Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън



страница56/161
Дата10.01.2023
Размер3.87 Mb.
#116181
ТипИзложение
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   ...   161
dni na vazdaianie
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
144 000 подпечатани (7:1-8)

1 След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.


2 И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето и каза:


3 Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.


4 И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:


5 от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди ; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;


6 от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди;


7 от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди;


8 от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Йосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани.




1-3 Св. Йоан вижда четири ангела стоящи при четирите краища на Земята, божествени посланици, на които е дадено да повредят Земята и морето; при все това те възпират Четирите Ветрове от земята, за да не духа никакъв вятър върху Земята или върху морето, или върху някое дърво. Докато Земя и Море са в родителен падеж, дърво е във винителен, посочвайки, че св. Йоан желае да привлече специално внимание върху него. В цялата Библия дърветата са образи на хора (Съдии 9:8-15). В частност, те са символи на праведните (Изход 15:17; Псалм 1:3; 92:12-14; Исая 61:3; Еремия 17:5-8).302
В Писанието вятърът се използва във връзка с идването на Бога и с действието на Неговите ангели в благословение или проклятие (сравнете Битие 8:1; 41:27; Изход 10:13, 19; 14:21; 15:10; Числа 11:31; Псалм 18:10; 104:3-4; 107:25; 135:7; 147:18; 148:8; Йоан 3:8; Деяния 2:2). В този случай ангелът говори за сироко, горещия пустинен бурен вятър, който съсипва растителността, като образ на Божия пламтящ съд върху нечестивите (сравнете 16:9, обратно на 7:16):

Ако и да е той плодовит повече от братята си,


Пак източен вятър ще дойде,
Вятър от Господа ще възлезе из пустинята,
Та ще престане изворът му,
И ще пресъхне кладенецът му;
Ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
Самария ще носи наказанието си,
Защото възстана против своя Бог;
Ще паднат от меч,
Младенците им ще бъдат разтрошени,
И бременните им жени разпорени. (Осия 13:15-16)

Както видяхме,303 връзката на ангелите с “природата” не е “само” образ. Бог наистина управлява климатичните явления чрез Своите ангели, и Той използва времето като посредник на благословение и съд. От първия си стих Библията е написана на основата на това, което Гари Норт нарича космически персонализъм: “Бог не създаде самосъществуваща вселена, която сега е оставена да действува чрез автономните закони на природата. Вселената не е гигантски механизъм, като часовник, който Бог е навил в началото на времето. Нашият свят не е механистичен, нито е автономна биологична цялост, растяща според някакъв генетичен код на космоса. Нашият свят бива активно поддържан от Бога през цялото врме (Йов 38-41). Цялото създание е неизбежно личностно и теоцентрично. ‘Понеже от създанието това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията . . .’ (Римляни 1:20).”


“Ако вселената е неизбежно личностна, тогава не може да има никакво явление или събитие в създанието, които да са независими от Бога. За никое явление не може да се каже, че съществува извън Божия всеобхватен план за вековете. Няма нетълкувани ‘груби факти.’ Нищо във вселената не е автономно. . . . Нищо в създанието не създава свои собствени условия за съществуване, включително законовата структура, според която нещо действува или се действува върху него. Всеки факт във вселената, от началото до края, е напълно тълкуван от Бога според Неговото съществуване, план и сила.”304
Четирите ангели въздържат съда според заповедта на друг ангел, който св. Йоан вижда излизащ от изгряването на слънцето, откъдето традиционно идват Божиите действия в историята (сравнете Исая 41:1-4, 25; 46:11; Езекиил 43:1-3). Този ангел идва като представител на Христос, Зората от горе, която ни е посетила (Лука 1:78), Слънцето на правдата, което е изгряло с изцеление в крилата си (Малахия 4:2; сравнете Ефесяни 5:14; 2 Петрово 1:19). Той притежава без мярка Духа (Йоан 3:34), Печата на живия Бог, с който Той бележи Своите хора, и по Чиято заповед присъдите върху Земята не са напълно изляти, докато ние – Христос и Неговите посланици – не сме подпечатали служителите на нашия Бог върху техните чела: Печатът на Духа (Ефесяни 1:13; 4:30) се поставя върху праведните преди Печатите на гнева да се поставят върху нечестивите; Петдесятница предшествува Всеизгарянето.
В библейския свят печатът означава даване на власт и сила, гаранция за защита и белег на собственост (сравнете 2 Коринтяни 1:21-22; 2 Тимотей 2:19). Главният старозаветен първообраз на символизма на св. Йоан е Езекиил 9:1-7, който показва Бог, заповядващ на изпълнителите да унищожат всеки човек в града Ерусалим; първите, които трябва да бъдат убити, са старейшините в Храма. Първо, обаче, Той заповядва на друг ангел “Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него” (ст. 4). Праведните са белязани за защита, за да могат отстъпниците в Ерусалим да бъдат унищожени.
Така белегът върху челото е символ на човек, който е възстановен в общение с Бога. Един поразителен пример за това беше Първосвещеникът, чието чело беше белязано със златни букви, прогласяващи, че той е СВЯТ НА ГОСПОДА (Изход 28:36). Освен това, във Второзаконие 6:6-8 целият Божий народ е подпечатан на челата и на ръката с Божия Закона, точно както те се отличават в живота чрез вярно подчинение в мислене и в действие на всяка Божия дума.
Защитният “белег” в Езекиил 9 буквално е tav, последната буква от еврейската азбука. Древната еврейска форма на tav е била +, кръст – факт, който не е убягнал на ранната Църква, която е виждала в него “почти пророческо сведение за белега на кръста, както се използва той от християните, и е възможно употребата на този белег при водното кръщение да произлиза от този текст.”305 Тертулиан е вярвал, че Бог е дал на Езекиил “самата форма на кръста, за който Той предсказа, че ще бъде белегът върху нашите чела в истинския Вселенски Ерусалим.”306 Святото Кръщение, Печатът на Духа (2 Коринтяни 1:21-22; Галатяни 3:27; Ефесяни 1:13-14; 4:30; сравнете Римляни 4:11), белязва тези вярващи като пазещи завета слуги на нашия Бог, които ще бъдат запазени от Божия гняв, когато нечестивите бъдат унищожени. “Целта на подпечатването е била да запази истинския Божий Израел като свято семе. Тя не е била да ги спаси от скръбта, а да ги съхрани посред голямата скръб, която идва, и да ги прослави в нея. Макар че старият Израел ще бъде отсечен, нов и свят Израел ще бъде избран и подпечатан с Духа на живия Бог.”307
4-8 Числото на подпечатаните е казано на св. Йоан: сто четиридесет и четири хиляди подпечатани отт всяко племе на Израил, с дванадесет хиляди от всяко от дванадесетте племена. Числото 144 000 е очевидно символично: дванадесет (числото на Израел) на квадрат, и след това умножено по 1000 (десет и неговите множители символизират количествено много; сравнете Второзаконие 1:11; 7:9; Псалм 50:10; 68:17; 84:10; 90:4). Св. Йоан ни изобразява идеалния Израел, Израел какъвто е бил предназначен да бъде, с цялото му съвършенство, симетрия и завършеност; святата Божия Войска, подредена за битка според нейните хиляди (сравнете 1 Лет. 4-7). “Хилядата” е била основната военна единица в лагера на Израел (Числа 10:2-4, 35-36; 31:1-5, 48-54; 2 Царе 18:1; 1 Летописи 12:20; 13:1; 15:25; 26:26; 27:1; 28:1; 29:6; 2 Летописи 1:2; 17:14-19; Псалм 68:17). Това е значението на известното пророчество на Михей за Раждането на Исус: Макар Витлеем да е твърде малък, за да се числи “между хилядите на Юда,” твърде незначителен, за да бъдеш считан сериозно във военната стратегия на нацията, “от теб ще излезе за Мен Един, който ще бъде владетел в Израил,” Царят, Който ще установи Божията правда и мир до краищата на земята (Михей 5:1-15). На основата на този образ св. Йоан чува да се извикват имената на племената: Той слуша военната проверка на Господната Войска. В този случай, всяко от дванадесетте племена може да изведе на бойното поле дванадесет пълни дивизии, една съвършена по численост армия от 144 000 войници на Господа.
Така видението на св. Йоан за Израилевата армия е, според думите на Милтън Тери, “апокалиптична картина на това ‘свято семе,’ за което говори Исая в Исая 6:13 – този оцеляващ остатък, който е предопределен да остане като пън от паднал дъб след като градовете са опустошени и цялата земя е станала разорена – този ‘остатък от Яков,’ който ще бъде запазен от ‘погублението всред цялата страна’ (Исая 10:21-23). Това е същият ‘остатък според избора на благодатта,’ за който Павел говори в Римляни 9:27-28; 11:5. Бог няма да разруши Ерусалим и да запусти святите преди места преди първо да избере и подпечата избрано число като начало на нов Израел. Първата християнска църква е била съставена от избрани Божии служители на Бога от ‘дванадесетте пръснати племена’ (Яков 1:1), и краят на юдейската епоха е нямало да дойде, докато чрез служението на юдейските християнски апостоли не е проповядвано благовестието на царството по целия свят за свидетелство на всичките народи (Матей 24:14).”308
Св. Йоан утешава своите читатели: Съдът със сигурност ще се излее върху отстъпниците от Стария Завет, но самата Църква не е в опасност. Всъщност, истинският Заветен народ е в безопасност, жив и здрав. Макар Бог да разруши Ерусалим, унищожавайки последната следа от старозаветния световен ред и система на поклонение, Израел продължава. Заветните обещания към Авраам, Исак и Яков не са ни най-малко застрашени. Всъщност, изливането на Божия гняв при разрушаването на Ерусалим само ще служи да открие истинския Израел в по-голяма слава отколкото всякога преди това. Ерусалим е плячкосан и изгорен, неговите обитатели са избити и разпръснати; но Израел – всички хора, във всички племена – е подпечатан и спасен. “Така съдът не само е другата страна на монетата на спасението, но той също е действие на благодат и милост към Божия народ. Колкото и опустошително да беше падането на Ерусалим за верния остатък, без това падане не би останал никакъв остатък.”309




Сподели с приятели:
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   ...   161




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница