Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- , за да може да го добави
8 – ЛИТУРГИЯ И ИСТОРИЯКнигата е отворена (8:1-5) 1 И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час. 2 И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби. 3 И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който беше пред престола. 4 И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. 5 И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и тръс. 1-2 Накрая се отваря Седмият Печат, за да открие седемте тръби, които прогласяват гибелта на Ерусалим, светият преди Град, който е станал езически и който като своя предшественик Ерихон ще падне от звука на седем тръби (сравнете Исус Навин 6:4-5). Но първо, в тази голяма небесна литургия, която се съдържа в Книгата Откровение, има тишина в небето за около половин час. Милтън Тери коментира: “Може би идеята на тази тишина идва от спирането на певците и тръбите, когато цар Езекия и хората с него се поклониха в благоговейно поклонение (2 Летописи 29:28-29), и половината час може да се отнася до принасянето на тамян, описано в стихове 3 и 4, защото това би била продължителността на времето, необходимо за един свещеник да влезе в храма, да принесе тамян и да се върне (сравнете Левит 16:13-14; Лука 1:10, 21).”325 Описанието на тази Храмова церемония от Алфред Едерсхайм ни помага да разберем обстановката, отразена тук: “Свещеникът с тамяна и неговите помощници бавно се качват по стълбите към Святото място, предшествувани от двама свещеника, които преди това са почистили олтара и свещника, и които сега вземат съдовете, оставени след тях, и покланяйки се, се оттеглят. След това един от помощниците благоговейно разпръсва въглените върху златния жертвеник; другият нарежда тамян; и тогава главният свещенодействуващ свещеник е оставен сам в Святото място, за да чака сигнала от началника на свещениците, преди да изгори тамяна. Вероятно през това време на очакване ангелът Гавраил се яви на Захария (Лука 1:8-11). Когато началникът дава заповедта, която показва, че ‘времето на тамяна е дошло,’ ‘цялото множество от хора навън’ се оттегля от вътрешния двор и пада пред Господа, простирайки своите ръце326 в тиха молитва.” “През този най-тържествен момент е времето, когато през обширните Храмови постройки е царяла дълбока тишина сред покланящото се множество, докато в самото светилище свещеникът е полагал тамяна върху златния жертвеник и облакът от ‘благоухание’ [5:8] се е издигал пред Господа, което служи като образ на небесните неща в това описание.”327 След тази изпълваща с величие тишина, на седемте ангела, които стоят пред Бога,328 са дадени Седем Тръби (Храмовата литургия използва седем тръби: 1 Летописи 15:24; Неемия 12:41). Изглежда св. Йоан приема, че ние ще разпознаем тези седем ангела; и наистина трябва да ги познаваме, защото вече сме ги срещали. Писмата от Откровение 2-3 бяха написани до “седемте ангела” на църквите, и именно те са представени тук (приемайки, разбира се, че тези образи не са задължително “идентични” на ангелите на църквите). Те очевидно са предназначени да са свързани един с друг, както можем да видим, когато се отдалечим от текста (и от нашите предразсъдъци) и позволим на цялата картина да бъде представена пред нас. Когато направим това, виждаме Откровение построено в групи по седем, и в повтарящи се модели на седмици. Един от тези повтарящи се модели е този на седем ангела (глави 1-3, 8-11, 14, 15-16). Точно както земното поклонение е организирано според небесното поклонение (Евреи 8:5; 9:23-24), така е и управлението на Църквата (Матей 16:19; 18:18; Йоан 20:23); нещо повече, според Писанието има многобройни съответствия между човешките и ангелските действия (сравнете 21:17). Ангелите присъствуват в хвалебствените служби на Църквата (1 Коринтяни 11:10; Ефесяни 3:10) – или, по-точно, в Господния Ден, ние се събираме в поклонение около Божия Престол, в небесното събрание. Така, в книгата Откровение ни се показва, че управлението на земната Църква отговаря на небесното, ангелско управление, точно както нашето официално поклонение отговаря на това, което се извършва около небесния Престол от ангелите. Нещо повече, присъдите, които идват върху Земята, са доведени чрез действията на седемте ангела (отново, не можем да разделим човешките ангели от техните небесни съответствия). Служителите на Църквата са назначени и упълномощени да доведат до земно изпълнение Божиите благословения и проклятия. Църковните служители са божествено определени управители на световната история. Последствията от този факт, както ще видим, разтърсват земята в доста буквален смисъл. 3-5 Св. Йоан вижда друг ангел, стоящ при небесния олтар на тамяна, държащ златна кадилница. Голямо количество тамян, символ на молитвите на светиите (сравнете коментарите върху 5:8), е дадено на ангела, за да може да го добави към молитвите на Божия народ, уверявайки, че молитвите ще бъдат приети като благоуханна жертва за Господа. Тогава димът от тамяна, с молитвите на светиите, се издига пред Бога от ръката на ангела, както служителят принася молитвите на своето събрание. Това, което се случва после, е удивително: Ангелът изпълва кадилницата с въглени от тамянния олтар и хвърля огъня върху земята в осъждение; и това е последвано от гръмове и гласове, светкавици и тръс. Тези явления, разбира се, трябва да са ни познати като обичайни спътници на Облака на Славата: “А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината, и много силен тръбен глас. . . . А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се вдигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно” (Изход 19:16, 18). Иронията на този текст става очевидна, когато си припомним, че това е пророчество срещу отстъпилия Израел. В поклонението на Стария Завет огънят върху олтара за всеизгарянето произхождаше от небето и дойде върху олтара когато Скинията и Храмът бяха завършени (Левит 9:24; 2 Летописи 7:1). Този огън, започнат от Бога, се поддържаше жив от свещениците, и беше пренасян от място на място, за да бъдат запалени от него други святи огньове (Левит 16:12-13; сравнете Числа 16:46-50; Битие 22:6). И така, когато на Божия народ беше заповядано да унищожи един отстъпнически град, Мойсей продължава: “Тогава, като събереш всичките користи от него всред площада му, съвсем да изгориш с огън града и всичките користи от него като всеизгаряне за Господа твоя Бог” (Второзаконие 13:16; Съдии 20:40; сравнете Битие 19:28). Единственият приемлив начин да се изгори град като жертва на всеизгаряне беше с Божия огън – огън от олтара.329 Така, когато един град трябваше да бъде унищожен, свещеникът е вземал огън от Божия олтар и го е използвал, за да подпали купчината с плячка, която служела като подпалки, принасяйки така целия град като жертва. Тази практика за поставяне на цял град “под забрана,” така че нищо да не оцелее от пламъците (Второзаконие 13:12-18), е използвана в книгата Откровение, за да опише Божия съд срещу Ерусалим.330 Бог излива Своите присъди върху земята в конкретен отговор на литургичното поклонение на Неговия народ. Като част от тържественото, официално богослужение в небесата, ангелът от олтара принася молитвите на единния Божий народ; и Бог отговаря на молитвите, действувайки в историята заради светиите. Близката връзка между литургията и историята е неизбежен факт, който не можем да си позволим да пренебрегнем. Това не означава, че светът е в опасност да изпадне в “несъществуване,” когато Църковното поклонение е несъвършено. Всъщност, Бог ще използва историческите сили (дори езичниците), за да накаже Църквата, когато тя не живее според своето висше призвание като Царство от свещеници. Идеята тук е, че официалното поклонение на заветната общност е космически важно. Църковната история е ключът към световната история: Когато покланящото се събрание призовава Господаря на Завета, светът преживява Неговите съдби. Историята се управлява и направлява от жертвеника на тамяна, който е получил молитвите на Църквата.331 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му. Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той. Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него. Той сведе небесата и слезе; И мрак беше под нозете Му. Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила. Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, гъстите въздушни облаци. От святкането пред Него преминаха през облаците Му Град и огнени въглища. И прати стрелите Си, та ги разпръсна, Да! Светкавици в изобилие та ги смути. Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти. (Псалм 18:6-15) В този текст се имат предвид няколко области на символната значимост на тръбите. Първо, тръбите се използват в старозаветната литургия за церемониални процесии, конкретно като охрана на Ковчега на Завета; очевидният основен пример за това е в обикалянето около Ерихон преди той да падне (Исус Навин 6; сравнете 1 Летописи 15:24; Неемия 12:41). Както казва Кеърд, “Йоан трябва да е имал предвид тази история, когато пише; защото ни казва, че от звука на седмата тръба се появява ковчегът (11:19), и също, че едно от последствията на звука на тръбата е, че една десета от великия град падна (11:13).”332 Второ, тръбите са били надувани, за да прогласяват управлението на нов цар (3 Царе 1:34, 39; сравнете Псалм 47:5): “Седмата Тръба на Йоан е сигналът за небесния хор да пее своя химн на коронация, хвалещ Бога, защото Той е поел властта и е започнал да царува (11:15).”333 Трето, тръбата е известявала тревога, предупреждавайки Израел за наближаващ съд и подтиквайки към национално покаяние (Исая 58:1; Еремия 4:5-8; 6:1, 17; Езекиил 33:1-6; Йоил 2:1, 15). “Йоан също е вярвал, че целта на звука на тръбите и на бедствията, които те са предвещавали, е била да призове хората към покаяние, дори ако тази цел не бъде постигната. ‘Останалата част от човечеството, която оцелява от тези бедствия, все още не се е отказала от боговете на своята собствена направа’ (9:20; сравнете Амос 4:6-11).”334 Четвърто, на Мойсей беше заповядано да използва две сребърни тръби за “свикване на събранието” за поклонение и “за отправяне на лагера” за битка срещу врага (Числа 10:1-9). Важно е, че тези две цели, войната и поклонението, са споменати едновременно. Гордън Уенхам отбелязва, че “като подредбата на лагера със скинията в средата и подреждането на племената в боен ред, сребърните тръби обявяват, че Израел е войската на Царя на царете, приготвяща се за свещена завоевателна война.”335 Разбира се, иронията на Откровение е, че сега Бог заповядва затръбяването на тръбите на святата война срещу самия Израел. Пето, тръбите също са свирели по време на празниците и на първия ден на всеки месец (Числа 10:10), със специално ударение върху Тишри 1, гражданската Нова Година (в църковния календар, първия ден от седмия месец); този Ден на Тръбите е бил специално литургично признание на Господния Ден (Левит 23:24-25; Числа 29:1-6). Разбира се, най-същинския фон на всичко това е Облакът на Славата, който е придружаван от ангелски тръби, обявяващи властта и съда на Господа (Изход 19:16); земната литургия на Божия народ е била подражание на небесната литургия, още един признак, че Божият изкупен народ е бил възстановен в Божия образ. (Това е била причината за начина, който войската на Гедеон използва при разгромяването на мадиамците в Съдии 7:15-22: като обкръжават врага с факли, викове и звук на тръби, израилтяните бяха земно отражение на Божията небесна войска в Облака, идваща за възмездие срещу Божиите врагове.) Библейският символизъм би трябвало да е бил много познат на читателите на св. Йоан от първи век, и “във всеки случай самият Йоан е казал достатъчно ясно, че тръбите са охрана на ковчега, прогласяване на Божието върховенство и призив към общо покаяние; и като ги поставя в ръцете на Ангелите на Присъствието, той посочва тяхната близка връзка с поклонението.”336 Както отбелязва Дж. Масингберде Форд,337 има четири удивителни “обръщания” в текста: От Престола и жертвеника, “мястото на милостта,” идва гняв; Тамянът, “благоуханието пред Господа” (Левит 1:13), става средство за смърт (сравнете 2 Коринтяни 2:14-16); Тръбите, които призовават Израел на поклонение, сега стават вестители на неговото унищожение; Самата небесна литургия, предназначена за освещаването на Израел, става средство за неговото събаряне и унищожение. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|