Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
ДОКТОР УИЛСЪН И МАЛКОТО МОМИЧЕНЦЕ
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ДОКТОР УИЛСЪН И МАЛКОТО МОМИЧЕНЦЕЕто какво разправя един английски лекар, доктор Уилсън. Той бил млад лекар, много способен, талантлив, свършил университет с отличие, имал отлична практика в Англия. На млади години той се заинтересувал от окултизма в някое братство, и там той трябвало да даде обещание: 10 години да не даде никому, нито на мъж, нито на жена, да го целунат, нито даже ръката му. А като минат 10 години, той е свободен. И започва доктор Уилсън своя подвиг. Пет години минали благополучно. Един ден го въвеждат в едно благородно семейство. Там имало две малки момичета, едното на 10, другото на 12 години. По-голямото на 12 г., било заболяло от тифусна треска. Идва този доктор и сполучва като млад лекар, да го излекува. Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го целуне, задето той излекува сестричето й. “Недей ме целува, казал лекарят, недей, лицето ми е нечисто, не го целувай.” - “Тогава, дайте поне ръцете.” - “Но…недей, не ги бутай.” -“Защо да не те целувам, аз толкова съм благодарна, защото ти спаси моето сестриче.” - “Но и ръцете ми са нечисти; като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда и може тогава да ме целунеш.” - “Но след 10 години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама, тате, хората какво ще кажат?” - “Тогава аз ще те целуна.”“Сега ме целуни.” –“Сега не може.” Малкото момиченце не разбира този особен доктор защо и за какво, и казва: ”Аз сега съм малка и няма опасност.” - “Не, не, сега не съм чист, след 10 години ще бъда чист, тогава.” Но тя му казала: ”Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш.” Той сега дал обещание да не го целува никой, а след 10 години тя ще се намери на същото негово място. ”Сега, ако искаш, целуни ме.” Питам сега: момиченцето намира, че сега е времето. Той намира, че не му е сега времето, той е дал обещание. В противен случай той ще бъде безчестен. И тъй, вие се намирате в едно неразбиране на живота, и от едната и от другата страна - мъже и жени, всякога има противоречия в света. Защото често вие се ангажирвате да вършите неща, които сами по себе си представят нещо несъществено. Синът Божи, НБ, 30 октомври 1921 г. в София. ЦЕЛУВКАТА Един български младеж от северна България, един от найблагородните младежи, които аз познавам, презимето му няма да кажа, но името му е Кирил, тъй се наричал той (не българския княз). Свършил в странство с отличие, много благороден момък. Като се връща в България, спира се при един свой приятел, учител. Отива там през летния сезон на курорт. При този учител имало едно малко момиченце, сираче, на 10 години, но красиво, интелигентно и много умно. Между тях се породила известна симпатия, без лоши мисли. Той обичал да ходи към гората, при едно хубаво, студено изворче. Един ден, като отивал на това място, и малкото момиченце взело стомничката си и отишло след него. Там, той без предумисъл, се навел и целунал туй малко момиченце. Като се изправил той, тя го попитала: ”Ти как ме целуна – като брат, като сестра, или като предател? Как ме целуна ти, с целувката на брат, на сестра, или с целувката на предател? Как? Да кажеш сега! Ти направи една лоша постъпка, защото майка ми, като умираше, ме повика при себе си и ми каза: ”Никога да не позволиш на мъж да те целуне, докато не се ожениш”, а сега ти оскверни в мене този обет.” Питам сега, де е лошото? Сега той на мене разправяше: ”Досега не съм решил този въпрос, с каква целувка съм целувал.” Синът Божи, НБ, 30 октомври 1921 г. в София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|