Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Редът на дванадесетте племена в Откровение
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Симеон и Левий
| Редът на дванадесетте племена в Откровение
[Поставих това като отделен раздел, защото то несъмнено ще бъде най-изморителната за четене част от книгата. Читателят, който се изморява лесно, трябва да й хвърли бегъл поглед и да премине напред. Макар да се опитах да опростя дискусията доколкото е възможно, страхувам е, че все още тя изглежда прекалено сложна. Всичко това би било много по-лесно, ако знаехме нашите Библии толкова добре, както децата в синагогите от първи век: Ако знаехме наизуст имената на Якововите синове и техните майки, и над двадесетте различни подредби, с които те са изброени в Стария Завет (и причините за всяка подредба), ние почти веднага бихме разбрали какво е направил св. Йоан със своя списък и защо. Някои бележки от Остин Фарър са особено уместни тук: “Предназначението на символите е да бъдат разбрани непосредствено, целта на тяхното обясняване е да се възстанови това разбиране и да се изгражда върху тях. Това е задача с известни трудности. Авторът не е обмислял съзнателно всеки смисъл, всяка взаимовръзка на своите образи. Те са работели при неговото мислене, те самите не са били обмисляни. Ако се стремим да ги изложим, ще изглежда, че интелектуализираме прекалено процеса на ума му, че представяме раждане на въображение като мисловна конструкция. Такова представяне не само злепоставя, но и унищожава вярата, защото никой не може да вярва в процес, който е представен по този начин. Осъзнаваме, че никой ум не би могъл да мисли с такава сложност, без да унищожи живота на плода от своето мислене. Въпреки това, ако не интелектуализираме по този начин, не можем въобще да го обясним; това е неизбежно изкривяване на метода, и читателят трябва търпеливо да го понесе. Нека да кажем веднъж завинаги, че установената практика на интелектуализирането не трябва да се приема буквално. Нямаме претенцията да правим разлика между това, което се разглежда аналитично, и това, което се замисля интуитивно в един ум, който изпълва своите образи с разум, и вкоренява своите мисловни действия във въображението. . . .” “Читателят, който устои до края анализа, който следва, може естествено да попита, ‘Каква част от всичко това са разбрали събранията на Седемте Църкви, когато апокалиптичното пастирско послание на техния архиепископ е било четено на глас пред тях?’ Отговорът без съмнение е, че от схематичния анализ, до който достигаме, те не са разбрали нищо, защото са слушали Апокалипсиса на св. Йоан, а не педантичните размишления на настоящия автор. Те са били хора от своето поколение и постоянно са слушали Стария Завет в своите събрания, и са били обучени от проповедника (който може да е бил самият св. Йоан) да го тълкуват чрез определена установена практика. И така, без интелектуален анализ, те са приемали символите просто като това, което са означавали. Те биха разбрали това, което биха разбрали, и това би било достатъчно за времето, което са имали да го смелят.”]310 Учените дълго са се чудили над реда на племената в списъка на св. Йоан. Очевидно Юда е изброен пръв, защото това е племето на Исус Христос; освен това, много хора са предполагали, че списъкът е подреден или случайно (предвид прекомерното внимание на библейските автори – и особено на св. Йоан – към подробностите, това е силно неприемливо), или е завинаги заключен в тайнственост (това е пълна надменност; винаги трябва да помним, че ако не можем да отговорим на един въпрос, някой вероятно ще може през следващите векове). Както обикновено, обаче, обяснението на Остин Фарър предлага най-пълна картина. Посочвайки, че имената на дванадесетте племена са написани върху портите на четириъгълния Нов Ерусалим (21:12), той предполага, че редът на племената отговаря на реда, в който портите са изброени: изток, север, юг, запад. Както можем да видим в първата диаграма (която като картите от древния свят е ориентирана на изток)311, св. Йоан започва от източния ъгъл с Юда (защото подпечатващият ангел идва от изток, ст. 2), продължава през Рувим и Гад към Асир в северния ъгъл, тогава по северозападната страна с Нефталим и Манасия; започвайки отново (ще видим защо след малко), той изброява Симеон и Левий на югоизточната страна до Исахар на юг, завива зад ъгъла и продължава през Завулон и Йосиф, завършвайки с Вениамин в западния ъгъл. Защо св. Йоан нарежда списъка с племената по този начин? Най-вероятният отговор (на Фарър) се намира в Битие и Езекиил. Дванадесетте племена произлизат от дванадесетте синове на Яков, на които той е баща чрез съпругите си Лия и Рахил, и техните съответни слугини, Зелфа и Вала (юридически, децата на слугините принадлежаха на Лия и Рахил; виж Битие 29:31-30:24 и 35:16-18). Списъкът на синовете на Яков е както следва:
Когато пророкът Езекиил излага своето видение за идеалния Ерусалим, той също посочва дванадесет порти, по една за всяко племе (Езекиил 48:30-35). На пръв поглед, това сякаш няма много общо с видението на св. Йоан; но когато ги погледнем заедно, те изглеждат всъщност доста близки. Списъкът на Езекиил е подреден много симетрично. Езекиил разделя синовете на Лия на две големи групи от (“големи” и “малки”), уравновесявайки се една друга от север и от юг. Двамата сина на Рахил от изток гледат срещу двамата сина от Зелфа от запад; а под всяка двойка е един от синовете на Вала. Езекиил също слага Юда (царското племе) начело на първия списък с трима, като със Симеон си сменят мястото. Фарър обяснява Йоановото преразглеждане на Езекиил: “Той прави истинска тройка за Рахил, като заменя името на Дан с Манасия. Всъщност, племето на Йосиф стана две племена, Ефрем и Манасия. Тъй като Ефрем е първородният наследник на Йосиф, Йосиф покрива Ефрем; Манасия е добавен. Страничен продукт от това подобрение е изчезването от списъка на Дан, един от Дванадесетте. Може би това не е било неприятно за Йоан; нека Дан да е Юда Искариот на патриарсите. Всъщност, Дан има съмнителна репутация (Битие 49:17; Левит 24:10-11; 3 Царе 12:28-30; Еремия 4:15 и 8:16). На края (Откровение 21:12-14), св. Йоан поставя имената на апостолите около града, като ги събира с племената. Не можем да предполагаме, че името на Искариот би стояло там, както и това на Дан. “След това, относно изкуственото издигане на Юда: вместо да смени Юда със Симеон, св. Йоан просто слага Юда две места напред. Резултатът е, че Левий, а не Симеон, бива преместен от първите три. Смяната е вероятно умишлена, защото в новата диспенсация Левий е понижен. Свещенството е свързано с царската власт в племето на Юда, както авторът на Евреи обяснява толкова красноречиво; Левий няма специално положение (вижте особено Евреи 7:11-14).”312 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|