя има последствия във вечността. Следователно, Божият закон стои като напомняне за неновородените хора, че е по-добре да се съобразяват отчасти, отколкото въобще да не се съобразяват, макар че крайният резултат от бунта е разрушение. Има степени на наказанието (Лука 12:47-48). Но от къде идва доброто, което злите хора правят? То не може да идва от друго място, освен от Бога (Яков 1:17). Той е източникът на всяко добро. Той възпира хората по различни начини и последствията от това възпиране, за всеки един човек, за всеки един демон, могат да се видят в цялата вечност. Не благоразположение към неновородените, а съвършена законова справедливост и пълно уважение към Божия закон от страна на самия Бог са източниците на добри дела, които изгубените хора могат да вършат във времето и на земята. Те са, ако използваме израза, “различни дрехи за различни хора,” не защото Бог гледа на лице, а защото делата на хората са различни. Познанието на закона Действието на закона е написано на сърцето на всеки човек. Няма избавление от това. Никой човек не може да се оправдае с незнание (Римляни 2:11-14). Но историята на всеки човек има смисъл и някои хора са получили по-добро познание от други (Лука 12:47-48). Има общо познание за закона, но има също и специално познание за закона – исторически уникално в живота на всеки човек. Всеки човек ще бъде съден според делата, които е вършил, според всяка дума, която е произнесъл (Римляни 2:6; Матей 12:36). Бог свидетелствува за Своята вярност към Своето слово като разделя всяка частица добро от всяка частица зло в живота на всеки човек, спасен или изгубен. Може би един библейски пример може да изясни тези проблеми. Бог даде на хората, които живееха в земята на Ханаан едно допълнително поколение власт върху земята. Робският манталитет на евреите, с изключение на Исус Навиев и Халев, не им позволи да отидат и да завладеят земята. Нещо повече, Бог конкретно им разкри, че ще изгонва народите по малко, град след град, година след година, така че дивите животни да не могат да завземат земята, оставяйки я пуста (Изход 23:27-30). Дали това разкрива Божието благоразположение към ханаанците? Едва ли. Той заповяда на евреите да ги унищожат от корен. Те трябваше да бъдат изгонени от своята земя завинаги (Изход 23:32-33). Въпреки това, те все пак получиха временно благословение: още едно поколение на мир. Това задържа дивите животни на мястото им. То позволи на евреите да узреят под Божия закон. То също позволи на евреите да насипят жар върху главите на враговете си, защото, както Бог каза на Авраам, евреите нямаше да завземат земята в неговите дни, защото “беззаконието на аморейците не е още стигнало върха си” (Битие 15:16). По време на това последно поколение беззаконието на аморейците се напълни до ръба. Тогава дойде унищожението. Ханаанците бяха получили повече, отколкото заслужават. Те останаха в земята на своите бащи за още едно поколение. Бяха ли те облагодетелствувани? В дните на скитането на евреите ханаанците бяха облагодетелствувани. След това дойде последното плащане, от обществена гледна точка, и то беше иззето от Бога чрез Неговите хора, както египтяните бяха пострадали преди това. Те се грижеха за земята докато евреите бяха подготвени да я вземат. Както Библията твърди, “богатството на грешния се запазва за праведния” (Притчи 13:22). Но това по никакъв начин не отрича стойността на богатството на грешния през времето, в което той го притежава. Дар от Бога е че той въобще притежава нещо. Бог възпира грешниците да не разпилеят своето богатство в изстъпление на самоубийствено унищожение. Той им позволява да служат като съхранители до деня, в който то бива предадено на новородените. Евейците от Гаваон избягнаха унищожението. Те бяха достатъчно мъдри да разберат, че Божиите хора не могат да бъдат победени. Те измамиха Исус Навиев да сключи договор с тях. Резултатът беше тяхното вечно робство като домашни работници, но те получиха живот и право да се стремят към щастие, макар че изгубиха свободата си. Те получиха позволение да живеят под ограниченията на Божия закон, една далеч по-добра обществена наредба от тази, под която бяха живели преди идването на евреите. Те станаха получатели на обществените благословения, дадени на евреите, а може би някои от тях са станали верни на Бога. В този случай това, което е било проклятие за всички тях – слугуването – е станало средство за специална благодат. Тяхната измама успя (Исус Навин 9). Само евейците избягнаха унищожението (Исус Навин 11:20). В деня, в който Адам и Ева ядоха от дървото за познанието, те умряха духовно. Бог им беше казал, че в същия ден ще умрат. Но те не умряха физически. Може и да са били индивидуално новородени от Божия Дух. Но те бяха получатели на обещание (Битие 3:15). Беше им позволено да имат деца. Бог заповяда разпъването преди началото на времето. В този смисъл Христос беше заклан от самото начало (Откровение 13:8). Бог им даде време на земята. Той увеличи даденото им време за живот; ако те не бяха съгрешили, щяха да могат да имат вечен живот. Бог благослови щедро тях и техния син убиец Каин с отлагане на екзекуцията. Бог зачете Христовото дело на кръста. Христос стана спасител за Каин – не личен спасител или новораждащ спасител, но спасител на неговия живот. Бог подари закрила на Каин (Битие 4:15), една от задачите на спасителя. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|