Закона за защита на потребителите.
Закон за здравето
Търговски закон и др.
Действащата нормативна уредба в областта на туризма регламентира, контролира туристическите дейности и гарантира защитата на потребителя. Държавата запазва регулиращите си функции в отрасъл туризъм. Нормативната уредба определя спектъра на допълнителните туристически услуги. Съгласно допълнителна разпоредба на ЗТ това са услуги, свързани с пътувания, развлечения и прояви с културен и опознавателен характер, балнеолечение и др., конгресни и делови прояви и пр.
В нормативната уредба се отделя внимание на националната туристическа реклама, на подобряване на инфраструктурата, опазване на околната среда и историческо наследство.
Приобщаването на РБългария към Европейския съюз /ЕС/ налага хармонизиране на законодателството ни с редица Директиви на правото на ЕС, които изискват приемане и прилагане на нови по-високи критерии към работата на отделни отрасли на икономиката, включително и туристическата индустрия.
Важни подзаконови нормативни акта, които задават правилата за прилагане на основния закон са: постановления, правилници и наредби .
Постановления- Официално разпореждане със сила на закон.
Правилници-уреждат се организацията на работата / Правилник за организацията на работата и дейността на Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти/
Наредби- Указание, нареждане за начина на извършване на нещо./Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечение./
В ЗТ се възприема принципа на децентрализиране на управлението чрез предоставяне на повече права и задължения на органите на местното самоуправление и местната администрация, съвместно с местните туристически сдружения. Те имат правомощия да издават -Нормативни актове на общинския съвет ,които определят правилата за предоставянето на туристически услуги на територията на съответната община.
В нормативната уредба на туризма се включват и Нормативни актове на други министерства и държавни институции - съдържат разпоредби, които засягат туризма, като например нормативните актове на Министерството на здравеопазването,./Работа на хотелите в условията на Covid -19./
Видове места за настаняване
Възникнали в древността, местата за настаняване от примитивни сгради за подслон постепенно се усъвършенстват и разнообразяват. Основното им предназначение обаче продължава да бъде предоставяне на условия за краткотраен престой с нощувка. Днес, в свят на глобализация и динамично ежедневие е немислимо без тях.
Според Закона за туризма местата за настаняване са туристически обекти, които се разделят в три класа – клас А, клас Б и клас В. Освен това има туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални, а също така ротел, ботел и флотел. След последните промени на закона от 2020 г. вече в страната ни не се говори за средства за подслон, тази дефиниция отпада и се заменя с места за настаняване.
Места за настаняване от клас А са: хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили.
Места за настаняване от клас Б са: семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги.
Места за настаняване от клас В са: стаи за гости и апартаменти за гости.
Хотелът е най-популярния представител на класическото хотелиерство. Той е най-масовото и най- представителното място за настаняване в света. Може смело да се каже, че е основен елемент на хотелиерската структура. Думата „хотел“ има френски произход и първоначално означава „резиденция на аристократите“, а също и „място с важни обществени функции“. Съвременното си звучене и употреба на всички езици придобива през XIX век по време на първия етап на масовото развитие на хотелите, когато по Ривиерата, термалните центрове и големите европейски градове възникват луксозни като архитектура и обзавеждане хотели. В света съществуват различни определения за хотел. Според американския специалист Т. Натан „хотелът предоставя пребиваване в смисъл на нощувка и храна срещу заплащане въз основа на определено качество“. По смисъла на Закона за туризъм в страната ни „Хотел“ е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003 г. и за хотели в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения.
Сподели с приятели: |