Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Естеството на Откровение: Апокалиптично?
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Естеството на Откровение: Апокалиптично?
Книгата Откровение често се счита за пример за “апокалиптичния” жанр писания, които изобилстват сред евреите между 200 г. пр. Хр. и 100 г. от Хр. Въобще няма основания за това мнение, и е неприятно, че думата апокалиптичен се използва изобщо, за да опише тази литература. (Самите автори на “апокалипсиси” никога не са използвали думата в този смисъл; по-скоро учените са откраднали понятието от св. Йоан, който нарича своята книга “Апокалипсис на Исус Христос.”) Всъщност има много големи различия между “апокалиптичните” писания и Книгата Откровение. “Апокалиптиците” се изразяват в необяснени и неразбираеми символи, и като цяло нямат намерение да бъдат наистина разбрани. Техните писания изобилстват с песимизъм: не е възможен никакъв истински прогрес, нито ще има някаква победа за Бога и за Неговия народ в историята. Дори не можем да видим Бог да действа в историята. Всичко, което знаем, е, че светът става по-лош и по-лош. Най-доброто, което можем да направим, е да се надяваме за Края – скоро.73 Ферел Дженкинс пише: “Очевидно според тях силите на злото управляват настоящата епоха, и Бог може да действа едва в Края на времената.”74 (Това трябва да звучи познато.) Чувствайки се безсилен пред лицето на непреклонното зло, апокалиптикът “е можел поради това да се впусне в най-необуздано въображение. . . . той е отписал този свят и неговите дейности, така че въобще не е ставало въпрос сериозно да намери действащи решения на неговите проблеми.”75 Практическият резултат е бил, че апокалиптиците рядко се занимават с етичното поведение: “В крайна сметка техният интерес е в есхатологията, не в етиката.”76 Подходът на св. Йоан в Откровение е съвсем различен. Неговите символи не са объркани бълнувания, извлечени от пламенно въображение; те твърдо са основани на Стария Завет (и причината за тяхната привидна неяснота е простият факт: На нас ни е трудно да ги разбираме, защото не познаваме нашите Библии.) За разлика от апокалиптиците, които са се отказали от историята, “Йоан представя историята като сцена на божественото изкупление.”77 Леон Морис описва мирогледа на св. Йоан: “За него историята е сферата, в която Бог изработва изкупление. Истински важното нещо в историята на човечеството вече се е случило, и то се е случило тук, на тази земя, в човешките дела. ‘Закланото’ Агне господства над цялата книга. Йоан вижда Христос победоносен и спечелил победа чрез Своята смърт, събитие в историята. Неговият народ споделя победата Му, но те са победили Сатана ‘чрез кръвта на Агнето и чрез словото на тяхното свидетелство’ (Откровение 12:11). Няма го песимизмът, който отлага Божията спасителна дейност до Края. Макар Йоан да описва злото реалистично, неговата книга е по същество оптимистична.”78 Апокалиптиците казват: Идва краят на света: Предайте се! Библейските пророци казват: Светът е стигнал до ново начало: Захванете се за работа! Така книгата Откровение не е апокалиптичен трактат; вместо това тя е, както самият св. Йоан ни напомня непрестанно, пророчество (1:3; 10:11; 22:7, 10, 18-19), напълно в съгласие с написаното от другите библейски пророци. И – отново в силен контраст с апокалиптиците – ако има една основна загриженост между библейските пророци, тя е етичното поведение. Никой библейски автор не е откривал някога бъдещето просто заради удовлетворяване на любопитство: Целта винаги е била да се насочи Божия народ към правилно действие в настоящето. Преобладаващото мнозинство от библейските пророчества няма нищо общо с масовата заблуда за “пророчество” като предсказване на бъдещето. Пророците казваха бъдещето само за да подтикнат хората към праведен живот. Както пише Бенджамин Уорфилд: “Трябва да се опитаме да помним добре великия принцип, че всяко пророчество е етично в своите цели, и че тази етична цел управлява не само това, което ще се открие като цяло, но също и неговите подробности, и самата форма, която приема.”79 Фактът, че мнозина, които изучават пророческите писания днес, са заинтересувани да намерят възможни препратки към пътуването в космоса и ядрените оръжия, вместо да открият Божиите заповеди как да живеем, е отвратително последствие от плитка и незряла вяра. “Свидетелството на Исус е духът на пророчеството” (Откровение 19:10); да се пренебрегне Исус в полза на атомни експлозии е извращение на Писанията, богохулно извращаване на Божието Свято Слово. От началото до края, св. Йоан е силно заинтересован от етичното поведение на своите читатели: Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо. (1:3) Блажен онзи, който бди и пази дрехите си. (16:15) Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество. (22:7) Блажени, които изперат дрехите си. (22:14) Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|